Хранителни разстройства


Категория на документа: Медицина



Как се диагностицира анорексия нервоза?

Анорексия нервоза може да се диагностицира трудно, тъй като хората, страдащи от нея често се опитват да го скрият. Отричането и тайнственотта често придружават другите симптоми. Необичайно е за лицата с анорексия да потърсят професионална медицинска помощ, тъй като засегнатите хора, обикновено не приемат това за проблем. В много случаи, действителната диагноза не може да бъде направена, докато не настъпят медицински усложнения. Пациентите с тежко недохранване често са ненадеждни по отношение на предоставяне на точна информация. Ето защо, често е необходимо тя да се получи от родители, съпруг или други членове на семейството, за да се оцени степента на загуба на тегло и степента на заболяването.

Предупредителните признаци за развитие на анорексия или друг вид хранително разстройство включват прекомерен интерес към диети или отслабване. Съществува голямо разнообразие от уеб сайтове, които се опитват да вдъхновят хората към крайно отслабване. В тях има информация, снимки на известни, изключително слаби знаменитости, препоръки, както и снимки преди и след на лица, които са екстремно отслабнали.

Реалните критерии за анорексия нервоза са открити в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства на Американската психиатрична асоциация.

Има четири основни критерия за диагностициране на анорексия нервоза, които са:

* Отказ за поддържане на теглото на тялото в минималната граница за възрастта и височината (поддържането на телесното тегло е по-малко от 85% от очакваното тегло)

* Интензивен страх от наддава на тегло или натрупване на мазнини, въпреки че лицето е с поднормено тегло

* Прекомерен акцент върху телесното тегло при самооценка, а загубеното тегло към момента не се признава или се подценява.

* Липса на три последователнио менструални цикъла (аменорея) или настъпване на цикъл едва след прилагане на хормони.

* Какво е лечението на анорексия нервоза?

Анорексията може да бъде лекувана в амбулаторни условия. За тежка загуба на тегло, която е нарушила функцията на органите, болничното лечение трябва първоначално да се съсредоточи върху коригиране на недохранването. Понякога наддаване на тегло се постига с помощта на графици за хранене, намалена физическа активност и увеличаване на социалната активност. За лица, които са страдали отанорексия в продължение на няколко години, целите на лечението могат да са по-бавни за постигане.

* За лечение на хора с анорексия се използват различни психологически терапии - индивидуална терапия, когнитивна поведенческа терапия, групова терапия и семейна терапия са успешни практики за лечение.

*
Всеки подход за лечение разглежда въпроси, които са в основата на контрол и самовъзприемане. Семейната динамика също се изследва. Груповото консултиране може да помогне на индивида в процеса на възстановяване. Крайната цел на лечението трябва да доведе до физически и емоционално здрав живот.

Медикаменти като оланзапин (Zyprexa, Zydis), рисперидон (Risperdal) и кветиапин (Seroquel) се използват като стабилизатори на настроението, за лечение на шизофрения, а могат да бъдат полезни и при лечение на анорексия. Тези медикаменти могат да повишат теглото и да управляват някои емоционалните симптоми като тревожност и депресия, които могат да придружават анорексия.

Анорексията през погледа на една засегната

Разказът на една 22-годишна аноректична пациентка (168см., 34кг.): Баща ми е служител, майка ми е домакиня. Имам брат, който е две години по-малък от мен. Обръщайки поглед назад, бих казала, че израснах, обградена от много грижи, и бях много амбициозна. Винаги съм била отличничка в училище, ходех на уроци по балет, цигулка и пиано. Болестта ми започна, когато бях в девети клас. По това време майка ми се разболя от диабет, но също така пиеше много. От този момент тя се превърна в абсолютен център на семейството. Баща ми се грижеше само за нея. Външно погледнато, ние бяхме перфектното, супер хармонично семейство. Всеки ден се карах с майка ми, мразех я заради нейната болест, но най-вече заради алкохола. Винаги имах угризения на съвестта след скандалите, защото тя беше толкова болна. Избягвах в домашните си и само учех. У нас в семейството всичко се въртеше само около яденето. За мен тогава нямаше нищо друго освен уроци и приготвяне на храна. Ядях все по-малко и се чувствах добре. След завършването си исках да се изнеса, да започна нов живот, но не беше толкова просто (....) заниманията с храната са основно съдържание на живота ми. Мога да мисля само за ядене, не мога да се освободя от тази натраплива мисъл. Трябва да преценявам всичко, да знам преди всичко калориите, вече не мога да ям нищо друго освен пълнозърнест хляб и диетичен маргарин. Това безкрайно ограничава живота ми: избягвам покани, за да не се изкуша да изям нещо друго. Вече не мога да се концентрирам върху нищо, имам чувството, че всяка дейност ме преуморява. При това съм физически изтощена, имам световъртеж, тремор, спазми в стомаха и постоянно чувство, че ще се пръсна от гняв. Трудно издържам присъствието на много хора. Изолирам се все повече. Но естествено се владея. Животът ми е същинско мъчение. Преминах през няколко терапии (....) Чувствам се тотално зависима от другите хора. Имам ужасен страх от глада си и от това, че мога да надебелея. Искам отново да се храня нормално, да се нахраня донасита. Искам да се науча да създавам истински връзки с хората.

Булимия невроза

Какво представлява булимията?

Булимията, наречена още булимия невроза, е вид хранително разстройство. Булимията се характеризира с кризи на тайно преяждане, последвани от прилагането на неподходящи методи за контрол над теглото, например предизвикано от пациента повръщане (пречистване), злоупотреба с разслабителни средства и диуретици, или прекомерно физическо натоварване. Подобно на анорексията, булимията е психологическо заболяване. Тя е друго състояние, което преминава границите на неконтролируемото подлагане на диети. Цикълът преяждане-прочистване бързо може да се превърне във фикс идея, подобна на пристрастяването към определен вид медикаменти или наркотични вещества. Обикновено заболяването се появява след подлагането на серия от неуспешни опити за диета.

През даден период от живота им, булимията засяга средно 3% от жените. Счита се че от булимия страдат приблизително 6% от тийнейджърките и 5% от младите жени, посещаващи колеж или университет. Около 10% от общо установените случаи на булимия касаят пациенти мъже. Булимиците са податливи и на други фикс идеи, мании, емоционални разстройства и пристрастености. Двадесет до 40% от жените, страдащи от булимия имат медицинска история на проблеми, свързани с употребата на наркотични средства и алкохол, което подсказва че много от засегнатите жени изпитват трудност при контрол над поведенческите си импулси.

За разлика от анорексиците, булимиците преминават през значителни колебания в теглото, но загубата на телесна маса при тях не е толкова тежка или очевидна както при анорексиците. Дългосрочната прогноза за булимиците е малко по-благоприятна от тази за анорексиците, освен това нормата на възстановяване при тях е по-висока. Независимо от това голяма част от булимиците до известна степен продължават да преяждат дори и след периода на възстановяване.

Преяждането при булимиците не се дължи на прекомерно чувство за глад. То е реакция в следствие на депресия, стрес или други чувства свързани с телесното тегло, телесната форма или храната. Преяждането често води със себе си чувство за спокойствие или щастие, но скоро чувството на самоомраза, заради огромното количество консумирана храна, бързо заменя краткотрайната еуфория.

Често пациентът страдащ от булимия губи контрол по време на преяждане и прочистването на организма се превръща в начин за него да възстанови контрола над телесното тегло. Не всички булимици се подлагат на самоиндуцирано повръщане, злоупотребяват с разслабителни и диуретици или правят клизма по време на криза. Някои от тях постят през дните след кризата. Други се ангажират с усилени физически упражнения с цел да възстановят контрола над себе си и да освободят тялото си от възможно натрупаните след преяждане килограми. Обикновено изтощителното физическо натоварване оказва влияние на нормалните ежедневни ангажименти или се прилага в неподходящ момент или при неблагоприятни условия, и може да продължи дори по време на болест или при наличие на травма.

Какви са причините за появата на булимия?

Също както при анорексията, точната причина за булимията не е напълно известна. Заради сложността на това хранително разстройство, учените в областта на медицината и психологията продължават да изследват неговата динамика.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хранителни разстройства 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.