Ветеринарно санитарна експертиза на храни от животински произход


Категория на документа: Медицина


Вземане на проби:1.При труповете гнилостните микроорганизми унищожават вегетативните форми на антракса, а при отваряне на трупа вегетативните форми спорулират и стават устойчиви с години. На теренни условия труповете не се отварят. Аутопсия се извършва само в аутопсионни зали, за да може след това трупа и телесните течности да се обеззаразят и да се проведе дезинфекция.
2.От живи животни или при неотворен труп се взема кръв за микроскопско изследване.
3.При заклано животно се взема черен дроб, далак, бъбрек. Органът се потапя във вряща вода. С това се блокират бацилите под образувалият се коагулум и се унищожава баналната микрофлора от гнилостни микроорганизми. Водата след това се дезинфекцира.
4.Кожа - от кожарските цехове или при получаване на кожи от нерегламентирано клане.
Метод за доказване:Микроскопско изследване. Отпечатъчен препарат или кръв- на натривка. Оцветява се по Грам или Клет (за капсули). Gr +, едри пръчици нареде- ни на къси верижки. Понякога се наблюдават и спорите в средата на бактериалната клетка. Спората не деформира клетката.Оцветяване по Клет. Натривката се фикси- ра трикратно на пламък. Залива се с алкохолно-воден разтвор на метиленово синьо и се загрява до възвиране с тампон напоен в спирт. Промива се с вода. Залива се с алкохолно-воден разтвор на фуксин за 5 - 10 сек. Промива се с вода. Наблюдава се с имерсионен обектив. Капсулите са червени, а микробните тела сини.
Културелно изследване.Посява се в обикновен бульон и на обикновен агар.Инку бира се при 37ºC за 24 часа.1.Бульонът остава бистър с памукоподобна утайка на дъното, която при разклащане трудно се разбива.2.Колониите на агара са сухи, сивобели с по-плътен център и тънък рошав ръб. От ръбовете излизат разклонения със заострени краища.3.Кръвен агар - плътни сивожълти колонии без хемолиза.
4.Посявка в желатина - расте като обърната елха (аеробен микроорганизъм)
Диференциране от Bac. cereus, който на кръвен агар расте със хемолиза. При посявка бод в желатина расте като елха (фак. анаероб)
Серологично изследване. Реакция преципитация по Асколи. 3-4 g месо (вътрешни органи, кожа, вълна) се нарязва на парченца и се поставят в епруветка. Заливат се с 0,5% карболова киселина във физиологичен разтвор.
Бърз топъл метод. Пробата се поставя на кипяща водна баня за 15 мин., за екстракция на антигена и се филтрира.
Бавен студен метод. Пробата престоява 24 часа на стайна температура или в хладилник и след това се филтрира.
Извършване на реакцията. В малка епруветка се поставя 1 мл. от екстракта и се подслоява с 0,1 мл. от Асколи серум. При положителна реакция на границата между серума и екстракта се получава белезникав опалесциращ преципитационен пръстен.Необходимо е да се направят и паралелно контроли - положителна (с антраксен антиген) и отрицателна (с карбол физиологичен разтвор).
Биологична проба. Екстракт от изследвания материал или суспензия от колониите върху обикновеният агар се инжектира подкожно на бели мишки. При положителна проба мишките умират за 36-72 часа. От органите им се прави микробиологично изследване за антракс и при изолирането му изследваната пробата е положителна.
Преценка:1.Забранено е клането при съмнения за антракс.2.При съмнение и уста- новяване на антракс по време на клане:-клането се спира;-трупът на антраксното жи- вотно и контактните трупове се изолират и бракуват;-Провежда се специфична дезин фекция и след нея контрол за ефикасността й (правят се отривки и се изследват за антракс).3.Клинично болните животни на територията на месокомбината се изоли- рат и се серумират 3 дни подред. Ако след 14 дена нямат повишена температура се колят.4.Контактните животни без повишена температура се изолират без да се серу- мират и се колят след 14 дена, ако пез този период не покажат повишаване на темпе- ратурата.5.Кожите се дезинфекцират по метода за дезинфекция на антраксни кожи. Кожите престояват 40 часа в разтвор на Shatenfroh 15% разтвор на готварска сол и 2% солна киселина. Температурата на разтвора се поддържа 30ºC.

11.Туберкулоза-ветеринарно-санитарна преценка на трупа и вътрешните органи.
Три вида НВС-бактерии могат да заразят Жв.и Чв.Микобактуриум тубер кулозис.М.бовис;М.авиум интрацелуларе.ТВС-микобактерии са неподвиж ни Грам+бактерии с голяма устойчивост-запазват се години в почвата и въ трешни органи и до 10мес.в млечни продукти.Чувствителни са фенол и ли зол.Чв.боледува от ТВС заразен предимно от М.туберкулозис;по-рядко от М.бовис-при консумация на месо и млечни продукти от туберкулозни кра-ви и много рядко от птичия тип бактерий.При Гв.болестта се причинява от М.бовис и рядко от човешкия и птичия тип.Св.се заразяват от трите типа микобактерии.При Ов.и Кз.се причинява от М.бовис и по-рядко от др.два типа.Пт.са възприемчиви на птичия тип и резистентни на останалите.ТВС причинител прониква по алиментарен,респираторен,генитален,през кожата и конгенитален път.При Гв.в 90% е аерогенен и в 10%-аличентарен-заразя-ване по време на паша.Тл.може да се заразят с млякото,а конгенитално за-разяване се получава при ТВС на половите органи на мъжки и женски Жв.
При Ов.и Кз.заразяването е аерогенно и алиментарно.Попаднали в организ ма бактериите причиняват т.нар.първичен афект най-често в дихателната и храносмилателната с-ми.При Гв.се образува туберкул.След това причините лят прониква по лимфен път до съответните л.възли и причинява възпале-ние.Наличието на промени в мястото на попадане и в л.възли се означават като пълен първичен комплекс,а реакция само в л.възли като непълен ком плекс.След това заболяването попада в покой и изходът може да е оздравя ване,рецидив или реинфекция като се развива органна ТВС или се стига до късна генерализация.
І.Установяване на заболяването:Преди клането в по-късна фаза има слабо повишение на температурата,кашлица,затруднено дишане,намален апетит.
Може да се установят увеличен л.възли,а при генерализирана форма-кахе-ксия.В следкланичния преглед типът поражения в организма зависят от ви рулентността на причинителя и съпровителните сили на организма.Ако причинителят е с умерена патогенност той се поема от клетките и се разру шава като се получава местна реакция от клетъчен или продуктивен тип.
Ако причинителят е агресивен към организма на Жв.се получава ексудати вен тип реакция.Типът реакция зависи и от резистентността на Жв.Кн.и Св. имат по-голяма резистентност и се наблюзава продуктивна реакция.При Гв
Резистентността има по-малка роля и се среща продуктивен и ексудативен тип реакция.При прегледа в б.дробове се установяват:1.ограничени капсу-лирани и калцифицирани възелчета с реакция от страна на съответните л. възли,като първичното огнище се намира в горната част на главния лоб под плеврата.2.намират се казеозни огнища в едни или няколко лобула,по-лучени от каникуларно разпространение на инфекцията,като регионарните л.възли не са изменени и такава е картината на хроничната органна тубер-кулоза.3.казеозна пневмония-характеризира се с жълтосива казеозна мате-рия,осеяна с точковидни кръвоизливи с последващо организиране от съеди нителна тъкан и ограничаване на пневмоничните огнища от здравите.4.пръ снати малки туберкулозни възелчета в двата б.дроба е картината на милиар ната туберкулоза.В трахеята може да се видят туберкулозни язви.По плев-рата се виждат меку гранулоционни образувания,като при преминаването на заболяването стават по-големи изпълнени с казеозна маса-т.нар."перле-та туберкулоза".В ч.дроб при Гв.се виждат малки капсулирани огнища.При Св.в ч.дробсе виждат капсулирани възелчета като ечемичено зърно с казео-зиране и калцифициране когато е причинина инфекцията от говеждия тип причинител.При инфекция причинена от птичия тип в ч.дроб се виждат си-во жълти туберкули от пролиферативен тип.Далакът е бъбреците се засягат при хематогенната фаза на ТВС.Намират се милиарни туберкулозни възел-чета.При ТВС на вимето в ранните стадии може да се установи промяна в цвета,който от жълтобял става оранжевокафяв.По-честа е хроничната фор-ма на болестта с увеличени лобули,поради разрастване на гранулационна тъкан и без промяна на л.възли.В стадия на хематогенно разпространение и генерализация на процеса се наблюдава милиарна туберкулоза с наличие на туберкули с различна големина.Може да се засегнат и половите органи с развитие на туберкулозен метрит.
Хигиенна преценка:Месото и вътрешните органи се обявяват като негодни за консумация в следните случаи:1.при всички случаи на генерализирана форма на ТВС-при засягане на повече от 1орган и съответните л.възли.
2.при кахечтични Жв.независимо от помените.При изменения в 1орган или л.възел засегнатите органи се бракуват,а месото се обработва термично.
При Жв.показали + или съмнителна реакция с туберкулин без промени в месото и органите месото се пуска за консумация след термична обработка

12.Бруцелоза хо животните и ветеринарно-санитарна преценка на трупа и вътрешните органи.
Това е хронична болест при Жв.и Чв.характеризираща се с аборти и безпло дие при женските и орхити и епидидимити при мъжките.При Чв.се нарича малтийска терска.Причинява се от бактерии от род Бруцела-при Гв.-Бр.або ртус;при Св.-Бр.суис;при Ов.и Кз.-Бр.мелитенсис;При Кч.-Бр.канис.Бруце лите са устойчиви във външната среда,но в месото на зланите Жв.остават живи кратко време,тъй като се разрушават от млечната киселина.
І.Установяване на заболяването:1.При Гв.-заразяването става с Бр.абортус като заразяването става перорално със заразен фураж,по-рядко при полов акт или през наранена кожа.Бруцелите се откриват в бременна матка и ви-мето,а при мъжките в тестисите.Голямо количество бруцели има в аборти раните фетуси и родилните течности.Бруцелите намиращи се във вимето се отделят с млякото.Заборяването протича бездимптомно и най-сигурно е се-рологичното изследване.При крави се наблюдават аборти и метрити,а при бици-орхити и епидидимити.Между лигавицата на матката и плода се от-крива гноен ексудат.При мъжките в семенниците се намират гнойнонекро-тични огнища.В абортираните фетуси се откриват прояви на септицемия-с кръвоизливи,гнойни пневмонични огнища в б.дроб и увеличен далак.2.При Ов.и Кз.-причинява се от Б.мелитенсис-като селокализира в бременната ма тка и в семенниците и причинява аборти.По-редки са бронхитите и орхити те.3.При Св.-причинява се от Бр.суис-като води до масови аборти при бре-менни Жв.Виждат се поражения подобни на туберкулоза в ставите и преш-лените.При мъжките се установяват подобни на абцеси промени в семенни ците и надсеменниците.4.При Чв.заразяването е найчесто с Бр.мелитенсис- заразяването става при консумация на необезвредено овче или козе мляко или аерогенно при вдишване на прах.Боледуват често ветеринари и работе щи в кланици.
ІІ.Санитарно клане на заразени с бруцелоза Ов.и Кз.-у нас се спазват след-ните мерки при клане на болни и съмнително болни от бруцелоза Жв.Те се превозват до кланицата със специализирани транспортни средства,след то ва които се дезинфекцират.Във ветеринарното свидетелство се посочва,че клането е поради заразяване от бруцелоза.Клането става с предпазно обле кло,гумени ботуши и очила.След клането се прави дезинфекция на помеще нията инвентара и облеклото.
ІІІ.Хигиенна преценка:Трупът и всички вътрещни органи се бракуват в слу чаите на остра бруцелоза с поражения на вътрещни органи и при всички случаи на инфекция с Бр.мелитенсис.При хронични случаи се отстраняват вътрешните органи и засегнатите части,а трупът се консумира след термич на обработка.Жв.дали + или съмнителни за бруцелоза резултати при изсле дване се колят както бруцелозните.При липса на патоанатомични промени се бракуват вимето,половите органи и кръвта,а останалите части са годни след термична обработка.Кожите се ползват след дезинфекция.
13.Шап и ветеринарно-санитарна преценка на трупа и вътрешните органи.
Това е остра,силно заразна болест по чифтокопитните/Гв.Ов.Кз.Св./Причи нява се от вирус.Протича с поява на афти,мехури и ерозии по устната лига вица,ноздрите,копитата,вимето.Вирусът се съдържа в течността на афтите, в епитела,кръвта.Вирусът се запазва преживе в месото ако рН е между 6 и 9.При замразяване на месото веднага след клането спира образуването на млечна киселина и се запазва рН и вирусът се запазва до 6мес.При осолява не на месото в хладилни условия вирусът се запазва в л.възли за 6мес.,а в кръвоносните съдове до 2мес.Вирусът е чувствителен на 2%натриева осно ва.І.Установяване преди клането-Инкубационният период е 1-5дни,като за болеваемостта е 100%.Основни признаци са треска над 41гр.,липса на апе-тит,разко спадане на млеконадоя,тремор на мускулите.При образуване на везикулите се наблюдава треперене на сутните,обилна саливация,куцане.
Виждат се везикули и ерозии по устната кухина,носното огледало,езика,ме ждукопитната цепка.ІІ.Установяване след клането-по лигавицата на езика и нечцето се виждат везикули изпълнени с жълтеникава течност.Освен вън шните промени се установяват некрози по сърцето.При Ов.и Кз.везикулите са малки и са по-често по копитата и по-рядко в устата.При Чв.болестта е рядка и протича леко с треска и мехурчета по езика,устата и пръстите.
ІІІ.Хигиенна преценка-При установяване на болестта по време на месопрег леда трупа и всички вътрешни органи се конфискуват и обезвреждат.В На-редбата за профилактика и борба с шапа се казва,че е нужно да се унищо-жат на място всички възприемчиви Жв.по начин ,изключващ риск от раз-пространение на вируса.В страни,където шапа се среща по-често се дейст-ва според местното законодателство.
14.Чума и червенка по свинете-ветеринарно-санитарна преценка на трупа и вътрешните органи.
І.Чума по Св.-това е остра силно заразна болест,причинена от пестивирус със септицемия и кръвоизливи,а при хроничната форма с пневмония и диф терийни изменения в червата.Причинителят се инактивира в месото на зак ланото Жв.за 1-2дни под влияние на следсмъртните изменения и високото рН втъканите.Ако месото бързо се замрази вирусът се запазва дълго до 5г.
Кланични продукти,съдържащи необезвредени продукти от чумни Св.са опасен източник на зараза.От чума боледуват Св.от всички възрасти.Чв.и др.Жв.не боледуват.Инкубационният период е 5-10дни и смъртността вари ра от 0-100% според щама на вируса.Установяване на заболяването-проти-ча със силна треска до 41гр.повръщане;по кожата се виждат червени петна поради кръвоизливи;походката им е люлееща се и ходят като гъски.Хрони чната форма протича с кашлица,затруднено дишане.При месопрегледа се установяват кръвоизливи по лигавиците,серозите,паренхимните органи.Да лакът и л.възли са увеличени.При хроничната форма е налице пневмония.
В дебелите черва се намират типични дифтероидни изменения по лигави-цата т.нар.бутони.Хигиенна преценка-При случаи на остра чума със септи цемия,треска,кръвоизливи,промени в л.възли трупът и всички вътрешни ор гани се бракуват.При хронична чума с ентерити и пневмония труповете са с кахексия също се бракуват.Ако трупът е с нормална охраненост и добри органолептични показатели вътрешните органи се бракуват,а месото е усло вно годно и се допуска за консумация след термична обработка.
ІІ.Червенка по Св.-това е инфекциозна болест причинена от Еризипело-трикс рузиопатия,който се открива в тонзилите,червата при здрави Жв.В добитото месо издържа 4мес.при осоляване и 9мес.в замразени трупове.
Чв.може да боледува от червенка,като се зарази при нарушена цялост на ко жата и протича като локални инфекции по ръцете.Установяване на заболя-ването.Червенката протича в 4форми:остра септична,кожна,хроничен арт рит и верукозен ендокардит.Протича с треска,повръщане,по кожата с чер-
вени петна,подути над околната кожа-при остра форма,а при хронична с по дуване на ставите и куцане.При месопрегледа се установяват серозни или фибринозни артрити;верукозен или улцерозен ендокардит.Стомашната ли-гавица е възпалена с кръвоизливи.Л.възли са подути с кръвоизливи.Във въ трешните органи се установява хеморагична диатеза и характерни промени в дебелите черва.Хигиенна преценка-Жв.с признаци на остра червенка не се колят,поради опасност от заразяване на работниците.При установяване на болестта при клането трупът и вътрешните органи се бракуват,прави се дезинфекция,а работниците,които са били в контакт с трупа се изпращат в лечебно заведение.При локални поражения по сърцето,ставите и кожата въ трешните органи и кожата се бракуват,заедно с подкожната тлъстина.Тру-път се изследва бактериологично за причинителя и при отрицателен резул тат месото се пуска за консумация след термична обработка.
15.Трансмисивни спонгиоформни енцефалопатии по животните.Вземане на проби.Ветеринарно-санитарна преценка на трупа и вътрешните органи.
Такава е бовинната спонгиоформна енцефалопатия/луда крава/-нелечима болест при възрастни Гв.Протича с нервни признаци,дължащи се на дегене ративни промени в ЦНС.Причинява се от инфекциозен протеин,наречен прион.І-ви случай на болестта е описан във Великобритания през 1987г. Такава е болестта скрейпи при Ов.и Кз.Заразяването става с приемане на фураж,съдържащ протеин от субпродукти,заразени с причинителя.Инку бационният период е 2-8г.Преди клането са налице намалена млечна сек реция,отслабване при запазен апетит;нервност и агресивност,скърцане със зъби,тремор,парези,залежаване и смърт.След клането не се усттановяват па тоанатомични промени,а се установяват само при хистологично изследва-не на мозъка.Д.Д.прави се с бяс,хипокалциемия,хипомагнезиева тетания.
Хигиенна преценка:Болните Жв.не се колят.Трупът и всички вътрешни ор гани се бракуват.У нас се вземат проби от всички ЕПЖ заклани над 12мес. възраст и се отделя специфичнорисков материал.Такъв при Гв.от всички въ зрасти са:от изхода на сирището до ануса;мезентериума;сливиците.При Гв. над 12мес.са черепът без мандибулата;гръбначния стълб без прешлените на опашката и крилата на сакрума.При Ов.и Кз.от всички възрасти СРМ са далак и илеум,при Ов.и Кз.над 12мес-череп,сливици,гръбначен мозък.СРМ се отстранява в кланицата;отстраняването на гр.мозък става чрез високо на лягане упражнено върху гръбначния канал.Ползват се инструменти,които не се ползват за други манипулации и те де дезинфекцират и съхраняват от делно.СРМ се оцветява в син цвят,за избягване на злоупотреби.Вземат се проби от мозъчния створ през форамен магнум,които се изследват в специа лни лаборатории чрез бърз тест.При +резултат всички части на тялото вкл. кожата се унищожават.
16.Цистизеркоза при ЕПД и свине ветеринарно-санитарна преценка на трупа и вътрешните органи.
І.Цистицеркоза по ЕПЖ-Цистицеркозата по Гв.се причинява от ларвната форма на цистицеркус бовис на говеждата тения-Тения сагината.КГ е Чв.
В чиито т.черва паразитира възрастната тения,достигаща 10м.Биологичен цикъл-яйцата от околната среда се поглъщат от МГ/Гв.биволи/.В чревния канал на ЕПЖ се освобождават онкосферите,които по кръвен и лимфен път достигат до напречнонабраздената мускулатура.Цистицерките не са устойчиви на високи и ниски температури.Установяване на заболяването
Преди клането не може да се установи наличие на болестта по Гв.При кла ничен преглед се обръща внимание на предилеционните места-преглеждат
разрязват се вътрещните и външните дъвкателни мускули.Изследват се ч. дроб,б.дробове,хранопроводът.При откриване дори на 1паразит огледа про дължава с огледа продължава с подробно изследване на мускулите на шия-та,бедрените мускули,диафрагмата.Правят се множествени разрези за уста новяване на степента на инвазия.Хигиенна преценка-различават се 2степе-ни на инвазия:Генерализирана е когато на площ от 40кв.см.от мускулатура та цистицерките са повече от 3броя и при нея трупът и всички органи се обявяват за негодни за консумация.Месо и субпродукти от трупове,при ко-ито има до 3броя цистицерки на 40кв.см.трябва да преминат обработка чрез замразяване или висока температура.
ІІ.Цистицеркоза по Св.-тя се причинява от Цистицеркус целулозе,ларвната форма на свинската тения-Т.солиум с КГ-Чв.Възрастният паразит е дълъг до 8м.и се развива в т.чърва на Чв.и достига полова зрялост за 90дни.Инва зираният Чв.отделя членчета с изпражненията и с се заразява МГ-Св.Погъл натите яйца освобождават онкосфери,които проникват в кръвта и лимфата и оттам в месото.От тях за 4мес.се развиват цистицерки,които се локализи рат в напречнонабраздената мускулатура.При чв.се среща автоинвазията при което един и същи Чв.може да е МГ и КГ.При Чв.цистицерките може да се локализират в мозъка и очите и причиняват тежко заболяване.Устано вяване на заболяването-Болестта не се открива преди клането.Цистицерки може да се открият при оглед на езика.При кланичен месопреглед се гледа за наличие на цистицерки в сърцето и скелетните мускули.При силна инва зия те се откриват в б.дробове,ч.дроб,далак,мозъка и очите.Изследват се с визуален преглед междуребрената,бедрената мускулатура,диафрагмата,ези ка и по преценка коремната стена и поясната мускулатура.Хигиенна преце нка-ветеринарният инспектор трябва да определи степента на инвазия.Има две степени на инвазия:Генерализирана цистицеркоза-когато на площ от 40 кв.см.от мускулите има повече от 3броя цистицерки-при нея трупът и всич ки вътрешни органи са негодни за консумация и се бракуват.Месо и суб-продукти от трупове при които има до 3броя цистицерки на 40кв.см.се об-работват чрез замразяване.Кожите на болни Св.се пускат без ограничение.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ветеринарно санитарна експертиза на храни от животински произход 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.