Съдебна медицина


Категория на документа: Медицина



При притискане действат обикновенно две сили, които упражняват центростремителен натиск върху тялото и от две противоположни страни. За разлика от удара тук скоростта на движението на притискащите предмети е малка, а времето на въздействие върху тялото е по голямо, затова тежестта и обемът на уврежданията се определят от масата на предмета и площта на контакта му с уврежданите части.

При радстягане действащата центробежна сила към тялото е с противоположна на притискането насоченост. Характерни травми са разцепените рани и откъсването на части от тялото.

При триене травматизиращия предмет е съпикосновение с повърхността на тялото и се движи към него допирателно, или обратно-тялото се плъзга по някакъв предмет(плоскост). Това е характерно при влачене на тялото по земята от транспортно средство. Получават се охлузвания, недълбоки рани, понякога отслояване на кожата и изпиляване на костите.

Всички видове увреждания, могат да бъдат обхванати от понятието тъпа травма. За нея е са характерни:охлузвания, кръвонасядания, рани, напуквания, руптуре, откъсвания на вътрешните органи, навяхвания, изменения и счупвания на костите, размачкване и частично или пълно откъсванена части от тялото.

ОСОБЕННОСТИ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА УВРЕЖДАНИЯТА

По своята морфология биват:

Охлузвания. Охлузвяне наречяме нарушаване целостта на епидермиса или на епитела на видимите лигавици, понякога и със засягане на папиларния слой на същинската кожа.
Всеки тъп предмет може да причини охлузвания, които са най-повърхностните увреждания.

Механизми на образуване:
* при косо (тангенциално) действие на твърди и тъпоръбести предмети,които предизвикват обелване на епидермиса;
* при силно и продължително притискане на кожата(под колела на влак, трамвай)-епидермиса се смачква, напуква и засъхналата течност наподобява охлузване;
* при постепенно опъване на кожата се получават повърхностони напуквания с излив на тъканна течност,която като засъхне дава признаци на ожулване.

Формата на охлузванията е разнообразна. Тя може да бъде линейна, кръгла, вълнообразна, полулунна, овална, звездовидна и др. Когато формата е линейна те се наричат драскотини. Формата на охлузванията може да отрази повърхността на предмета, който причинява травмата.

Големината на охлузванията е също разнообразна от малки до обширни. Малките драскотини по лицето често се причиняват при побой-драскане с нокти. Обширните широки охлузвания с линейни успоредни драскотини се получават при влачене с автомобил, а лентообразните при прегазване от железопътно транспортоно средство.

Видът и цветът на охлузваното място зависят от давността на самото охлузване и неговата дълбочина. При прясно засягане на епидермиса (в който няма кръвоносни съдове)-бледожълтаникава влажна повърхност. От излялата се тъканна течност. При слабозасъхнала коричка цветът е сивкаво-жълтеникав. Когато при прясно охлузване което засяга папиларния слой на дермата, охлузваната повърхност е кървяща, а след засъхването и се образува твърда коричка с тъмночервен цвят.

Еволюция на охлузеното място:
* Първи стадий, след травмата епиделмиса липсва частично или изцяло заедно с прилежащия слой на кориума, затова дъното на ожулването винаги е по-ниско от неповредената кожа. Местото е влажно, като в последващите 24ч.започва да изсъхва.
* Втори стадий, образуване на круста (коричка), започва от 12ч. И завършва до 3-4 ден.
* Трети стадий, настъпва епителизация под коричката, която започва от 4-6 ден и завършва до 6-7 ден с отпадане на коричката.
* Четвърти стадий, остава гладка, нежна розова повърхност след 9-14 ден и постепенно се изразява с цвета на незасегната кожа.

Съдебно медицинско значение на охлузванията:
* охлузванията са обективен показател за механично въздействие върху тялото;
* по формата им понякога може да се определи удрящата плоскост на предмета и начина на причиняването им;
* по посока на забелване на епидермиса може да се съди за посоката на действалия предмет;
* от състоянието на възстановителните изменения могат да се проявят ориентировъчни изводи за давността на увреждането;
* локализацията им дава данни за изясняване характера на насилието(душене ,полово престъпление и др.)

Кръвонасядане(насиняване)- наричаме пропиването на тъканите с кръв под действието на кръвното налягане от разкъсани малки кръвоносни съдове. Излялата се кръв от увредените съдове пропива обкръжаващата тъкан и прозира през кожата във вид на кръвонасядане-синкаво-мораво петно. По-обилното и масивно натрупване на кръв в междутъканните пространства или кухини се нарича хематом. Те се получават само при жив човек. Сигурен белег за прижизненост на травмата.

Механизъм на образуване на кръвонасядане:
* чрез притискане и разкъсване на съдовете (най-честото);
* при дърпане странично теглене и скъсване на намиращите се в тях съдове;
* при намаляване на извънсъдовото налягане- при вентузи, еротични захапвания със смучене;
* рязко повишаване на кръвното налягане в дадена област на тялото при здрави и болестно увредени съдове;

Кръвонасяданията биват:
* повърхностни;
* дълбоки;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съдебна медицина 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.