Клинична картина на бензодиазепините


Категория на документа: Медицина


Клинична картина на бензодиазепините

Бензодиазепините се отнасят към анксиолитиците /малки транквилизатори/, действат успокояващо, премахват психическата напрегнатост, чувството на несигурност, потискат чувството на страх, безпокойството и нарушението на съня.

В анестезиологичната практика най-често се прилагат Diazepam, Мидазолам /Dormicum/ и флунитрозепам. Те се свързват със специфични рецептори в ЦНС, като потискащото действие е силно изразено върху лимбичната система - областта за потискане на емоциите. Метаболизират се в черния дроб и имат широк терапевтичен индекс и ниска токсичност. Продължителността на действието им е свързана с тяхната липофилност. По- липофилните бензодиазепини имат по-бърза резорбция и по-кратка продължителност на действието. Свързват се в голяма степен с плазмените албумини.

Тютюнопушенето увеличава клирънса им, поради което пушачите са по-слабо чувствителни към тях. При напреднала бъбречна и чернодробна недостатъчност употребата им е потенциално опасна поради промени в клирънса и бионаличността на медикамента.

Всички бензодиазепини имат изразен седативен и анскиолитечен ефект - в подходяща дозировка могат да се използват като хипнотични средства, включително за въвеждане във венозна анестезия. Имат свойство да предизвикват антероградна амнезия, което се използва в амбулаторната, диагностичната дейност и при регионална анестезия, като се засяга дълготрайната памет, без да се засяга краткотрайната. Нямат аналгетични свойства и трябва да се използват с опиатни агонисти.

Миорелаксиращият ефект на бензодиазепините се дължи на потискане на рефлексните дъги в гръбначния мозък, този ефект обаче е недостатъчен и трябва да се допълва с мускулни релаксанти.

Бензодиазепините имат слаби странични ефекти върху ССС - предизвикват разширение на коронарните съдовете. Не повишават вътречерепното налягане . Антиконвулсивният ефект обуславя масовото им приложение при епилептични и епилептоидни състояния, конвулсии, еклампсия и др.

При стари и тежко болни пациенти с ограничен дихателен резерв, може да се наблюдава дихателна диспнея, апнея, спиране на сърцето при венозно прилагане. Дишането може да бъде потиснато и при пациенти с недиагностицирана апнея по време на сън или хронично белодробно заболяване. Минават плацентарната бариера.

Приложението на бензодиазепините за премедикация може да бъде мускулно /например Diazepam 10 мг./, но ефект има и при орално приложение на някой средства, например Ropypnol 1 мг. За седиране и потенциране на регионална анестезия се използват Diazepam и Dormicum поради по-краткотрайния им ефект, а за седиране на интензивно болни по-подходящ е Rohypnol поради по-силния си седативен ефект и по-продължителното си действе. Бензодиазепините са предпочитани за увод в анестезия, особено при хемодинамично нестабилни пациенти. При по-краткотрайни интервенции се използва Dormicum - водноразтворим, не дразни съдовата стена, редуцира ижекционните флебити, по-бързо следанестезионно събуждане, по-пълно възстановяване, по-голяма кардио-респираторна стабилност, антероградна амнезия. Негово неудобство - индивидуалната вариабилност в постигане на анестезионно действие - преодолява се чрез съчетание с опиати в премедикацията. Дози: премедикация 0,07-0,1мг/кг, увод 0,15-0,3мг/кг; за Diazepam: премедикация 5-15 мг , увод 0,3-0,6мг/кг.

Флумазенил - антидот (конкурентен антагонист). Начална минимална доза 0,2 мг след това през 1 мин по 0,1 мг до обща доза 2 мг.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Клинична картина на бензодиазепините 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.