Шизофрения


Категория на документа: Медицина


ЮЗУ "Неофит Рилски"
Благоевград
"Философски Факултет"

Реферат

по
клинична психология

Тема:

Шизофрения

Разработил: Проверил:
Специалност: Психология
Бакалавър,Фак. №

Благоевград,2011г.
Шизофренията е психотично разстройство или група разстройства, което се характеризира със значителни нарушения в мисленето, емоциите и поведението. Симптомите са с твърде висока вариативност при отделните пациенти, което определя и различната ефективност на лечението при всеки един от тях. Тези са едни от основните причини някои автори да считат, че шизофренията не е единно разстройство, а група от разстройства, която трябва да бъде подеведена под общата рубрика шизофрения.
За пръв път понятието шизофрения се въвежда от E.Bleuler през 1908г. През 1809г. синдромът шизофрения се установява клинично, но едва около 1880г. започва постепенно да се прави разграничаване между различните форми на шизофрения. Това е времето, през което тази болест се приема като многолика, т.е. говори се за различни видове "лудост", които се изразявали в намалена енергия и понижена мотивация, наличие на халюцинации. През 1893-1896г. Е. Крепелин описва когнитивните дефицити при шизофренията и нарича разстройството dementia praecox. Според концепцията си за "Dementia praecox", хебефренията, кататонията и сложната прогресираща параноя са различни форми на едно и също заболяване, чиито основни характеристики са:
* ранното начало (praecox);
* закономерен изход в тежък психичен разпад на личността.
E. Bleuler обособява четири от основните характеристики на това разстройство - нарушения в чувствата и асоциативното мислене, наличие на амбивалентност и аутизъм. През 1959г. Schneider формулира концепцията си за "симптомите от първи ранг като патогномонични и вероятно свързани с патофизиологичния субстрат на шизофренния процес".
1968-1972г. в САЩ С. Кети въвежда разбиранията си за "шизофренния спектър", а А.В.Снежневский в Русия - за "nosos et pathos". По този начин двамата отстояват тезата си за шизофренията като континуум от различни по степен на изразеност и тежест психопатологични синдроми, които могат да се наблюдават както в шизофренните пробанди, така и в техните родственици.
Повечето епидемиологични изследвания показват, че приблизително 1% от хората развиват в някакъв момент от живота си шизофрения - т.нар. пожизнен болестен риск. Моментната болестност обикновено е по-малка и в повечето проучвания тя рядко надхвърля 0,5%.
Шизофренията се характеризира най-общо с качествени,характерни отклонения в мисловния процес, възприятията, волевата сфера, емоциите, вниманието.
Позитивните симптоми представляват мозъчни увреждания на примитивно ниво.
1. При болните от шизофрения контактът с реалността е редуциран. Нормалните психични процеси, които позволяват ясно разграничаване между субективните преживявания и външния свят, са нарушени. Болният може да твърди, че мислите му се узнават от други лица или че те не са негови мисли, а се причиняват от други хора. Собствените му движения , чувства се преживяват като породени или управлявани от други хора или сили.
2. Халюцинациите представляват лъжливо сетивно възприятие, т.е. преживяване за възприятие, без да е налице дразнител или източник на това усещане. В този смисъл халюцинациите представляват погрешно възприемане на реалността. Типичен пример за халюцинация е чуването на звуци или говор, без да има източник на тези звуци. Усещането може да бъде толкова живо и да наподобява изключително силно реалността. Най-близкият естествен модел на психозата е сънуването. Съвсем нормално е в сънищата си хората да виждат и чуват образи и звуци по начин, който е трудно разграничим от реалността. В будно състояние здравия човек възприема само онова, което регистрират сетивата му. Затова при поява на халюцинаторно възприятие първата реакция е недоумение, тъй като източникът на възприятието не може да бъде идентифициран. Болните обаче развиват различни налудни интерпретации на това разминаване с реалността. Халюцинаторни възприятия може да има във всяка една сетивна модалност. Най-честите халюцинации са слуховите и те представляват едни от най-характерните симптоми при шизофренията. Така шизофренно болните може да преживяват собствените си мисли като идващи от външния свят (ехо на мисълта). Друга типична форма е пациентът да чува, че за него се говори с местоимения (той или него) - слухови халюцинации в трето лице.
Когато слуховите халюцинации са много силни, поведението на болните се променя по характерен начин. Те могат да се опитват да открият източника на звуците или гласовете, да разговарят с невидимите си събеседници, да си запушват ушите, ако съдържанието на халюцинациите е неприятно, или да се усмихват, ако чуват нещо хубаво. Много типично е едновременното наличие на два вида халюцинации - едните с приятно, а другите с неприятно съдържание, едните съветват и напътстват , а другите оскърбяват, заплашват, критикуват болния. Понякога халюцинациите могат да имат императивен характер - болните чуват гласове, които им заповядват какво да вършат. В по-леките случаи шизофренно болните им се противопоставят, а в по-тежките - те се чувстват неспособни на това. Ето защо този тип халюцинации са едни от най-тежките симптоми - под тяхното влияние болните могат да проявят агресивно поведение, дори да извършат престъпление или да направят опит за суицид. Макар и чести, слуховите халюцинации не са задължителен диагностичен критерий. Приблизително половината от болните с шизофрения нямат слухови халюцинации. Много по-редки са зрителните (при 15% от случаите на шизофрения). Още по-редки са обонятелните, тактилните и телесните халюцинации (например усещане на трептене, на вибрации, на преминаване на електричество през тялото, на смаляване или уголемяване на части от тялото и др.).
3. Налудностите са погрешни убеждения, които не се основават на житейския опит и са в противоречие с природните закони и факти, установени от науката. По своята същност те представляват допускания, които за болните са се превърнали в твърди убеждения, без да са били потвърдени с надеждни факти и доказателства. Налудностите нямат никакви основания в реалността и не могат да се повлияят от доводите на здравия разум. Важно условие едно ирационално убеждение да се квалифицира като налудност, т.е. като симптом на психоза, е то да бъде много необичайно и странно за културната общност, от която произхожда болният. Налудностите представляват погрешни убеждения с абсурдно съдържание и звучат невероятно спрямо културната общност, към която принадлежи болният.
Съдържанието на налудностите не е специфично за болестта и много зависи от културната принадлежност на болния, от неговата лична житейска история. Конкретното съдържание на налудностите може да бъде най-разнообразно и единствените ограничения са тези на човешкото въображение. В хода на развитието на човешката цивилизация налудните убеждения у шизофренно болните непрекъснато са се променяли в съдържателен аспект чрез включване на елементи от съвременните научни открития и технологични постижения и преплитането им с архаични вярвания. В последните десетилетия част от болните развиват убежденията, че в мозъка им тайно е имплантиран чип, чрез който от разстояние се контролира тяхното поведение или че същото се постига чрез електромагнитни вълни, излъчвани от високотехнологични устройства.
Съществуват пет основни вида налудности. Това са:
> налудности за отношения - индивидът намира особено и лично значение в постъпките на другите или определени случки;
> соматични налудности - болните считат, че нещо нередно се случва с тялото им;
> налудности за величие - индивидът счита себе си за известна историческа, обществена или политическа личност;
> налудности за контрол - болният вярва, че неговите мисли или поведение се контролират от външни фактори;
> налудности за преследване (параноидни налудности) - това са едни от най-честите налудности.
Типичен пример за налудно вярване е непоколебимото убеждение за облъчване с космически лъчи от извънземни или убеждението, че собствените мисли се узнават или пък се "влагат" чужди мисли в собственото съзнание от разстояние с помощта на специализирана техника или от хора с телепатични умения.
В ранния период на формиране на налудностите за преследване болните могат да имат дифузно преживяване за застрашеност или да усещат, че ежедневни, обичайни ситуации имат особен, обикновено зловещ смисъл, предназначен единствено за тях, започват да възприемат реалността като странно променена, различна, необичайна. Тези усещания са причина болните да развиват налудни вярвания, че определени събития са инсценирани, че фрагменти от реалността са променени или подменени с техни подобия с цел да бъдат заблудени, подведени или манипулирани от невидими недоброжелатели и врагове. Това усещане може да се проектира дори и върху хората от най-близкото обкръжение - роднини, родители могат да се възприемат като подменени. На външен вид те изглеждат същите, но болните ги чувстват като съвсем различни същества.
Шизофренно болните възприемат и интерпретират себеотносно събитията около тях (например възприемат случайните погледи на минувачите като насмешливи или недобронамерени, смятат разговорите на случайни хора като коментиращи тяхната личност и т.н.). Откриват необичаен себеотносен смисъл в индиферентни събития и явления (например шизофренно болен е убеден, че в рекламните надписи върху билборд се съдържа заплаха към неговата личност). По-късно тези преживявания се оформят и изкристализират в систематизирани налудности за преследване.
4. Мисленето е разстроено, така че речта следва някаква необичайна логика, своеобразна употреба на думи или използване на неологизми. При дезорганизираната реч се наблюдава невъзможност за аналитично и абстрактно мислене, алогичност. Пациенти, при които е налице този симптом, могат да се прехвърлят от една тема в друга, без да осъзнават, че няма логика между тях. Връзката между понятията се губи и обичайният поток от логически представи се замества от речеви пасажи, трудни за проследяване и разбиране.
5. Емоционални разстройства са често срещани при болните от шизофрения. Една част от тях са неспецифични и се срещат и при други психични разстройства, а други са относително по-характерни за болестта. От неспецифичните емоционални разстройства е преживяването на силен патологичен страх. Той обаче не е породен от застрашаващи обстоятелства, а е резултат от необичайните, странни усещания, които болните имат и от погрешни интерпретации, които те правят в усилието да си обяснят случващото се с тях. Друг чест емоционален проблем при болните от шизофрения е депресивното настроение - то често възниква като естествена психологическа реакция на осъзнаването на болестта след отзвучаване на острия пристъп. Отчаянието и преживяването за безперспективност са една от причините за честите опити за самоубийство сред болните от шизофрения. Сред относително по-специфичните емоционални разстройства се открояват емоционалната несъответност. При нея болните имат емоционална реакция, която е несъзвучна с вътрешните им преживявания или със стимулите от средата. Например болните могат да се усмихват без повод, а запитани дали изпитват удоволствие в момента, те отговарят отрицателно, дори казват, че изпитват противоположна емоция на проявената. В такива моменти е особено трудно, дори невъзможно, да се установи емоционална връзка с болните от шизофрения.
Възможно е емоционалните реакции да отразяват психотичните преживявания на пациента - заплашващи халюцинации или преживявания за контрол от чужда воля предизвикват негодувание, агресивност у болния.
6. Дезорганизираното или наречено още кататонно поведение има различни вариации. Докато за едни болни е характерно да седят сами и да се смеят, то други крачат ядосано и нервно. Повечето шизофренни пациенти са с неугледен външен вид и имат лоша хигиена. Често са облечени неподходящо.
Кататонията е специфично разстройство, което се среща при относително малък процент от болните с шизофрения. Най-често тя се проявява с мускулна скованост и неподвижна поза, болните не реагират на дразнители от външния свят, не отговарят на запитвания, лицеизразът им е застинал и с тях не може да се установи контакт. В тежките състояния болните престават да се хранят и да приемат вода. В тази крайна форма състоянието се нарича кататонен ступор (от лат. stupor - вцепененост, неподвижност). В една част от случаите на ступор болните възприемат случващото се около тях, но не могат да реагират. Това състояние е особено мъчително за пациентите. В друга част от случаите болните са погълнати изцяло от патологичните си преживявания и цялото им внимание е насочено навътре в тях.
Негативните симптоми са свързани със загуба на личностни способности като инициативност, интерес към другите, усещане на удоволствие. Те могат да бъдат формулирани както следва:
1. Обедняване на речта. Пациентът говори твърде малко за себе си и е склонен към несъдържателни или лаконични отговори на въпросите. Разстройствата в мисленето, загубата на неговата сложност, многоаспектност и богатство се отразяват на речта на болния. Наблюдава се т.нар. алогия, при която от твърде кратките отговори на пациентите не може да се разбере почти нищо.
2. Забавяне на мисленето и движенията. Оформя се една картина на нереагираща личност, където психомоторната забавеност е ясно изразена.
3. Емоционално изравняване. Това явление съпровожда забавеността и бедността на речта и представлява липса на нормална модулация на настроението, при което е намалена емоционалната реактивност и лицевата изразеност.
4. Абулия. Пациентът загубва способността за инициативно и целенасочено поведение, както и способността да довършва започнатата дейност. В тежките случаи пациентите стават неспособни да полагат грижи за себе си в ежедневието. Липсата на подтици води до снижена активност и затваряне в себе си - симптоми, които се засилват, ако пациентът живее в нестимулираща среда.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Шизофрения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.