Хигиенна характеристика на условията на живот в населените места


Категория на документа: Медицина


- автобуси - 83-95 dB/A;
- мотоциклети - 81-90 dB/A;
- трамваи - 79-96 dB/A.
* Стойностите са доста различни и зависят от конструктивните особености на двигателя, режима на движение, техническото състояние и правилната експлоатация.
* аучно-техническият прогрес, изискванията за комфорт и екологичните изисквания налагат непрекъснато намаляване на шума при отделните МПС, но от друга страна непрекъснато увеличаване на техния брой (плътността на транспортния поток) води до посоченото по-горе засега постоянно нарастване на шума в населените места.
* Важен фактор за това е и уличната мрежа - "машина за движение", наречена от Le Corbusier.
* Качествата на нейната настилка, ширина, озеленяване, отстояние на сградите, както и нейната основна функция да прониква и свързва всички зони на населеното място, определят нейното значение за степента на интензивност и разпространение на шума в населеното място.
* Посочва се, че понастоящем в големите градове през деня уличният шум е с интензивност 65-85 dB/A (в градовете у нас - 65-75 dВ/А), но пиковите стойности (на оживени кръстовища е часовете с върхово натоварване; при преминаване на тежкотоварен транспорт, автобуси и трамваи) достигат до 90-95 dВ/А.
* Тези високи нива на уличен шум причиняват интензивност на проникващия шум а жилищните помещения от 64-65 dВ/А при отворени прозорци и 47-51 dВ/А при затворени.
* За сравнимост на посочените по-горе интензивности: "горски шум" (безветрие) - 20 dВ; тих разговор между двама души - 40 dВ; обикновен разговор - 60 dВ; тъкачно производство - 90-96 dВ; компресор - 100 dВ;
Основни източници на шум
* При анкетни проучвания в Лондон, от 1400 анкетирани 82 % са посочили уличния шум като основен източник на шум с раздразващо действие, 16% са посочили като основен източник шума от съседите си, 1% - на собствения си в жилището шум и само 1% не са считали, че шумът е фактор с дразнещо действие.
* При други проучвания, с измерен уличен шум с еквивалентно ниво 70-75 dВ/А, над 50% от анкетираните са посочили, че проникващият в жилището им шум е с дразнещо действие през деня, а през нощта нарушава съня им.
* Освен източник на шум, транспортът - особено тежките МПС и метрото, е източник на вибрации в инфразвуковия диапазон (3-10 Нz) в сградите, които причиняват също раздразнителност, бърза уморяемост, нарушават съня.
Въздействие на комуналния шум върху организма на човека
* Шумът в населените места се явява стресов фактор за организма.
* В зависимост от интензивност, спектрален състав, време на експозиция, той предизвиква временни или постоянни изменения с разнообразен и комплексен характер, т. е. той засяга цялостно организма при преобладаване на една или друга симптоматика.
Въздействие на комуналния шум върху организма на човека
* Обобщено действието на комуналния шум се проявява като:

1. Психично въздействие - намаляване на работоспособността, затруднени речеви комуникации, раздразнение.

2. Физиологично въздействие:

• Върху слуховия апарат - временно и трайно

повишение на слуховия праг.

• Върху обменните процеси и функциите на отделните органи и системи (сърдечносъдова, ендокринна, вестибуларна, дихателна и т. н.).

• Върху висшата нервна дейност и невровегетативната реактивност, т. е. върху организма като цялост.

3. Въздействие върху съня.
Въздействие на комуналния шум върху организма на човека
* За разлика от постоянно действащия и с високи интензивности (над 85 dВ/А) производствен шум, тук не се наблюдава най-специфичният ефект на шума - понижената слухова сетивност.
* Счита се, че понижението на слуховата сетивност, при градския жител се дължи преди всичко на презбиакузиса (възрастовото повишение на слуховия праг), съчетан с действие на интензивен шум в производството, бита, някои спортни дейности (дискотеки, моторни спортове, стрелба и т. н.).
Влияние на градския шум върху организма при отделните системи
* Влияние върху централната нервна система -промени в ЕЕG, психична нестабилност, нарушения в паметта, раздразнителност, нервна преумора.
* Влияние върху вегетативната нервна система -усилен съдов тонус, нарушения в сърдечния ритъм, повишено артериално налягане.
* Влияние върху храносмилателната система - нарушение на стомашната секреция - понижено количество и киселинност, забавен пасаж на храната, нарушено усвояване на хранителните съставки.
* Влияние върху дихателната система - промени в честотата на дихателните движения и повишение на минутния дихателен обем.
* Влияние върху ендокринната система - повишение на основната обмяна, увеличено отделяне на катехоламини (адреналин и норадреналин), АСТН, тироксин и трийодтиронин (Т4 и ТЗ), тиреотропен хормон (ТSН) и т.н.
Влияние на градския шум върху организма при отделните системи
Всички тези отрицателни въздействия на шума водят до:
* повишаване на общата заболяемост, вследствие на понижената обща имунобиoлогична реактивност на организма;
* повишение на честотата на заболеваемостта от неврози, язвена болест, артериална хипертония, хронична исхемична болест на сърцето;
* намалява се работоспособността (бърза уморяемост), развива се преумора, вследствие нарушения отдих и сън.
Влияние на градския шум върху организма при отделните системи
* Посочва се, че при епидемиологично проучване при 1000 души в София е установена около 1,5 пъти по-висока честота на артериална хипертония при лица, живеещи в шумни зони.
* При тях е намерена и достоверно по-ниска възраст на поява на заболяването в сравнение с живеещите в тихи зони.
* Намерени са и статистически достоверно по-високи стойности на систолично и пулсово налягане при хипертониците (мъже и жени) в шумни зони.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хигиенна характеристика на условията на живот в населените места 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.