Киселинно-алкално състояние


Категория на документа: Медицина




РЕФЕРАТ

по Функционална патология

на тема:

"Функционални системи и органи,регулация на КАС"

Изготвил:Невена Юлиянова Ангелова

ВМФ,група 3

№14830

Киселинно-алкалното състояние включва комплекс от разнообрази процеси на генериране ,транспортиране и отделяне на Н+ и свързаните с тях йони-НСО3-,Сl-,PO4- и др.
Ана- и катаболитните метаболитни процеси в организма при нормални условия(субстратна и кислородна наличност,и интактен метаболизъм) са много добре протонно и бикарбонатно балансирани.Цялото количество образувани метаболитни HCO3-йони(1mol/24h или 60 g/24h)се консумират в черния дроб в хода на урейната синтеза чрез т.нар.орнитин-цитрулин-аргининов цикъл.Образуваната урея се отделя с урината.При 24-1асов метаболитен оборот от около 500mol H+,здравият организъм образува в излишък само от 16000 до 24000mmol въглеродиоксид и от 60 до 100 mmolневъгледиоксидни водородни йони.Първите отразяват интензивността на аеробния метаболизъм,а вторите произхождат главно от разграждането на сярозъдържащите аминокиселинни,фосфо-,нуклео- и гликопротеини.
Значение за протонния баланс има и храненето,което е потенциален източник на Н+ йони и бикарбонати.Постъпването на хранителни продукти в организма,богати с катионни радикали повишава метаболитното образуване на Н+ йони.При внос на храни,богати с анионни съставки се усилва продукцията на НСО
Своевременното отстраняване на отделените от клетките Н+ е функция на транскапилярната обмяна на течности и органния кръвоток.Транспортирането на Н+ се осъществява от буферните системи на плазмата и еритроцитите.Най важни са бикарбонатната и хемоглобиновата буферни системи.Съотношението между съставките на отделните буферни двойки в системите е "огледало" за киселинно-алкалния профил на организма.Най-широко се използва отношението на бикарбонати/въглеродна киселина.
Отстраняването на Н+ се извършва чрез метаболизиране(превръщане на лактата в глюкоза и гликоген в черния дроб) и извеждане в околната среда.
Невъгледиоксидни Н+ йони се отделят от бъбреците,черния дроб.
Водородно-йонната концентрация на кръвта [H+],преди описвана като pH на телесните течности нормално се поддържа в много телесни граници и всяко отклонение от тези граници може да има сериозни последствия.[H+] на венозната кръв при отделните животни варира от 35 до 45 nmol/L.Придвижването на [H+] нагоре,със стойности над 80 nmol/L,се означава като ацидоза(стойности над 120 са изключително опасни),докато понижаването на [H+],се нарича алкалоза(стойности под 20 са животозастрашаващи).Термините ацидоза и алкалоза са свързани с процеси,които причиняват промени във водородно-йонната концентрация.
Втъканите на тялото се образуват непрекъснато H+ и CO2 при метаболитните процеси,протичащи в тях.Хомеостазата на водородно-йонната концентрация в организма зависи от редица процеси,по-важните,от които са:

-действието на буферните системи
-бъбречната функция
-експресията на СО2 чрез белите дробове
Буферните системи са ефикасен механизъм за неутрализиране на киселите и алкални продукти на обмяната,попаднали в кръвта и други телесни течности.Буферната система е разтвор на слаба киселина и съответната й основа,които придават на разтвора способността да съхранява своето pH или да го променя след прибавяне на по-големи концентрации от киселини и основи, с което се изразява капацитетът на буфера.
Буферни системи, които поддържат тази рН баланс са бикарбонати, фосфати и протеини.Бикарбоната е най-важният извънклетъчен буфер, като фосфатите и протеините допринасят предимно да вътреклетъчния киселинно-алкален баланс. Системата бикарбонат е само буфер за изчисляване на алкално-киселинното състояние на пациентите и е представен от уравнението на равновесие:

CO2 H2O + <-> Н2СО3 <-> H + + HCO3-
Това уравнение позволява да се визуализира какви ефекти добавянето на въглероден диоксид (CO2) или бикарбонат (HCO3-) ще има върху системата за буфер и рН на кръвта. Добавка на СО2 в системата ще доведе до уравнението за завой надясно, увеличаване на [Н] + и, следователно, понижаване на рН. Добавяне на HCO3 до системата ще доведе уравнението да се премине към ляво, намаляване на [H +] и повишаване на рН. Друг начин да се осмисли тази информация е просто да мисля за CO2 като киселина и HCO3-като база. Ако CO2 се увеличава ще са склонни да причинят ацидемия. Ако HCO3-се увеличава, след това алкалоза е очаквания резултат.
Отделните буферни системи в организма имат различна буферна способност или капацитет,който се изразява с тяхната титрационна емкост.
Кръвта е силен буферен разтвор,съдържащ две течни фази-плазмена и еритроцитна,разделени от полупропускливата мембрана на еритроцитите.М/у тях се поддържа постоянен рН равен на 1,7.Към буферите на плазмата се отнасят:СО2/бикарбонатната система,фосфатна буферна система,протеинова буферна система.
Вентилацията трябва да е подходяща за премахване на СО2, произведен от бикарбонат
Бикарбонатите намаляват H + при взаимодействие с него, за да да произвежда CO2 и вода. За тази реакция да продължи продукт (СО2) трябва да бъдат отстранени. Така бикарбонат терапия може да увеличи извънклетъчната рН само ако вентилацията е достатъчно за отстраняване на CO2. В действителност, ако хиперкапния настъпва след като CO2 пресича клетъчните мембрани лесно, вътреклетъчен рН може да се намали още повече с по-нататъшно влошаване на клетъчната функция.
Бикарбонат може да предизвика клинично влошаване, ако е налична тъканна хипоксия
Ако тъканна хипоксия е налице, тогава използването на бикарбонат може да бъде особено неблагоприятна дължи на увеличеното производство на лактат (отстраняване на ацидотична инхибиране на гликолизата) и обезценката на кислород на тъканите разтоварване (олевяване на ODC поради повишено рН). Това означава, че с млечна ацидоза или сърдечен арест след бикарбонат терапия може да бъде опасно.

Бикарбонат вероятно не е полезен в повечето случаи на високо анийонна ацидоза
Лактатната ацидоза може да се влоши, ако се дава бикарбонат. Клиничните проучвания са показали, няма полза от бикарбонат в диабетна кетоацидоза . В тези случаи, единствената индикация за бикарбонат употреба е за управление на извънредните ситуации на тежка хиперкалиемия.
Предпочитаният управлението на метаболитна ацидоза е да коригира основната причина и за да се използват специфично лечение за всички потенциално опасни усложнения
Аниони на органични киселини служат като прекурсори на бикарбонат регенерира нов бикарбонат, след като основната причина се третира.
Ако хиперкалиемия е налице тогава [K + ] може да бъде намален чрез бикарбонат терапия. Също така, бикарбонат терапия може да доведе до алкална диуреза което ускорява салицилат бъбречна екскреция.
5.Бикарбонатната терапия може да бъде полезна за корекция на ацидемия поради небиологичен (или минерален) ацидоза (т.е. нормална анийонна ацидоза)
В небиологичната ацидоза, няма органичен анион, който може да се метаболизира до регенерира бикарбонат.След като основната причина е поправена, резолюция на ацидемия настъпва по-бързо, ако се използва бикарбонат терапия. Количества, достатъчни за само частична корекция на заболяването трябва да се прилагат. Целта е да се повиши артериалното рН до над 7.2 се сведе до минимум неблагоприятните ефекти от ацидемия и за да се избегнат неблагоприятните последици от бикарбонат терапия. Ако пациентът се подобрява без сериозни клинични проблеми след това чакане (за бъбречно регенериране бикарбонат) и гледане (за клинично подобрение) е по-добра стратегия, отколкото дава бикарбонат.
В организма концентрацията на въглена киселина е много по-ниска,отколкото на бикарбонатите и заради това организмът има много по-голяма способност да поддържа [H+] в нормата,когато в него се натрупат кисели продукти НСО3/Н2СО3=20:1.
Буферите са такива системи,които могат да приемат и отдават Н+,така че [H+] да се поддържа постоянно.
В допълнение към буфери, белите дробове, бъбреците и играят важна роля в киселина-основа хомеостаза. Белите дробове функционират във вентилационни и те са отговорни за регулиране на количеството на CO2 присъстват в плазмата. Бъбреците са отговорни за контролиране на количеството на HCO3 в кръвта от резорбиращи или отделянето в проксималните тубули.Аномалии в киселинно-алкалния статус са класифицирани като дали първичната аномалия лежи с концентрацията на CO2 или на HCO3-концентрация ([HCO3-]). Ако CO2 се влияе основно, тогава респираторни смущения е налице. Ако HCO3-се влияе основно, след това метаболитно смущение е налице.
Органите,свързани с регулирането на кисленно-алкалното равновесие са белите дробове,бъбреците,стомаха и черния дроб.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Киселинно-алкално състояние 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.