Хигиенна характеристика на условията на живот в населените места


Категория на документа: Медицина


* По-висока влажност е измерена в терените, засадени с кестени - 49%, а по-малка в тези с липи - 46%, и тополи - 44%.
* Особено благоприятно в това направление е съчетанието на зелени насаждения и открити водоизточници.
* Известно е, че зелените насаждения намаляват скоростта на вятъра.
* В зависимост от гъстотата и структурата на засаждане и от вида на дърветата, скоростта на вятъра намалява от 30-40% до пълно затишие навътре в парковете.

* Растенията влияят на въздушната йонизация.
* Установено е, че броят на леките йони във въздуха на квартал с озеленена територия е 141% спрямо контролен участък, в парк - 159%, също в парк, не близо до фонтан - 259%, а в неозеленен жилищен квартал-65%.
* В парковете е понижен коефициентът на униполярност (преобладават леки отрицателни йони) и особено силно се намаляват тежките йони.
* Зелените насаждения задържат праховите аерозоли чрез филтрирането им и чрез намаляване скоростта на вятъра, благоприятстваща по-бързотo им утаяване. Прахта във въздуха в райони със зелени насаждения е 2-3 пъти по-малко.

* Зелените насаждения влияят и върху химическия състав на въздуха.
* Установено е напр., че при отсъствие на растителност азотните окиси, отделяни от предприятие на разстояние 1 km от него, са 0,7 mg/m, а при наличие на зелена площ - 0,13 mg/m.
* Установено е и намаляване до 1,5-2 пъти на концентрацията на въглеродния окис и на органичните вещества във въздуха при наличие на зелени площи.
* Газовете се намаляват от зелените площи чрез тяхното равномерно разсейване и проникване през листата, с последващо усвояване и метаболизиране.

* Растенията не само намаляват праховите и газовите замърсители, но и силно понижават въздушната микрофлора.
* Това се дължи както на пониженото количество прахови аерозоли, така и на отделени от растенията вещества - соли, алдехиди, кетони, феноли (т. нар. фитонциди) със силен антибактериален ефект.
* Най-силен такъв ефект се наблюдава при иглолистните (борови) дървета, следвани от бука, върбата.
* Зелените насаждения със средна гъстота и височина 7-8 m снижават шума с 10-13 dB/А.
* При други изследвания, при по-голяма гъстота на насажденията е намерено снижение до 23 dВ/А.
* Малките вътреквартални градинки имат по-слаб шумозащитен ефект, зависещ от планировката и вида на зелените насаждения (намаление до 4-7 dВ/А).

* Съчетанието на много фактори, свързани с озеленените места оказва комплексно благоприятно влияние по отношение на терморегулацията, функциите на дихателната и сърдечносъдовата система, обмяната на веществата, нервно-хормоналната регулация, възстановяването и т. н.
* Редица изследвания са показали, че при престояване на хората в зони със зелени насаждения през лятото честотата на пулса спада, кожната температура и потоотделянето се намаляват, намалява и отделянето на адреналин в урината.
* Това се обяснява както с действието на променения локален климат, така и с успокояващото и психотонизиращото действие на зелените насаждения.

Шум в населените места
* В съвременния град не по-малко значение от химическото и праховото замърсяване на въздушната среда има и "шумовото замърсяване".
* От хигиенна гледна точка шум е всеки звук (включително и тон), който действа неблагоприятно върху здравето, нарушава отдиха, смущава контакта на човека с околната среда нарушават се слуховите и речевите връзки.
* В условията на урбанизацията на живота непрекъснато нараства интензитетът, броят и разнообразието на различните източници на шум.
* Посочва се, че през последните няколко десетилетия в големите градове нарастването на интензитета на шума е средно 1 dBА годишно, съчетано с непрекъснато увеличение размера на териториите, на които шумът въздейства.

Шум в населените места
* Шумът в населените места по своя характер е предимно широкоспектърен (широк честотен диапазон), по-често прекъсващ, отколкото постоянен.
* Той е с различна интензивност по време (денонощие, сезон) и в различните райони на населеното място.
Основни източници на шум
* В населеното място и помещенията (жилищни и най-различни други комунални заведения - болници, училища, ресторанти, офиси и т. н.) те могат да се групират като:

1. Транспортен шум - автомобилен (леки автомобили, мотоциклети, камиони), обществен релсов и нерелсов транспорт, жп транспорт, авиационен.

2. Промишлени предприятия, работилници и складове.

3. Вътреквартален шум - училища, детски заведения, магазини, гаражи, дискотеки, ресторанти, клубове и т.н.

4. Вътресграден шум - от разположени в самата сграда източници - асансьори, трансформатори, хидрофорни уредби, магазини, работилници, сметопроводи, вентилационни съоръжения и т.н.
Основни източници на шум
* Основен източник на шум - като интензивност, всеобхватност, трудност за ефективни профилактични мерки, се явява автомобилният транспорт.
* Посочва се, че при движението си моторните превозни средства (МПС) генерират шум с интензивност:
- леки автомобили - 72-90 dB/A;
- товарни автомобили (бензинови) - 74-106 dB/A;
- товарни автомобили (дизелови) - 90-108 dB/A;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хигиенна характеристика на условията на живот в населените места 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.