Лекции по хирургия


Категория на документа: Медицина


Септалната повърхност на дясната камера се разделя на входяща трабекуларна и изходяща части. Входящата част на камерния септум обгражда и поддържа трикуспидалната клапа. Трабекуларната част е тази, която е грубо набраздена, типично за дясна камера.
Папиларният мускул, образуващ поддържащия апарат на триуспидалната клапа е различен от този на митралната клапа в лявата камера. При трикуспидалната клапа като допълнение на единичния голям преден паплиарен мускул, изхождащ от предната свободна стена, има множество малки папиларни мускули, които в зависимост от това къде се залавят, се делят на септални и задни папиларни мускули.
Лявата камера се състои от голяма синусна част, която поддържа митралната клапа и по-малка изходна част под аортната клапа. Входящата и изходящата клапи на лявата камера лежат в основата, като те се разделят една от една от друга от предното митрално платно.
Вътрешната свободна стена на лявата камера и апикалната част до 2/3 от септума са трабеуларни, но трабекулацията е значително по-фина от тази на дясната камера.
Септалната повърхност на лявата камера може да се раздели на синусна част, повечето от която е трабекулирана и гладка изходна част. Зоната непосредствено под митралната клапа на синусовата част на септума се нарича входящ септум, а останалата му част – трабекуларен септум.
Лявата половина на предното митрално платно е във фиброзна връзка с аортната клапа в зона наречена аорто-митрален континуитет (анулус). Понякога може да съществува и мускулна част между аортната и митралната клапи, сформираща истински инфундибулум на лявата камера.
Двата големи папиларни мускула – антеролатерален и постеромедиален, се залавят за свободната стена на лява камера. За лявата страна на камерния септум не се залавят папиларни мускули.
Митралната клапа е бикуспидна с предно и задно платно. Общата повърхност на двете митрални платна е двойно по-голяма от отвора на клапата, поради голямата зона на съприкосновение. Предното платно е триъгълно по форма, с основа, залавяща се за 1/3 от анулуса. Предното платно е във фиброзна връзка с аортната клапа чрез аортомитралния анулус.
Задното платно е по-малко от предното, залавя се за 2/3 от анулуса и има формата на мида.
По-голямата част от chordae tendineae на митралната клапа се образуват от двата папиларни мускула на лявата камера. Всяко платно приема хорди от двата мускула, като по голямата част от тях се залавят за свободния край на платната.
Трикуспидалната клапа на дясната камера има три платна. Нейният отвор е грапав, триангуларен по ръба си и е по-голям от този на митралната клапа. Платната и Chordae tendineae са по-тънки от тези на митралната клапа. Предното платно е най-голямото от трите. Задното платно е най-малкото, а септалното платно е средно по големина.
От голямо хирургично значение са септалното платно и антеросепталната комисура във връзка с проводната система. Мембранозният септум лежи под септалното платно и антеросепталната комисура. Снопът на Хис прониква в десния триъгълник под междукамерната част на мембранозния септум и продължава по ръба на мускулния септум.
Аортната клапа е нормално трикуспидна (среща се бикуспидна и много рядко монокуспидна). Състои се от нежни платна и синусите на Валсалва. Тези компоненти формират три семилунарни структури, образуващи вътрешния клапен механизъм. Свободният ръб на всяко платно е с по-твърда консистенция от останалата част на платната. В централните точки на всеки ръб се намират фиброзните Nodulus Aranti.
Синусите на Валсалва образуват джобовете на аортния корен. От тях излизат коронарните артерии.
От левия и десния синус на Валсалва излизат двете коронарни артерии – лява и дясна. Синусът и платното, които не са свързани с коронарна артерия се наричат некоронарни. Стените на синусите са значително по-тънки от стената на аортата.
Пулмоналната клапа има три платна с нодулус и лунула в средната част на всяко платно. Нейната структура е подобна на тази на аортната клапа. По-големите разлики от аортната клапа са:
• Удължената конструкция на пулмоналите клапни платна
• Коронарните артерии нормално не излизат от техните синуси
• Липсата на фиброзна връзка с предното платно на трикуспидалната клапа
Коронарните артерии се делят на лява left coronary artery (LCA) и дясна right coronary aretery (RCA). Те дават своите клонове за кръвоснабдяване на сърцето. Образно описано те образуват кръг и примка около сърцето. Кръгът се формира от RCA и ramus circumflexus (RCx) на лявата коронарна артерия. Примката се образува от предната (LAD) и задната (RPD) десцендентни коронарни артерии.
Ствол на лявата коронарна артерия left main coronary artery(LMCA):
Намира се между остиума ѝ в левия синус на Валсалва и бифуркацията на LAD и RCx. Дължината му е 10-20мм, но може да варира от 0 до 40мм. Понякога от него излиза интермедиерен клон
Лява предна десцендентна коронарна артерия(LAD):
Тя е продължение на LMCA вървящо по предната междукамерна бразда и достига до върха на сърцето. Част от нея може да е разположена интрамускуларно. LAD дава клонове към свободната стена на лява камера, септума и свободната стена на дясна камера (малки по размер). Септалните клонове излизат перпендикулярно от LAD и помагат за ангиографското ѝ разпознаване.
Лява циркумфлексна коронарна артерия(RCx, LCx):
LCx излиза от LMCA под ъгъл 90°. Клоновете към облия ръб на сърцето излизат от LCx и вървят интрамурално. Клоновете кръвоснабдяващи задната стена на лявата камера при сърце с ляв доминантен тип на кръвоснабдяване, се наричат маргинални.
Дясна коронарна артерия(RCA):
RCA е единична, дълга и върви надолу по дясната атриовентрикуларна бразда. Клоновете кръвоснабдяващи предната свободна стена на дясната камера излизат в областта на атриовентрикуларния сулкус. В областта на острия ръб на сърцето се отделя артерия Right acute marginal (RAM), достигаща почти до върха. В края си RCA се разделя на два клона – дясна постеродесцендентна коронарна артерия (RPD) и дясна постеролатерална артерия (RPL).
Дясна коронарна артерия(RCA):
От RPD се отделят клонове към септума, дясната и лявата камера. От RPL излизат маргинални клонове към лявата камера в случаите на десен тип коронарна циркулация.
ВЪЗБУДНО ПРОВОДНА СИСТЕМА
Съставена е от специализирани миокардни клетки, които имат свойството спонтанно да се самовъзбуждат и да провеждат електричния потенциал с голяма скорост, така че да се получи последователно и синхронно възбуждане на двете предсърдия и на двете камери.
Възбудно проводната система се състои от: синусов възел, интернодални пътища, атриовентрикуларен възел, сноп на Хис и бедрени клонове.
Кръвоносните съдове се делят на атерии и вени. От сърцето водят началото си два големи артериални съда: трункус пулмоналис и аортата. Трункус пулмоналис се разклонява на лява и дясна белодробна артерии, които кръвоснабдяват съответно левия и десния бял дроб. По тези артерии тече венозна кръв, която се оксигенира в белия дроб. Тук налягането в съдовете е доста по-ниско от системното (25-30mmHg), затова и стената на артериалните съдове е доста по-тънка от тази на артериите в системното кръвообращение.
Аортата е най-големия кръвоносен съд. Нейният диаметър нормално е 2,5 – 5см. Тя води началото си от изходния тракт на лявата камера. Идентифицирането на аортата се определя от изхода на брахиоцефалните артерии, които никога не излизат от трункус пулмоналис. За леснота е разделена на два основни сегмента: гръдна и коремна аорта, разположени съответно в гръдната и коремната кухина. От своя страна гръдната аорта се дели на три части – възходяща аорта, аортна дъга, и десцендентна аорта.
Възходящата аорта води началото си от основата на сърцето. В синусите на Валсалва тя дава двата си клона – лявата и дясната коронарни артерии. Първата 1/3 от нея се намира в перикардната торбичка, след което преминава екстраперикардиално и преминава в аортната дъга. От аортната дъга се отделят три главни съда:
1. Truncus brachiocephalicus, който се разклонява на A. subclavia dextra и A. carotis communis dextra
2. A. carotis communis sinistra
3. A. subclavia sinistra
Десцендентната аорта започва от края на аортната дъга и продължава до диафрагмата, където преминава в коремната аорта. По своето протежение тя отделя междуребрени и гръбначномозъчни артерии.
Коремната аорта дава редица клонове кръвоснабдяващи органите в коремната кухина: трункус целиакус, мезентриални артерии, бъбречни артерии. Дистално се разклонява на два големи клона – Aа. iliacae communеs dextra et sinistra, кръвоснабдяващи органите на малкия таз и двата долни крайника.
Венозните съдове носят кръв към сърцето. Те се делят на съдове на пулмоналното и на системното кръвообращение.
Пулмоналните венозни съдове се вливат в лявото предсърдие, посредством 4 или 5 пулмонални вени.
Венозната кръв от системното кръвообращение се влива в дясното предсърдие посредством двете празни вени – горна и долна и синус коронариус. Горната празна вена носи около 1/3 от системния венозен кръвоток, а долната празна вена 2/3 от системния венозен кръвоток.
Горната празна вена доставя кръв от главата, горните крайници и горната част на торакса, а долната празна вена от долните крайници, коремната кухина и долната половина на торакса.
Синус коронариус доставя около 5% от целия венозен кръвоток.
ФИЗИОЛОГИЯ
Основна функция на Сърдечо-съдовата система е транспортната. Сърцето играе ролята на помпа, като изтласква кръвта от камерите към периферните съдове. В зависимост от нуждите на организма то може да променя своята честота (норма 55-90 удара/мин) и обем на изтласкваната кръв.
Работата на сърцето се характеризира с количеството на кръвта, която се изтласква от всяка камера при едно съкращаване (ударен обем) и с количеството на кръвта, която се изтласква за една минута (минутен обем).
При нормални условия ударният обем е около 70 ml, а минутният - около 5 l. Ударният и минутният обем на сърцето зависят от възрастта, пола, общото физиологично състояние, психичните преживявания и от външните условия (атмосферно налягане, слънчеви изригвания, температура и др.). При физически усилия мускулите се нуждаят от повече кръв, поради което минутният обем се увеличава. При редовно спортуващите хора това става за сметка на увеличения ударен обем, а при нетренираните - за сметка на учестените сърдечни съкращения.
На сърдечната честота влияят хуморални и невровегетативни фактори. Адреналина произвеждан от надбъбречните жлези води до покачване на сърдечната честота.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по хирургия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.