Заболявания на горните дихателни пътища


Категория на документа: Медицина




ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СТАРА ЗАГОРА
МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТ

НА ТЕМА:

Заболявяния на горните дихателни пътища

Изготвил: Проверил:

Стара Загора
2014

Инфекциите на горните дихателни пътища са най-честите заболявяния на дихатилната система при децата. Това се обуславя от техните анатомо-физиологични особедности и несъвършенна местна и обща защита в кърмаческата е ранната детска възраст. Тези заболявания се наблюдават целогодишно с особедно зачестяване през есенно-зимният период. Предаването им става по въздушно-капков път. Правилното отглеждане на детето, естественото хранене и закаляване са предпоставки за намаляване на честотата на катарите на горните дихателни пътища, които са познати още като "простудни заболявания". Простудният фактор е предрасполагащ, но всъщност се касае за инфекция, която може да ангажира ностната лигавица, най-често в съчетание с възпаление на фаринкса, може да десцентира и да причини ларингит или да засегни тонзилите на околоностните кухини.
Етиология: В 95% от инфекциите на горните дихателни пътища се причиняват от вируси. Няколко дни след началото на заболяването се наслоява и бактериална инфекция. Тя засяга главно тонзилите, синусите и ларинкса.
Най-често се касае за хемолитичен стрептокок, стафилокок, пневмокок и др.
1. Остър ринит
Това е най-честата инфекция на горните дехателни пътища. При малките деца възпалителният процес ангажира най-често не само лигавищата на носа, а и тази на фаринкса - ринофарингит. Често инфекцията преминава по късата евстахиева тръба и до средното ухо.
Етиология: Риновирус, аденовирус, грипен и парагрипен вирус. Рядко се касае за първична бактериална инфекция от стрептокок, стафилокок и др.
Клинична картина: Наблюдава се температура, отпадналост, неспокойствие, отказ от гърдата, затруднено сукане, базапетитие, повръщане. Намалена е носната проходимост от наличието на секрещия в носните ходове. В началото тя е серозна или слузна. При добавяна на бактериална инфекция - става гнойна.
Колкото е по-малко детето толкова е по-засегнато общото му състояние. При новородените и кърмачетата се наблюдава особедна форма на ринит, при която липсва отделяне на секрет от носа. При нея възпалителният процес засяга лигавицата на задните части на носните ходове, заради което се нарича заден ринит или още сух ринит. Причинява се от бактерии- стафилукокус ауреус. Най-често протича без температура, често със затруднено сукане, неспокойствие. Дихането и смутено от намалена носна проходимост. Често се касае за инфекция получена още от родилният дом. Тя може да десцендира и да засегне по-долните части на дихателната система.
Осложнение на ринит и ринофарингит: Най-често е възпаление на средното ухо - отит. Евстахиевата тръба при малките деца е къса и по нея инфекцията лесно достига до ухото. Детето става неспокойно, върти главичката си, плаче, при натиск на трагуса реагира с писък, след временно подобрение температурата отново се повишава, появява се повруане, носпокойствие, отказ от храна. Необходимо е да се заведе за плеглед и лечение при оторинолагинголог.
Инфекцията може да засегне максиларните синуси и да причини синозит. Най-често това става в стадий на наслоеда бактериална инфекция. Детето е фебрелно има слузно-гнойна секреция от носа, главоболие, неразположение. Когато инфекцията десцендира в по-долните участъци на дихателните пътища може да се развие ларингит, бронхит и плевмония. Колкото по-малко е детето, толкова по-често инфекцията генерализира.

2. Остър тонзилит
Касае се за остро възпаление на небните тонзили. Оформянето им става към 6-тия месец от кърмаческият период. При малките деца инфекцията обхваща небните дъги, увула, фаринкса, поради което обикновено не се касае за чист тонзилит, а за тонзилофарингит.
Етиология: Причинители могът да бъдат вируси или бактерии. Ангини се наблюдават и при инфекциозни заболявания като скарлатина, инфекциозна мононуклеоза и други.
Клинична картина: Общите симптоми на инфекцията са остро начало, висока температура, неразположение, безапетитие, отпадналост. Локалните симптоми биват болки при преглъщане, лош дъх в устата, увеличено лимфни възли в областа на шията, понякога хеатоспленомегалия и обрив. При оглед на гърлото промените на тонзилите са в зависимост от причинителя на инфекцията. Ноблюдава се следната зависимост:
*катарална ангина - сочни и червени тонзили
* Фоликуларна ангина - уголемени и зачервени тонзили с точковидни налепи.
* Лакунарна ангина - плътни налепи в тонзиларните лакуни.
* херпангина - малки мехурчета по тонзилите и небните дъги. Този вид ангина се причинява от коксаки вируси.

3. Остър синозит
Касае се за възпаление на лигавицата на синусите. Най-често се засягат максиларните синуси. Значително по-рядко се наблюдава фронтален, етмоидален и сфеноидален синуид. При раждането максиларните синуси не са още пневматизирани. Нормално това се наблюдава след 6-тия месец на кърмачето. Развитие на фронталния синус става към 4-6 годишна възраст, а на сфеноидалния синус - около 6-10 годишна възраст.
Етиология: В 90% от случаите причината е бактериална.
Предразпологащи факори: вирусна инфекция наличие на аденоидни вегетации, девиация на септума, хроничен тонзилит и други.
Клинична картина: температура, хрема, стичащ се секрет по задна фарингиална стена, лош дъх от устата, хронична кашлица, главоболие.
Диагноза: Поставя се при реноскопия и рография на синусите.

4. Остри инфекции на ларинкса

*Остър ларингит - остро възпаление на лигавицата на ларинкса. Етиология: Бактериални причинители могът да бъдат hemophilus influenzae, stafhipococcus aureus, streptococcus pyogenes и др. Най-често срещаните вирусни причинители са парагрип, аденовируси, риновируси, респираторно-синциателни вируси. Обикновенно се касае за вирусна инфекция, като допълнително се наслоява бактериална.
Клинични форми:
- Епиглотит -възпаление и оток на епиглотиса. Най-често се причинява от хемофилус инфлуенце. Състоянието на детето е тежко. То е бледо, цианотично, със силно изразена инспираторна диспнея, главичката е отметната назад. Детето е уплашено, възбудено. Състоянието налага спешна хоспитализация.
- Ларингит - Възпаление на истинските гласни връзки. Заболяването започва с хрема, кашлица и температура. Гласът става дрезгав, пресипнал, кашлицата е упорита, мъчителна и лаеща. Появява се инспираторен задух, който можа да бъде изразен в различна степен в зависимост от стеснението на въздохоносните пътища. Лечение: Само при леки случай лечението е амбулаторно. При изразена дехателна недостатъчност особедно при малки деца хоспиталезацията е задължителна.
- Субхорнодален ларингит или псевдокоруп - остро възпаление на субхордалното пространство. Най-засегната е ранната детска и предучилища възраст. Етнология: Вирусна. Кличична картина: Обикновенно в хода на инфекцията на назофаринкса се появява дрезгава, лаеща кашлица. Най-често в първите часове на наща детето се събужда оплашено, неможе да поеме въздух, поевева се опорита лаеща кашлица, променя цвета на лицето, появява се периорална цианоза. Прогноза: Въпреки драматичното сътояние, за неколко дни то се подобрява и заболяването протича благоприятно.
- Малигнен ларинго-трахео-бронхит - Това е тежко усложнение на острия ларингит. Етнология: Стафилококи, хемофилусинфлиенце, пневмококи, стрептококи. Клинична картина: След инфекция на горните дихатилни пътица, най-често след ларингит, състоянието на детето се влошава, засилва се дихателната недостатъчност. Към затруднено вдишнане се добавя и затруднено издишване. Състоянието на детето бързо се влошава и води до фатален край.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Заболявания на горните дихателни пътища 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.