Съдебна медицина


Категория на документа: Медицина



ТРУПНИ ИЗМЕНЕНИЯ

Измененията, които претърпява трупът след настъпването на биологичната смърт, се наричат трупни изменения. В зависимост от времето на възникването им се делят на :
* ранни трупни изменения-развиват се в първото денонощие след настъпването на смъртта;
* късни трупни изменения-започват след първото-второто денонощие, дори и по късно и се развиват в продължение на по-голяв или по-малък период от време.

Развитието на трупните изменения по време на интензивност, както и тяхното естество , зависят от много вътрешни (състоянието на организма) и външни фактори (облекло, температура, погребване, вода, въздух), т.е. от условията, при които е престоял или погребан трупът.

20 РАННИ ТРУПНИ ИЗМЕНЕНИЯ. СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКОТО ИМ ЗНАЧЕНИЕ

Послесмъртни петна. Те се образуват от стичането на кръвтта, по силата на тежестта й, в най-ниско разположените части на трупа (в зависимост от положението което той заема). Послесмъртните петна се образуват постепенно, отначало са отделни петна с виолетово-червеникав или бледорозово-морав цвят, постепенно се сливат и засилват, стават по ясно изразени и по-дифузни. Появяват се най-рано след 25-30мин.след сперяну ня сърцетои са най-ранния сигурен белег на настъпването на биологичнат смърт. Когато трупа е по гръб петната са разположени по задната час на тила, страничните части а гръдния кош, по гърба, раменете и седалището.

С развитието на послесмъртните петна се различават три периода:
* хипостаза (до8-12ч.)- запазване подвижността на кръвта в съдовете;
* стаза (от 12 до 24 ч.)- прекратяването предвижването на кръвта в съдовете, фиксиране и нарастване устойчивостта на трупните петна;
* имбибиция (след 24ч.)-пропиване степените на венитеи обкръжаващите ги тъкани с хемолизирана кръв (сукървица), т.е. плазма с разтворен в нея хемоглобин.

При натиск с пръст послесмъртните петна в първите 5-6 ч. изчезват, избледняват, като се очертава формата на пръстовия отпечатък, а след малко отново се възстановяват на същото място.

Съдебномедичинско значение на трупните петна:
* те са сигурен признак за настъпила смърт;
* отразяват положението в което се е намиръл трупът в даденота време и дали е бил преместен след смърта;
* позволяват да се съдди за характера на предметите или дрехите, върху които е лежал или които са притискали трупа;
* стадият в развитието на трупните петна дава възможност за оринтировачно определяне давността на смъртта;
* те могат да бъдат диагностичен признак при някой отравяния;
* дават възможност за преченка на условията, при които е престоял трупът (студено влажно и др.), и за количеството кръв в трупа;
* дават възможност да се съди за бързината на настъпването на смъртта.

Трупно вкочаняване. То е своеобразно състояние на мускулната тъкан, изразяващо се в постепенното й стягане, уплътняване и втрърдяване. Обхваща всички мускулни елементи на организма.

След като настъпи клиничната смърт, всички мускули се отпускат, стават меки, податливи. След около2-4 ч. се появява трупно вкочаняване на скелетната мускулатура, което в продължение на 5-8 ч. обхваща всички мускули и фиксира позата на трупа. Трябва да се има в предвид, че самото вкочаняване все пак измена малко позата на трупа.

Вкочаняването обикновенно започва от челюстната мускулатура и продължава на долу врата, раменния пояс, горни краиници, тялото и долни крайници, но не се изключва и обратната възможност. След 24 ч. трупното вкочаняване започва да изчезва по същия начин по който се е образувало.

Върху развитието на вкочаняването относно време, интевзитет и продължителност оказват влияние възрастта, общото състояние на организма и негована нервна система, причината за смъртта и факторите на външната среда.

В някой случаи може да се наблюдава каталептично вкочаняване, което е рядко явление. Представлява витална реакция, проявена в своеобразно фиксиране на последното прижизнено състояние на скелетната мускулатура в следствие на бързото й вкочаняване. То настъпва изведнж във всички мускули без интервал на отпускане и така трупът заема волевото положение в което го е заварила смъртта. Това се наблюдава при травми на главния мозък или при усилена мускулна работа в момента на смъртта.

Съдебномедицинско значение на трупното вкочаняване:
* трупнато вкочаняване е сигурен признак за настъпила смърт;
* установяването стадия на развитието може да послужи като ориентировъчен показател за времето изтекло след смъртта;
* фиксира позата на трупа;
* състоянието на трупното вкочаняване в някой случаи може да има и диагностично значение за предполагане причината за смъртта (отравяне със стрихнин и др.).

Изстиване на трупа. След биологичното смърт се прекратяват обменните процеси и настъпва физическо топлоотдаване във външната среда. Изтиването продължава до изравнаване на температурата на трупа с тази на околната среда. Времето на изтиване зависи от много фактори, като околна температура, обстановка, охранване, облекло и др. Обикновенно в първите часове температурата на трупа спада с 1-2 'C на всеки изминал час, като започва от крайничите, челото и по-бавно коремната област.

Трупни изсъхвания-дължи се на изпарението на влагата от повърхността на трупа. То бива общо и местно. Местното изсъхване настъпва най-често по местата, които приживе са влажни (роговица, склери, устни и др.), или имат голяма потливост (външни полови органи), или които са лишени от епидермис вследствие на охлузване, кожни заболявания. Бързината на изсъхнане зависи от състоянието на външната среда, състоянието на трупа, дрехите и др.

Съдебномедицинско значение на местното изсъхване:
* установяването на петната на Ларше е сигурен признак за настъпила смърт;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съдебна медицина 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.