Епилепсия и деменция - болест на Aлцхаймер


Категория на документа: Медицина


Травма на мозъка. Процентът на честотата на травмата на мозъка се колебае между 3 и 21. Родовата травма се намира в 6,6- 16,3%. Особено значение се отдава на продължителната и тежка асфиксия. При 100 болни с темпорална епилепсия се намират родови травми- компресия или аноксемия в 63%. Послеродовата травма играе също не малка роля. Огнестрелните наранявания на мозъка дават 43% припадъци. Най-голям процент гърчове дава ФТ - 80%, Рг- 71%, Ф - 53%, Т - 48%.
Инфекции. В ранна детска възраст неясно фебрилно заболяване, менингит, менингоенцефалит, конто могат да изчезнат безследно. Между инфекциите особена епилептогенна роля играят: сифилисът, петнистият тиф, морбили, коклюш, паротит, грип, ТБК, скарлатина, пневмония, малария, ревматизъм и пр.
Интоксикации. Редица екзоинтоксикации могат да предизвикат епилептични припадъци: олово, мед, арсен, стрихнин, кокаин, абсент, камфора, морфин, ерготамин, СО, алкохол. Значението на половите жлези проличава във факта, че често първите припадъци започват в пубертета, а също така има случаи, при които припадъците имат връзка с менструацията и се наблюдава подобрение в периода на менопаузата. Еклампсията на бременните може да бъде повод за развитие на епилепсия. Дисфункцията на хипоталамичната област може да предизвика по хуморален път епи припадъци. Познати са припадъци при захарен диабет, диабетес инсипидус или адипозо-генитална дистрофия- Наполеон I.
Нарушения на кръвообращението.Припадъци могат да се наблюдават при хипертонична болест, кашлица (бетолепсия), синдром на Адам-Стокс и др.
Рефлекторни фактори. Познати са цял ред центростремителни импулси, способни да предизвикат епилептични припадъци: дразнене на периферен нерв, болеви раздрази на вътрешни органи, импулси на двигателния апарат, от сетивни органи. Особено значение има т.н. "рефлекторна епилепсия", явяваща се в резултат на нараняване на крайниците с образуване на местни болезнени ръбци. Сино-каротидната област се оказва особено чувствителна- притискане на сънните артерии провоцира в 18% припадък при епилептици. Други рефлекторни моменти са: болеви усещания от стомашния тракт при паразити, невралгия на слънчевото сплетение- "соларна епилепсия" , силни светлинни раздрази- "фотогенна епилепсия", червеният цвят се оказва най-епигенен, мирисна раздраза, отити и чуждо тяло в слуховия канал, вестибуларни изследвания, звукови раздрази (със звън на телефон - Бехтерев), "акустикомоторен припадък" (Пенфилд). Бикфорд (1956) описва пти мал при гледане на различни десени платове, Мичел и сътр. (1954)- гърч при гледане на безопасна игла, Ефрон (1957) прекъсва аура на темпорална епи при поднасяне миризма на жасмин, като създава рефлекс за подтискане на гърчовото състояние при поставяне на гривна и жасмин. Случая на Никитин при слушане на една и съща ария, което се обяснява със закрепване на временна условна връзка между ария и епилептичния припадък.
Психични фактори: В някои случаи епилептичният припадък може да бъде обусловен от психични причини: страх, гняв, мъка, като емоционалния момент е груб, прост, силен, неочакван, без каквато и да било преработка, с психологичен отенък, както е при НУ припадъци.
Патофизиология.
Патогенезата се свежда до това, че в изолиран болен пункт в кората на главния мозък, пункт с патологично инертен застоен възбуден процес, характеризираш се със силна взривчатост и периодичност от време на време, под влияние на идващи отвън раздрази (от външната среда), възниква внезапно взрив от силна възбуда. Веднага около този пункт, също така внезапно, се развива и ирадиира по цялата кора чрез отрицателна индукция силно подтискане. Благодарение на разлятото корово подтискане, подкорието внезапно се освобождава от задържащото влияние на кората, разтормозва се и се индуцира положително. Взривът от възбуда на подкорието се сменя с неговото подтискане и настъпва послепристъпно обездвижване- сън. високоволтажни остри и бавни вълни, които се комбинират по различен начин при различните припадъци.
Най-благоприятни условия за възникването на епилепсията е силния тип нервна система по Хипократ (холеричен). Съвременните изследвания показват, че при епи гърча настъпва синхронно еднопосочно разстройство на равновесието на мембранните потенциали на група неврони, при което се получава високофреквентна хиперсинхронизация, деполаризация и нерегулирано синапсно разпространение на възбудата. Тази синхронизация според Ленокс на различните групи клетки от гледна точка на времето представлява интеграция на действието, но от гледна точка на сложното взаимодействие на различните ядрени разряда и комплекси неврони- дезинтеграция. Тези явления се изразяват на ЕЕГ с хиперсинхронни високоволтажни остри и бавни вълни, които се комбинират по различен начин при различните припадъци
Патоанатомия:
1) Бавно прогресивно развитие на астроцитарна глиоматоза с различна локализация, но най-често в темпоралния дял, съпровождаща се със значителни фиброзни изменения в съдовата стена. Този процес е свързан с вътреутробни, родови въздействия от травмен или друг характер, инфекции на нервната система и пр.
2) Остри изменения, настъпващи по време на гърч, наподобяващи на експериментална хипоксемия: хроматолитични изменения, атрофия на нервните клетки, предимно на слоевете на кората, амониевия рог и малкия мозък.
КЛИНИЧНА КАРТИНА. Основната проява на заболяването е епилептичния припадък, който се проявява главно в три форми: гранд мал, пти мал и психични еквиваленти (епилептичен автоматизъм).
Предвестници на припадъците: биохимични изменения- повишава се общото количество на белтъка в кръвта за сметка на албумините, намалява се отделянето на азот в урината и се натрупва остатъчния азот в кръвта, настъпва алкалоза, по-рядко ацидоза, увеличава се Са в кръвта, а се снижава неорганичния фосфор, хлора и хлоридите. Наблюдава се олигурия, която след припадъка минава в полиурия. Преди припадъка токсичността на кръвта се увеличава, артериалното налягане се повишава.
Често в 60-70% от случаите за кратко време припадъците се предшестват от стереотипно повтарящо се усещане, което болният помни, наречено АУРА.
Различаваме: Сетивна аура Представлява парестезии под формата на усещане на хлад, изтръпване, лазене на мравки, полъх на вятър, откъдето още от древността носи наименованието си. В други случаи аурата е под формата на сухост в устата; усета, че ръката или пръстите се отделят или удължават.
Обонятелна аура се среща под формата на мирис на дим или на лекарство.
Вкусовата аура е под формата на горчив или металически вкус.
Зрителната аура се изразява в загуба на зрение, в стеснение полето на зрението, в хемианопсия, зрителни халюцинации, като: ярка светлина, блестящи петна, ивици на огън, ярка червенина и пр. Понякога се срещат и по-сложни халюцинации като човешки фигури. В други случаи предметите изглеждат по-големи (макропсии) или по-малки (микропсни).
Слухова аура- явява се под формата на особен звук, своеобразна музика. Вестибуларна аура- пристъпи на световъртеж.
Моторна аура- включва в себе си определено стереотипно движение. Най-отчетлива форма на моторна аура е Джаксъновия гърч, при който съкращенията започват от определена част на тялото и постепенно се разпространяват, следвайки коровите зони. Понякога това се изразява в обръщане на главата и погледа в определена страна- "адверзивни" припадъци, в други случаи- под формата на бягане, въртене; при бягане напред- "прокурсивна епилепсия", при въртене около своята ос- "ротаторна епилепсия". Явяват се като дъвкателни, смукателни, мляскащ движения, наречени "оперкуларни". Среща се и речева аура, при която болният изговаря някаква фраза, най-често безсмислена и проста, или чува някакви думи, или не може да каже нещо.
Вегетативна аура. Изразява се в неприятни усещания от страна на сърцето (кардиална аура), от корема (абдоминална, епигастрална) или под формата на позиви за уриниране и дефекация, потоотделяне, хълцане, слюноотделяне, болки в тестикулите, пиломоторно настръхване, неволно гълтане.
Психична аура- проявява се със страх, тъга или обратно с необяснима радост и неземно щастие (Достоевски), под формата на дежа вю или жаме вю.
ГОЛЯМ ЕПИЛЕПТИЧЕН ПРИПАДЪК (М. майор). Развива се по следния начин: болният внезапно губи съзнание и пада като подкосен без най-малка възможност за избиране на място, при което често се наранява, изгаря, ако е във вода може да се удави. Едновременно със загубата на съзнание настъпва тоничен гърч на цялата мускулатура (ТОНИЧНА ФАЗА). Лицето застива в гърчова гримаса, главата често се обръща встрани, очите- встрани или нагоре. Челюстите са стиснати. Крайниците изпънати. Гръдният кош застива при положение на форсирана експирация. Често от гърча са обхванати и гласните връзки така, че болният в началото на припадъка издава силен вик. Дишането престава. Шийните вени се надуват. Лицето в началото е бледо, а после посинява и се подува. Зениците са разширени и не реагират на светлина. Тази фаза трае от няколко секунди до половин минута и се сменя с клонична фаза.
През време на клоничната фаза дишането се възстановява и става шумно и трептящо. Цианозата изчезва. В мускулите на лицето, тялото и крайниците се появяват силни, неритмични гърчови тласъчни съкращения, често синхронни и симетрични. Гърчовете постепенно стават по-големи, по-разпространени, но по-редки. От устата изтича пяна, често кърваво оцветена поради прехапвания по време на тоничен гърч език. Сфинктерите се разхлабват и болният се изпуща по малка нужда, а по-рядко се получава изтичане на сперма и неволева дефекация. Понякога гърчовете могат да доведат до изкълчване на долната челюст или в друга става или до счупване на някой прешлен. Постепенно гърчовете се разредяват и изчезват с дълбоко вдишване. Тази фаза трае 2-3 минути.
Настъпва третата сопорозна фаза. Това състояние прилича на дълбок сън. Болният е спокоен с разхлабена мускулатура, бледо лице и потна кожа. Това безсъзнателно състояние трае до половин час, след което болният идва на себе си, но за известно време, не може правилно да се ориентира в обстановката. В други случаи тази фаза може да премине непосредствено в естествен сън, който трае няколко часа. Болният се събужда с чувство на разбитост, главоболие и липса на спомен за случилото се. По време на припадъка сухожилните рефлекси могат да изчезнат или да се усилят, кръвното налягане да се повиши, температурата да се покачи. В урината могат да се установят белтък и цилиндри.
МАЛЪК ПРИПАДЪК (М. минор, пти мал)
Едни от авторите правят разлика между малък припадък и абсанс, а други ги отъждествяват.
Малкият припадък се изразява в загуба на съзнание за една или няколко секунди. Болният за момент прекъсва своята работа или говора си, но като идва на себе си продължава от там до където е свършил. Понякога по време на припадъка лицето побледнява, по-рядко се зачервява. Не се съпровожда от общ гърчове, не пада, но понякога изтървава предмета, който държи. Околните могат да не забележат припадъка, но болният разбира, че с него се е случило нещо. Понякога, през време на припадъка се наблюдават дават отделни краткотрайни потрепвания (миоклонии).
Малките припадъци се срещат най-често в детската възраст. Честотата им е по-голяма от тази на гърчовите припадъци. Понякога преминават в големи припадъци. С възрастта отслабват или се заменят с големи припадъци.
Епилептичен автоматизъм (психомоторен припадък).
Състояния, през време на които болният загубва връзка с околните, престава да разбира речта, която му се говори, извършва немотивирани, често сложни нелепи действия, става, говори нещо непонятно, отива някъде, започва да се облича, плюе, уринира в стаята, онанира и пр. Понякога през това време извършва дъвкателни, смукателни и гълтателни движения, Лицето може да се зачерви, появява се саливация, тахикардия. Опасен за себе си и околните. Тези пристъпи се развиват с или без аура. Честота- 35,8%. Пристъпите траят минути до десетки минути. След пристъпа болният е дезориентиран, а когато дойде на себе си, има пълна амнезия за случилото се.
Други вариации на епилептичния припадък:
1. Миоклонии- миоклоничните гърчове често съпровождат малките припадъци, но могат да се явят и самостоятелно.
2. Епи нистагъм- пристъпи до 15 секунди.
3. Зенична епилепсия- изразяваща се в лагофталм и мидриаза.
4. Статична епилепсия- внезапно падане на земята, след което веднага болният става на крака и продължава работа. Не губи съзнание.
5. Подкорова или стриарна епилепсия- наличие на тонични гърчове.
6. Мезенцефални припадъци- тонични екстензионни гърчове със загуба на съзнанието (картина на децеребрационна ригидност). Най-често се среща пра тумори.
7. Диенцефални припадъци. Хипоталамични припадъци с вазомоторни прояви. Често двуфазни- в началото спазъм, който се сменя с хиперемия, повишаване на кръвното налягане. Температурата се повишава. Кожата настръхва, появява се полиурия, полидипсия, сълзотечение, прозяване, хълцане, булимия, императивни позиви за дефекация, патологична сънливост.
8. Пристъпи от епи сън. Представлява фазата на дълбок сън след голям епилептичен припадък, проявяваща се самостоятелно. От нарколепсията се различава по това, че може да трае дълго- денонощие и повече.
9. Пароксизмални психични разстройства- някои автори различават "епилептичния автоматизъм" от "психичния еквивалент". В психичните еквиваленти се включва по-сложна психична симптоматика: загубва се яснотата на съзнанието. Болният става недостъпен, лошо се ориентира, появява се обърканост, възникват илюзии, халюцинации. В настроението преобладава страх, гняв, злоба, екзалтация. Под влияние на халюцинациите болните бягат дори на големи разстояния, встъпват в борба с "мними" врагове, убиват случайно намиращи се пред тях хора.
Описват се сумрачни състояния, през време на които болните извършват сложни действия, говорещи, че те правилно възприемат околната действителност и реагират адекватно, макар че след това нищо не помнят за своите постъпки. Напр.: търговец от Хавър пътува за Бомбай, друг- от Париж до Марсилия и пр. Среща се "епилептичен делир", епилептичен ступор, параноиден синдром и др.
Епилептична промяна на личността. Освен пристъпяйте психични промени при епилептично болните се наблюдават изменения на психичния облик в неговите емоционални, волеви реакции и особено в мисленето. Те се срещат в 70%. Характерът се изменя- появява се раздразнителност, избухливост, злобност, агресивност, насилствени действия, жестокост до убийства. Едновременно с това може да се развие сладникавост, уродливост, самоунижение, прекалена любезност, ласкателство и пр. Епилептиците са монотонни, еднообразни, бавни и пр., мислите им показват трудна подвижност, упоритост, натрапливост, не са в състояние да преминат от една тема в друга, склонни са да повтарят едни и същи мисли. Лошо отделят важното от неважното, проявяват извънредна обстоятелственост, детайлизират с излишни подробности.
У много болни, при които заболяването започва в ранна възраст се развива слабоумие, снижение на паметта, ограничение на съжденията, съобразителността. Слабоумието не е задължително (напр. Достоевски, Флобер, Хелмхолц и др.).
Протичане и прогноза: В началото припадъците са по-редки, по-късно зачестяват, от 1- 2 годишно до няколко дневно. Понякога са свързани с менструацията при жените.
Епилептичен статус- серия от припадъци, при които между отделните припадъци съзнанието на болните не се възстановява. Числото на припадъците може да стигне 100-200 и повече. Тогава се развива кома. В урината се явява белтък. Температурата се повишава до 41°С, Развива се мозъчен едем и ако не се вземат мерки, болните могат да загинат. Често епи статусът се предизвиква след прекъсване на антиконвулсивните средства. Протичането на заболяването може да бъде леко, но и тежко с бързо развитие на деградация.
Прогнозата не трябва да се счита съвсем неблагоприятна. 10-20% от случаите се излекуват.
Диагностика и ДД:
1) хистерия;
2)вазомоторен синкоп;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Епилепсия и деменция - болест на Aлцхаймер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.