Тумори на скелетната система


Категория на документа: Медицина


 ТУМОРИ НА СКЕЛЕТНАТА СИСТЕМА
(TUMOURS OF THE SKELETAL SYSTEM)

КОСТИ И ХРУЩЯЛИ

Разпространение

Туморите на костите и ставите не са от най-често срещаните тумори при кучето и котката. Костните тумори при тях са обикновено злокачествени. При кучето те се увеличават по честота с увеличаване размерите на животното, т.е се срещат се по-често при едрите породи кучета. Боледуват най-често мъжки кучета от средна до напреднала възраст. Първичните костни тумори се срещат рядко при котките. Обикновено се засягат възрастните котки, като не са отбелязани породни предизпозиции. Туморите на хрущялите се срещат рядко при двата животински вида. Етиологията за повечето тумори на костите и хрущялите е неизвестна. Първичните костни тумори се срещат най-често в областта на метафизите на дългите тръбести кости, особено в дисталната част на радиуса, проксималната част на раменната кост, дисталната част на бедрото и проксималната част на тибията. Повишаването честотата на локализацията им в областта на предните крайници корелира с увеличаването на телесното тегло на животните. Бързият костен растеж изглежда води до микрофрактури, които могат да играят предразполагаща роля в етиологията на заболяването. Описани са генетични предизпозиции при породите Ротвайлер и Сан Бернар. Според някои изследователи предразполагаща роля могат да имат и фрактурите на костите (особено хроничните случаи).

Патология

Първичните костни неоплазии могат да възникнат от всяка костна тъкан, периостеум, ендоостеум или костномозъчен канал (Табл. 36). Обикновено те произхождат от мезенхимни предшевственици на костната и хрущялната тъкан. Най-често срещаният костен тумор при кучето е остеосаркома. Той представлява 80-90 % от костните тумори при едрите породи и 50 % от костните тумори при дребните кучета. Остеосаркома е най-често срещания тумор при котките, последван от фибросаркома. Костите могат също така да се засегнат и от лимфопролиферативни заболявания (мултипленен миелом), саркоми на меките тъкани или метастазирали неоплазии.

ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ ТУМОРИ

Доброкачествените тумори на костите (osteoma) и хрущялите (chondroma) се срещат рядко при кучето и котката и имат малко клинично значение (Фиг. 39).

Osteochondroma/multiple cartilagenous exostoses

Остеохондрома е доброкачествен тумор, който се формира чрез енхондрална осификация от повърхностната част на костта и се обхваща от хиалинен хрущял. Той се среща при млади животни. Това може да се наблюдава при всяка кост с енхондрален произход (Фиг. 40). Тези тумори имат малко клинично значение, с изключение на това, че някои от тях се унаследяват при кучето. Те се откриват почти винаги случайно при рентгеново изследване. Множествените тумори се срещат рядко; има съобщения, че някои от тях могат да малигнизират. Остеохондроматозата при котките е заболяване, при което образуванията растат прогресиращо и се локализират на различни места, включително костите на черепа. Това заболяване обикновено се диагностицира при млади животни, като няма доказателства за породни или полови предизпозиции.

Enchondroma

Енхондрома е доброкачествен хрущялен тумор, който произлиза от медуларният канал на костта (Фиг. 41). Хистологично, тумора прилича на хиалинен хрущял и това го различава от хондросаркома. Той расте експанзивно и води до ясна визуализация на засегнатото място. Растежа е свързан с болка, като при някои случаи могат да се наблюдават и патологични фрактури. Туморите могат да са единични или множествени; последните се означават като енхондроматоза. Състоянието се разграничава от остеохондроматозата от това, че туморите произлизат от вътрешността на костите, а не от повърхността им.

Мultilobular osteoma/chondroma/
Osteochondrosarcoma, chondroma rodents

Toва е рядък тумор, който класически произхожда от костите на черепа и има типична рентгенологична находка. Тумора се означава с различни имена. Въпреки, че растежа му е сравнително бавен, могат да се наблюдават и метастази. Други доброкачествени тумороподобни лезии като костни кисти и фиброзна дисплазия на костите се срещат рядко и тяхното поведение не е ясно документирано.

ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ТУМОРИ
ПЪРВИЧНИ КОСТНИ ТУМОРИ

Първичните костни тумори са посочени в Табл. 36. Освен костна и хрущялна тъкан, костите съдържат васкуларни и други меземхимни елементи, които могат да дадат начало за развитието на други неоплазии. Остеосаркома е най-често срещаният първичен сарком на костите при кучето и представлява около 80-90 % от костните неоплазии. Хистологично, има няколко вида остеосаркоми, в зависимост от количеството и типа на матрикса. Туморите могат да се класифицират на ниско диференцирани, остеобластични, хондробластични, фибробластични, телеангитатични, гигантско-клетъчни или комбинирани. За разлика от хората, при кучето не е установена връзка между клиничната находка и хистологичната класификация на тумора. От прогностично значение е мястото на локализация. Остеосаркомите, локализирани в централната и медуларната част на костите, показват по-агресивно поведение, отколкото паростеалния остеосарком, който расте повърхностно към периосталната част на кортекса и причинява минимално лизиране на кортекса. В същото време обаче, има и периостален остеосарком, който произхожда от външната страна на костите, но има инвазивен характер.

Гигантскоклетъчен тумор на костите
Giant cell tumour of bone

Това е рядък тумор, засягащ костите, чиято хистогенеза е неясна. Изглежда, че той произхожда от стромалните клетки на костния мозък и води до остеолитични лезии.

Метастатични и други тумори, засягащи костите

Костите могат да бъдат места за метастазиране на други тумори. Карциномите, особено карциномите на млечната жлеза, простатата и панкреаса имат тенденция да метастазират в тях, където водят до болезнени, остеолитични лезии. Има няколко съобщения, които описват аденокарциноми с метастази в областа на пръстите при котки. Други неоплазии, които мога да метастазират към костите са мултипленен миелом и понякога лимфом. Локално инвазивните тумори на меките тъкани могат да засегнат съседните кости. Сквамозно клетъчният карцином на гингивата често води до разрушение на съседната долна или горна челюст, особено при котките, а този, произхождащ от пръстите води до тотално разрушаване на фалангите. Саркомите на меките тъкани, произлизащи от околоставните тъкани имат тенденцията локално да разрушават костите. Остеосаркома е бързо растящ инвазивен и деструктивен тумор (Фиг. 42, Фиг. 43). Той причинява болка, а разрушаването на нормалната структура на костта води до възникването на патологични фрактури. Туморът се разпространява покрай медуларният канал и чрез периостеума може да засегне дълбоката фасция и съседните меки тъкани. Остеосаркома на дългите тръбести кости при кучето е силно злокачествен тумор, който метастазира в ранен стадий на заболяването. В повечето случаи се установяват микроскопични метастази по време на диагностиката на първичният тумор. Метастазирането е хематогенно и най-често метастази се откриват в белите дробове (Фиг. 44). Други участъци, където могат да се наблюдават далечни метастази са бъбреците, черния дроб, далака и скелета. Остеосаркома в областта на главата е по-малко агресивен, както по отношение на растеж, така и на метастазиране. При котките остеосаркомите имат по-малко агресивно поведение; метастатичният темп е по-малко от 20 %. Хондросаркомите и фибросаркомите са бавно разтящи тумори и при двата вида с ниска честота на метастазиране. Гигантскоклетъчният тумор на костите може да има доброкачествено или злокачествено поведение.

Клинични признаци

При остеосаркоми на дългите тръбести кости засегнатите животни показват признаци на слабост със или без болезнено подуване на засегнатата част на костта. Куцотата е обикновено прогресираща и може впоследствие да се наблюдават и патологични фрактури. Туморите се локализират предимно в областта на метафизите на дългите кости, особено в проксималната и дисталната част на радиуса, дисталната част на бедрото и проксималната част на тибията. При остеосаркоми на аксиалният скелет, признаците са в зависимост от локализацията им. Наблюдава се уголемяване, със или без болка в съответната част на черепа.

Диагностика

При кучета с първичен остеосарком са повишени нивата на серумната алкална фосфатаза и костно специфичната алкална фосфатза, но дали стойностите имат прогностично значение не е известно. Рентгенографията е предпочитан метод за диагностицирането на първичните костни тумори (Фиг. 45, Фиг. 46). При нея може да се установи: 1) остеолиза (разрушаване на медуларната и кортикалната част на костта; процеса може да е локален или дисиминиран), 2) неправилно, случайно формиране на нова костна тъкан ("слънчево изригване"), 3) склероза на медуларните части и периостално нова кост в периферията на лезията ("триъгълник на Голдман") и 4) подуване на меките тъкани със или без калцификация. Комбинирането на тези находки с историята на заболяването и клиничната картина води съмнение за първичен костен тумор. Диагнозата трябва са се постави окончателно хистологично. Рентгеновото изследване на гръдния кош е важно за клиничното степенуване на тумора. Могат да се използват и други техники (ултразвук, компютърен томограф, ядрено-магнитен резонанс и сцинтиграфия), но рентгеновото изследване е основно и насочващо при поставянето на диагнозата. ТАБ има ограничено приложение в диагностиката на първичните костни неоплазии, поради твърдостта на тъканите и липсата на достатъчно количество диагностичен материал след извършването на процедурата. В същото време е желателно е да се направи ТАБ на регионалните лимфни възли за да се провери наличието на метастази. За окончателно поставяне на диагнозата трябва да се направи биопсия. Тя може да бъде проблематична поради следните причини:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тумори на скелетната система 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.