Общуване с болни


Категория на документа: Медицина



Югозападен университет,,Н.Рилски"
Правно-исторически факултет
Катедра ,,Връзки с обществеността"

К У Р С О В А Р А Б О Т А
ПО Речников етикет и култура на поведението
Тема: Общуване с болни

Човешкото общество е немислимо без общуването. Без него е невъзможно пълноценното формиране не само на отделните психични свойства, но и на човешката личност като цяло. Реалността и необходимостта от общуването се определя от съвместната дейност на хората. За да живеем, ние се нуждаем от взаимодействие с другите. Общуването ни позволява да се организираме, да създаваме контакти и да си взаимодействаме в рамките на междуличностните отношения. Общуването има три основни функции:
1)Информазионно-комуникативна - общуването е обмен на информация, която не просто се предава или приема, а се създава и формира.
2)Регулативно-управляваща - благодарение на общуването хората имат възможност да регулират както собственото си поведение, така и поведението на другите.
3)Емоционално-комуникативна - целият спектър от човешки емоции възниква и се развива в процеса на общуването. Чрез него ние изразяваме и предаваме на другите своите преживявания а и самото общуване поражда нови емоционални състояния.
Човешката реч е най-универсалното средство за комуникация. При прекия контакт, човек не само изказва думи, но използва интонация, жестове, мимики, паузи, смях, с които най-вече се изказват чувства и се предават емоционални състояния. В редица случаи между двете системи има синхрон, но е възможно да се получат и разминавания между тях. В акта на общуване думите не винаги са най-важните. Вярно е, че те се анализират по-лесно от жестовете, които могат да носят неясни послания. Но в различните култури движенията на тялото, съпътстващи устното изразяване, имат понякога изключително голямо значение. Редица научни изследвания показват, че много по-богата информация се получава по невербален път, отколкото от думите. Без да бъде осъзнато, хората се доверяват повече именно на посланията, получени от невербалната комуникация.
Сред всички правила за това как да се отнасяме към другите хора, и в частност към болните, от изключително важно значение е посещението. Да не го разбираме само като посещение на болни, но и като посещение на всеки човек, изпаднал в нужда-на приятели, които са тъжни, на които им се е случило нешо, което ги е разтроило. Има строги правила как да посещаваме болни хора. Например трябва да изчакаме малко преди да посетим някой болен, така че ако го посетим веднага да не реши, че болестта му е прекалено тежка. Всички освен най-близки роднини и приятели се съветват да посетят болен едва след третия ден на болестта му - освен ако не е нещо наистина сериозно. Ние трябва да го посещаваме често, без това да се превръща в негова тежест и за тези, които се грижат за него. Трябва да се замислим и как ще се тълкува нашето посещение. Ако посетим наш противник или конкурент, дори да е с добра цел, той може да реши, че се надсмиваме над нещастието му. Основното нещо, което правим посещавайки болен човек е да му донесем надежда. Като седим при него, ние го караме да знае, че не е забравен и че светът навън му пука за него. Предлагаме му надежда като обсъждаме планове за бъдещето или обсъждаме ситуацията в света, приключенията на хората около нас и прочее. Носейки новини, които не са свързани с болестта на човек, ние му даваме надеждата и силата отново да стане част от тези новини. В общуването с болния трябва да проявим качества като доброжелателност, емпатийност и отзивчивост. Ето и няколко идеи какво можем да направим ако знаем, че някой е болен:
1. Ако разберем, че някой е болен, да му изпратим картичка/съобщение - вместо да чакаме да е подходящо време да го посетим, особено ако нямаме време - картичка и мило съобщение вършат добра работа. Така болният може винаги да вижда какво се случва пред него.
2. Да планираме посещение, но не прекалено дълго, както споменах по-горе. Не бива да се досажда на човек, а е по-добре човек да се посети няколко пъти за кратко, отколкото веднъж но за дълго, та дори и да сме близки на болния. Независимо, че той цени присъствието ни, понякога може да иска да остане сам. Възможно е да се чувства изморен и да няма сили за разговори. За да проявим загриженост е нужно да имаме добра преценка. Например преди да подарим цветя или да занесем храна е добре да го попитаме дали е алергичен към нещо.
3. Да не носим лоши новини - дори да си говорим за света около нас и за политика
4. Може да измислим практичен подарък - вестник, списание, нещо, което ще остане. По тази причина цветята не са най-добрия подарък.
5. Да попитаме дали има с какво да помогнем - без значение дали на него самия или с нещата, с които се занимава. Много е вероятно да има нещо, което този човек не може да свърши в момента.
6. В никакъв случай не трябва да критикуваме лекари, храна или медицинска процедура. Това може да накара болният да се чувства още по-зле.
7. Да бъдем много насърчителни, нахъсващи и позитивни. Ако разговаряме с болния, сякаш положението му е безнадеждно, тогава той ще започне да гледа на ситуацията си по същия начин. Не е важно само какво се казва, а и как се казва. Тонът на гласа може да окаже голямо въздействие. Например най-честия въпрос : "Как си?" може да каже много и различни неща на болния. В зависимост от тона на гласа, жестовете, отношенията и от това в какъв момент е зададен, този въпрос може да действа успокояващо, да причина огромна болка и да събуди страхове. Ако имаме болен приятел, той има нужда да усеща нашата загриженост, уважение и най-вече разбиране. Затова е много важно да го уверим, че го ценим и обичаме и може да разчита на нас и помощта ни във всички случаи
8. Да поддържаме връзка с болния - ако ние трудно да посетим болния поради разстояние или други причини, можем да му се обадим по телефона или да му изпратим картичка, писмо. Какво да му напишем? Да му припомним приятните моменти, които сме изкарали заедно и да му обещаем, че пак ще му пишем или при първа възможност ще го посетим.
Важно е всеки да изгради собствено поведение към болния човек или такъв с увреждане, така че да не бъде засегнат и да може да общуваме с него по най-приятния за нас начин. Комуникацията с хора с увреждане изисква някои специфични поведенчески умения, които всеки може лесно да усвои. Често хората в разговор с хора с увреждания се притесняват да използват думи като виждам(при хора със зрителни увреждания), чувам(при хора със слухови увреждания), тичам(при хора с физически увреждания). Нужно ли е да се притесняваме и извиняваме? Не, защото хората с увреждания използват същите термини за себе си. Добре е да не се демонстрира съжаление или пресилено възхищение, по повод на тяхното състояние с фрази като: "Ах, какъв ужас...", "Ако това се беше случило на мен, нямаше да се справя"и т.н.
Едно от важните неща е да попитаме какво и как да направим, какъв начин за комуникация да използваме, каква помощ можем да предложим. Самият човек с увреждане е най-правилният ни съветник. Много важно е да гледаме и говорим директно на човека с увреждане, а не на неговият асистент или чрез неговият асистент! Това важи за всички хора, които страдат от различни видове увреждания. Общуването с хора, с увреждания трябва да се осъществява пряко!!!
Когато искаме да се обърнем към човек с увреждане, първо се обръщаме към личността и след това подчертавате увреждането. Важно е да се използва терминологията точно например "човек с увреждане", а не "увреден човек" или пък "инвалид".
Да се опитаме да предложим, но не да натрапим помощта си и да дадем възможност на човека с увреждане да може да ни откаже. Ако пък приеме помощта ни, да го попитаме точно по какъв начин и как да му помогнем. В желанието си да помогнем, не трябва да взимаме всичко в наши ръце, защото може да има обратен ефект. Ако не позволяваме на болнбия да върши никаква работа, сякаш му казваме, че не става за нищо. Важно е да съумеем да направим така, че той да се почувства пълноценен човек, а не жертва. Ако някой е болен не означава, че повече не може да изпълнява задълженията си като майка, баща, домакиня и т.н.
Трябва да се държим непринудено, да оценим личността и игнорираме факта, че пред нас е човек с някакъв вид увреждане или заболяване.
Как да се отнасяме с колегите си с увреждания?
Общуването с хората с увреждания на работното им място, изисква специфичен подход, независимо от служебната йерархия. За да се чувстват конфортно и двете страни трябва да се спазват някои правила. Подходът към всички хора с увреждания трябва да бъде еднакъв с подхода към здравите работници и служители, освен в случаите, когато се поставя специфична задача, за изпълнението на която може да попречи естеството на някое от уврежданията. Ако не сме в състояние да преценим евентуалните затруднения, които може да срещне работникът (служителят) с увреждания, да му позволим сам да реши. Вместо да правим предложения, по-добре е директно да попитаме какво и как да направим, каква комуникация да използваме и каква помощ да предложим.
Доброто отношение наистина може да помогне на един болен да се възстанови по-бързо и да се почувства по-щастлив. Осигуряването на приятни изживявания също така може да намали и разходите по лечението, тъй като те оздравяват по-бързо. Можем да кажем, че едни от важните неща за болния могат да бъдат : успокояване на болката, тишина, както и един обикновен разговор, изпълнен със загриженост и ведрост. Не трябва да бързаме да даваме съвети и да не мислим, че винаги трябва да имаме готово решение за проблема му. Твоят болен приятел или роднина вероятно не търси съвет, а по-скоро се нуждае от някой, който да го изслуша с разбиране. Болни пациенти, които са изслушвани и се чувстват конфортно е по-малко вероятно да развият усложнения, това е установено според изследвания, направени в САЩ. Те предполагат, че нивото на смъртност се понижава и перспективите за пациентите са по-добри. Да, с хубави, смислени разговори може да се лекува и да оздравее духът на човек. Ако духът на човек е болен, няма как да има здраво тяло.
Трябва да проявяваме загриженост и съчувствие.
Да се поставим на негово място. Ако му предстои операция или е подложен на лечение, човекът може да бъде доста раздразнителен и напрегнат. Трябва да положим усилия да го разберем и да се съобразим с променливото му настроение. В такъв момент не е подходящо да се задават много въпроси.
Никой не се ражда със способността да изслушва и да проявява загриженсот. Но това е умение, което може да бъде усвоено, чрез желание, усилие и дисциплина. Ако внимателно слушаме събеседниците си, когато говорят, ние проявяваме любовта си към тях. А способността да слушаме, проявявайки загриженост и любов, означава да поставим собствените си интереси на второ място.
Всеки един от нас е бил болен или ще бъде болен, така че знаем от какво има нужда един такъв човек. Знаем какво ни е зарадвало и какво ни е помогнало да се възтановим по-бързо, така че може да го приложим.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Общуване с болни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.