Ветеринарно санитарна експертиза на храни от животински произход


Категория на документа: Медицина


17.Цистицеркоза при ДРД ш тънкошийнаа цистицеркоза.Ветеринарно-сани тарна преценка на трупа и вътрешните органи.
І.Цистицеркоза при ДРД-цистицеркозата по Ов.се причинява от Цистицер-кус овис-ларвната форма на Тения овис.КГ е Кч.и др.месоядни,а МГ-Ов.
Кч.отделян яйцата на паразита и разпространяват инвазията по пасищата откъдето се заразяват Ов.Те минават биологичен цикъл на развитие и се оформят цистицерки,които се локализират в сърцето,диафрагмата,езика, скелетните и дъвкателните мускули.Цистицерките дегенерират бързо и за 3мес.те са напълно дегенерирали и се виждат като казеозно възелче в мус-кулатурата,оградено със съединителнотъканна капсула.Преди клането не се установяват клинични признаци,а само при силна инвазия Жв.е кахекти чно.Установяване на заболяването-след клането при месопрегледа с дъвка телните и скелетните мускули и сърцето се виждат овални мехурчета с бе-лезникав цвят.Хигиенна преценка-Чв.може да се инвазира при консумация на месо с цистицерки.При силна инвазия паразитите причиняват местна ре-акция на мускулите-около цистицерка месото е с дегенеративни промени; такома месо е опасност за разпространение на инвазията при КГ.При силна инвазия/генерализирана форма/-месото и вътрешните органи се негодни за консумация и се бракуват.При слаба инвазия с единични цистицерки в сър цето и мускулатурата засегнатите органи се бракуват,а трупът се пуска след обезвреждане чрез замразяване при температура под минус 10гр.за 10 дни или чрез термична обработка до достигане на температура в дълбочи-на на месото над 56гр.При откриване на паразити най-малко в два органа от предилеционните места/сърце,диафрагма,масетери/изследването продъл жава чрез нанасяне на разрези в областта на раменната и бутната мускула-тура и ако в тях се открият поне на две места цистицерки инвазията се опре деля като силна/генерализирана/.
ІІ.Тънкошийна цистицеркоза-причинява се от Цистицеркус тениоколис-лар вна форма на Тения хидатигена.КГ са Кч.и др.месоядни,а МГ-Ов.Св.Гв.Въз растният паразит отделя яйца,които с изпражненията на КГ попадат в окол ната среда,откъдето се поглъщат от МГ.В храносмилателния тракт на МГ от яйцата се освобождават ларви,които от чревната стена попадат чрез пор талната вена в различни органи.При силна инвазия се уврежда ч.дроб и кръ воизливи по перитонеума и се наблюдава угнетеност и слабост.Обикнове-но не се установяват клинични признаци преди клането.Установяване на за боляването-при кланичния месопреглед се виждат мехурчета като лешник по серозата на ч.дроб,които висят на дръжки.Хигиенна преценка-при слаба инвазия паразитните мехурчета се махат,а органите и месото са годни за ко нсумация.При силна инвазия с промени в ч.дробния паренхим засегнатите органи се бракуват,а месото е годно за консумация.
18.Ехинококоза при Жв.и ветеринарно-санитарна преценка на трупа и вътрешните органи.
Това е паразитно заболяване по Ов.Гв.Кв.Чв.причинено от ларвната форма на цестода Ехинококус гранулозус и ехинококус мултилокуларис-паразити
ращ в т.черва на КГ-Кч.Тениите са дълги 9мм.отделят яйца,които с изпраж ненията на КГ-Кч.попадат в окол-ната среда.В организма на МГ освобожда ват онкосфери,които по кръвен и лимфен път се разнасят в паренхимните органи,като образуват ехинококови мехури най-често в ч.дроб,б.дроб.Уста новяване на заболяването-при месопрегледа с паренхимните органи-ч.дроб б.дроб се виждат мехури с различна големина,пълни с бистра течност.Тъка нта около мехурите е променена от натиска на паразита.Хигиенна прецен-ка-Чв.боледува от ехинококоза,но се заразява от изпражненията на Кч.Ехи нококивте мехури не са опасни за Чв.,но са опасни за КГ.При единични ме хури във вътрешните органи те се премахват,а месото и органите се пускат за консумация.Бракува се опаразитения вътрешен орган.При силна инвазия и кахектичен труп-трупът и вътрешните органи са негодни за консумация.
Вземат се мерки опаразитените органи да не попаднат за храна на месояд-ните.
19.Фасциолоза и дикроцелиоза и ветеринарно-санитарна преценка
І.Фасциолоза-това заболяване по Ов.и Гв.,по-рядко при Св.Кз.и се причиня ва от различни видове ч.дробен метил,най-често Фасциола хепатика.Възра-стните паразити се развиват в ч.дроб и отделят яйца,които преминават през жлъчните пътища в червата и с фекалиите се разпространяват в околната среда.Във влажна среда от яйцата се развиват ларви в МГ-това са охлювче та и в тях продължават развитието си до церкария.След това напускат МГ като метацеркария,която се поглъща от тревопасните Жв.При поглъщането от КГ се освобождава ларва,която през стената на т.черво преминава до ч. дроб.От ларвите в жлъчните канали се развиват зрели паразити.Установява не на заболяването-при леки случаи на заразяване Жв.може да не покажат признаци;при силна степен на инвазия е налице загуба на тегло,кахексия, намалена млечност и анемия.При кланичен оглед се установява кахектичен труп с анемия и отоци при тежки инвазии.При прегледа на ч.дроб се вижда възпаление на жлъчните канали,които са изпълнени с черна материя и по-някога живи паразити.Подобна материя се вижда в б.дробове,диафрагмата и л.възли на б.дроб.Хигиенна преценка-при слаба инвазия и липса на изме нение в трупа месото се пуска без ограничение;ч.дроб се почиства от пара-зитите и може да се пусне без ограничение.При силна инвазия с промени в ч.дробния паренхим дробът се бракува.При кахектичен труп и иктер той се бракува.При това заболяване трябва да се има впредвид,че при миграцията си паразитите може да пренесат патогенни и условно-патогенни микроорга низми от червата и се налага провеждане на бактериологично изследване и следваща преработка на месото и ч.дроб в висока температура.
ІІ.Дикроцелиоза-среща се по-често при Ов.,рядко при Гв.Св.Причинява се от малкия метил Дикроцелиум дендритикум.Биологичният цикъл е като при големия метил като при развитето си минава през два МГ.Установява не на заболяването-този причинител не е така патогенен за Жв.и те не пока зват клинични признаци.При прегледа се установява леко удебеляване на стените на жлъчните канали.При разразяване е нужно да се притисне ч. дроб за да излязат паразитите.Хигиенна преценка-при слаба инвазия и лип са на промени в месото трупът и вътрешните органи се пускат без ограни-чение.При силна инвазия и кахектични Жв.с промени в ч.дробния парен-хим трупът и вътрешните органи се бракуват.
20.Жълтеница,липохроматоза и ветеринарно-санитарна преценка
Жълтеницата се дължи на наличието на жлъчни пигменти-билирубин и би
ливердин в кръвта.Бива:Механична жълтеница-при запушване на жлъчни-те канали от жлъчни камъни и паразити.Хемолитична-дължи се на разруша ване на Ер.-напр.при анаплазмоза и бабезиоза по Гв.Токсична-дължи се на токсични в-ва.Преди клането тя се установява по жълтото оцветяване на ко нюнктивите и склерите на очите и тъмната урина.След клането се вижда жълто оцветяване на кожата,вътрешните органи,стените на кръвоносните съдове,ставите и ставната течност.При слаба жълтеница задължително се преглеждат големите артерии-илиака интерна,илиака екстерна,брахиалис и феморалис.
Хигиенна преценка:Жълтата оцветка може да направи месото непродавае-мо,поради лошия вид.При жълтеница от цироза на ч.дроб месото има не-приятен вкус и мирис.Ако Жв.е добре охранено и няма други патологични промени трупът с жълта оцветка се оставя 24ч.в хладилни условия,като ен-зимите разграждат доизвества степен жлъчните пигменти.При избледнява не на жълтия цвят и липса на други промени месото може да се пусне за ко нсумация.При всички Жв.ако след 24ч.държане в хладилник жълтата оцвет ка се запази месото се бракува.Оглесът на цвета трябва да става на естестве на дневна светлина.Ако трупът е с нюанс на жълто оцветяване с паренхим-на дегенерация на органите или е интензивно жълто оцветен без признаци на инфекциа или интоксикация-трупът и вътрешните органи се бракуват.
Жълтеницата трябва да се разграничава от жълто оцветяване на мазнините причинено от наличие на пигмента каротин приет с храната.За различаване то им се прилага тестът на Фушетс-вземат се две капки серум от изследва-ното Жв.и в бяло хаванче се смесват с две капси реактив на Фушетс-при по ява на син или зелен преципитат реакцията е +за жлъчни пигменти.
21.Оток,хидремия,уремия и ветеринарно-санитарна преценка.
Отокът представлява натрупване на течност в интерстициалната тъкан и в телесните кухини.Има два типа оток:възпалителен/ексудат и невъзпалите-лен/трансудат/.При възпаителния течността е жълта,безцветна или зелени-кава,бистра или мътна.При невъзпалителния течност се натрупва в подкож ната тъкан,б.дроб,мозъка.Оток може да се получи в бедрото-напр.при кра-ви от залежаване;при нарушаване на лимфната циркулация,поради нараст-ване на тумори.Генерализиран оток се получава при сърдечна недостатъч-ност и хипопротеинемия,дължаща се на недоимъчно хранене,инвазия с па разити и повреда на ендотела на клъвоносните съдове от токсини и инфек-циозни агенти.При оглед на трупа се вижда влажна и мека мускулатура,по която остават вдлъбнатини при натиск.
Хигиенна преценка:При оток трябва да се установи причината за появата му.При оток дължащ се на някакво заболяване трупът и органите са него-дни за консумация.В случай,че не се установи заболяване,според мястото на отока се бракуват части от трупа или целия труп.
22.Трихинелоза и ветеринарно -санитарна преценка на трупа и вътрешните органи.
Трихинелозата се среща рядко при Жв.за добив на месо,но е опасно при ко нсумация на месо от диви Жв.Причинява се от Трихинела спиралис;Тр.на-тиве.В морфологично отношение има три форми-чревни трихинели,млади трихинели и мускулни трихинели.Биологичният им цикъл протича в един гостоприемик.В стомаха мускулните трихинели се освобождават от капсу-лата си,преминават в червата и се превръщат в чревни трихинели.Полово зрелите трихинели са разделнополови,които са живораждащи.Всяка женс-ка може да роди до 2000ларви,които през лимфните пътища попадат в кръ-вообращението и се разнасят по цялото тяло.Развиват се само тези,които попадат в напречнонабраздената мускулатура.В мускулните влакна те обра зуват капсули.Засягат се диафрагмата,езика,дъвкателната и междуребрена-та мускулатура.В месо на умрели Жв.капсулираните паразити се запазват месеци.При Чв.инкубационният период е 7-20дни-протича с треска,левко цитоза и еозинофилия,болки по мускулите от развитие на трихинелозен по лимиозит.Установяване на заболяването-болестта при Жв.за клане не се проявява клинично,дори при висока степен на инвазираност.Това налага да се извършва трихинелоскопско изследване на заклани Св.домащни едноко-питни,диви Св.,предназначени за консумация от Чв.Трихинелоскопиране-пробите се вземат от двата диафрагмени ствола при прехода от мускулната към сухожилната част.При изсладване на месо от всяко парче се вземат три проби от скелетния мускул с големина на лешник без тлъстина.От всяка проба взета от парчета месо инспекторът изрязва 4парчета колкото овесена ядка.Прави се изследване под микроскоп при увеличение 40пъти като за всяка проба се асигуряват 3мин.или 6мин-за мускулни късове от диафраг-мата,езика,междуребрените мускули и масетерите.При изследване на месо с дегенеративни промени препаратът може да се боработи с глицерин,а при наличие на калцификати се накапва слаб р-р на солна киселина.Изслед ване чрез смилане в изкуствен стомашен сок-вземат се проби от диафрагма лни стволове по 20г.от всяко Жв.,като 10г.се смилат,а останалите се пазят за контролно изследване.Едновременно се изследват по 100Жв.При изслед ване на конско месо се вземат по 10г.от езика и масетерите,като мускулът да е без съединителна тъкан и мазнина.В Д.Д.отношение да се има впред-вид наличие на тирозинови кристали в опушено месо,които в р-р на 5% нат риева основа и при леко загряване дава жълто оцветяване,а калцифицирали те цистицерки са разположни извън мускулното влакно.Хигиенна преценка
Ако при изследването се открие и един паразит,независимо жив,мъртав,ка-псулирал или калцифицирал месото е негодно за консумация от Чв.Трупът със субпродуктите се унищожава.Кожите се пускат без ограничение след махане на мускулната тъкан по тях.
23.Салмонелози/първични и вторични/по животните и птиците и ветеринар но-санитарна преценка на трупа и вътрешните органи след клането.Роля на водоплаващите птици и техните яйца.
Хранителните салмонелози са остри инфекциозни болести при Чв.причине ни от микроорганизми от род Салмонела.Причиняват се от консумация на заразени продукти,най-често яйца,които не са подложени на достатъчна те рмична обработка,месо.Най-опасни са яйцата на водоплаващите,както и продуктите/клемове,торти/.Източник на заразата са дивите и домашни сел-скостопански Жв.и Пт.-болни и заразоносители.Салмонелите се отделят с фекалиите в околната среда.Това може да доведе до вторично заразяване на хранителните продукти в процеса на производството им.Инфекциозната доза е 2 по 10 на девета степен микробни клетки,докато при зеца е 10пъти по ниска.Входна врата е устата.Инфекциозния процес засяга т.и д.черво.Са лмонелите са Грам отр.пръчици,не образуващи спори.На месопептонен агар образуват S-колонии-кръгли с гладка повърхност.В течни хранителни среди дават характерно помътняване.Притежават соматични/О/,флагелар-ни/Н/и микрокалеолни/Vi/антигени.,на базата на които е разработена схема за серотипиране на салмонелите.Идентифицирането на салмонелите става чрез серологичната реакция аглутинация и чрез биохимично изследване-пъ стра редица от захари и тестовеза уреаза.Салмонелите отделян ендотоксин.
При недостатъчна термична обработка се запазват живи във вътрешността на яйцата и месото.Пътища за инфектиране на месото и месните продукти-резервоар на салмонели са домашните Жв.и Пт.,като източник на болни те и закланите по необходимост и преболедували бактерионосители и Чв.,осо бено болните работещи хора с хранителните предприятия.Заболяванията причинени от сълмонели биват два типа:І.Първични салмонелози/Тифо-па-ратифни заболявания/-това са заболявия с типична клиника и патоанатоми чна картина и засягат определени видове Жв.Това са:1.тиф по Кк.и пулоро-за по пилета-причиняват се от С.галинарум и С.пулорум-при възрастни се засягат яйчниците;при пилета пулорозата/бяла диария/протича като септи цемия.2.Салмонелоза по водоплаващи.3.Паратиф по Пт-причинява се от С. холересуис.4.салмонелен аборт при Ов.и паратиф при Аг.-причинява се от С.абортусовис.5.Салмонелен аборт при кобили и паратиф при кончета.
ІІ.Вторични салмонелози-в чревния тракт на Жв.със запазени защитни си-ли попадат салмонели,които остават жизненоспособни дълго време без да причинят първично заболяване.Жв.стават салмонелоносители.Вторичните салмонелози възникват при отслабване на защитните сили на Жв.салмоне лите преодоляват чревната лигавица ис кръвния и лимфния ток се разнасят из целия организъм.Общото състояние на Жв.се влошава и то се коли по не обходимост.Тези салмонелози протичат в разнообразни форми-гнойни мет рити,мастити,рани,стомашно-чревни заболявания.Съмнение за вторична са лмонелоза има ако при месопрегледа има промени в л.възли,чревния тракт.
Екзогенно заразяване на месо и месни продукти със салмонели-вторично заразяване може да настъпи при клане на Жв.,обработка на трупа и прера- ботка на месото,особено при изваждане на вътрешните органи,особено на червата.Инструментите и машините в кланиците може да са източник на ек зогенно заразяване;лошата хигиена на помещенията също.Най-голяма опас ност за възникване на салмонелни токсикоинфекции при Чв.е смляното ме-со.То се инфектира,защото заедно с месото се смилат и л.възли,които са но сители на салмонели.Освен това салмонелите се размножават бързо в смля но месо.Хигиенна преценка-Изследване за салмонели се прави задължител но при всяко спешно и неотложно клане наЖв.Прави се при Жв.произхож-дащи от ферми,където е установено салмонелоносителство;при месо доста вено без необходимите придружаващи документи.Вземат се проби от тру-па и вътрешните органи на закланото Жв.Вземат се 8проби от:парче от мус кул от преден крайник,парче мускул от заден крайник;л.възел на преден крайник;л.възел на заден крайник;парче ч.дроб;част от далака,част от бъб рек и част от сърцето.Пробите от мускул о л.възли се вземат кръстосано-от преден десен и заден ляв крайник.При откриване на салмонели в органите или трупа вътрешните органи се унищожават,а месото е условно годно,ка-то се обезврежда чрез термична обработка-вари се автоклав за 2,5ч.при 121 гр.Може да се произведе създърма,която се прави след пържене на месото.
Получените продусти задължително се изследват за салмонела.
24.Патогенеза и клиника на хранителните токсикоинфекции по хората.При
чинители и ветеритарно-санитарна преценка на хранителните продукти.
Хранителните отравяния са остро протичащи заболявания при Чв.които въ зникват хпи консумация на храна/месо,мляко,яйца е техните продукти зара зени с патогенни микроорганизми или съдържащи се токсини.Характерна тяхна особеност е,че започват внезапно с бързо развитие на симптомите.Бо ледуват много хора,консумирали един и същ хранителен продукт.Инкуба-ционният период е кратък до 3дни.Протичта бързо с гастроинтестинален с-м.Разпространението на болестта се прекратява веднага след откриване и поставяне под възбрана на инфектирания хранителен продукт.Хранителни те токсикоинфекции се причиняват от Салмонела,Сампилобактер,Е.коли, Протеус,Бактериус перфрингенс А и F и Бакт.сереус.За възникване на хра-нителни токсикоинфекции е нужно в хранителните продукти микрооргани змите да попаднат при подходящи условия и да се размножат.Заразяването на месото може да стане чрез интравитално инфектиране/микробно замър-сяване преди клането/или постмортално-при клането,добива,преработката, съхранението и реализацията му.Интравиталното заразяване се среща кога то Жв.прижизнено са заболели или са носители на микроорганизми.Пост-морталното заразяване става при добива,съхранението,транспорта,прерабо тката и реализацията на месото.Вторично заразяване е резултат на лоша хи гиена при преработката на месото.Хранителните токсикоинфекции възник ват при консумация на храна,масивно обсеменена с патогенни или условно патогенни микроорганизми.Името токсикоинфекции показва двойствения характер на болестта.За възникването им е нужно в хранителните продукти да попаднат живи микроорганизми,които да се намножат и да се погълнат от Чв.В организма ву те допълнително се размножават,а някои продуцират есктрацелуларни токсини.Една част от микроорганизмите загиват и след лизиса си освобождават ендотоксин.Той нарушава чревната бариера и тя пропуска както него така и мукроорганизмите.Налице са два компонента, токсичен и инфекциозен,които формират названието на хранителните ток сикоинфекции.Ендотоксинът се отделя пр загиването на микроорганизми те и в храната.Той обаче е термолабилен и при термична обработка се инак тивира.Това означава,че с храната може да се поеме и токсин заедно с жи-вите бактерии.За възникване на хранителните токсикоинфекции от значе-ние е инфектиращата доза,възрастта на консуматора,количеството на пое тата храна.Значение за защитата на организма са стомашната киселинност състоянието на нормалната микрофлора.
Хранителните токсикоинфекции причинени от Кампилобактерии-за възник ване на заболяване инфекциозната доза е 500бактериални клетки.Кампило-бактериите са Грам отр.пръчици.Те се откриват в храносмилателния канал и репродуктивните органи на Жв.От там при нехигиенна кланична обработ ка може да заразят месото.При Чв.те причиняват заболяване с клиниката на гастроентерит-треска,болки в корема и диария с кървави изпражнения.
Все още няма единно мнение какво да се прави с продукцията в която се ус тановяват патогенните за Чв.видове-К.йеюни и К.соли.Счита се в предвид на слабата устойчивост на причинителя,че термичната обработка е ефектив на предпазна мярка.Хранителни токсикоинфекции причинени от Е.коли-Е. Коли е нормален обитател на чревния тракт,но определен тип щамове за па тогенни за Жв.и Чв.и причиняват инфекции.Те причиняват тежки заболява ния на новородените Жв.При Чв.причиняват остри инфекциозни болести,
особено при кърмачета и в ранна детска възраст.Е.коли да Трам отр.пръчи
ци.Патогенните Е.коли причиняват заболявания,които се делят на 4групи:
1.Ентеропатогенни Е.коли-причиняват гастроентерити.Те не продуцират ентеротоксин.2.Ентеротоксигенни Е.коли-причиняват ентерити и отделят ентеротоксини.3.Ентероинвазивни Е.коли-тук спадат диарогенните Е.коли и заболяването е подобно на дизентерията.4.Ентерохеморагични Е.коли-те причиняват хранителните токсикоинфкции-Тук спада щама О157:Н7-той
продуцира токсин,който причинява хеморагично-уремичен синдром.В хи гиенната преценка от значение е откъде са изолирани патогенните щамо-ве.Изолирането на Е.коли от повърхността се дължи на лоша хигиена на до бив и се касае за не патогенни щамове.Месо от което се изолират Е.коли от дълбочина е условно годно,а вътрешните органи се конфискуват.При уста-новяване на щама О157:Н7-вътрещните органи се брасуват,а месото е усло вно годно.При изолиране на непатогенни щамове Е.коли от повърхността на месото,от него се приготвят варени или варено-пушени малотрайни кол баси с обвивка с диаметър не повече от 5см.У нас при установяване на не-патогенни Е.коли няма установеени норми при какъв коли-индекс храните лните продукти са опасни и негодни за консумация.
25.Ролята на психротрофните микроорганизми за възникване на токсикоин фекции по хората.Ветеринарно-санитарна преценка.
Три вида психотрофни микроорганизми са причина за болести при Чв.при прием на замърсени храни.Това са:Листерия моноцитогенес;Йерсиния енте роколитика и Аеромонас.Бактерията Л.моноцитогенес е Грам+аероб;не об-разува спори.Развива се при температура 30-37гр.;при съхранение на храна та в хладилник и при съдържание на сол до 10%.Изолиран е от Пт.,риби. Хранителни продукти.Има 6вида листерии,като 3 са патогенни.Инкубацио нният период на болестта е 24ч.до 90 дни.Протича с повръщане,диария до сепсис и менингит.Йерсиниите също причиняват заболяване след прием на замърсена храна.От 11вида йерсинии 3вида са патогенни-най-важна е Й.ен тероколитика.Тя е Грам отр.анаероб.Тя е психротрофен микроорганизъм.
Развива се при температура от 0-45гр.Според клиниката на болестта може да протече с общи признаци-диария,ентероколит,псевдоапендицит,фарин-
гит; и с други признаци-като сеп тицемия,кожни инфекции,пневмония,пе- ритонит,менингит,инфекции на очите.Микроорганизми от род Аеромонас са Грам отр.анаероби.Тези бактерии са психротрофи и се развиват при тем ператури от 5-45гр.Развиват се в храни съхранявани в хладилни условия.За боляването,което причиняват протича с диария и гастроентероколит.Всич-ки готови за директна консумация продукти могат да бъдат заразени с Л.моноцитогенес и в САЩ е въведено изследване на млечните продукти за наличие на листарията.
26.Стафилококите и стрептококите като причинители на хранителни инток сикации.Ветеринарно-санитарна преценка на хранителните продукти.
І.Стафилококови хранителни интоксикации-стафилококите спадат към род стафилококус включващ две групи:коагулазо +с представител Стаф.ауреус и коагулазо отр-стаф.епидермидис;стаф.хемолитикус и др.Стафилококови-те интоксикации се причиняват от Стаф.ауреус.Стафилококите са широко разпространени в природата и са нормални обитатели на лигавиците и ко-жата на Жв.иЧв.Най-често те причиняват гнойни възпаления на кожата и подкожната тъкан и лигавиците/фурункули,карбункули,флегмони и абцеси
Източник на заразата са болни Жв.и хора и здрави носители на патогенни стафилококи.Хранителните продукти се заразяват чрез хората участвали в производствения процес.Заразени хранителни продукти най-често са слад-карски изделия/пасти,кремове/;млечни продукти/мляко,сладолед,извара/.
Стафилококите са Грам + коки,разположени поединично,по двойки или ка то грозд.Не образуват спори.В бульон причиняват хомогенно помътняване, а върху твърди хранителни среди образуват гладки,мазни златисти или бе-ли колонии.Те са устойчиви на факторите на външната среда.Патогенност-та им се определя от способността им да образуват различни видове токси-ни и ензими.Стаф.ауреус образува токсините:хемолизини,ентеротоксини, левкоцидин и др.Ентеротоксинът се образува в хранителните продукти и причинява хранителни токсикози.Най-чуствителни на токсина са Чв.и май муна.За да се стигне до хранителна интоксикация е нужно в 1г.хранителен продукт да се съдържат стотици хиляди стафилококи.Най-патогенен е серо тип А.Стаф.ауреус образува ензимите стафилокиназа,бета лактамази,хиалу ронидаза,плазмокоагулаза и др.Ензимът коагулаза коагулира кръвната плаз ма.1.Патогенеза:Натрупаният в хранителния продукт ентеротоксин се пое-ма през устата от Чв.Минава през стомаха до т.черва,където се резобира и причинява леко катарално възпаление/гастроентерит/2.Клинична картина:
Инкубационният период е 30мин до 6ч.-протича с болки в корема,гадене, повръщане и диариен синдром с многократни изхождания на воднисти ма терии.При тежки случаи натъпва дехидратация и нарушено съзнание.Обик новено оздравяването е за 4дни.Диагнозата се потавя на епидемиологични те и клинични данни и изолиране на причинителя в хранителния продукт.
Болестта има лятно-есенна сезонност.Установяването на причинителя във фекалиите не винаги има диагностична стойност тай като стафилококи има в чревния тракт на повече хора.Хигиенна преценка-хранителни продукти заразени със Стаф.ауреус или в тях е установен ентеротоксин се бракуват и унищожават.При изолиране на непатогенни стафилококи от месото и хра-нителните продукти ветеринарно-санитарната преценка е като при наличие на непатогенне щамоне Е.коли.
ІІ.Стрептококи-те са широко разпространени в природата.Слещат се по ли-гавиците.Те спадат към род Стрептококус.Причиняват гнойни процеси аб-цеси,флемони,артрити,мастити,пневмония и др.Най-често причинители на хранителни интоксикации са ентерококите и алфа и бета стрептококите.Ал фа стрептококите трудно се размножават в хранителните продукт и според някои автори те не спадат към хранителните токсикози.Ентерококите са част от чревната флора на Жв.иЧв.и изолирането им от хранителните про-дукти говори за фекално замърсяване.Стрептококите са Грам+неподвижни коки,разположени поединично по двойки или като верижки.Култивират се в хранителни среди при добавка на глюкоза.Източник на хранителните от-равяния са болни Жв.,хора с гнойно-възпалителни процеси по ръцете и пне вмонии.Патогенезата е неясна като се допуска ентеротоксичен или ентеро-инфекциозен механизъм.Прочина с клиника на ентероколит с дехидрата-ция и хиповолемия и засягане на ГДП.Хигиенна преценка-у нас няма приет страптококов индекс определящ годността на хранителните продукти.Хиги енната преценка е като при наличие на Е.коли.
27.Клостридиите като причинители на хранителните интоксикации по хората.Профилактика.
І.Хранителни токсикоинфекции причинени от Кл.перфрингенс-това са анае роби;срещат се в почвата,размножават се в червата на Жв.иЧв.и се отделят с фекалиите.Те са 6типа:типА-причинява газова гангрена при Жв.и Чв.нек-ротичен мастит и хранителни токсикоинфекции;тип В-причинява анаероб-на дизентерия по Аг;тип С и тип D-причиняват ентеротоксемия по Ов;тип Е-причинява ентеротоксемия по Ов.Тл.и Аг;тип F-причинява некротичен ентерит по Чв.Източник на хранителните токсоинфекции са хранителните продукти-месо и месни продукти заразени със спори на Кл.перфрингенс тип А и F.Причинителят е неподвижна пръчица,образува капсули и спори,
Анаероб култиниращ се на кръвно-глюкозния агар на Цайслер и образува гладки и кръгли колонии.Кл.перфрингенс продуцира ентеротоксин.Меха-низмът на заразяване е алиментарен при прием на месо и месни продукти.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ветеринарно санитарна експертиза на храни от животински произход 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.