Съдебна медицина


Категория на документа: Медицина


Установяването се извършва от лекар (фелшер), след което той може да издаде съобщение за смърт без аутопсия. При съмнение за насилствена смърт се уведомяват органите на МВК, които нареждат изваршването на съдебномедицинка аутопсия. След констатиране на смъртта компетентното медицинско лице издава документ наречен съобщение за смърт, в което първата, основна част носи названието медицински двидетелство за смърт. То се попълва от лекаря или фелшера, който е установил фактите за смъртта, или който е извършил аутопсията или е лекуващия умрелия приживе и констатирал смъртта.

Клиничните признаци за настъпила смърт са: пасивно, неподвижно тяло, отпусната мускулатура, кожа със смъртноблед цвят, липса на дишане, липса на пулс и сърцебиене, липса на рефлекси, липса на чувствителност на болка. В правно отношение тя се смята за край на живота.

Сигурната диагностика се основава на ранни трупни изменения.

Установяването на смъртта създава и редица затруднения, особенно при ранно диагностициране, а именно това е мнимата смърт. Тя представлява състояние на организма жизнените функции са рязко намалени, че човек придобива външния вид на смъртник. Това състояни може да настъпи благодарение на заболяване или на външни фактори (ел.ток, отравяне, топлинен и сл.удър и др.). При най.-малко съмнение лекарят е длъжен да окаже първа помощ (изкуствено дишане и др.) до появата на признаци на биологична смърт. След това починалия се оставя два часа в болнично заведение за наблюдение.

За целите на тъканната и органната трансплантация е необходимо по-ранно установяване на мозъчната смърт, която се приравнява в "биологична смърт". Мозъчната смърт представлява необратима загуба на съзнанието, респ.увреждане на мозъчната кора, вследствие прекратяването на мозъчното кръвообращение при запазена сърдечна дейност и изкуствено поддържане на дишането. Настъпването на мозъчната смрт се установява от комисия от трима лекари: реаниматор, невролог или неврохирург.

Настъпването на мозъчната смърт съгл.чл.4 от Наредба ?1/24.1.1986г. на МНЗСГ се установява въз основа на следните критерии:
* пълна и трайна липса на съзнание;
* мозъчна арефлексия-липса на рефлекси;
* двустранно разширение на зениците и липса на светлинна реакция.;
* трайна липса на спонтанно собствено дишане;
* липса на всички видове реакции;
* мускулно отпускане (атония).
Състоянието на мозъчната смярт е настъпило, ако съвкупността на тези критерии се запази непроменена в срок, не по-малко от 24 часа от времето на констатирането

ЕВТАНАЗИЯ
от гръцки и озн."приятна, лека,безболезнена смърт"

Това е правото или моралното задължение на лекарят да причини смъртта на безнадеждно болен по негова молба и с оглед премахване на страданията му чрез употреба на обезболяващи средства. Тя бива активна и пасивна.

При активната изпълнява молба на болния, като предприеме активно действие посредством инжекция, даване на хапче и др.

При пасивната се прекратява активното лечение, това не само отваря врата за неправилно действие, но и снема, или най малко намалява отговорността на лекаря за живота на поциента, като освобождава съвестта му от задължение да търси пътища за продължаване на живота.

19. СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА КЛАСИФИКАЦИЯ НА СМЪРТТА

Социалноправната квалификация на смъртта се определя от понятията категория,ред и вид на смъртта. § В зависимост от причините, обуславящи настъпването на смъртта, в съдебната медицина, тя се дели на две категории:
* ненасилствена смърт - последица от неблагоприятно развили се естествени връзки на човешкия организъм с факторите на околната страна, например човек-микроорганизми, в резултат на което възниква болестен процес, които по естествен път води до смърт. § Ненасилствената смърт включва физиологичната, или естествената смърт и преждевременната, или патологичната смърт.

Физиологичната смърт настъва от старост вследствие на физиологичен предел на живота; физическа ще бъде смъртта и на недоносените или други деца с аномалии, което ги прави нежизненоспособни към извънутробен живот.

Преждевременната смърт-е болестната, включително и ненаселствената скоропостижна смърт.
* насилствена смърт - обхваща смъртта, която настъпва в резултат на въздействието на различните външни фактори, които в определен момент се намесват противоестествено в нормалното съществуване на човека и предизвикват разтройство на здравето и смърт. Тази смърт предполага съзнателно и несъзнателно действие или бездействие, или нещастно стечение на обстоятелства, при което е действал външния вредоносен фактор, причинил смъртта.

Определянето на вида на смъртта е свързано с установяване на факторите, които са сходни по своя произход или въздействие върху организма на човека. Така настъпилата смърт в следствие на различни механични травми (действие на тъпи и остри предмети) се обединява в един вид- смърт от механични увреждания. Разлечните видове механични фактори, предизвикват асфиксия (обесване, загърляне, удушване, удавяне и др.), са обединени в един вид-смърт от механично асфиксия.

Това деление е въведено от гледище на социално правните норми, които защитаваттелесната неприкосновенност на гражданите.

Понятията убийство, самоубийство, и нещастен случай са правни понятия, свързани с определяне на умисъла, степентта на виновност на лицето, което е причинило увреждането.

Убийството е противонравно, умишлено или по непредпазливост лишаване на човек от живот.

Самоубийството е умишлено лишаване от собствения ти живот.

Нещастен случай е последвалата смърт от случайно неблагоприятно стечение на обстоятелствата, т.е. липсва умишлена или непредпазлива вина.

Експертът, който установява причината за смъртта, посочва дали тя е насилствена или не, както и вида на смъртта, като установява особенностите на уврежданията, брой, локализация, средствата, с какво са причинени и др.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съдебна медицина 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.