Медико-социални аспекти на аборта


Категория на документа: Медицина


 Съдържание

1. Въведение..............................................2стр.
2. Абортът-отговорно морално решение.........5стр
3. Проучвания,фокусирани към процеса на вземане на решение за аборт...................................9стр
4. Нормативна база...........................................17 стр

Въведение-Понятието "аборт"включва твърде много разбирания и интепретации.Като универсален феномен абортът съпътства развитието на човечеството от антични времена и във всички нива на обществото.Той може да се дефинира като загуба на бременността преди 28-ма гестационна седмица от интраутеринното развитие.Тази загуба може да е спонтанна или съзнателно предизвикана. Абортът би могъл да серазглежда още като безопасен или незаконен;като причиняващ смърт или инвалидност;като причина за сепсис или хеморагия,вторичен стерилитет и други.Така от антични времена до днес ,абортът представлява спорен проблем,по който съществуват значителни несъгласия.Те произтичат от същността на изкуственият аборт,представляващ преднамерено отделяне на зародиш в развидие от майчината утроба и неговото унищожаване преди срока на жизнеспособност.Като биосоциален феномен абортите отразяват сложен комплекс фактори,свързани действащото законодателство и държавна политика относно абортите ,обществените нагласи и отношения ,стила на репродуктивно поведение,достъпността,обема и качеството на дейността на службите по семейно планиране,сексуалното и контрацептивно обучение и възпитание.Отношението къмаборта исторически непрекъснато се е променяло.В хода на историята не съществува общество,което да не е използвало по някакъв начин аборта като средство за регулиране на фертилността.Извесно е че за да се запази живота на майката абортът е бил законно практикуван в Персийската,Арабската и Гръцката медицина.Абортът е бил прилаган и при настъпване на масови бествия и мизерия.Аристотел го е препоръчвал при недобро икономическо състояние на гражданите.Платон също е препоръчвал аборта,като и двамата с Аристотел са стояли ха евгенични позиции насърчавайки възпроизводството само при здрави мъже и жени.Ранните христяни разгреждали аборта като отнемане на живот,равностойно на убийство.St Augustine през 4-то 5-то столетие налага разбирането,че сексът извън брака и без да е насочен към създаване на живот е грешен.Това разбиране остава почти1000 години .Категоричната забрана на аборта е абсолютизиран принцип в Клетвата на Хипократ.За продължителен период тази забрана остава етично ръководство за действие на лекаря и отразява сремежа на медицината да запази живота при всички обстоятелства."Каноническото право" на Римската империя изкуствените аборти се преследват като детеубийство.В антични времена Япония се е практикували детеубийството,за да се регулира размера на семейството.От регилиозна гледна точка такава"mizugo"деца били обект на молитви и се считали за практически неродени.Абортът:детеубийство или убийство-от столетия е бил добре познат проблема за законодателната практика,включващ определянето на гестационната възраст ,етапа на развитие,както и причината на смърта.Може би най-древният етично-деонтологичен проблем е този за абортите.Същевременно той е и един от най-сложните и спорни въпроси от древността до днес.Въпросът за началото на човешкии живот и решаването на дилемата''дали да живее или да умре''съдържа в себе си сложен комплекц от възгледи за същността на живота,правото на живот,качеството на живот,сексуалните и репродуктивни права.Решението на тази дилема,както още Леорнандо да Винчи е подчертавал,това е''по-лесно за природата да го извърши,отколкото за човека да го разбере''.В ''Становище относно семейното планиране'' на Световната Медицинска Асоциациясе изтъква следното: "Наличието на условия за решение относно броя на децата и интервалите на раждането им е основно човешко право и родителите трябва да имат познания и средства ,за да планират свойте семейства''Въпросите на репродуктивното здраве и права са централни в световен мащаб при осъществяване на политиката за здраве на жините.В смисъла на определението на СЗО за здраве,репродуктивно здраве означава,че хората са способни за на удовлетворяващ и сигурен сексуален живот и имат свободата да решават дали,кога и колко често да реализират своето възпроизводство.От тук произтича безусловното право на мъжете и жените да бъдат информирани и да имат достъп до сигурни ефективни,достъпни и приемливи методи на семейно планиране по техен избор,както и на други методи за регулиране на плодовитостта,непротиворечащи на закона.
Абортът-отговорно морално решение-От много гледни точни се стига до извода ,че абортът е отговорно морално решение.Много автори стигат до заключението,че жените могат и трябва да имат възможност да взимат такова решение.То трябва да бъде гарантирани от закона и практиката в съответната страна.Румъния е демонстративен пример за негативните последици на ограничаването на правото на жените да вземат свободно решение за аборт.През 1966г.е въведен ограничителният абортен закон в страната.Показателят за раждаемост се увеличава само временно.С годините се развива мрежа за криминални аборти,а майчината смъртност достига най-високо ниво сред европейските страни.След либерализацията на абортите през 1990г.майчината смъртност намалява бързо.Както вече беше посочено по-горе Marge Berer,IPPF,1978,1993 - легалният аборт са ключеви за репрудоктивното здраве на жената.В същото време въпросите на репрудоктивното здраве и права са централни в световен мащаб при осъществяване на политиката за здраве на жените.От тук е ясно голямото значение,което се придава на проблема за аборта.Проблемът е морален,политически,социален проблем за основни човешки права.Редица документи с международен характер поставят и обсъждат многобройните аспекти на този,предизвикващ толкова противоречия въпрос.В публикацията на Международната Асоциация по Семейно Планиране (IPPF):"Ethical Aspects of Abortio:Some European Views'' са обубщени основните етични и политически аспекти на аборта.Представени са дефиниции на основните понятия-оплождане(fertilization),зачатиe(conception),контрацепция(contraception),аборт(abortion),жизнеспособност(viability),плодовитоi
(fertility),регулация на плодовителността(fertility regulation),контролна раждането(birth control),семейно планиране или планирано родителство(planned parenthood or family planning),убийство(murder),народно дете(unborn child),човешко същество(human bring),личност(person).Посочва се различното съдържание,което се влага в някои от тях от различна гледна точка -буквално ,биологично,морално значение на термина.Като пример за некоректно тълкуване на съждения,използващи един и същи термин,но с вложено различно съдържание ,се посочва на невинно човешко същество е неморално.''Човешкият плод (фетус)е невинно човешко същество''.''Следователно убийството на човешкият плод е неморално'' .В първото твурдение ''чоешкото съшество''е използвано моралният смисъл на понятието във второто твърдение-в биологичния смисъл .Двете твърдения използват понятието в две различни значения следователно умозаключението на тяхна основа е неправилно.В цитираната публикация е поместено''Становище за аборта''прието през 1975г.от Регионалният съвет на Европейския регион на IPPF,Становището представя основните постановки на Европейския регион относно политиката за аборта.Посочва се.че в Европа абортът широко се прилага,легално или нелигално,като метод за регулация на фертилността и в тази връзка се постановява:
1.Контрацепцията се предпочита пред аборта.
2.Абортът не е отговорен метод за семейно планиране
3.Легалният,умоло извършен аборт се предпочита от нелегалният.
4.Съобразено с културалните особености абортните закони трябва да се либерализират,подпомагайки достъпа до безопасен медицински аборт.
5.Кунсултирането и контрацептивното обслужване трябва да бъдат свободно предоставени на нуждаещите се.
В публикацията се подчертава, че решението за аборта общо се представя като процес на привидното безпристрастно балансиране ,в който принципно участниците са бременни жени и плода.Приписват се права (от някакво недефинирано естество)и на двете страни с консенсус,даващ предимство на жената.Сьществуват само два възможни изхода от решението:или ще се направи аборт ,или няма да се напражи.Счита се че безпристрасният съвет може да бъде полезен,но безпристрастната присъда изобщо не е желателна.За да се поощри чувството на жената за лична отговорност,тя трябва да има свободата да реши за аборта,поне в раненн стадий на бременността.В същата публикация се цитира задълбочения,носочен в обсъжданата поблематика ,труд на D.Callahan''Abortion:law,choice and morality''1970.В този труд D Callahan стига до заключенито,че истинската морална дилема започва,когато жената е в позиция да упражни пражото си да реши.Относно жените,изправени пред тази дилема той пише''почитта към свещния човешки живот трябва ...склонни към тежки предубеждения срещу аборта...убийство...но това е разрушаване на важна и стойностна форма на човешки живот...то има свое собствено бъдеще..контрацепция и аборт...са съвсем различни действия....рутинна абортна практика...избор,....когато се появи нежелана браменност,..което да може да се избегне във всички случаи''.Изключително трудно е изцяло да се оцени правилно,тожа което Chllahan иска да каже посредством своята красноречива проза,преставяща богата палитра противоречиви чувства и мисли.Fred T.Sai,1976 в публикациите''Some ethical issues in family planning'',подчертава,че IPPF не защитава,нито допринася за аборта.Асоциацията осъзнава,че абортът съществува в целия свят-законно или незаконно.Изтъква се,че където се осъжда абортната практика,абортите са сериозен човешки и медицински проблем.Никакви други обстоятелства в медицината не могат да предизвикат за личността такова чувство на унижение,както незаконния аборт. IPPF счита това за неморално.Втази връзка се посочва,че законодателството,каето наказва жените,имащи аборти,може да ги възпре да се обърнат за медицински съвет,ако имат усложнения от незаконната процедура,както и от съвет за употреба на контрацептиви.Преобладаваща част от усложненията на аборта са резултат на незаконен аборт.Контрацепцията е първата линия на защитата срещу нежелана бременнос.
Проучвания,фокусирани към процеса на вземане на решение за аборт:В библиографската справка за аборта като процес на вземане на решение(decision making process on abortion),направена в специализираната библиотека на Netherlands Institute of Sexeligicai Research (NISSO),се съдържат повече от 50 книги и дисертации,посветени на този въпрос.Тук са посочени само част от тях,които са предимно емпирични изследвания.Y.E.Keairns 1980 проучва вземането на решение за аборт,така както то е протекло при жени,изправени пред този проблем.Изследвани са млади,неомъжени жени,които е трябвало да решат дали да продължат бременността или да я прекъснат.Авторът поставя дискусионно редица въпроси.Как се справя жената във връзка с влиянието на околните,тоез интерперсонално ли найното решение?Как тя възприема самата себе си във връзка с със своя собствен свят,нейната култура,обществото и разбира се нейната религия?В опита да се разбере цялата значимост на процеса на вземане на решение,авторът се обръща както към традиционната така и към феноменологияната литература. J.K.Rifkin,1983 проучва взаимоотношенията при двойките,при които жената е решила да направи аборт.В изследването са обхванати жените и придружаващите ги мъже.Взаумоотношенията са проследени при мъжете и жените,като са проучени по време на аборта и три месеца след това .Обхванати са 130 жени и 117мъже,данните за взаимоотношенията са цялостни при 80 двойки.В проучването авторът проследява демографските променливи и скалите за оценка на променливи като взаимност при вземане на решение,ангажираност,удовлетвореност от взаимоотношенията.Интересно е да се отбележи ,че по време на аборта жените са посочели по-високо ниво на близост във взаимоотношенията,отколкото мъжете.Тази разлика вероятно произтича от различията в социалните роли на двата пола.Това изследване подкрепя необходимостта от абортно консултиране,както за жените,така и за мъжете,които ги придружават.По-малко от половината от жените и само 27%от мъжете са получели подкрепа от тяхната приятелска среда.J.M.Badagliacco,1987 подчертава,че абортът в цял свят се използва за контрол на плодовитостта.Според него в тази област все още липсва задълбочена теория,която да обясни защо жени избират аборта,докато други-не.Научното търсене е насочено към въпроса:кои имат аборти и какви детерминанти повлияват решението за аборт.Сравнително се аналозират показатели за жените,разделени в две групу-без деца и жени,които имат деца.Използвани са методи като двуфакторен и многофакторен анализ,метод на най-малките квадрати,логистична регресия и други.Някои от променливите,проучени във връзка с решението за аборта,освен децата,са:образовани,религия,раса (етическа принадлежност)легален статус на аборта,налични условия за извършване на аборт.S.Hoshiko,1993 представя цялостно 16 случая,подбрани от повече от 130 интервюта,които провеждат с жени в Калифорния.Интервютата разкриват дълбокия процес на търсене в процеса на взимане на решение сложността на въпросите,които занимават жените взамайки това решение.Избраните интервюта илюстрират различните личностови,морални и философски разсъждения или мисли на жените в този процес.P.Lunneborg,1992,поддържа идеята,че абортът е по-малката от двете злини.Авторовата позиция е ,че това морално,утвърждаващо живота,подпомагане семейството и е от полза за живота на милиони жени.Протовопоставяйки се на общественото мнение,че абортът е приемлив само при тясно дефинирани обстоятелства,тя твърди,че най-често причина за аборт е просто желанието да не се роди нежелано дете.P.Lunneborg оспорва концепцията за така наречения следабортен стрес синдром(Post Abortion Stress Syndrom)посредством установените от нея позитивни следаборти ефекти,каквито са чувството на облекчение,ново усещане за контрол върху своя собствен живот и по-голяма зрялост.Тези заключения са базирани на 100 интервюта с жени които са имали аборт,които и с медицински кадри,които осигуряват извършването на аборт.E.Ketting,1993,1997 отбелязва,че навсякаде по света жените се опитват да прекъснат своята бременността ,ако са сигурни ,че това е единственото решение.Авторът изтъква,че според данните от много изследвания,решението за аборт е независимо в голяма степен от традициите,религията,легалния статус на аборта,както и от съществуващия медицински риск.W.D.H.Teo 1975 обсъждат проблема от гледна точка на конститузионните права на съпруга.Авторът твърди,че Върховният съд с решението си ,даващо право на жената да реши за аборта,остава нерешен проблема за правата на съпруга.Мъжте имат същите конституционно гарантирани права.Предоставянето на изключителния контрол за това решение на съпругата нарушава правата на съпруга,свързани с човешкото възпроизводството.Според автора това е еквивалентно на стерилизация.Такъв изключителен контрол е дискриминация срещу мъжете-съпрузи на основата на техния пол и отрича еднаквата защита на правата им.Авторът счита,че конституционно трябва да се гарантира еднакви права за съпрузите,въвличайки ги равностойно със съпругите във вземането на решението за аборт.M.L.Friedlander.er al,1984 подлагат на проверка противоречия теоритичен модел за вземането на решение за аборта.Сложните или конфликните решения за аборт са определени като такива,когато са налице обстоятелства като:бременността е била желана от самото начало и абортът е обсъден като алтернатива по-късно,процесът на взимане на решение е продължил по-дълго и субективно е бил по-труден.Очаква се,че определена съвкупност от личностови и социални променливи предопределя по-сложен процес на вземане на решение.На второ място се проучва дали тези променливи биха повлияли върху предхождащото контрацептивно поведение.Изследването обхваща голяма извадка от жени,взели решение за аборт,и проучва нагласите и поведението ,свързани с решението за аборта и използването на контрацепция.Резултатите показват ,че силното обвързване с постоянен сексуален партньор насурчава контрацепцията ,но усложнява решението за аборт.Голямата профисионална ангажираност също насърчава за контрацепцията,но изглежда ,че опростява решението за аборт.Докато загрижеността за индивидуалното здраве е в знаителна степен свързана с контрацептивното поведение,то същата не е във връзка с процеса на решение за аборта.При интерпретацията на резултатите се изразяват предложението,че превенцията на нежеланата бременност и решението за аборт са две независими процеса,които са повлияни от взаимоотношенията и профисионалната дейност,но в противоположните посоки.Някои изследвания са фокусирани към специфичните особености на проблема при непълнолетие.Особен акцент се поставя на родителското съгласие.L.Worthington et al,1991 насочват вниманието към родителското участие в решението за аборта.Те подчертават,че решението за аборт при непълнолетни е сложно и спорно.Акцентът се поставя на влиянието на законодателството за родителско участие.Според авторите родителското участие може да се обсъжда като благоприятно за техните деца,отговорност за действията на децата им и трето така се увеличава възможността в семейството да се говори по-свободно за причините и последиците от бременността.M.Eisen et al,1983,насочват интереса към факторите,които са способствали за решението за аборта при неомъжени непълнолетни.Авторите представят факторите по следния начин:психологични,проиход,икономически,отношения към мнението на бъдещия баща за аборта,степен на обучение в училище,информация за други неомъжени непълнолетни,които са родили.Използва се термина''индекс''на одобрение на аборта(Abortion Approval Index).Подчертава се ,че само един фактор:получаването на държавна финансова подкрепа има съществена роля при непълнолетните,които са се омъжили и родили и тези,които са избрали самотното майчинство.Същите автори в друга статия представлява удовлетвореността от взетото решение при непълнолетни.Повече от 80%от изследваните непълнолетни шест месеца след раждането или аборта посочват,че биха взели същото решение.Подобни са резултатите от проследяването на удовлетвореността от решението при непълнолетните и на E.Rasanen , 1985.Авторът посочва,че непълнолетните,решили да направят аборт не съжаляват и не изпитват вина относно решението.Жизнената ситуация на решилите да родят своите деца е променена от отговорността за тях.Всички родители се грижат за децата си една година след раждането им. Редица иследвания са насочени към тези ,които пряко участват в извършването на аборта като медицинска процедура или кунсултирането на бременната жена.Някои изследванияпроучват възгледите и нагласите на студенти по медицина по различни аспекти на аборта.I.J.Ryan,1983 изследва нагласите на студенти към споделената отговорност при решениеи за аборт.Според резултатите мъжете студенти са по-склонни да поемат отговорността при вземане на решението,отколкото жените са склонни да допуснат в определени ситуации.P.E Dans 1992 проследява нагласите на студенти медици относно обстоятелствата,при които те биха предприели или препоръчали аборт.Авторът подчертава,че е трудно да се постигне баланс при липсата на съгласие относно правилно и неправилно в плуралистично общество.Този баланс е свързан с правата на личността да действа според възгледи,които не се споделят от мнозинството.Според него едно от най-съществените несъгласия обхваща кръга въпроси за началото на човешкия живот.За студентите по медицина е необходимо да осъзнаят къде и защо се поставя границата,както за самите тях,така и за останалите .Това им помага да се справят в ситуации,в които техните вярвания са в противорвчие с тези на другите колеги или на пациента.В тази връзка авторът проучва възглидите на студентите за началото на човешкия живот,като ги проследява през първата и четвъртата година от тяхното обучение.Промените на възглидите и нагласите на студентите са незначителни в хода на обучението им и най-силно корелират с индивидуалните им възгледи за началото на човешкия живот.Вярванията на студентите силно повлияват върху съзнанието за персоналната професионална отговорност,когато се налага поведение в ситуация на конфликт на конкуриращи ценноси.Авторът дискутира подхода на така наречената нормативна етика,която предполага наличието на общ морален стандарт,какъвто няма в плуралистично общество и последователния подход на етиката на грижата,който е предимно аналитичен и дескриптивен.Авторът на този обзор провежда две последователни проучвания със студенти -медицина 3-ти и 5-ти курс на обучение по основни права и етични проблеми на аборта.Студентите в много голяма част (80.73%)иразяват одобрение на либералното законодателство за аборти в България.Преобладаваща част от студентите (70%)смятат,че правото за извършване на аборт трябва да бъде зарантирано от Конституцията или Закона за народно здраве.Наблюдавани са известни различия в изразеното мнение при студентите на пол,но не и по курс на обучение.По въпроса за началото на човешкия живот се изразяват различни възгледи ,които не са повлияни осъществено по този въпрос,голяма част от студентите (62.9%)приемат правото на жената да иззбере аборта в рамките на определения от нормативната уредба срок и почти 60%категорично смятат,че абортът не е убийство.Освен това преобладаваща част от студентите (77.1%)изразяват готовност да извършват аборти в бъдещата си практическа дейност при жени,заявили желанието си за аборт.
Нормативна база-Абортът в България е забранен със закон до 1956г.Подобно на други страни от социалистическия лагер,България легализира аборта,като го допуска след преценка на специална лекарска комисия.По този повод в статията си ''За лекарската етика'' Ст.Мутафо пише следното ''Като студенти винаги са ни втълпявали ,че това е убийство .Тъй го у чувствахме.Сега пък сме убедени ,че легализирането на абортите бе повече от неонходимо.Значението на тази мярка обаче щеше още по-добре да се разбере,ако Министерството на народното здраве и социалните грижи -наред с инструкцията за прилагането й
-направеше(предварително и съответната)добра етична подготовка на здравните работници''.Инструкцията за изкуствено прекъсване на бременността от 1973г.напълно ограничава извършването на аборт на всички жени,които нямат повече от две живи деца,независимо омъжени ли са или не.През следващата година се извършва частична либерализация,посредством изменение в Инструкцията по отношение на неомъжените,разведените и вдовиците.Ограничителният режим,включващ мерки на принуда,е подчинен на демографска политика,целяща увеличаване на раждаемостта(пронатализъм).същият обаче не повлиява в положителна степен демографското развитие на страната.П.Дончев,1992 отбелязва,че при действието на тези принудителни мерки повече от 15 години българската жена е ''подлагана на унижение пред най-различни бюрократични инстанции..''Пълна либерализация на изкуствения аборт в България се постига с влизането в сила на Наредбата за условията и реда за искуствено прекъсване на бременността от 1990г.По реда на тази Наредба аборт по желание може да извърши всяка бременна жена само в здравно заведение,която няма медицински противопоказания аборт и срокът на бременноста й е до 12 гестационни седмици.Обсъждайки правото на семейството само да определя броя на децата в него и най-подходящото време на тяхното раждане,П.Дончев 1992 посочва,че то ''би следвало да се зачита като основно човешко право и трябва да намери законодааттелно уреждане в основния закон на страната -Конституцията''

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Медико-социални аспекти на аборта 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.