Курсова работа по анатомия


Категория на документа: Медицина



Дисковете варират по дебелина и големина в зависимост от сегментното ниво на което са разположени. Те са най-малки в шийния дял и най-големи в поясния.

Междупрешленните дискове образуват 20 - 25% от височината на гръбначния стълб. Функцията на междупрешленните дискове е свързана с абсорбиране на аксиалното натоварване и обезпечаване на подвижно свързване между прешленните тела,както и с раздалечаване на прешлените.

Надлъжните връзки - предна и задна, увеличават силно здравината на свързване между телата и ограничават прекомерното сгъване и разгъване на гръбначния стълб.

Предната надлъжна връзка - lig. longitudinale anterius, започва от тилната кост, минава по предната страна на прешленните тела и междупрешленните дискове и стига до горната част на кръстцовата кост.

Задната надлъжна връзка - lig. longitudinale posterius, започва от вътрешната черепна основа, върви по задната повърхност на прешленните тела и междупрешленните дискове, т.е по предната стена на гръбначния канал и стига до кръстцовия канал.

Дъгите на два съседни прешлена се свързват чрез жълтата връзка - lig. flavum. Жълтият и цвят се дължи на еластичните влакна, от които е изградена. Тази връзка има способността да се разтегля и свива, поради което тя не ограничава сгъването напред на гръбначния стълб, а подпомага неговото разгъване за сметка на възникналите еластични сили, по такъв начин се спестява мускулна сила.

Връзките между израстъците служат за ограничаване движенията на прешлените. Към тях се отнасят ligg. interspinalia, разположени между бодилестите израстъци на прешлените. Назад тези връзки се сливат в една непрекъсната връзка по върховете на бодилестите израстъци - ligg. supraspinalia.

В шийния отдел тя се разпростира извън бодилестите израстъци и формира връзка - ligg. nuchae. Изброените три връзки ограничават движението на гръбначния стълб напред. Напречните израстъци на прешлените се свързват помежду си чрез ligg. intertransversalia. Те ограничават наклоняването на гръбначния стълб в страни.

Ставни свързвания се намират между всички самостоятелни прешлени, а така също и между пети поясен прешлен и кръстцовата кост.

Междупрешленните стави artt. intervertebrales, се образуват от съчленяването на долните ставни израстъци на по-горе лежащите прешлени с горните ставни израстъци на по-долу лежащите прешлени. Tе притежават халтава ставна капсула.

Ставните повърхности са части от кълбо с много голям радиус, поради което в тях се извършва плъзгане на едната спрямо другата в различни посоки. Малки по обем движенията в отделните стави се сумират и в резултат на това се създават възможности за значително огъване на гръбначния стълб.

Задна atlantoöccipital мембрана Сечение през тилната кост и първите
и atlantoaxial сухожилие. три шийните прешлени.

Шийно ребро

Шийното ребро е вродена локализирана аномалия, която се среща в около 5% от населението. Шийното ребро представлява допълнително ребро, което изхожда от седми, рядко от шести или пети шиен прешлен. Често тази аномалия се среща двустранно. Шийното ребро варира от малко, рудиментарно, до напълно развито ребро, което се залавя за гръдната кост или първо ребро най-често чрез хрущял. Пациента има клинични оплаквания когато то е по-дълго от 5 см.

Шийното ребро повдига и опъва минаващият там съдово-нервен сплит, от което произлизат и основните оплаквания при тази аномалия. Те се проявяват най-вече при теглене на ръката надолу, например при носене на тежки предмети.

Обикновено оплакванията се проявяват в зряла възраст. Те се характеризират с болка, която се разпространява по целата дължина на ръката и достига до четвърти и пети пръст. Болакта може да бъде тъпа или остра и пронизваща. Другите основни оплаквания са изтръпване, слабост в ръката, несръчност в движенията на пръстите, и изпускане на предмети.

Кожата на съответната ръка е тънка, лъскава и с язви, а ноктите са чупливи. Може да се развие и тромбоза на съответната артерия травмирана от шийното ребро и да се стигне дори до гангрена на пръстите.

Голяма част от пациентите нямат оплаквания и не знаят за наличието на вродената аномалия. Те разбират за аномалията при направена рентгенова снимка по друг повод. Лечението при незначителни оплаквания е консервативно и се състои в намаляване на болката. В останалите случаи реброто се премахва оперативно/

Крива шия /torticollis/

Кривата шия се характеризира с трайно изкривяване на главата в страни към едно от рамената, извиване на главата и шията встрани и асиметрия на лицето.

Кривата шия може да бъде вродена и придобита. Вродената крива шия бива: мускулна, костно-ставна и неврогенна форма. Счита се, че кривата шия се дължи на цикатриален процес, настъпил от хематом (събиране на кръв в съответен участък на травмата, най-често в изкуствено създала се кухина) от разкъсване на мускула, който залавя за гръдната кост и цицковидния израстък на тила, най-често при форсирано раждане.

Установява се вретеновидно задебеляване на шийния мускул от разрастнала съединителна тъкан, отграничен от околната здрава тъкан, сналичие на ограничени движения и скъсяването му.

КЛИНИКА: Открива се ограничено задебеляване в средната или долна част на шията. По-късно подутината изчезва, но мускулът се скъсява и детето наклонява глава към скъсения шиен мускул, като се завърта лицето и шията към здравата страна. Това може да се забележи от родителите на детето. Наблюдава се намаление подвижността на шията и липсва болка. Кривата шия проличава най-често между 3 и 5 -тата година през времето на най-интензивен растеж. Към първичните промени се прибавя и сколиоза (изкривяване) на шията с изпъкване към зравата страна, компенсаторна сколиоза в гръдната и кръстната област и асиметрия на лицето, като едната половина на лицето от към засегната страна изостава в развитието си и остава по-малка..

Гръдните прешлени- vertebrae thoracicae се съчленяват с ребрата; тези отношения обуславят някои специфични особености на техния строеж. На горния и долния ръб на тялото към неговия задно страничен участък се намира по една изрезка за съчленяване с главата на реброто- fovea costalis superior, fovea costalis inferior. Изрезките на два съседни прешлена формират една ставна ямка. Напречните израстъци на гръдните прешлени са отклонени леко назад. Върху тях се намира ставна повърхност- fovea costalis transversalis, която служи за съчленяване с пъпката на съответното ребро. Такава ставна повърхност не притежават само XI, XII гръдни прешлени.

Гръдни прешлени



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по анатомия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.