История на сладоледа


Категория на документа: Медицина


 ИСТОРИЯ НА СЛАДОЛЕДА
Произходът на сладоледа може да бъде проследен обратно най-малко до 4-ти век пр. н. е.

В началото е римския император Нерон, който поръчал лед, в комбинация с плодови заливки за трапезата си. Цар Танг в Китай, консумирал в топлите месеци лед и мляко, дори има подробно описан метод, от негово време, за създаване на този разхладителен десерт. Сладоледът вероятно е донесен от Китай към Европа. С течение на времето, рецептите за сладоледи и различни видове шербети са добили популярност в модерните италиански и френски кралски дворове.
Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън са сервирали млечния десерт на своите гости. През 1700 г. Бладен, губернаторът на Мериленд е предложил дори три вида в специалното меню за гости. През 1774 г., лондончанин на име Филип Ленци обявява, че ще започне да предлага, в кетъринговата си компания, за продажба различни сладкиши, включително и сладолед. Рецепта за сладолед е публикувана от г-жа Мария Приходи в Лондон през 1718г. Най-ранните сведения за сладолед, в Оксфордския речник на английски език са от 1744г., препечатани в едно списание през 1877 година.
1751г. в "Изкуството на готварството- ясно и лесно" от Хана Глейс има рецепта за сладолед от мляко, плодове и захар.
Първият салон за сладолед в Америка е отворен в Ню Йорк през 1776. Американски колонисти са били първите, които използват термина "сладолед". Името идва от израза "студен крем", който е подобен на "студен чай".
Известни сладкари, които са патентовали методи и рецепти за следолед са Август Джаксън, сладкар от Филаделфия, (създава нови рецепти за производство на сладолед през 1832 година), Нанси Джонсън и Уилям Йънг - извесни са с ръчно огънати форми за замразяване на сладолед, (през 1846 г. Нанси Джонсън патентова ръчно огънати фризерови форми. Тя е създала основния метод за правене на сладолед, който все още се използва днес). Джейкъб Фюзел е първият започнал масово производство на сладолед с търговска цел. През 1851 г. Джейкъб създава в Балтимор първата мащабна инсталация за сладолед.
Историците спорят за създателя на мелба сладоледа. Фунийките за сладолед (конус) правят своя световен дебют на панаир през 1904година Сейнт Луис (САЩ).
Британски химици откриват метод за удвояване на количеството въздух в сладоледа и така се появвява мекия, пухкав сладолед.
Ескимо
Идеята за сладоледа ескимо е на Крис Нелсън, собственик на магазин за сладолед в щата Айова. Тази идея му хрумва през пролетта на 1920 г., след като се опитва да помогне на свой млад клиент, който имал затруднения при избора си между сандвич сладолед и сладолед с шоколад. Нелсън създава решението - бар сладолед, облят с шоколад. Първият Ескимо (сладолед на клечка) е създаден през 1934 година. Първоначално се нарича "I-Scream-бар". Между 1988 и 1991 г., слдоледопроизводителите въвеждат аспартам като подсладител, и започват да произвеждат салдолед на клечка с шоколад, бисквити, замразени плодове и т.н., без захар с мляко с намалено съдържание на мазнини.
Сладоледите "Dove" са изобретени от Лъв Стефанос.
Методи и технологии
Важно изобретение са дървените кофи за хладилник, с въртящи лопатки, тъй като те значително улесняват сладоледопроизводството.
Механично замразяване и непрекъснат процес на фризера са другите основни моменти при производството на сладоледа. Около 1926 г., първият комерсиален успех, непрекъснат процес на фризер за сладолед е изобретение на Кларънс Вогт.
Първоначално сладоледа се е правел на ръка, в голяма купа, която се поставяла във вътрешността на вана пълна с лед и сол. Това се нарича пот-фризер метод. Френски сладкари въвели правенето на сладолед в sorbetière (покрита кофа с дръжка, монтирана на капака). В пот-фризер метода, температурата на съставките е намалена чрез смесване на натрошен лед и сол.

Сладоледът има следния състав:
Повече от 10% млечни мазнини, 9-12% твърди млечни елементи ( този компонент обикновено е известен още като серум вещество, което съдържа протеини (казеини и суроватъчни белтъчини) и въглехидратите (лактоза)), мляко 10%, 12-16% подсладители ( обикновено комбинация от захароза и глюкозо-базирани подсладители и царевичен сироп), 0.2 до 0.5% стабилизатори и емулгатори,
55% до 64% вода, която идва от млякото или други съставки.

Тези композиции са процент от теглото. Тъй като сладоледа може да съдържа в половината от обема си въздух, то тези цифри могат да бъдат намалени наполвина. По отношение на хранителната стойност, сладоледа определено е много калоричен. Дори приготвен и с нискомаслени продукти, фактите са налице - остава сред храните с високо калорично съдържание. На всеки сладолед е посочена енергийната стойност на продукта.
Това, обаче по никакъв начин не го прави забранен, защото си остава любим десерт за лятото и сред най-желаните храни-глезотии за деца и възрастни.
ЕТО НАШЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДОМАШЕН ШОКОЛАДОВ СЛАДОЛЕД:
=====================
Необходими продукти
300 гр. натурален шоколад
100 гр. краве масло
1 ч.чаша захар
160 мл. прясно мляко
4 жълтъка
1 кофичка готварска сметана
Начин на приготвяне
Разтопете шоколада и маслото на водна баня. Поставете захарта и млякото на слаб огън. Вари се, докато се получи гъста смес,( да не се разлива). Оставете леко да се охлади. Разбийте жълтиците с миксер като добавяте по-малко от горещата смес на малкото със захарта. Разбийте сметаната и след това добавете към нея разбитите жълтъци. Накрая добавете сметаната към шоколада и разбъркайте, докато се смесят. Изсипете сместа в подходяща кутия и поставете във фризера. Когато е полузамръзнала, извадете и разбийте с миксер до получаване на хомогенна смес и отново поставете във фризера. Повторете процедурата още веднъж, а след това оставете да замръзне напълно. Извадете от фризера и поставете в хладилник 30 минути преди да сервирате.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на сладоледа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.