Рентгенология


Категория на документа: Медицина



Остеопороза: намаляване на минералното съдържание на костта. Може да бъде петниста (най честата - неедноодна сянка от многобройни огнища - слаби сенки, в спонгиозата; нерезки граници); еднородна (цялостно намаляване на силата на сянката на костта); хипертрофична (силно минерализирани костни гредички, изтънена компакта, разширени костно-мозъчни канали)
Остеосклероза: увеличаване на минералното съдържание на костта. Задебелени костни гредички в спонгиозата и стеснени костно-мозъчни пространства. Минерализацията в компактата не се вижда. Бива едноогнищна, многоогнищна или дифузна. Когато е силно изразена се нарича ебурнизация.
Остеолиза: разрушаване на всички костни структури =>слаба сянка. Бива: узура (обхваща кортикалиса, т.е. повърхността на компактата); кариес (кортикалиса, компактата и спонгиозата); концентрична остеолиза (цялата повърхност на костта> намаляване на размерите и); костна каверна (развитие във вътрешността, без засягане на повърхностните слоеве);

24. ОСНОВНИ ПАТОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ В КОСТНАТА ТЪКАН: ОСТЕОНЕКРОЗА, ОСТЕОДИСТРОФИЯ, ПЕРИОСТАЛНА РЕАКЦИЯ.

Осетонекроза: умъртвяване на всички структури на костта. При бърза некроза - мъртвата кост не се различава от здравата. При бавно развитие - остеопороза, остеосклероза, оформяне на секвестри.
Остеодистрофия: неправилно развитие и съотношение на п-сите на изграждане и разграждане на костта . В началото преобладават остеолиза и остеопороза (слаби сенки, предимно ивицести). После се развиват и минерализирани костни структури (смесени слаби и силни сенки). Компактата се разслоява, медуларния канал се стеснява. Намалява се механичната устойчивост на костите > патологични фрактури. Видове: остеолитична, остеосклеротична, остеопоротична или смесена форма.
Периостална реакция: развитие на костна тъкан от периоста при директна, индиректна травма. Това е защиттна реакция.Новообразуватната костна тъкан е отделена от нормалната от слаба лентовидна неправилна сянка. При бавно развитие не е отделена от сянка, а е слята с кортикалиса. Рентгенологично се представя като локално задебеляване на костта навън. Според етиологията бива периостит (при възпаление) и периостоза (други фактори); според морфологията - ламелна; неправилна; смесена. Ламелите също са разделени със слаби лентовидни сенки.

25.ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОСТИТЕ И СТАВИТЕ (ВЪЗПАЛИТЕЛНИ, ДЕГЕНЕРАТИВНИ). ОБЩА РЕНТГЕНОВА СИМПТОМАТОЛОГИЯ. ВИТАМИННИ ОСТЕОПАТИИ.
Авитаминоза/хиповитаминоза д-рахит-може да е вроден,при недоимъчно хранене при деца-рахит,а при възрастни-остеомалация.Поразява всички кости,най-вече зоните с най-интензивен растеж според възраста. Границите на предварително вкостяване става неравни,размазани,разширяват се. Разширени зони на епифизарни и апофизарни хрущяли. Изменения в предните крайща на рерата -рахитична броеница. Оостеопозоза,изкривяване на гр.стълб и дългите коси. В някой кости Лоозрови зони на костно преустройство -слаби сенки с лентовидна форма. Ппсевдопериостална реакция от надлъжно разлистване на компактата; В ЛЧО-остеопозора,деминеразилирани стени на фоликулите-не се виждат.Челюстите могат да се деформира като промените се запазват и след излекуване на рахита.Хипопластични зъби с забавено развитие2.Широки пулпни кухини на мл.зуби,недост. Развит дентин,по-чест кариес.При остеомалация-остеопозора на челюстите,не се виждат кортикални пластинки,Лоозерови зони преангуларно.
Авитаминоза/хиповитаминоза с-нарушения в структурата на остеоидната тъкан и минералзиране на структурите,деминерализация на вече развитите.Основен белег на ранния стадии при деца около 1 год е белег на франкел-разширени зони на предварително вкостяване с вретеновидна или лентовидна форма
-велег на вимбергер-епифизарните едра и малките костици изглеждат като в рамка-тези 2 белега могат да се видят и годили след излекуването.При възрастни се развива остеопозора.
Възпалителни заболявания
Артрит- проникване на гниойна инф. По хематогенен път.-промени в синовията,ставната капсула и периартикуларните тъкани в началото идими само чрез КТ и ЯМР.След 2 седмици на остро възпаление се вижда намалена сила на сенката на ставните израстъци,ставните ямки стават по дълбоки с неравни граници,остеопозора,остеолиза.
-проникване на гнойната инфекция по съседство-виждат сеизменения в съседните кости и някой органи-отит,мастоидит,остеомиелит.Структура на ставните изратъци-преустроена,неравни контури,периоставна реакция.при хрон процеси-фистулни хдове. При гонорея-бурна клинична картина,стеснена ставна междина,остеопозора,бързо разрушаване на хрущялите. Ллуес-обикновенно в гумозния стадии-деструкции на ставните израстъци и периоставна реакция.
Дегенеративни заболявания
Артрози на ТМС: рентгенова СП според етиологията-артрит,травна,промени в мускулатурата); стеснена ставна междина, остеофити по ставните ръбове, промени във формата на ставните крайща, реактивна остеосклероза в зоната на ставните повърхности, изглеждане на ставните пов.

26.РЕНТГЕНОВИ МЕТОДИ В СТОМАТОЛОГИЧНАТА ДИАГНОСТИКА: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ, ИНТРАОРАЛНИ МЕДОТИ, ЕКСТРАОРАЛНИ МЕТОДИ ( КОНВЕНЦИОНАЛНИ, ДИГИТАЛНИ).

Рентгеновото изсл.в ЛЧО и зъбите се извършва с две основни методики- екстраорални и интраорални снимки.
I.Екстраорални методи: използват се за проследяване на околозъбните тъкани и лицевия череп. Показани са когато чрез интраоралните не може да се получи необходимата диагностична информ. Конвенционалното изследване вкл. обзорни и сегментни снимки.
1.Обзорните се прилагат в три взаимноперпендикулярни проекции- лицева, странична и аксиална. Чрез тях основните равнини- сагитална, хоризонтална и фронтална в зависимост от центража са ориентирани успоредно или перпендикулярно спрямо равнината на филма, като централният лъч е насочен отвесно към тях.
2.Сегментните рентгенографии- с тях се представят анатомични елементи на : а) горната половина на лицевия череп (челна кост с челен синус, горна челюст със синуса й). Основните центражи тук са: "нос- брада"- полуаксиална рентгенография на околоносните кухини и лицевия череп; "нос- чело"-изобразява добре челен синус, орбита,назална апертура, зигоматична кост
б)другата група са сегментните екстраорални снимки на долната челюст. Те биват:
-Ro на хоризонталния клон на Д.Ч.-взав.от наклона се виждат хоризонталният или вертикалният клон, или и двата. Освен това се виждат още подезичната кост, а назад сянката на шийните прешлени;
-Ro на възходящия клон- като горното;
-Коса странична Ro на темпоро- мандибуларните стави на Шулер- центража се прави при отворена и затворена уста. Добре се виждат клетките на мастоидния израстък и сянката на проекционно скъсената пирамида на слепоочната кост;
-лицева Ro за ставата по Хофрат- едностраничен центраж за стави, които се проектира в сянката на орбитата. Винаги се снимат двете стави;
II.Интраорални методи:
1.Интраорална (ретроалвеоларна) техника по Дик: най- често използваната методика. Изисквания:
-разстоянието фокус- филм е между 17 и 22см, което зависи от зъбния тубус към апарата;
-времето за експонация е по- дълго, различно за всяка зъбна група;
-филмите са с различни размери: 2/3см, 3/4см, 5/6см. На задната повърхност на филма има тънко фолио, предпазващо от разсеяното лъчение;
за най- малка проекц.деформация ЦЛ трябва да бъде насочен перпендикулярно на равнината, минаваща през ъглополовящата (бисектрисата), между равнината на филма и равнината, минаваща през надлъжната ос на зъбите. Когато ЦЛ е перпендикулярен на тази равнина, изображението е удължено. Когато пък е отвесен- то е скъсено.
А)при снимки на горни зъби централният лъч се насочна при съответния ъгъл спрямо хоризонталната равнина, опр.от линията, свързваща външния слухов проход с долния край на носа. Това налага главата да бъде във флексия, докато равнината определяща се от тази линия стане хоризонтална;
-рентгеновият филм се поставя ретроалвеоларно, плътно прилепен към зъбите които се снимат и се придържа с палеца. Наклона на ЦЛ е:
а)резци- 45-50 градуса;
б)кучешки- 40;
в)премолари- 30;
г)молари- 25;

Б)при снимки на долни зъби ЦЛ за всяка отделна група зъби се насочва към равнина, опр. от линията, свързваща висулката на ухото с ментума, която трябва да се постави в хоризонтално положение. Затова главата се дефлектира.
-Филмът се поставя ретроалвеоларно и се притиска с показалеца. Наклонът на ЦЛ е:
а)рецзи- минус 20-25градуса;
б)кучешки- минус 15;
в)премолари- минус 10;
г)молари- минус 5 или 0 градуса;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Рентгенология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.