Съдебна медицина


Категория на документа: Медицина



Антропологична експертиза - основава се на описателните белези на лицето, главата и кожния релеф. Търси се визуална прилика и разлика на детето, майката и предполагаемия баща. Тя не намира приложение в практиката.

ДНК експертизата- основава се на изследването на високополиморфни генетични локоси-варианти в нуклеотидната последователностна участъци от ДНК, разположени в некодиращи области на генома.

§ Изследват се кръвни проби от майката, детето и и предполагаемия баща. ДНК профилирането се постига чрез:
* смилане на генома с подходяща ендонуклеоза;
* полимеразна верижна реакция (PCR) за амплификация на изследван полиморфен участък; като върху т.нар.праймери се синтезира ДНК-копия.
* Полученият полиморфен продукт се подлега на електрофоретично разделяне.
* Полиморфните участъци се хибридизират с подходящи флуорисцентно белязани праймери и типизирането се извършва чрез автоматичен секвинатор с лазерна система на детекдия.

Заключението на ДНК-експертизата в детския генотип се определят алелите, унаследени от майката и тези произхождащи от биологичния баща. Когато в ДНК профила на детето няма съвпадения с алелите от съответните локеси, с тези от профила на посочения за баща мъж, бащинствато категорично се изключва. Аналогична се процедира и по отношение на оспорване на майчинството.

Поради изключително големият вариабилитет честото на ДНК-гените в отделните локуси и изключително ниската им честота, ДНК- профилирането предоставя възможност, както заизключване на на биологичното бащинство или майчинство, така и за тяхното доказване. Вероятността за бащинство достига до и над 99,9999 % , което на практика доказва биологично родство-бащинство и майчинство. §

18. УЧЕНИЕ ЗА СМЪРТТА. ДИАГНОСТИКА. СУПРАВИТАЛНИ ЯВЛЕНИЯ

Науката, която изучава процесите на умирането, признаците на смъртта от началните й прояви до пълното ръзлагане на трупа и нейните причини се нарича танатология. Различаваме обща и специална танатология.

Общата танатология изучава динамиката на умирането, клиничните, биохимичнит и морфологичните промени, които го придружават, трепните явления, взаимодействието на трупа с външната среда, изследването му за установяване причината на неговата смърт и начините на потребението му.

Специалната танатология изучава и разглежда особенностите на процеса на настъпване на изменения и проявление на различните видове смърт (насилствена или ненасилствена.

§ Смъртта и живота са неразривно свързани и не могат да бъдат обяснени откъснато едно от друто.

Живота - в най-синтезиран вид се състои в непрекъсване обляна на веществата между организмите и околното среда. §

Смъртта е общобиологично явление, неизбежен, естествен завършек на всеки жив организъм.

Настъпването на смъртта се предшества от процеса на умиране по време на който настъпва пълна дезинтеграция на функциите на организма и престава да бъде единно функционално цяло. Крайното състояние на този процес е смъртта. Смъртта настъпва в резулнтат на прекъсване дейността на централната нервна система, която прекъсва връзката му с околния свят. Процеса на умиране се наблюдава и в клиничното настъпване на смъртта, става дума за остатъчна проява на живот на отделни умиращи части на организма (движение на ресните на епитела, на трахеята, на бронхите, на сперматозоидите и др.), след като организмът е мъртав като цяло. Главното което характеризира периода на умирането, е прекратяването на основните функции- кръвообращение, дишане, дейност на централната нервна система.

Процесът към прехода от живота към смъртта- умирането, става в продължение на известно време. Дори и най-бързата смърт не настъпва мигновенно прекъсване на всички жизнени функции на организма. Този период си нар. терминален период или терминално състояние и условно може да се раздели на няколко етапа:

1. Преагоналния период-за него е характерно дълбоко подтискане на функцията на мозъчната кора със запазване регулаторната роляна подкорието и поддържането на сърдечната дейност и дишане. Съзнанието е замаглено, забавени рефлекси, кръвното налягане спада, дишането се нарушава. Човек слабо реагира на външни дразнения. По-късно настъпва и терминална пауза-временно прекратяване на дишането и сърдечната дейност (1-4 мин.)

2. Агонален период - пълно подтискане функцията на централната нервна система. Съзнание липсва или се възстановява за кратък период. Наблудава се временно покачване на артериалното налягане, учестяване на сърдечната дейност, след което кръвното налягане пада до нула, а сърдечните съкращения стават все по-редки. В края на агонията първо спира дишането, а сърцето продължава да работи.

3. Биологична смърт -тя е последния етап на умирането и представлява необратимопрекратяване на жизнените функции на организма. При нея всеки опит за съживяване е неуспешен.

Според темпа на умирането различаваме бърза смърт, която протича без агонален период (настъпва за минути и секунди), и бавна-агонална смърт (с часове, дни). Съответно на типа на умирането се усановява и трупна картина.

Трупната картина на бързо настъпилата смърт- се характеризира с обилни, интензивно изразени петна, течна кръв, точковати кравоизливи по сериозните обвивки, оток на белия дроб, мозъка и др.

Трупна картина на бавно настъпила смърт - оскъдни до умерено проявени послесмъртни петна, отток на белите дробове, мозъка, обилни кръвни съсиреци и др.

ДИАГНОСТИКА НА СМЪРТТА

Установяването на смъртта е не само биологичен, но и правен факт. С настъпването на смъртта, изчезват всякакви отговорности и задължения на пострадалия, но могат да възникнат гражданско правни интереси или търсене на наказателна отговорност.

Диагностицирането става въз основа на общо клинично изследване и установяване на клиничните признаци на настъпилата смърт и сигурните признаци за лиологичната смърт.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съдебна медицина 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.