HIV и СПИН


Категория на документа: Медицина


Пълния цикъл на вируса е около 36 часа.

Трансмисия

HIV не е високо инфекциозен вирус

HIV е вирус, който разрушава клетките на имунната система. Той отслабва имунната система и ако пациента не се третира, води до развитие на СПИН /Синдром на придобитата имунна недостатъчност/. HIV се открива в най-големи количества в кръвта, семенната и вагинална течности. Той не може да живее дълго време извън тялото, така че за да се зарази човек е необходимо телесна течност от заразен човек да влезе в тялото на незаразен човек. Вируса може да навлезе в тялото чрез контакт с кръвния ток или чрез преминаване през деликатни мукозни мембрани, като тези на вагината, ануса и уретрата. Начините, чрез които хората се заразяват с HIV са:.
* Полов път
* хомосексуален
* хетеросексуален
* Кръвен път
* преливане на заразена кръв и кръвни продукти;
* татуировки и пиърсинг със замърсени инструменти;
* използване на общи игли от наркомани;
* медицински стоматологични манипулации
* Трансплантационен път - чрез присаждане на заразени органи и тъкани, както и при изкуствено оплождане със заразена сперма
* Вертикален път - от HIV позитивна майка на плода - пренатално /преминаване на вируса през плацентата/, перинатално /по време на раждане/ и при кърмене

При вагинален секс вероятността от заразяване с ХИВ се увеличава при наличие на ранички, възпаление, половопреносими инфекции като херпес и гонорея, контакт с кръв. При аналния секс съществува по-голям риск от заразяване, защото мукозните мембрани на ануса са по-чувствителни от вагиналните и вероятността за наранявания е по-голяма. Оралният секс с инфектиран партньор носи много малък риск за инфекция с HIV главно при кървящи венци, рани и възпаление.

HIV не се предава чрез:
* целувки - слюнката съдържа вирус, но той е в много малко количество и не може да предизвика инфекция
* кихане, кашляне, използване на общи чаши, прибори за хранене - вируса не е устойчив и много бързо умира на въздух
* кръвосмучещи насекоми - HIV живее много кратко време и не може да се размножава в насекомите, така че насекомите не се заразяват и не могат да пренесат вируса на хора.

Клиника
Периодът от заразяването с HIV до фаталния край /при естествен ход на инфекцията/ се обозначава като HIV инфекция. СПИН е крайната фаза на HIV инфекцията.
Основни етапи на HIV инфекцията:
1. Стадий на първичната HIV инфекция - характеризира се с настъпването на симптоми в 50 % от заразените. Останалите 50 % нямат никакви симптоми. Те се появават няколко дни след заразяването и продължават до няколко седмици (в някои случаи месеци). Първоначалните симптоми наподобяват грипа или обикновената настинка / висока температура, възпалено гърло, гадене, повръщане, кожни обриви, диария, липса на апетит, отпадналост, умора, главоболие, болки в ставите и подуване на шийните лимфни възли/. В този период, ако болният няма съмнение за HIV инфекция, тя обикновено остава неоткрита. Серологичните тестове (които откриват антитела в кръвта) се позититивират най-малко месец след заразяването (след 3 до 6 месеца може да се определи с абсолютна точност), защото в началото вирусът е все още в инкубационния си период и организма не е изработил антитела срещу вируса. Този период се нар. "прозоречен период"
2. Латентен стадий - период, в който липсват каквито и да е било симптоми на инфекцията. Заразеният се чувства здрав, но вирусът постепенно намалява защитните сили на организма. Този период продължава от няколко месеца до 10 или повече години (средно от 8 до 10). Откриването на вируса може да стане само с лабораторни изследвания (HIV тест).
3. СПИН - свързан комплекс. - този етап се характеризира с генерализирана лимфоаденопатия, умора, загуба на тегло и рецедивиращи гъбни инфекции на устата, ноктите на краката и ръцете.
4. СПИН - когато броя на CD4+ лимфоцитите падне под 200 на микролитър кръв, обикновено става въпрос за СПИН.. Симптомите на СПИН всъщност са симптоми на болести и състояния, които се развиват при човек с увредена имунна система / опортюнистичните инфекции/. Описани са общо 26 вида инфекции, които са характерни за СПИН. Те не се проявяват при хора с нормално работеща имунна система. Най-често това са бактериални, вирусни и гъбични опортюнистични инфекции: туберкулоза, обикновения херпес, цитомегаловирус, кандидоза, пневмоцистис карини, токсоплазма и др. Наблюдава се пневмоцистна пневмония, загуба на тегло, белодробни заболявания, диария, кашлица, недостиг на въздух, отслабване на зрението, възпаление на очите, менингит или други мозъчни възпаления, HIV асоцирана деменция, различни злокачествени видове рак / лимфоми, сарком на Капоши, мозъчни тумори/, припадъци, кома и смърт.

Лабораторна диагностика

HIV вируса се изолира трудно в клетъчни култури и метода не се използва рутинно
Методите за доказване на HIV инфекция са:
1. За първично тестиране /скрининг/ - ELISA
2. За потвърдително изследване - Western Blot, IFA
3. За монитиране на терапията - полимеразно верижна реакция /PCR/

Методите за първично и потвърдително изследване откриват антитела срещу вируса, а методите за монитиране определят самия вирус или неговите компоненти

Скрининг:

I. ELISA /ензимно-свързан имуносорбевтен метод/ - материали за изследване: кръв, слюнка, урина

1. По време на прозоречния период пациента не дава положителни резултати по ELISA и Western Blot тестовете за определяне на антитела срещу HIV, въпреки че има висок вирусен товар и някои остри ретровирусни симптоми
2. Серонегативния период обикновено се наблюдава от 1 - 4 седмици след инфекцията, но може да продължи и до 6 месеца.
3. Прозоречния период може да бъде съкратен до около 2 седмици чрез използването на тест за откриване на р24, или за около 1 седмица с тестове за детекция на НК чрез PCR.
4. След инцидент / съмнителен сексуален контакт, убождане или контакт с потенциално инфектирана кръв/ се препоръчва изследване на 1, 3 и 6 месец



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
HIV и СПИН 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.