Клирънс. Видове клирънсови изследвания


Категория на документа: Медицина


Медицински университет Варна
"Проф. д-р Параскев Стоянов"

Курсова работа

по клинична лаборатория, биохимия и имунология на тема:

Клирънс. Видове клирънсови изследвания

Изготвил: Проверил:

Пламена Стоянова Христова Д-р Танчева
Специалност: медицинска сестра
I курс Фак. № 36 009 038

Функционалното състояние на бъбреците се преценява с използването на две групи методи на изследване. С едните от тях се определя състоянието на отделните бъбречни функции- възможност за концентрация и разреждане, гломерулна филтрация и тубулна функция за резорбция и секреция на различните вещества (клирънсови методи). Втората група на методи разкриват степента на настъпилата бъбречна недостатъчност в резултат на ограничената функция. Показателите за декомпенсирана бъбречна функция са повишените стойности на крайните продукти на белтъчната обмяна (кръвната урея, серумният креатинин и пикочната киселина), разстройствата във водно-електролитното равновесие (съдържанието на електролитите в серума- калий, натрий, хлориди, калций, фосфор, магнезий) и алкално-киселинното състояние. С трета група методи се определя активността на болестния процес- наличие и степен на денонощната протеинурия, промени в уринния седимент, стойностите на СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), белтъчния и липидния спектър и др.

Като метод на изследване на бъбречната функция, клирънсът (clearance = C = очистване) е въведен отдавна- през 1926г.- креатиновият клирънс, а през 1928г.- урейният клирънс.

Клирънсови изследвания се прилагат широко в клиничната практика като точен и обективен метод за количествена преценка на бъбречната функция. Те дават възможност да бъдат установени типът на бъбречното увреждане - предимно гломерулно или тубулно, поради това, че се осъществява разделно изследване на гломерулната и тубулната функция и степента на нарушенията им.

Клирънсовите проби са най-ценните проби за функционалното изследване на бъбреците (екскреторната функция). Използваните вещества могат да бъдат от ендогенен (продукти на обмяната) и екзогенен ( вкарани в организма като лекарства или багрила и др.) произход. Така че клирънсът на различните вещества позволява да се изследват различнни бъбречни функции: гломерулна филтрация, максимална тубулна секреция, максимална тубулна реабсорбция, бъбречен кръвоток и др. Важно условие е използваното вещество да се излъчва само от бъбреците.

Под понятието клирънс се разбира обемът плазма (ml), който се очиства при бъбречна дейност от дадено вещество за определено време (min)- единицата за клирънс по СИ е ml/s.

Определянето на клирънса се извършва по следната формула :

С = U . V

P

Където :
- С е клирънсът на определено вещество. Задължително трябва да се отбележи за каква депурация се касае: С cr (креатинин) , С ur (урея) и др.
- U е концентрацията на изследваното вещество в урината (mg %)
- Р е концентрацията на изследваното вещество в плазмата (mg %). Използва се венозна кръв, артериална се взима при случаи с покачващи или спадащи концентрации
- V е диуреза (обем на урината) (ml/min). Не е желателно да бъде по-ниска от 0,5 ml/s, защото в противен случай съществуват условия за големи грешки. Ето защо се препоръчва преди започване на изследването да се изпие 500-800 ml вода или слабо подсладен чай.

Отделянето на различните вещества се определя от три фактора: филтрацията, тубулната резорбция и тубулната секреция. На всяка съдържаща се в кръвта и излъчваща се през бъбреците съставка може да бъде определена стойността на клирънса. Най-добре е това да става за определен период от време- 24 h. При определяне клирънса на екзогенните вещества е добре диурезата да бъде получена при катеризация.

Субстанциите, които не се отделят с окончателната урина, например поради пълна резорбция в тубулите, имат стойност на клирънса 0 (например глюкозата). От друга страна има вещества, които напълно се отделят с урината, тъй като се филтрират в глумерулите и секретират в тубулите, като показват максимални стойности на клирънса. При филтрация на дадено вещество, без тубулна секреция или резорбция, стойността на клирънса е идентична с количеството на гломерулния филтрат и показва образуваната първична урина за 1 min.

Тъй като клирънсът е в зависимост от големината на тялото, получените стойности се преизчисляват към средната телесна повърхност за възрастни- 1,73 m2. За изчисление на телесната повърхност се използват специални номограми.

Видове клирънси :

За установяването на функционалното състояние на отделните части за нефрона в практиката се използва определянето на следните видове клирънси :

1) Филтрационен (гломерулен) клирънс. Редица вещества се излъчват само чрез филтрация, без да се реабсорбират или секретират от тубулите. Величината на техния клирънс е равна на гломерулния филтрат за единица време, чиито нормални стойности са около 120 ml/min. Tакива вещества са инсулинът, манитолът, натриевият тиосулфат, ЕДТА(етилен-диамино-тетра-оцетна киселина), ендогеннният креатинин. В ежедневната практика се определя клирънсът на ендогенния креатинин.

2) Филтрационно-реабсорбционни клирънси. Това са клирънсите на веществата, които след филтрацията подлежат на частична или пълна обратна резорбция в тубулите. Такива вещества са глюкозата, уреята, пикочната киселина, някои електролити и др. Техният клирънс е толкова по-нисък от гломерулната филтрация, колкото по-голяма е обратната им резорбция.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Клирънс. Видове клирънсови изследвания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.