Заболявания на хранопровода


Категория на документа: Медицина


ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ХРАНОПРОВОДА

ИЗГАРЯНЕ НА ХРАНОПРОВОДА
Изгарянията на хранопровода биват химични и много рядко термични и са резултат от поглъщане на неправилно съхранявани битови химикали. От химическите агенти на първо място са основите (сода каустик NaOH, препарати за домакинството) и органичните киселини (сярна, солна и азотна).

Патогенеза
Локализацията и размера на поражението зависят от количеството, вида, вискозитета и концентрацията на корозивното вещество. Основите причиняват дълбока (коликвационна) некроза и поразяват най-силно фарингса и хранопровода, по-рядко стомаха. Киселините причиняват повърхностна (коагулационна) некроза и поради това преминават бързо в стомаха, където увреждат предимно пилоро-антралната област.

Класификация
Различават се четири степени на патоморфологични промени:
I степен - хиперемия и оток на лигавицата
II степен - хиперемия и разязвявания на лигавицата, на места до субмукозния слой, покрити с нежен фибринов налеп.
а - измененията засягат предимно задната стена на хранопровода
б - измененията обхващат цялата циркумференция
III степен - обширни циркулярни разязвявания с участъци на некроза на лигавицата, които на места проникват през мускулния слой покрити с плътен мръсно-белезникав налеп.
IV степен - трансмурална (некротична) перфорация на хранопровода.

Стадии на корозивната болест
Първи стадий - ранен или остър (от 1 до 4 ден). Налице е различен по интензитет възпалителен процес с ерозии и хеморагии. Поради тромбоза на субмукозните съдове след 48 час се развиват локални некрози и гангрени, а бактериалната контаминация води до множество микроабсцеси.

Втори стадий - подостър (от 5 до 20 ден) Разделя се на две фази:

1. Фаза на демаркиране - некротичните участъци отпадат, едемът намалява, започва неоваскуларизация.
2. Фаза на гранулационно разрастване - след 12 ден започва фибробластна пролиферация с отлагане на колаген и заместване на увредените участъци от субмукозата и мускулния слой. На този етап се оформя стеснението на лумена на хранопровода.
Трети стадий - късен или цикатрициален (след 21 ден). Започва епителизацията на мукозата, засилват се фибро-склеротичните процеси и се развива различна по степен ръбцова стриктура.
Клинична картина
Симптомите зависят от тежестта на увредите и се изразяват с остра пареща болка в устата, болезнено и затруднено гълтане. Има позиви за повръщане, като в повърнатите материи може да има примеси на кръв. В най-тежките случаи се изпада в шоково състояние.
При първичния преглед могат да се установят изгаряния по ръцете, тялото и лицето, както и периорални разязвявания. В голям процент има еритем, едем и некрози по устните, езика и орофарингса. Налице е обилна саливация. Има опасност от едем на ларингса или белодробен оток.
При изгаряне от III степен водещи са проявите на шока. Има болки в устата, зад гръдната кост и в епигастриума. Установява се затруднено и болезнено гълтане, обилна саливация, а нерядко - хематемеза. В първите дни се засилва резорбтивната интоксикация, към която се добавя ранева инфекция. В тежките случаи се развива картината на полиорганни увреди.
В подострия стадий настъпва период на "мнимо благополучие", изчистване на повърхностите крусти от изгарянето. С разрастването на гранулациите и на фибро-склеротичните промени отново се появяват дисфагични оплаквания. В този период при демаркацията на некрозите е възможно развитието на пълзящ остър медиастинит или некротична перфорация на хранопровода.
В късния стадий се оформя ригидна фиброзна стриктура. Храненето е изключително затруднено, болните бързо хипотрофират.

Диагноза

При всяко съмнение за корозивна интоксикация с агресивен химикал болният се хоспитализира и се извършва спешна фиброезофагоскопия. С нейна помощ се оценяват приблизително локалните увреди, което обуславя и лечебната тактика. В някои случаи не се откриват вътрешни изменения, въпреки че по лицето и устната кухина има белези на корозивното въздействие.
Рентгеновото изследване на белия дроб се прави при съмнение за инхалация или аспирация. Ако има данни за некротична перфорация на хранопровода се прави перорално рентгеноконтрастно изследване. Изследват се още рН на погълнатото вещество.

Лечение

Първата помощ включва внимателно изплакване на устата на пострадалия, даване на неутрализиращи разтвори (разреден оцет при основи или прясно мляко при киселини). Поставя се стомашна сонда за евакуиране на съдържимото. Всяко насилствено предизвикване на повръщане може да задълбочи пораженията.

Лечебна тактика

В острия стадий

При изгаряне от I степен не се налага специфично лечение. Пораженията отзвучават за една седмица.
При изгаряне от II и III степен се приемат в хирургично или интензивно отделение. Назначават се венозни вливания, антибиотици, витамини, кортизонови препарати, кръвоспиращи, кардиотоници и антиацидни средства. При ендоскопското изследване се поставя дебела назо-гастрална сонда (18 - 22 CH), която служи за шиниране на хранопровода и сондово храненене.
В случаите на тежко комбинирано изгаряне на хранопровода и стомаха се прави лапаротомия, ревизия на стомаха и гастростомия. При некроза на стомаха - съответна по обем резекция, а при данни за некроза на хранопровода - екстирпация.

В подострия стадий




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Заболявания на хранопровода 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.