Хранителни разстройства


Категория на документа: Медицина



Обикновено булимията започва под формата на неудовлетвореност на пациента от характеристиките на неговото собствено тяло. Всъщност индивидът може да бъде с тегло по-ниско от нормалното, но когато той или тя се погледне в огледалото вижда нереално отражение на себе си и се възприема по-тежък или тежка отколкото е в действителност. Първоначално пациентът започва прилагането на диети. Тъй като дори след тях пациентът продължава да вижда себе си свръх пълен, диетата ескалира в булимична практика.

При определен вид неврологични или медицински състояния се наблюдават обезпокоителни хранителни навици, но не и основната психологическа характеристика на булимията - загрижеността за формата на тялото и теглото. Например, преяждането е чест симптом на депресията. Страдащите от депресия обаче не се безпокоят за външния си вид и не се ангажират с обезпокоителни практики за редуциране на теглото като булимиците.

Органичните причини за появата на булимия все още се изучават. Съществуват данни, за това че булимията и другите хранителни разстройства вероятно са свързани с аномалии в нивата на определен вид химически агенти (невротрансмитери) в мозъка, по-конкретно серотонин. Други изследвания в тази област показват, че хората страдащи от булимия имат променлив метаболизъм, понижено чувство за насита и необичайна невроендокринна регулация (процес, при които нервната система влияе на производството на хормони и хормонални субстанции).

Как се диагностицира булимията?

Както при анорексията, отричането и потайността затрудняват поставянето на точна диагноза за заболяването. Симптомите на пациента обикновено биват забелязани от лекуващия лекар едва след възникването на конкретно медицинско състояние или проявата на сериозен психологически проблем. Важно за поставянето на правилна диагноза е разкриването на поведенческите нередности у засегнатия индивид. Съществуват пет основни критерия, на база на които може да се постави диагноза булимия невроза:

1.Повтарящи се кризи, съпроводени от прекомерна консумация на храна. Под преяждане се има предвид консумацията на обилно количество храна на всеки два часа, в конкретен период от време и при конкретни сходни обстоятелства.

2. Чувство за липса на контрол над консумираната по време на криза храна или чувство за невъзможност да се спре консумацията на храна.

3. В допълнение към преяждането се наблюдава и неподходящо компенсаторно поведение с цел предотвратяване натрупването на излишни килограми. Методите за освобождаване на прекомерно приетата храна са: предизвикване на повръщане, злоупотреба с разслабителни и диуретици, клизма, постене, свръх физическо натоварване.

4. За да се постави диагноза булимия, както преяждането, така и компенсаторното поведение трябва да се проявяват минимум два пъти седмично, в продължение на три месеца.

5. Пациентът изразява недоволство от формата на тялото си и/ или теглото си.

Съществуват два подтипа булимия невроза. Пречистващият тип се изразява в редовно самоиндуцирано повръщане или злоупотреба с разслабителни, диуретици, правене на клизма. Непречистващият тип булимия се характеризира с демонстриране от страна на пациента на неподходящо компенсаторно поведение, например постене или прекомерна физическа активност.

Кои са признаците, доказващи наличие на булимия?

Не винаги е възможно да се каже дали даден пациент страда от булимия. Засегнатите от тази форма на хранително разстройство индивиди могат да имат наднормено тегло, да са с тегло под допустимото, или да са с нормално за възрастта и височината си тегло. Макар че не могат да потвърдят диагнозата, следните признаци биха могли да предизвикат подозрение за наличието на болестта у даден индивид:

- ходене до тоалетната след всяко хранене (с цел предизвикване на повръщане)
- прекомерно физическо натоварване
- оток в бузите или челюстите, спукани кръвоносни съдове в очите и загуба на зъбен емайл в следствие на честото повръщане
- прекомерна загриженост за формата на тялото и телесното тегло

Усложнения и дългосрочни последици от булимията?

Усложненията при булимия обикновено се дължат на продължителното преяждане и пречистване. Ефектът на използваните методи за пречистване варира според структурата и системните особености на организма на всеки индивид.

Самоиндуцираното повръщане може да доведе до усложнения в устната кухина. Киселините на стомашните сокове могат да повредят зъбния емайл, да задълбочат кариесите и да причинят чувствителност към топла или студена храна и напитки. В следствие на честото повръщане, отокът и възпалението на слюнчените жлези, каквито са околоушните жлези в бузите, също могат да се превърнат в повод за тревога.

Хранопроводът и дебелото черво са най-често засегнатите части от тялото в следствие на булимичното поведение. Честото повръщане може да предизвика появата на язви, разкъсвания или стриктури (стеснение) на хранопровода. Киселините, които се оттеглят от стомаха (рефлукс) също могат да предизвикат сериозни проблеми.

Що се отнася до състоянието анорексия невроза и останалите хранителни разстройства, при недохранване или рязка промяна в телесното тегло, може да се стигне до нередовна менструация или аменорея (липса на месечен цикъл).

В следствие на булимията се наблюдават и редица чревни и физиологични усложнения. Злоупотребата с диуретици може да доведе до анормално натрупване на течности (оток). Продължителната употреба на разслабителни медикаменти може да увреди процеса на естествено прочистване на организма. В някои случаи увреждането на нормалната функция на дебелото черво може да наложи осъществяването на хирургическа интервенция. Понякога възстановяването на нормалната чревна функция след преустановяване приема на разслабителни средства отнема седмици. Злоупотребата с комбинация от диуретици и разслабителни медикаменти може да изложи пациента, страдащ от булимия, на риск от електролитен дисбаланс, състояние с животозастрашаващи последици.

Сложните физически и химически процеси, свързани с поддържането на човешкия живот могат да бъдат нарушени, със сериозни последствия при продължаване на булимичните и пречистващи форми на поведение. В допълнение, усложненията при бременните пациентки, могат да засегнат плода при жените страдащи от булимия или новороденото при майки активни булимички. Психологическите проблеми също могат да ескалират до сериозни нива, особено ако състоянието не се лекува, и могат да попречат на възстановяването на нормалните телесни функции.

Как се лекува булимията?

Пациентите с булимия страдат от различни медицински и психологически усложнения, които обикновено се считат за обратими с помощта на прилагането на мултидисциплинарен терапевтичен подход. Лечението се контролира или от терапевт, или от психиатър, а в някои случаи и от психолог.
Степента на медицинските усложнения определя типа първично лечение на заболяването. За постигане на оптимални резултати лечението трябва да се проведе от психиатър с общ медицински и психологически опит.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хранителни разстройства 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.