Методи и средства на супервизията


Категория на документа: Медицина



Предимства на метода

Хубавото на този метод е че работната среща с клиента не се прекъсва, като паралелно с нейното провеждане се поддържа непрекъсната обратна връзка между супервизор и супервизиран.

Недостатъци на метода

Минусът на този метод е че той не е достъпен за супервизори и социални работници със слухови увреждания, както и не се препоръчва използването му, когато супервизираният работи с клиент с увреден слух, поради невъзможността той да слуша диалога между супервизор и супервизиран социален работник.

Този недостатък днес може да бъде избегнат със съвременни технически средства, които превеждат говоримата реч, например, със средствата на жестомимичния език и обратно. При видео-варианта на този метод се използва монитор, който е разположен зад клиента (извън обсега на зрението му) и над нивото на раменете му, така че супервизираният да чете текстовите съобщения, които му изпраща супервизора.

Такова оборудване и подреждане на техническите средства има своите предимства и предоставя възможност за записване на обратната връзка и нейното възпроизвеждане по електронен начин на по-късен етап при обсъждане. Но то притежава и един съществен недостатък, изразяващ се в това че е възможно вниманието на клиента да се отклонява поради движението на погледа на социалния работник нагоре към изписания текст на монитора.

Видеозаписи

Видеозаписването на работни срещи е един от най-използваните методи в супервизията (Вernard & Goodyear, 2009; Воrders & Brown, 2005), поради това че позволява цялото съдържание на срещата да бъде запазено за детайлно разглеждане и анализиране от супервизора и супервизирания. Той има известно предимство пред непосредственото (живото) наблюдение, тъй като видеозаписът може да се повтаря многократно в определена важна част от работната среща (Haynes, R., Corey, G., & Moulton, P. (2003). Clinical supervision in the helping professions: A practical guide. Pacific Grove, CA: Brooks/Cole. ).

Видеозаписът се гледа изцяло или частично, съвместно или самостоятелно от супервизирания и супервизора. Самостоятелният преглед на видеозаписа на работната среща от супервизирания е едно от добрите средства за обучение, което допринася за повишаване на информираността му. Супервизорът може по собствена преценка да прегледа целия видеозапис или част от него. Но за социалния работник (особено за начинаещия) от съществено значение е да прегледа цялата работна среща, за да може да разбере по-добре динамиката на нейното протичане и да съсредоточи вниманието си върху важни моменти (Bernard & Goodyear, 2009; Haynes, Corey, & Moulton, 2003).

Един от използваните методи в тази насока е междуличностният процес на припомняне (Interpersonal Process Recall - IPR). Той има за предназначение да повиши самоопознаването на помагащия специалист по отношение на мисли, чувства и опит по време на работната среща (Воrders & Brown, 2005). Стъпките на междуличностния процес на припомняне са представени от Воrders и Brown, както следва:

Предимства на метода

Преглеждайки повторно видеозаписа от работната среща супервизорът и супервизираният имат възможността да спрат видеозаписа във всеки един момент. Супервизираният може да обясни какво мисли и чувства за тази част от работния процес и да отговори на въпроси на супервизора какво и защо се е случило тогава. За да се стимулира по-задълбоченото припомняне, супервизорът задава въпроси, които нямат оценъчен характер. Супервизорът задава следните въпроси, за да разшири и засили припомнянето на мислите и чувствата на супервизирания: "Какво си мислехте точно тогава?", "Как искате клиента да ви възприеме?", "Имаше ли възможност да кажете всичко което искахте, или не успяхте за това време?", "Какво ви възпира да споделите това?". Супервизорът задава въпроси, чрез които стимулира мисленето на супервизирания и му помага да бъде е режим на припомняне (Borders, L. D., & Brown, L. L. (2005). The new handbook of counseling supervision. New York: Lawrence Erlbaum Associates., pp. 43-44) .

Ко-супервизия

Ко-супервизията включва супервизора и супервизирания в съвместна работа като "ко-терапевти". Супервизията се осъществява преди и/или след сесия или разбор на сесия/сесии. Ко-терапията дава възможност на супервизора и супервизирания да имат споделен непосредствен опит от работната среща.

Недостатъци на метода

Властовата динамика, присъща за взаимоотношението супервизор - супервизиран, е особено важна за баланса на властта в този режим. Изследователите Haynes, Corey, H Moulton (Haynes, R., Corey, G., & Moulton, P. (2003). Clinical supervision in the helping professions: A practical guide. Pacific Grove, CA: Brooks/Cole.) препоръчват супервизорът да се въздържа от изземване на дейност, тъй като по този начин "превзема" работно пространство на супервизирания и ограничава възможността му да се учи, като самостоятелно полага усилия. Има и вероятност клиентът да отстъпва пред супервизора в някои моменти поради по-силната му властова позиция в двойката.

Ролева игра

Ролевата игра е действие по определен сценарий на супервизора и супервизирания, при който те приемат ролята социален работник и клиент или обратно. Ролевата игра предоставя една отлична възможност на супервизирание да репетира и затвърждава специфични умения и техники. Ролевата игра може да се съсредоточи и върху властовата динамика във взаимоотношенията и да допринесе за по-доброто емпатийно разбиране на клиента от страна на супервизирания (Borders & Brown, 2005).

Недостатъци на метода

Един от недостатъците на този метод е възможността за възникване на затруднения от страна на супервизирания при превключването от динамиката на отношенията в ролята му на социален работник в тези на клиент, като по този начин се забавя влизането в действие.

Моделиране

Моделирането също е специфичен вид ролева игра, при която супервизорът приема ролята на социален работник за целите на преподаването на дадена техника или интервенция на супервизирания. Избира се за моделиране определено умение, което след това се обсъжда в среща за супервизия. В широк смисъл моделирането се свързва със супервизията, като един от постоянно използваните и на пръв поглед едва доловимите аспекти на професионално поведение, включващо определена роля, взаимодействие с клиенти, етично поведение, вземане на решения, създаване и поддържане на отношения на сътрудничество и колегиалност, стремеж към непрекъснато професионално развитие и др. (Borders & Brown; Haynes, Corey, & Moulton, 2003). Като модел/образец за подражание то изисква високо ниво на отговорност на супервизора, независимо от теоретичната му ориентация или предпочитаните методи на супервизия. Тъй като супервизорите с поведението си са непрекъснато в полезрението на учещите се от тях социални работници, те трябва да се стремят да обясняват ясно и открито и по вербален път процесите, което ще позволи супервизираните да са запознати с техните мисли и да ги обвързват с поведението им.

Онлайн супервизия

Съвременните технологии предоставят нови възможности за развитие на супервизията, което създава условия за разширяване на обхвата от разглеждани проблеми. Днес значителна част от професионални организации на помагащи специалисти приемат възможността за използване на онлайн супервизията и я включват в своите стандарти като възможно допълнение на супервизията лице в лице. Онлайн супервизията се осъществява с помощта на софтуерни продукти (електронна поща, Skype, Yahoo Messenger; Google Talk; AIM (AOL Instant Messenger); ICQ; Adobe Contact и др. ) за комуникация чрез обмен на текстови съобщения в различен формат по електронна поща, аудио/видео конферентна връзка (в Skype или чрез камери, мултимедийни монитори и софтуер за осъществяване на комуникация лице в лице) и провеждане на разговор по телефон. Те предоставят възможност в реално време между супервизор и супервизиран да се осъществи визуална и/или слухова връзка, чат-кореспонденция и размяна на писма по електронна поща.

Супервизията, осъществявана чрез едновременна звукова и визуална комуникационна връзка, позволява двете страни да възприемат вербалните и невербалните сигнали, реакциите на поставени въпроси или дадени отговори и изразяваните чрез тях чувства и преживявания. Докато при звуковата комуникационна връзка, без споделяне на визуална информация, се ограничават възможностите за пълноценен контакт и се изисква от двете страни да се фокусират върху характеристиките и динамиката на вербалните съобщения. При чат-връзката се използват само текстови съобщения, които лишават супервизора и супервизирания от възможността да получават обратна връзка за ритмичните и интонационните особености на гласовата реч и за модалностите на невербалното общуване. В определена степен това е възможно да се компенсира чрез комбиниране с изразни средства на писмената реч и чрез пиктограми, които разкриват определена емоция. Използването на кореспонденция по електронната поща е алтернативна форма, посредством която, изпращаната от двете страни информация е възможно да се разглежда многократно и да се съхранява. Обменът на кореспонденция по електронната поща, от една страна, позволява изпращане на писмени текстове в удобен за двете страни час, но от друга страна е възможно да отнеме повече време, да включва трудно за разбиране съдържание, да е съпроводен с по-големи паузи при получаване на писмата и по този начин да повлияе върху своевременно разрешаване на проблемите и поддържането на ефективна обратна връзка.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методи и средства на супервизията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.