Хирургия


Категория на документа: Медицина


1 тема- Лицево-челюстни травми- закрити и открити. Според причината: производствени (промишлени и селскостопански) и непроизводствени (битови, транспортни, улични, спортни). Според разпространението си: изолирани и съчетани. Според локализацията: травми на меките и на костните тъкани. Според тежестта: леки (наранявания на меките тъкани и фрактурите на зъбите), средно тежки (наранявания на меките тъкани с малък дефект и фрактури на костите на лицевия скелет без дефект) и тежки (наранявания на меките тъкани с голям дефект и всички фрактури с костен дефект). Травми на меките тъкани: закрити (контузии, смачквания) и открити, когато има рана. Закритите травми се характеризират с болезнена подутина и кръвонасядане. Когато такава травма е в областта на носа и очите, кръвонасядането се проявява под формата на очила. Очилата са признак за фрактура на черепната основа, ако се проявят няколко дни след травмата и се придружават от екзофталм. Откритите: прободни, порезни, разкъсно-контузни, проникващи. Фрактури на лицевия скелет: На долната челюст- Болка и затруднено дъвкане. На ябълчната кост- деформация на лицето, ограничена подвижност на долната челюст и нарушаване на зрението. На носа: болка, затруднено дишане, външна деформация, кръвотечение от ноздрите, понякога и със загуба на обоняние. На горната челюст: Удължаване на лицето, нарушаване на захапката, субконюнктивални кръвоизливи, оток и кръвонасядане в орбитите. Лечение: Вниманието трябва да бъде насочено към-кръвотечение, шок, асфиксия, предотвратяване на инфекции и усложнения. Хирургична обработка на раната; фиксация на фрагментите; честата смяна на превръзките; прилага се физиотерапия.

2 тема- Вродени малформации и тумори в лицево-челюстната област.
Цепки на горната устна и небцето (1:1000): на 1-во място от вродените аномалии; 30%-наследств.70% от алкохол, цигари, инфекц. заб. Видове: заешка устна, вълча уста. Клиника- естетичен дефект, затруднено сукане и гълтане. Леч: хейлопластика след 3 мес. и уранопластика до 5 г.. До достигане на възрастта за операт. леч., децата се хранят чрез назогастр. сонда, а в последствие със спец. биберон с обтуратор за небцето. Лицево- краниални аномалии: Редки вродени аномалии, свързани с деформации на меките тъкани и костите на лицевия и мозъч. череп. Класиф: кранио-фациални цепнатини; кранио-синостози и кранио-стенози; кранио-фацио-стенози. Хипертелуризъм (раздалечени очи)- абнормно разширение на разст. м/у орбитите на ниво вътр. ъгъл на очните цепки. Зъбно-челюстни деформитети: хиперплазия на горна/долна челюст; хипоплазия; асиметрия. Вродена къса шия: аномалия в сегментацията на цервикален гръбнак; ограничена подвижност; ниска линия на косата; сколиоза/кифоза; пръстови аномалии; шпренгелова деформация; аномалии на ССС. Окуло-аурикуло-вертебрална дисплация: епибулбарни дермоиди на окото; периаурикуларни кожни гънки; аномалии в прешлените. Етиология: вероятно нарушено кръвоснабд. и образуване на съсиреци в тъканите. Честота: 1:4000, 85% едностранни. Морфолог. характер.: Очи (дермоид на конюнктивата- жълтеникаво възелче; колобома- липса на горен клепач); Уши (от лека деформация до пълна липса на ушната мида; нарушен слух; множество периаурикуларни кожни гънки зъвършващи сляпо- м/у трагус и външния ъгъл на устата); Отчетлива лицева асиметрия (подлежащите кости са хипопластични, мускулите- атрофични); Прешленни аномалии (полупрешлени- едната половина на прешлена е недоразвита); Аномалии на ОДА (Шпренгелова деформация- вродена елевация на лопатката. Скапулата се намира абнормно високо. Често се открива допълнителна кост, която свързва лопатката и цервикален гръбнак); Пръстови аномалии, ЦНС, Епи– припъдъци; Нарушена походка и Мускулен тонус, Умствено изоставане. Леч: мандибуларна дистракция- след 3г., реконструкция на ухото-след 6г, реконструкция на клепача при колобома.
Възпаление на слюнчените жлези: Микроорганизмите, причиняващи възпалението, проникват в слюнчените жлези обикновено от устата, но е възможно и по хематогенен и лимфогенен път и по съседство. Най-често боледуват околоушните слюнчени жлези. Предразположение: стоматитите, инфекциозни болести, големите коремни и гинекологични операции, понижаващи общата имунна реактив¬ност на организма. Новообразования на лицево-челюстната област: Левкоплакия: рак на устата. Клиника-плаки със седефенобелезникав цвят, с гладка повърхност, без инфил¬трация в дълбочина. Лечението: саниране на устата, контактна рентгенотерапия или криотера¬пия, прекратяване на пушенето. Рак на долната устна: Развива се на базата на левкоплакия. Етиоло¬гията: тютюнопушенето. Клиника: загрубяване и засъхване на лигавицата в съседство с кожата, периодично образуване на корички, отстраняването на които предизвиква слабо кървене. В напреднал стадий се получава дефект на устната, а по-късно се ангажира долната челюст. Лечение: лъчетерапия. Рак на еизка: по-често при мъже. Обикновено се предхожда от левкоплакия. Кли¬ника: представлява язва с твърда основа или плътен инфилтрат без разязвяване. Метастази в шийни лимфни възли. Лечение: отстраняване на метастазите. Рак на устната лигавица: Проявява се като обикновен плътен инфилтрат или язва с плътна основа. С течение на времето се обхваща подлежащата кост и се явяват метастази в лимфните възли на подчелюстната област и шията. Лечението: хирургично, лъчетерапия и полихимиотерапия. Рак на слюнчените жлези: ангажира най-често околоустните слюнчени жлези. Клиника: установява се плътен възел, който бързо нараства и става неподвижен. Метастази в шийните лимфни възли, б. дробове и костите. Лечение: хирургично и лъчетерапия. Рак на горната челюст: изхожда от лигави¬цата на максиларния синус, носа или устата. Клиника: затруднено дишане през съответната ноздра, сълзене от окото. Ле¬чение: оперативно и лъчелечение. Рак на долната челюст: незарастваща рана на мястото на изваден зъб, разклащане на съседните зъби, неприятен дъх в устата и изтръпване на съ-ответната половина на долната устна. Метастази в подчелюстните и шийните лимфни възли. Лечение: резекция на долната челюст до здраво и следоперативно лъчелечение.

3 тема- Ендемична и спорадична струма. Показания за оперативно лечение.
ЩЖ е най-голямата ендокринна жлеза с тегло 20-25 гр.. Намира се в предната част на шията. Тя има два дяла- ляв и десен, свързани пом/у си с тесен провлак.
Етиологична класификация на струмите: Ендемична струма: Обхваща 10% от възрастното население и 20% от подрастващите. Ендемични райони за Б-я- Рило-Родопски масив, Стара планина, Югозападна Б-я. Спорадична струма: При отделни лица в неендемични райони. Патоморфологична класификация на струмите: 1.Дифузна струма- цялостно дифузно увеличение на ЩЖ. Мека, еластична консистенция, Колоидна струма, Васкуларна струма. 2.Нодозна (възлеста) струма- единични или множествени възли, разположени в паренхима с меко-еластична консистенция. Възможна е кистична трансформация на нодулите. Трабекуларна струма. 3.Смесени струми. СЪВРЕМЕННИ СХВАЩАНИЯ -Доказана е връзката м/у йодния недоимък и гушавостта. Ниско съдържаниена йод в питейните води и почвата в ендемичните райони. Значение на вторични екзогенни фактори- лоши битови условия, непълноценно хранене, интоксикации и др. Екзогенни фактори- пречат на усвояването на йода от растенията- флуор, калций, желязо, манган, кобалт, хром. нитрати. Ендогенни фактори- увеличена нужда от тироидни хормони- пубертет, бременност, климакс; Заболявания на СЧТ– намалена резорбция на йод с храната; лабилност на регулаторните механизми; наследственост. Клиника: Увеличение на ЩЖ; Дифузен, нодозен или смесен тип на струмата. Функционален вид- еутироидна, хипертироидна, хипотироидна. Симптоми от страна на др. органи и с/ми- дихателна, ССС, нервна. Усложнения: компресия на съседни структури; възпалителни усложнения; локални кръвоизливи; базедовификация на струмата; малигнена дегенерация. Диагноза: Т3 и Т4; Ехоскопия; ТАБ на ЩЖ; Сцинтиграфия; КТ. Лечение: Индикации за оперативно лечение: Дифузни струми IV и V ст.; Дифузни струми с дистрофични промени; Базедовифицирали струми; Нодозни струми; Смесени струми; Струми, предизвикващи компресия.

4 тема- Заболявания протичащи с хиперфункция на щитовидната жлеза.
ТИРЕОТОКСИКОЗА (хипертиреоидизъм)- Автоимунно органо специфично заболяване на ЩЖ, със свръхсекреция на тиреоидни хормони. Етиология: Психична травма; предхождащо нервно напрежение; прекарани инфекциозни заболявания; токсини- туберкулин; след проведено лечение с ↑ дози йод; фамилна обремененост; полова определеност- в пубертета и климакса. Повишеното производство на щитовидни хормони усилва тъканния метаболизъм и кислородната консумация. Клиника: Начални признаци- обща отпадналост, лесна физическа и психическа умора, раздразнителност, психическа лабилност. Струма (II и III ст.)- меко еластична консистениия, дифузно увеличена. ССС- тахикардия над 90-100. Пулс- мек. Екстрасистоли. При тежки форми- аритмия. RR систулно високи/ диастулно ниско. Очни симптоми: погледът е втренчен, очните ябълки изпъкват; Симптоми от страна на ГИТ: засилен апетит- намалено телесно тегло- диарични изхождания- спастични коремни кризи- повръщане. Симптоми от страна на НС: лесна раздразнителност, нервност- психическа лабилност, лесна умствена умора, епилептиформени припадъци. Симптоми от страна на половата с/ма: менструални смушения, ↓ либидо, бременност е възможна. Симптоми от страна на кожата- топла, мека влажна кожа. Претибиален микседем. Протичане на заболяването: I степен- леки форми, с умерена тахикардия, без загуба на тегло. II степен- средно тежки форми, тахикардия (над 100), тахиаритмия, отслабване на тегло. III степен- тежки форми, тахикардия (над 120), абсолютна аритмия при предсърдно мъждене, отслабване на тегло. Диагноза: Лабораторни изследвания- ТЗ и Т4; Ехоскопия; Сцинтиграфя; Радио-йод каптадия; ТАБ. Лечение: медикаментозно; с радиоактивен йод; хирургично лечение- Индикаци: при които медикаментозното лечение в продължение на 6- 8-10 месеца не е довело до резултат; тежки форми; вторична тиреотоксикоза; високостепенни Базедови струми и др.

Доброкачествени тумори на ЩЖ: аденоми, фиброми, хемангиоми, невриноми и др. Аденом на ЩЖ: солитарен възел; рядко 2 или повече възела; големина 1-6 см; наличие на капсула. Клинични форми: I.Тиреотоксична; II. Атипични форми на тиреотоксикоза: 1.С интермитетни тиреотоксични прояви; 2. Дисоциирана форма; III. Латентна форма. Лечение оперативно (парциална резекция, субтотална резекция, лобектомия). Лечение с етанол: 0,4-2 мг. етанол. Тиреоиден карцином: бавно нарастващ тумор с много нисък леталитет. Възрастов пик- 40-45г.; съотношение жени-мъже: 2:1. Етиология: радиация; наследственост; йоден дифицит, ранна менопауза, затлъстяване, контрацептиви. ХИСТОЛОГИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ: I. Епителни тумори: 1.Тумори изхождащи от фоликуларните к/ки. А/ диференцирани карциноми: папиларен; фоликуларен с подвид- хюртл- клетъчен; смесен- класифициран като папиларен. Б/ недиференцирани: нискодиференцнрани, дедифиренциращи се папиларни или фоликуларни варианти; анапластични- вретеновидно-; гиганто- и дребноклетъчен тип. 2.Тумори изхождащи от парафолигуларните к/ки: медуларен карцином. II. Не епителни тумори- Лимфоми, саркоами, хемангиоендотелиоми, апудоми, тератоми. III. Метастатични тумори: гърда, СЧТ, бд, простата, меланом др. IV. Карцином от елементите на DUKTUS THYREOGLOSSUS.
TNM-класификация (Т-критерий): Тх- първичен тумор не може да се установи; То- липсват доказателства за първичен тумор; Т1- тумор < 2 cм в най-големия си размер. Т2- тумор >2 см, но ≤ 4 cм.; ТЗ- тумор >4 cм c минимално извънтиреоидно разпросранение; Т4а: прорастващ извън тиреоидната капсула и инвазиращ подкожни меки тъкани, ларигс, трахея, хранопровод; Т4б: тумор обхващащ каротидна артерия или медиастинални съдове. N и M критерии: Регионални са лимфните възли в централния и латералните шийни компартменти и горно- медиастиналните лимфни възли. Nх- регионални лимфни възли не могат да бъдат установени; Nо- липсват метастази в регионалните лимфни възли; N1- наличие на метастази в регионалните лимфни възли; N1а- метастази в ниво VI (претрахиални, паратрахеални, преларенгиални); N1б- метастази в ипсилатералните или двустранни шийни и горни медиастинални лимфни възли. ДАЛЕЧНИ МЕТАСТАЗИ- М- Mх- далечни метастази не могат да бъдат установени; Мо- липсват далечни метастази; М1- наличие на далечни метастази.
5 тема- Рак на щитовидната жлеза.
Карцинома на ЩЖ се среща рядко– около 1% от всички злокачествени новообразования. Най-често се среща при млади хора в активна работоспособна възраст – 20-60 г.. Етиология: неизяснена. Редица фактори могат да доведат до развитие на карцином: автоимунни възпалителни процеси на ЩЖ, радиационо облъчване, йоддефицитни състояния, хормонални нарушения, генетични фактори. Клиника: компресия на околните тъкани, настъпва промяна в гласа до пълната му загуба, дразнеща кашлица, проблеми при преглъщането.
ПАПИЛАРЕН КАРЦИНОМ: Млади хора. Клиника: 30% от тиреоидните са в ендемични и 50% в неендемични райони; лимфогенно метастазиране; често- първа проява като шийна аденопатия; рядко хематогенно дисеминиране; локално авансиране- инфилтрация през капсулата към трахея, хранопровод, ларинкс, съдово- нервен сноп, мускули и кожа; добра прогноза. Лечение оперативно: тиреоидектомия; Истмектомия с лобектомия и субтотална резекция на др. дял; лечение с C131J; перкутанно лъчелечение; хормонално лечение.
Фоликуларен карцином (рядък) предимно над 40г. възраст; по- често срещан в ендемични райони; по-рано дава метастази; хематогенен х-р на метастазиране- кости, б. дроб, ч. дроб; рядко лимфни в-ли. Лечение: оперативно; лечение с С131 J;
Хормонално лечение. Недиференцирани форми на карцином (рядко): по- често при възрасни индивиди; много бърза еволюция, свързана с висока агресивност; ангажира почти всички тъкани в шийната област; метасатзира по хематогенен път. ЛЕЧЕНИЕ: тиреоидектомия; перкутанно лъчелечение; лечение с131j; химиотерапия с фарморубицин. Анапластичен карцином (рядък) една от най агресивните и трудна за лечение неоплазия, с бърза и висока смъртност; 60 -70г.; по-често в ендемични райони; инфилтрира по съседство прилежащите структури; ЛЕЧЕНИЕ- НЕ ЕФЕКТИВНО!
Медуларен карцином- има невроектодермален произход; откриват се мутации в 10-та хрмозома; специфичен туморен маркер- калцитонин; протичане-от бавно и скрито за период от 20г до бързо нарастващ и метастазиращ в б. дробове и костите тумор. ЛЕЧЕНИЕ: тиреоидектомия; химиотерапия. УСЛОЖНЕНИЯ: кървене; трахеомаляция; лезия на трахея и езофаг; лезия на n. laringeus recurens- премахване на паращитовидни телца; въздушна емболия.

6 тема- Възпалителни заболявания на млечната жлеза- мастити.
Гнойният мастит е гнойно възпаление на МЖ, дължащо се на различни причинители, най-често бактерии. Най- често се среща при жени в: после-родовия период и лактационния период. В повечето от случаите се появява във 2-та седмица от раждането. По-често се засяга дясната гърда, а по-рядко двете. ЕТИОЛОГИЯ: в около 80% от случаите причинител на заболяването е златистият стафилокок.
ПАТОГЕНЕЗА: По-честа е екзогенната форма като входна врата служат: рагади на мамилата; екземи на мамилата и др. Проникването на екзогенната инфекция може да се осъществи по различни пътища: лимфогенен; каналикуларен- чрез мл. канали; хематогенен. Острият възпалителен процес започва с набиране на серозен ексудат- в м/уклетъчните пространства и левкоцитна инфилтрация (обратим). При прогресиране преминава във флегмонозно възпаление с послелващо тъканно стопяване и абсцедиране. При съдови тромбози и анаеробна инфекция възниква гангренозен мастит. СПОРЕД ЛОКАЛИЗАЦИЯТА СЕ РАЗЛИЧАВАТ: повърхностни- тенденция за пробив навън; интрамамарни; ретромамарни абсцеси.
ГНОЙНИЯТ МАСТИТ обикновено се придружава от регионален лимфаденит. Клиника: започва 2-4 седмици след раждането. Разтрисане, ↑Т, бодежи в гърдата.
Локална находка- гърдата е: уголемена, деформирана, кожата е зачервена, палпаторно блезнен. УСЛОЖНЕНИЯ: Лимфангит, Лимфаденит, Артрит на интерфалангелните стави, Метастатичен ендокардит, Миокардит. ДИАГНОЗА: Пробна пункция. Пунктатът трябва да се изследва бактериологично и цитологично.
ЛЕЧЕНИЕ: Във фазата на ранния инфилтрат лечението е консервативно и включва следните средства: АБ (пеницилин, цефалоспорин, тетрациклини), имобилизация; Ро облъчване, изпразване на болната гърда чрез изпомпване.
За профилактиката и лечението голямо значение има предотвратяването на задръжката на мляко (изпомпване). Абсцедиране- оперативно лечение.
Хроничен мастит:
Развива се или като остатьк от неоздравял остър мастит или първично като самостоятелно заболяване. Хроничният вторичен мастит се характеризира с: * фистули (канали, които се образуват във вътрешността и се отварят на повърхността на кожата), *секвестри в жлезата (тъканни остатъци), *кисти, които остават след резорбция или изпразване на гнойта. Етиология: Първичния хроничен мастит се явява в следствие инфекция със слабо вирулентни бактерии. Гърддата е изпъстрена от единични или множествени псевдо- възли и пронизана от фиброза, разположени в жлезистата тъкан.
Хроничният негноен мастит може да премине в остро гнойно възпаление.
ЛЕЧЕНИЕ: Ро облъчване, радар, АБ, оперативни методи.

7 тема- Доброкачествени заболявания и доброкачествени тумори на млечната жлеза. Преканцерози.
Фиброкистична мастопатия: Мастопатията представлява съвкупност от хормонално провокирани промени, които водят до структурно преустройство на МЖ. Засяга всяка втора жена м/у 25-55 г. ПРИЧИНИ: Тя се предизвиква от нарушен хормонален баланс в организма; Стрес, тютюнопушене и липсата на сън; Тези които не са раждали, страдат от по-голям риск от развитие на ботестта; Абортът, неправилният прием на противозачатъчни; Заболявания на ЩЖ и ч. дроб; Травма на млечните жтези, както и агресивно излагане на бюста под слънчевите лъчи. Образуват се кисти, чиято големина варира от 1-2 мм до няколко см в диаметър. Когато доминира епителната пролиферация се използва терминът склерозираща аденоза. Когато доминира стромалната пролиферация, се говори за фиброзна диспсплазия (небалансиран отговор на гръдната жтеза спрямо стимулации с естрогени, прогестерон и пролактин). СИМПТОМИ: Болка; отделяне на секреция от зърната; опипване на туморна маса. Чувството за напрегнатост и болка в МЖ се нарича мастодиния. ЛЕЧЕНИЕ И ПРОФИЛАКТИКА НА МАСТОПАТИЯТА: Най-сигуният начин е подобряването на начина на живот като цяло и постигане на висока прецизност в храненето. Тежките меса, кафето, кофеиновите напитки и цигарите трябва да бъдат сведени до минимум. Тестените изделия и тези, които съдържат бяла захар, трябва да се избягват и дори да бъдат напълно изключени от менюто. Плодове, зеленчуци и балансиран прием на витамини значително ще подобрят състоянието на жените с мастопатия. Спорт, секс. Противовъзпалителни лекарства. Хормоналната терапия, ако се налага такава, трябва да включва намален прием на естрогени.
Доброкачествени тумори на МЖ: Фиброаденомът е един от най-често срещаните доброкачествени тумори на МЖ при жените. Може да е както единичен, така множествен. Причинни: не са напълно известни. Предполага се, че се повлиява от естрогени. Открива се при 10% от жените, като процентът е два пъти по-голям при чернокожите. Много рядко са засегнати възрастни жени. Неболезнен, обикновено достига до 2-3 см и спира да расте. На пипане е гладък и твърд, с ясно изразена форма. Не е сраснал с околните тъкани и е подвижен под кожата. При повечето случаи фиброаденомът не повлиява на риска от рак на гърдата.

8 тема- Рак на млечна жлеза.
Всеки ден заболяват 10 жени; Най- засегната възрастова група: 40-60г. На първо място сред онкологичните заболявания при жените. От новодиспансеризираните в 3-4ст. На второ място като причина за смърт при онкологично болните.
Рискови фактори: Пол и възраст; менархе и менопауза; раждане и кърмене; ръст и тегло; приемане на хормонални препарати; заболявания на яйчниците и ЩЖ; ЗД; вредна професионална среда (лъчения, хим. вредности); наследственост по женска линия. Патоанатомични (хистологични) форми: I. Карциноми "in situ": Интрадуктален карцином "in situ „; Лобуларен карцином "in situ „. II. Инвазивни карциноми: Инвазивен дуктален карцином; Инвазивен лобуларен карцином; Муцинозен аденокарцином; Медуларен карцином; Жлезист аденокарцином; Инфламаторен карцином. III. Болест на Paget
TNM КЛАСИФИКАЦИЯ: T категория: Тх- първичен тумор не може да бъде открит; То- няма данни за първичен тумор; Tis - карцином "in situ „; T1- тумор с размери 2 см.; Т1а- тумор с размер 0.5 см. или >. Т1b- тумор с размер 0.5-1 см. Т1с- тумор с размер 1-2 см. Т2- тумор с размер над 2 см. но не > 5 см. Т3- >5 см. Т4- тумор с различни размери и ангажиране на гр. стена или кожата. Т4а- с инвазия в гр. стена; Т4b- едем или улцерация на кожата. Т4с- 4а и 4б заедно; Т4d- инфламаторен карцином;
N категории: Nx -Регионални лимфни възли не могат да бъдат установени; N0 -Няма открити регионални лимфни възли; N1 - Метастази в подвижни ипсилатерални аксиларни лимфни възли; N2- Метастази в лимфни възли; N3 -Метастази в ипсилатерални интрамамарни лимфни възли.
Регионални лимфни възли: А) Аксиларни ЛВ (ипсилатерални): *Първо ниво (долна аксила): ЛВ разположени латерално от външния ръб на м. pectoralis minor. *Второ ниво (средна аксила): ЛВ разположени м/у вътрешния и външния ръб на м. pectoralis minor и интерпекторалните ЛВ. *Трето ниво (апикални): ЛВ разполжени медиално от вътрешния ръб на м. pectoralis minor както и субклавикуларни лв.
Клинично проявление на карцинома на млечната жлеза: Нодуларна (възлеста) форма; Дифузно инфилтративна (инфламаторна) форма; Болест на Paget; Непалпируем карцином. Анамнеза– "бучка", уплътнение, зачервяване. Болезнена зона, секреция от мамилата, "бучка" в аксилата. Сърбеж и трицевидно залющване на ареолата. Особености на клиничното изследване: Положение на болния- право и легнало. Форма и симетрия на млечните жлези; Видими кожни промени; Инспекция на гърдата по квадранти; Консистенция и граници на формацията; Отношение на формацията към околните тъкани; Инспекция на аксилата; Инспекция на супраклавикуларните и шийни ЛВ; Състояние на ареолата; Ретракция и секреция от мамилата. Лечение: Неоадювантна химиотерапия; Хирургично лечение; Адювантна химиотерапия; Лъчетерапия; Хормонотерапия. Органосъхраняващи операции: Квадрантектомия 1/4;
Хемирезекция; Лъмпектомия (частична мастектомия).

9. тема- Закрити гръдни травми
Класификация: открити и закрити (90%). Закритите биват с повреда на кости и без повреда на кости. С повреда на кости: единични фрактури, множествени фрактури, фрактура на 1 ребро, гръден капак, с повреди на вътрешни органи: с пневмоторакс, с клапанен пневмоторакс, с хемоторакс, белодробна контузия (могат да бъдат съчетани, изолирани, множествени). Без повреда на кости: травматична асфиксия, без повреда на вътрешни органи. Травматичен пневмоторакс- навлизане на в-х в плевралната кухина. Източници: разкъсан белодробен паренхим; разкъсани бронхи; разкъсана трахея; през лезия на гръдната стена. ВИДОВЕ: открит пневмоторакс; закрит пневмоторакс; клапанен пневмоторакс; парциален; тотален; напрегнат. Симптоми: гръдна болка, диспнея, кашлица. Клинични белези: отслабено дишане, хиперсонорен перкуторен тон, рефлекторна хипотензия, бронхиално дишане, цианоза, тахикардия, субкутанен емфизем. Диагноза: Кл. изследване, Рент. изследване, КТ, Торакоцентеза– манометрия. Лечение: Торакоцентеза, плеврален дренаж, торакоскопия. Травматичен медиастинален и подкожен емфизем- навлизане на в-х в медиастиналното или субкутанно пространство. Източници: лезия на трахея и големи бронхи; перибронхиално при белодробна лезия; лезия на хранопровода.
Травматичен хемомедиастинум- излив на кръв в медиастиналното пространство. ИЗТОЧНИЦИ: фрактури на ребра, интеркостални съдове, езофагеални съдове, аорта, ГПВ и ДПВ, сърце. Травматичен хемоторакс- излив на кръв в плевралната кухина. Източници на кървене: разкъсване на б. дроб; лезии на гръд. стена, пулмонални съдове, аорта, на сърцето. ВИДОВЕ: парциален; тотален; ХЕМО-ПНЕВМОТОРАКС; коагулирал хематом. Симптоми: болка и диспнея. КЛИНИЧНИ БЕЛЕЗИ: хипотония; тахикардия, перкуторно притъпление, девиация на трахеята и медиастинума.
ДИАГНОЗА: клинично изследване, рент. изследване, КТ, торакоцентеза, торакоскопия. ЛЕЧЕНИЕ: торакоцентеза, плеврален дренаж, торакоскопия, автохемотрансфузия, торакотомия- ИНДИКАЦИИ: хемодинамично нестабилен пациент с кървене от дрена над 1000 мл.; хемодинамично стабилен пациент с кървене от дрена 200 мл/час за 2-4 часа; коагулирал хемоторакс.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хирургия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.