Курсова работа по анатомия


Категория на документа: Медицина



Поясните прешлени- vertebrae lumbalis се отличават с масивно тяло, силно развита дъга и приблизително триъгълна форма на прешленния отвор. Напречните израстъци на поясния прешлен се наричат ребрени-processus costarii. Те представляват присъединено към прешлена рудиментано ребро. Хомоложни на напречните израстъци на гръдните прешлени са допълнителните израстъци- processus accessorii, един такъв израстък представлява малкапъпка, разположена върху задно-долната повърхност на основата на ребрения израстък. Бодилестият израстък при поясните прешлени е къс, приплеснат напречно и има четириъгълна форма. Ставните повърхности на горните ставни израсъци са обърнати медиално, а на долните- латерално. От задно-латералната страна на горния ставен израстък се издава малък израстък- proc. Mamillaris.

Поясен прешлен.

Когато се роди детето, гръбначния стълб представлява една права колона от първия до последния опашен прешлен. Обикновено към третия месец след раждането, детето започва да повдига и задържа главата си, за да реагира на различни дразнители.

При това движение на главата се оформя първата физиологична крива - шийната лордоза (lordosis cervicalis).

Към шестия месец, когато детето започва да сяда, се оформя гръдната кифоза (kyphosis) и едва към края на първата година при усвояване на изправения стоеж и ходенето прав се получава завъртането на таза напред, при което се оформя поясната лордоза.

След това едва към седмата година тези криви се оформят окончателно, а към 14-15 - тата година (дори към 18) те вече се фиксират.

Максималната точка на шийната лордоза е С4 - С5, на гръдната кифоза Th6 - Th7. Най-изпъкналата напред част на лумбалната лордоза е между L5 - S1 и на сакралната кифоза S3 - S4.

Преходът между отделните кривини е плавен с изключение на лумбалния дял, където се оформя заоблен рид.

Кифозите са в областта на гръдния кош и таза, където гръбначния стълб взема участие в изграждането на двете кухини - гръдна и тазова. Благодарение на кифозите предно - задните размери на тези кухини се увеличават, а с това се увеличава и техния обем.

Извивките на гръбначния стълб имат съществено функционално значение във връзка с изправеното положение на тялото. Чрез тях гръбначния стълб действа като двойно извита пружина, която омекотява сътресенията във вертикално направление (ресорна функция).

По този начин при ходене, скачане и тичане, главата е запазена от сътресения, а прешлените от травматизиране.

Koгато гръбначния стълб се наклонява напред, лордозата на шийната и поясната част се намалява и изправя, а кифозата на гръдния дял се увеличава. Към края на движението гръбначния стълб приема форма на дъга, равномерно изпъкнала в посока назад и изправени краища.

Обратно, при наклоняване назад, лордозата на шийната и поясната част се засилват, а кифозата на гръдната част се намалява силно. Той приема формата на кобилица (с извити назад краища).

Физиологичните кривини на гръбначния стълб имат основна задача да благоприятстват статиката на изправеното тяло. Освен това те му дават по-добра опора и по-голяма статичност, което го прави 17 пъти по-издръжлив, отколкото правия.

Анатомично гръбначните кривини се обуславят от формата на междупрешленните дискове и телата на прешлените. Цервикалната и лумбалната кривина се дължат на клиновидната форма на междупрешленните дискове, а торакалната - на клинообразната структура на телата на прешлените в тази област.

Съществуват анатомични вариации, които са в зависимост от индивида, пола и ръста. С динамични промени височината на дисковете се обяснява разликата в ръста на индивида (до 1%) сутрин и вечер.

Disci intervertebrales играят важна роля при механиката на гръбначния стълб. Те притежават здравина и еластичност.

При навеждането на тялото от един прешлен по отношение на тялото на съседния discus interverebralis променя формата си, височината се намалява на страната на навеждането, а на противоположната страна се увеличава.

Поради това за движенията на частите на гръбначния стълб от съществено значение са височината на съответните disci intervertebrales и големината на тяхната площ.

Колкото по-високи са междупрешленните дискове, толкова по-значителна възможност за движение има, докато големината на площта е в обратна зависимост с подвижността.

Биомеханичните изследвания показват, че дисковете играят важна роля в предотвратяването на излишна ротация на гръбнака: при усукване на тялото дискът се деформира не по типа на усукване, а по типа на плъзгане, тъй като оста на завъртане преминава през основата на бодилковите израстъци.

Движенията на гръбначния стълб се осъществяват чрез компресия и тракция на еластичните дискове и чрез плъзгане в междупрешленните стави.

Най-подвижната част на гръбначния стълб е шийният дял, в който са възможни наклони във всички посоки и завъртания. Подвижността на гръдния дял се намалява чувствително поради свързването на прешлените с ребрата.

От Th1 до Th9 извиването е почти невъзможно, а сгъванията във всички посоки силно ограничено.

От Th10 до Th12 и поясните прешлени възможностите за всички движения се засилват постепенно и достигат най-голям обем между последния поясен (L5) и първия кръстен (S1) прешлен.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по анатомия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.