Курсова работа по анатомия


Категория на документа: Медицина


При измерването на обема на движение в ставите на гръбначния стълб по SFTR - методиката се регистрират следните показатели:
-Екстенция и флексия на шийния дял S: 45 - 0 - 45.
-Ляв и десен страничен наклон на шийния дял F: 40 - 0 - 40.
-Лява и дясна ротация на шийния дял R: 50 - 0 - 50.
-Екстенция и флексия на гръдния и лумбалния дял S: 30 - 0 - 85.
-Ляв и десен страничен наклон на гръдния и лумбалния дял F: 30 - 0 - 35.
=Лява и дясна страна на ротация на гръдния и лумбалния дял R:40 - 0 - 40.

Съществуват три основни вида гръбначни изкривявания: сколиоза, кифоза и лордоза.

Сколиоза

Сколиозата е деформация на гръбначния стълб, която се състои в изкривяване на гръбнака настрани (латерално) т.е. на ляво или на дясно. Счита се за най-сериозния вид деформация. Обикновено се получават допълнителни кривини по гръбнака, тъй като тялото се стреми да се стабилизира, както и накланяне на главата, раменете и таза в противоположни посоки. Когато водещата кривина е отдясно, сколиозата се нарича декстросколиоза, а когато е наляво се нарича левосколиоза. Сколиозата може да се намира в различните области на гръбнака. Тя е причина за дисбаланс на мускулите на гърба, което от своя страна води до постоянно напрежение в тях. В зависимост от степента на деформация (градуса на изкривяването) може да се получат и структурни изменения на целия гръбнак, намаление на неговата дължина (което води до скъсяване на ръста), както и видим дисбаланс в симетрията на тялото. Заболяването бива вродено или придобито.

Аномалии в развитието на строежа на прешлените по време на бременноста са причините за появата на т.нар. вродена сколиоза. За съжаление появата им е все още неясна за медицината. Придобитите сколиози могат да са:
* в следствие на прекаран рахит (рахитични);
* в следствие на неправилна стойка в училище или на работа;
* в следствие на дисбалнс в работата на гръбните мускули;
* в следствие на травма, претърпяна операция или тежко заболяване.

По-често срещаната форма на сколиозата е т.нар. функционална, при която няма изменение на формата на гръбнака и е обратима т.е. лечима чрез комплекс от физиотерапевтични упражнения, правилна стойка и плуване. Другата степен на заболяването е т.нар. структурна сколиоза, при която има структурни изменения и води до промяна на цялостната симетрия на тялото, наблюдава се и усукване на гръбнака (торзио). Лечението в този случай спомага за консервиране, т.е. да не се влошава състоянието и в по-благоприятни случаи до подобрение. Лечението се състои в носенето на корсет до завършване на пубертета, а в по-тежки случаи операция и поставяне на импланти.

Кифоза

Кифозата е деформация на гръбначния стълб, която се характеризира с неестествена извивка на гръбнака в горната му част, което води до появата на гърбица (както и на скъсяване на дължината на гръбнака). Кифозата също може да бъде вродена или придобита. В повечето случаи вродената е по-тежката форма на заболяването и е придружена със структурни изменения на гръбнака, а лечението е чрез поставяне на корсет до края на пубертета или оперативно (вродената деформация може и да е в по-лека форма). Придобитата кифоза е по-лека от вродената. Причините за нея са:
* прекарано тежко заболяване (рахит и др.);
* недохранване в ранна детска възраст;
* слаба гръбна мускулатура;
* неправилна стойка и позиция на седене в т. нар. "порочна поза".

Понякога придобитата форма също води до структурни изменения на гръбнака, но в по-леките и форми е лечима чрез физиотерапия, плуване и правилна стойка.

Лордоза

Лордозата е изкривяване на гръбнака в неговата лумбална област (кръста), като прешлените са извити към корема. При тази деформация се усещат болки в областта на кръста и дискомфорт при седене в правилна позиция, чисто визуално се получава изпъкване на корема. Най-честа причина за лордозата е неправилна позиция на тялото и слаба абдоминална мускулатура или твърде скъсена мускулатура на кръста, а заболяването може да бъде и вродено. Структурни изменения на прешлените не се наблюдават толкова често, колкото при сколиозата и кифозата. Лечението е предимно чрез физиотерапия, плуване и стречинг.

ДИСКОВА ХЕРНИЯ (Hernia Discalis)

Междупрешленовият диск играе роля на буфер. Той поема върху себе си външните сили, неутрализира ги и предпазва костните структури на гръбначния стълб. До 30-40 годишна възраст съдържанието на вода в диска е значително(80-88 %), след това то намалява, а фиброзният пръстен губи еластичността си.

От междупрешленовите отвори на лумбалния дял на гръбначният стълб излизат гръбначно-мозъчните коренчета. В лумбалната част се формира pl. lumbosacralis. От него излизат n.femoralis, n.obturatorius, n.tibialis, n. peroneus communis и др.
Около лумбалния дял на гръбначния стълб се формира т. нар. мускулен корсет. Той се състои от следните мускули: m.rectus abdominus, m.obliqus internus abdominis, m.obliqus externus abdominis, m.rectus femoris, m. iliopsoas, m.gluteus maximus, m.gluteus minimus et medius, m.erector spinae, m.multifidus, m.quadratus lumborum, mm.rotatores.

В лумбалната част на гръбначният стълб се извършват следните движения: флексия (40°) , екстензия (35°) , ляв и десен наклон (30°) и ротация (10°).Основните движения се извършват на ниво L4 и L5 ,а ротацията за сметка на сублуксацията на интервертебралните стави. Лумбалният дял поема голям статичен и динамичен товар.
Междупрешленните дискове имат също бъбрековидна форма. Всеки диск се състои от фиброзен пръстен (anulus fibrosus), пихтиесто ядро (nucleus pulposus) и затварящи го двустранно (от горната и от долната страна) хрущялни плочки. Фиброзният пръстен се състои от концентрични пластинки от колагенни влакна, споени с хрущялно вещество. Дебелината на всяка пластинка е около 1мм. Краищата на фиброзният пръстен срастват с ръбовете на два съседни прешлена. Освен че свързва два съседни прешлена, фиброзния пръстен задържа пулпозното ядро и предпазва от нараняване прешленните тела. Пихтиестото ядро има овална форма и диаметър 1,5-2,5см. Разположено е в задната част на диска. То е силно хигроскопично и след поглъщането на вода увеличава значително своя обем. Създава вътрешно напрежение в диска, поради което може да пружинира и амортизира сътресенията. Под влияние на механичното натоварване ядрото може да промени своето местоположение и форма, което води до съответни промени в конфигурацията на диска.

Дисковата херния е изместване на части от междупрешленния диск (преди всичко на неговото пулпозно ядро) извън нормалното му разположение. Това изместване може да бъде във всички посоки, но практическо значение има изместването назад. Началният патологичен процес е в междупрешленния диск, а нервната система (коренчето) се засяга вторично. Формирането на дисковата херния минава през следните фази:

Дисково изпъкване (бомбиране). Това е началната степен на миграция на пулпозното ядро. Получава се изпъкване на фиброзния пръстен и на задния надлъжен лигамент.

Дискова протрузия. Получава се непълно разкъсване на фиброзния пръстен и излизане на част от пулпозното ядро извън диска. В някои случаи е възможно обратно връщане на тези части.


Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по анатомия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.