Превенция на инфекциозните заболявания


Категория на документа: Медицина


КРИТЕРИИ за класифициране на заразните болести, подлежащи на задължителна регистрация, съобщаване и отчет
 Клинични критерии
Тези критерии включват обичайни и с практическо значение признаци и симптоми на болестта, които самостоятелно или в комбинация представляват ясна или насочваща клинична картина на болестта. Клиничните критерии дават обща характеристика на болестта и не е задължително да посочват всички признаци, необходими за поставяне на конкретна клинична диагноза.
 Лабораторни критерии
Лабораторните критерии следва да представляват списък на лабораторните методи, които се използват за потвърждаване на случая.
Обикновено за потвърждаване на случая е достатъчно провеждането само на един от посочените тестове.
Ако за лабораторно потвърждаване е необходимо комбиниране на методи, това се посочва.
Видът на пробата, която трябва да се вземе за лабораторните тестове, се посочва единствено, когато само определени видове проби се считат за подходящи за потвърждаване на диагнозата.
За някои заболявания е съгласувано да бъдат включени лабораторни критерии и за вероятни случаи.
Това е списък с лабораторни методи, които могат да бъдат използвани в подкрепа на диагнозата на случая, но те нямат потвърждаваща стойност.
 Епидемиологични критерии и епидемична връзка
Счита се, че епидемиологичните критерии са спазени, когато може да бъде установена епидемична връзка.
По време на инкубационния период епидемична връзка е налице при една от следните шест възможности:
1. предаване от човек на човек: всяко лице, което е било в контакт с лабораторно потвърден случай на заболяване при човек по начин, при който е било възможно да се зарази;
2. предаване от животно на човек: всяко лице, което е било в контакт с животно с лабораторно потвърдена инфекция/колонизация по начин, при който е било възможно да се зарази;
3. излагане на въздействието на общ източник на зараза: всяко лице, което е било изложено на въздействието на същия източник или преносител на зараза, както и потвърденият случай на заболяване при човек;
4. консумиране на заразена храна/питейна вода: всяко лице, което е консумирало храна или питейна вода с лабораторно потвърдено заразяване, или лице, което е консумирало потенциално заразени продукти от животно с лабораторно доказана инфекция/колонизация;
5. излагане на въздействие от околната среда: всяко лице, което се е къпало във вода или е било в контакт с лабораторно потвърден източник на зараза от околната среда;
6. излагане на въздействие в лаборатория: всяко лице, работещо в лаборатория, в която съществува риск от излагане на зараза.
 Дадено лице може да бъде смятано за епидемично свързано с потвърден случай, ако поне един от случаите в епидемичната верига на предаване на заразата е лабораторно потвърден.
 В случай на епидемичен взрив от инфекции, предавани по фекално-орален или въздушно-капков път, не е необходимо непременно да бъде установена епидемичната верига на предаване на инфекцията, за да бъде считан даден случай за епидемично свързан.
 Предаването на заразата може да се осъществи по един или няколко от следните пътища:
1. въздушно-капков път - чрез разпръскване на аерозол от заразено лице върху лигавиците на други хора при кашляне, храчене, кихане, пеене или говорене, или чрез вдишване на микробен аерозол, разпръснат в атмосферата;
2. при контакт - или пряк контакт със заразено лице (фекално-орален, секрети от дихателните пътища, контакт с кожата или сексуален контакт), или животно (напр. чрез ухапване, допир), или непряк контакт посредством заразени материали или предмети (контаминирани предмети от околната среда, телесни течности, кръв);
3. вертикален път - от майката на детето, често вътреутробно, или в резултат на случаен пренос на телесни течности по време на перинаталния период;
4. векторно предаване - непряко предаване посредством заразени комари, кърлежи, летящи и други насекоми, които предават заболяването на човек посредством ухапване и/или размачкване;
5. чрез храна или вода - консумиране на потенциално заразена храна или вода.
Съгласно препоръките на Регионалния комитет за Европа към СЗО и Европейската система за надзор на инфекциозните болести (TESSy) и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) системата за класификация на случаите е тристепенна и включва следните категории: възможен, вероятен и потвърден.
Възможен случай - Това е случай, класифициран като възможен за целите на съобщаването. Обикновено е случай, при който са налице клиничните критерии, но за който няма епидемиологични или лабораторни доказателства за въпросното заболяване. Определението за възможен случай е с висока чувствителност и ниска специфичност.
 То позволява откриване на повечето случаи, но в тази категория ще бъдат включени и някои фалшиво положителни случаи.
Вероятен случай - Това е случай, класифициран като вероятен за целите на съобщаването.
 Обикновено е случай, при който са налице клиничните критерии и епидемична връзка.
 Лабораторни тестове за вероятни случаи са определени само за някои болести.
Потвърден случай - Това е случай, класифициран като потвърден за целите на съобщаването.
 Потвърдените случаи са лабораторно потвърдени, като при тях клиничните критерии могат да бъдат или да не бъдат налице.
 Определението за потвърден случай е с голяма специфичност и с по-ниска чувствителност; следователно повечето от събраните случаи ще бъдат истински, въпреки че някои ще бъдат пропуснати.
Основни принципи на профилактика на инфекциозните болести. Профилактични мерки
 Първият основен принцип на борбата с инфекциозните заболявания е принципът на профилактиката, който гласи: "По-лесно е да се предпазим от инфекциозни болести, отколкото да ги лекуваме".
 Включва провеждането на редица мерки за предпазване на населението от инфекциозни болести.
 Вторият основен принцип гласи, че: противоепидемичната дейност е задължение на всички здравни специалисти незавидимо от мястото им в йерархията на здравеопазването и от специалността, която имат.
 Мерките по регистрация, съобщаване и отчет на инфекциозно болните са задължение на всеки специалист открил инфекциозно болния.
 Третият основен принцип гласи, че всяко най-малко епидемично огнище е етап от развитието на епидемичния процес и спрямо него следва да се приложи целият комплекс от противоепидемични мерки.
 Това означава, че спрямо всяко отделно заболяване трябва да се приложат мерки така както и при епидемия.
 Четвъртият основен принцип е принципът на комплексност при провеждане на противоепидемичните мерки.
 Това означава, че при всяко инфекциозно заболяване следва да се приложат мерки, насочени към трите звена на епидемичния процес: източник на инфекция, механизъм на предаване, възприемчиво население.
 Пети основен принцип е единство в подхода на борбата с инфекциозните болести и приемственост на провеждането на противоепидемичните мерки.
 Това означава да се спазва системния и вертикален подход на противоепидемичната дейност от периферните до регионалните и централни нива.
Общи профилактични мерки
 Провеждане на санитарно - хигиенен контрол върху водоснабдяването на населението.
 Провеждане на санитарно-хигиенен контрол върху храненето на населението по цялата верига от добива до консумацията на хранителни продукти.
 Провеждане на профилактични дезинфекции, дезинсекции и дератизации.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Превенция на инфекциозните заболявания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.