Съдебна медицина


Категория на документа: Медицина




Доц.д-р Павел Павлов

изпит-един въпрос от конспукта-пидмино

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ, СЪДЪРЖАНИЕ, ЗАДАЧИ, МЕТОДИ И ЗНАЧЕНИЕ НА СЪДЕБНАТА МЕДИЦИНА

Определение -Съдебната медицина е медицинска наука, която изучава и разработва медико-биологични въпроси, възникнали в работата на правораздавателните органи при разследване и съдебното разглежданена наказателните и гражданските дела.

Съдебната медицина има за предмет медицинските и биологичните въпроси, които възникват в наказателния и гражданския процес и за чието изясняване са необходими специални знания, за обект-човек, от неговото зачатие до изчезването на последните останки след смъртта му, е за цел-подпомагането на правораздаването. От една страна, съдебната медицина е органически свързана с цялата медицина, коятосе явява нейна основа, и снякой клонове на естествознанието, а от др.страна, тя е в най-тясна връзка с правните науки и правната практика, която обслужва. За правораздаването тя използва, както свои така и постиженията на медицинската и дори на някой естествени науки. На свой ред тя обогатява медицината и естествознанието с резултатите от изследванията на своята област и съдейства за по-нататъшното усъвършенстване на правната теория и практика.

Експертната практика е натрупала наблюдения и е поставила проблеми, от чиято разработка постепенно е мъзникнала теорията на съдебната медицина, която става основа на научно съдебномедицинска експертиза. Приложението на теорията на съдебната медицина, на медико-биологичните познания и методи на изследвания за решаване на въпроси в правната практикапредставлява съдебномедицинска експертиза.

Съдебната медицина е в органическа връзка с останалите медицински дисциплини (анатомия, философия, патологична анатомия, акушерството и гинекологията, токсикологията и др.)и някой естествени науки (като биологията, антропологията, генетиката, молекулярната биология и др.) и с някой науки на неживата природа (физика и химия). Съдебната медицина използва тези техни методи и задачи и ги приспособява, преработва и творчески развива за своите специални цели. Съдебната медицина има своя система от знания, свои собствени методи и изследвания, средства за за решаване на стоящите пред нея задачии особенно специфично само за нея съдебно медицинско тълкуване на медико-биологичните факти и явления.

Съдебната медицина е тъсно и неразривно с правните науки, действащото законодателсво и правната практика. Теорията и практиката й са сее създали в органична връзка с правото, която тя обслужва. Затова в съдебната медицина са включени конкретни норми и разпоредби на действащото право, които медицинските експерти трябва задължително да познават, за да могат да отговарят на въпросите възникнали в наказателния и гражданския процес. Лекарят-експерт е длъжен да има правни знания за онези престъпления или граждански правоотношения при които се прилагат специалните му знания, така ще е максимално полезен на правосъдните органи и ще е и ще насочва теоретиичната и практическата си дейност съобразно специалните цели на правораздаването. Юристът трябва да има знания по съдебната медицина, за да може правилно да да определи обекта и задачите на ескспертизата, максимално компетентно да направи оценка на представеното експертно заключение, за да може да открие обективната истина по разглежданото дело.

В системата на правните науки съдебната медицина е в най-тясна връзка с наказателното и гражданското право, с криминалистиката и др.

Състоянието и насоките на развитие на съдебномедицинската наука се определят :
* от една страна, от изискванията и развитието на правните науки и практиката;
* от друга страна, от състоянието и развитието на медицинската наука и на основните клонове на естествознанието.

Съвременните перспективи в развитието на съдебномедицинската наука и експертиза се заключват в спезифично усвояване, творческо присвояване и целенасочено използване на онези достижения на медицинските, биологичните и др.които непосредсвено могат да служат на правораздаването, деонтологични аспекти на здравеопазването и на повишаване качектвото на медицинското обслужване на населението.

Съдебната медицина е един от най старите клонове на медицинската наука. От нея се отделени като самостоятелни дисциплини, съдебната психиатрия, токсикологията, съдебна химия и др. Един от най новите раздели това е съдебна стоватология, която изучава стоматологичните проблеми на нуждите на правната практика.

Основни задачи на съдебната медицина.
1 Да разработва медико-биологически въпроси с оглед нуждите на правораздаването. Тази задача определя спецификата и характера и я обособява като самостоятелна медицинска наука.
2 Да съдейства за подобряване качеството и ефективността на диагностичната, лечебната и профилактичната дейност чрез разработване и анализ на специфичния съдебномедицински материал.
3 Да разработва деонтологично-правните въпроси в медицинската практика и да съдедейства за възпитаване у медицинските работници на всички нравствено-етични качества чрез утвърждаване нармите на медицинската етика и деонтология в тяхната порофесионарлна дейност.
4 Да съдейства за усъвършенстването на наказателното, гражданското и здравното з-во чрез премеждане в динамично съответствие текстовете на закона с научните постижения на съдебната медицина.

Чрез разработване на съдебномедицинския материал, който е неразривно свързан с обектите на съдебномедицинкса експертиза, чрез участие в комплексни между дисциплинарни изследвания на травматизма, отравянията, скоропостижната смърт и др.проблеми тя съдейства за профилактиката на насисилствената и ненасилствената смърт, за усъвършенстването и подобряването на цялата лечебно-профилактична работа. По този начин съдебната медицина се приближава до профилактичните медицински дисциплини и в това се състои и приносът й за поввишаване здравното блогополучие на населението.

Методи на съдната медицина

Съдебната медицина прилага различни методи в научните изследвания и при решаване на специфичните си задачи. Някой от метосите са взаимствани от останалите медицински дисциплини и естествените науки, др.са приспособени,а трети са оригинални методики, създадени от самата нея съобразно специфичните и задачи.

Съдебната медицина широко използа клиничните методи на изследване и лабораторната диагностика при освидетелстване на живи лица, при изследване на трупове и трупни части на веществените доказателства от биологичен произход. Много от методитие са специфични като накой от тях например: установяване на видовата и груповата принадлежност на петна от кръв и тяхната давност; диагностиране на входна и изходна огнестрелна рана(чрез използване на спектографски, електрогравски, контактно-дифузни и др.методи); установяване на петна от сперма,слюнка, пот и др.

В съдебномедицинската практиката се използва и експериментът, както и иексперименталното моделиране, чрез които може да се установи точно дистанцията на изстрела, определяне на оръжието при установени увреждания, за идентификация на личността при оставени зъбни отпечатъци и др.

Прилаганите методи постоянно се модифицират в зависимост от резултатите от проверката им в съдебномедицинската практика, както и в заивсимост от постоянното развитие на науката и разстящите изисквания на правораздаването. Съдебната медицина постоянно се обогатява със съвременни методи на изследване, които й разкриват нови переспективи. Едни от най-новите направления са: съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства с физико-технически методи и особенно идентификация на личността -ДНК или геномна дактилоскопия.

Системата на предмита на съдебната медицина обхваща:
* предмета на съдебната медицина (определение, задачи, методи и др.)и история на нейното развитие;
* процесуални норми, организация на съдебномедицинската експертиза, съставянето и оформянето на съдебномедицинската документация
* увреждания и смърт от различни видове външно въздействие;
* съдебномедицинска експертиза на живи лица



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съдебна медицина 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.