Международно здравно сътрудничество


Категория на документа: Медицина



РУ "Ангел Кънчев"

Курсова работа по ССММЕЗЗ

Тема: Международно здравно сътрудничество

Здравето като глобален проблем на човечеството

Здрвето винаги е било първостепенна потребност на човека, но в съвременната епоха тази потребност придобива облика на рязко нарастваща ценност както от медицинска, така и от социална, икономическа, етична, правна, политическа и международна гледна точка. Въпросът за "правото на здраве" застава в центъра на вниманието на световната общественост. Все по-мащабно се възприема значението на здравеопазването и неговите широки проекции във времето и пространството, неговата роля като един от главните критерии за жизненото равнище на дадена страна, мярка за качеството на живота.

Здравеопазването е не само глобален проблем само по себе си, но може да бъде и фактор за решаване на водещите глобални проблеми на съвременността: запазване на мира и намаляване на международното напрежение, борба с екологичната заплаха и други. Съвременната научно-техническа революция, многообразните изменения в жизнената среда на човека, характерната динамика и тенденции на заболеваемостта и смъртността водят до все по-голяма интернационализация на здравната проблематика, която в много отношения придобива не само международна и континентална, но и планетарна, глобална значимост.

Международно здравно сътрудничество

Здравните проблеми нямат граници и държавите не могат да се справят с тях поотделно. Ефективен отговор на променящите се предизвикателства може да се даде само чрез координирани усилия и сътрудничество между държавите. "Съвременните комуникации правят невъзможно за дадена страна сама да се предпазва от внасяне на заболявания чрез карантина. Това налага координиране чрез международни дейности." (Хари Труман)

През 1851 г. в Париж се свиква Първа международна хигиенна конференция за борба с епидемии от инфекциозни болести, с последващи конференции през 1874, 1881 и 1885 г. През периода 1892 и 1903 г. се свикват конференции, които обсъждат морския карантинен контрол и контрола върху разпространението на холера, жълта треска и тиф. Обществото на народите (известно и като "Лига на нациите" - международна организация, съществувала между Първата и Втората световна война) възлага задачи и в областта на профилактиката, включително стандарти за майчино и детско здраве, хранене, здравно осигуряване. През 1945 г. се създава Организацията на обединените нации (ООН), като наследник на "Лигата на нациите". Основна цел на ООН е спазване на мира и сигурността. Организацията полага грижи за постигането на световно сътрудничество при разрешаването на международни проблеми от културно, икономическо, социално или хуманитарно естество.

Световна здравна организация - развитие, структура и дейност

Съвременното международно здравно сътрудничество има дългогодишна история. Първоначално мотивът за такова сътрудничество е продиктуван от нуждата да се предотвратят епидемии и пандемии. Първата сериозна инициатива в това отношение е Международната санитарна конференция в Париж през 1851 г. с представители от 12 държави.

Следват няколко подобни конференции в Цариград, Виена и Вашингтон. Първият международен орган от общ характер за сътрудничество в областта на здравеопазването се създава през 1907 г. и е наименуван "Международно бюро по обществена хигиена" със седалище в Париж.

Непосредствено след Втората световна война ООН свиква Международна конференция за създаване на международна здравна организация. На 22 юли 1964 г. 61 страни подписват договор за новата организация, наречена Световна здравна организация. Конституцията на СЗО влиза в сила на 7 април 1948 г., дата, обявена за Международен ден на здравето. Понастоящем в СЗО членуват повече от 170 държави.

СЗО заема централно място в Международното здравно сътрудничество. Нейната дейност се определя от Конституцията (устав), в чиито постановки са залегнали високохуманни идеи. Върху широка основа е определено понятието "здраве" в неговата триединна същност. Прокламира се, че здравето е право на всяка личност, без оглед на раса, религия, политически убеждения, икономическо и социално положение. За пръв път е формулиран от международна организация принципът, че правителствата носят отговорност за здравето на своите народи.
Според чл.1 от своята Конституция СЗО си поставя за цел постигането от всички народи на възмож но най-високо ниво на здраве.

Структурата на СЗО се изгражда от Световната здравна асамблея, Изпълнителен комитет и Секретариат. Щаб-квартирата на СЗО е базирана в Женева (с 1400 сътрудници). Главното длъжностно лице на СЗО е генералният директор, избиран за срок от 5 години.

В рамките на СЗО са формирани шест региона: Европа - с регионално бюро в Копенхаген; Африка - с регионално бюро в Бразавил; Америка - с регионално бюро във Вашингтон; Югоизточна Азия - в Делхи; Източно Средиземноморие - в Александрия и Западна част на Тихия океан - в Манила.

Основните функции на СЗО се свеждат до: ръководство и координация на международната дейност по здравеопазването; помощ на правителствата (по тяхна молба) в развитието на техните здравни служби; поощрение и развитие на борбата с епидемичните и ендемичните и други заболявания; помощ по охрана на майчинството и детството; поощряване и провеждане на изследвания по здравеопазването; предоставяне на информация, съвети и помощ в областта на здравеопазването.

В първите години СЗО отделя приоритетно място на мероприятията срещу инфекциозните и паразитните болести. По-късно се обхващат въпросите за организацията на общественото здравеопазване, оздравяването на околната среда, подготовката и усъвършенстването на медицински кадри, международната класификация на болестите и причините за смъртността. През последните години СЗО и в частност Европейското регионално бюро в Копенхаген насочва дейността си към широки програми, свързани с първичната и вторичната профилактика на неинфекциозните хронични заболявания, координация на епидемиологични и медико- биологични изследвания.

Други международни организации, които имат отношение към здравните проблеми

> Световната банка (World Bank) e основна междуправителствена агенция, сериозно ангажирана с международното здравеопазване. Изследва здравния сектор и значението му за икономическото развитие, насърчава пазарните механизми в здравеопазването и на тази основа атпуска заеми на страните при благоприятни условия.
> Детският фонд ком ООН - УНИЦЕФ (The United Nation Children`s Fund - UNICEF) има сериозни ангажименти към международните здравни програми. Той изразходва за здравеопазване по-голямата част от своя програмен бюджет. УНИЦЕФ определя като свой основен приоритет най-ощетените деца в света и поради тази причина изразходва по-голямата част от своите ресурси за най-бедните страни и за деца под 5-годишна възраст. Мисията на УНИЦЕФ е да се застъпва за закрилата на правата на децата, за посрещането на техните основни нужди и разширяване на техните възможности, за да постигнат своя пълен потенциал.
> ЮНЕСКО (UNESCO) - организация на ООН по проблемите на образованието, науката и културата, която заедно със СЗО работи по подготовката на медицински кадри, подобряване на учебните медицински заведения и по научната информация. В последните години ЮНЕСКО играе водеща роля в утвърждаване на етичните стандарти в медицинската наука и практика и в стандартизиране на обучението по медицинска етика.
> Програмата за развитие към ООН (United Nation Development Program (UNDP)) също отделя средства за здравеопазване, образование и заетост. Основните й здравни приоритети са СПИН, изхранване на майката и детето и високата майчина смъртност. В сътрудничество със СЗО и Световната банка тя спонсорира Специалната програма за изследователска дейност и обучение по тропически болести (TDR).
> Програма на ООН за борба с HIV/СПИН (UNAIDS) - съвместна програма, базирана в Женева, обединява усилията и ресурсите на 10 организации на ООН за глобален отговор на СПИН епидемията.
> Международна организация на труда (МОТ). Тя е основана през 1919 г. и е единствената организация, преживяла Обществото на народите, а след Втората световна война станала специализирана агенция на ООН през 1946 г. България е член на МОТ от 1920 г. Основната мисия на МОТ е социалната справедливост и защитата на правата на трудещите се, разработване на стандарти, регулиращи условията на заетост, труд и социално осигуряване. Един от принципите й е забраната на детския труд.
> Международният комитет на Червения кръст (ICRC) е швейцарска организация, основана през 1863 г. с мандат по Женевската конвенция за защита и помощ на военнопленниците и цивилните при международни въоръжени конфликти. Нейните функции включват: посещения и лечение на военнопленници и политически затворници, като им оказва услуги по отношение на връзката им с външния свят; създаване на хирургични болници или предоставяне на чужди екипи за работа в съществуващи болници; оказване на други видове медицинска помощ и съдействие, особено рехабилитация на пациенти, ранени във война; изготвяне и разпространение на образователни материали от областта на здравеопазването за затворници и жертви от войни.
> Лекари без граници (Medecins Sans Frontieres (MSF)) оказва медицинска помощ на жертвите от войни и природни бедствия. Но за разлика от Червения кръст, MSF е готова да навлезе в райони, разкъсвани от военни действия, без разрешение от властите. Една от функциите й е да информира публично по въпросите на нарушение на човешките права.

Глобални и национални здравни стратегии




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международно здравно сътрудничество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.