Епилепсия и деменция - болест на Aлцхаймер


Категория на документа: Медицина


2.1.1. Доброкачествени неонатални фамилни гърчове.
2.1.2. Доброкачествени неонатални гърчове.
2.1.3. Доброкачествена миоклонична епилепсия в ранно детство.
2.1.4. Ювенилна миоклонична епилепсия (импулсивен petit mal).
2.1.5. Генерализирани тонично-клонични гърчове при събуждане.
2.1.6. Други идиопатични генерализирани гърчове.
2.2. Идиопатични и/или симптомни.
2.2.1. West- синдром, (инфантилни спазми, Blitz-Nick-Salaam Krämpfe).
2.2.2. Lennox- Gastaut- синдром.
2.2.3. Епилепсия с миоклонично-астатични гърчове.
2.2.4. Епилепсия с миоклонични абсанси.
2.3. Симптомни.
2.3.1. С неспецифична етиология.
2.3.1.1. Ранна миоклонична енцефалопатия.
2.3.2. Със специфична етиология.
2.3.2.1. Генерализирани гърчове при мозъчни тумори;
2.3.2.2. Генерализирани гърчове при мозъчна цистицеркоза.
2.3.2.3. Генерализирани гърчове при мозъчна токсоплазмоза.
2.3.2.4. Генерализивани гърчове при черепно-мозъчни травми.
2.3.2.5. Генерализирани гърчове при съдови заболявания на главния мозък.
2.3.2.6. Генерализирани гърчове при възпалителни заболявания на главния мозък.
2.3.2.7. Генерализирани гърчове пра енцефалопатии (ренална, диализна, чернодробна, диабетна и др.)
2.3.2.8. Генерализирани гърчове при интоксикации.
2.3.2.9. Генерализирани гърчове при други заболявания.
3. Неразграничени огнищни и/или генерализирани гърчове.
3.1. Съчетани генерализирани и огнищни гърчове.
3.1.1. Неонатални гърчове.
3.1.2. Тежка миоклонична епилепсия в ранна детска възраст.
3.2. Неясни генерализирани и/или огнищни гърчове.
3.2.1. Нощни големи гърчове.
3.2.2. Други гърчови състояния.
4. Особени гърчови синдроми.
4.1. Фебрилни гърчове.
4.2. Гърчове при стрес, сънна депривация и други.
4.3. Детска хронична прогресираща "epilepsia partialis continua
ЕПИЛЕПСИЯ
Определение: Епилепсията е хронично, полиетиологично заболяване на главния мозък, което се характеризира с повторни гърчови, негърчови или психопатологични пароксизмални прояви, резултат на свръх силни невронни разряди и развитие на емоционални и психични разстройства.
Епилепсията представлява заболяване, главната проява на което са периодично настъпващи гърчови припадъци със загуба на съзнание.
ИСТОРИЯ. Названието епилепсия произлиза от гръцката дума "epilambano"- хващам, обхващам, прилепвам. В съчиненията на Хипократ епилепсията фигурира като Мobus сацер- свещена болест. С това понятие древните народи са искали да покажат, че болният се обхваща от някаква тайнствена болест или дяволска сила. Наричали са я още М.Дивинус (божествена болест), М.Демониакус (демонична болест). Обвинявали са небесните светила като причина за пораждането й- звездна болест (М.Астралис), лунна болест (М.Лунатикус). В древния Рим са я наричали М.Комициалис (комитетска болест).
През втората половина на XIX век френският невролог Браве, а по-късно Джаксън (шотландски невролог) описват местни ограничени гърчове при дразнене кората на големите полукълба. Към края на XIX век Кожевников съобщава друга форма на епи проява с термина епилепсия парциалис континуа.
От началото на XX век започнала усилено да се изучава наследствеността като фактор за поява на епилепсия. Наследственото предразположение представлява характеристика на особена форма епилепсия, при която липсват органични изменения в главния мозък и отсъства местната компонента на припадъка, обозначена с термина "идиопатична" или "генуинна епилепсия".
В разрез с тези схващания И,П.Павлов можа да покаже, че при епилепсията се касае не до някакво разлято заболяване на големите полукълба, а до патологично състояние на изолирани пунктове от кората на главния мозък. Съвременните достижения на ЕЕГ и ЕКоГ показаха, че е значителен броя на случаите от епилепсия, при които се установяват в мозъка местни изменения- епилептогенни огнища (Пенфилд, Джаспер и др.). Такава форма на епилепсия получи названието "фокална". Освен ЕЕГ данни, тази форма притежава и своеобразна аура.
Характерното за съвременния етап на изучаването на епилепсията е от една страна изясняване различните, провокиращи заболяването моменти и органични поражения на мозъка, а от друга страна се проучват особеностите на обмяната на веществата и характера на вродените предразположения.
Това е в същност направление, което постепенно започва да стеснява представите за "идиопатична" или "генуинна" епилепсия, които се заменят с понятието "криптогенна симптомна епилепсия".
В патогенезата на епилепсията участват два фактора: вродено предразположение, изразяващо се в повишена възбудимост на мозъка, вероятно свързана с известна особеност на обмяната на веществата и провокиращ момент: външен (травма, инфекция, патологични импулси и пр.), които са задължителни за всички случаи на епилепсия. В различни случаи взаимоотношенията между епилептичния фон и провокиращите моменти са различни. На единия полюс са случаите със значителна изразеност на възбудимостта на кората и са необходими слаби фактори за появата на заболяването. На другия полюс са случаите с обратните отношения. Между тези крайни типове лежат редица преходни комбинации.
ЧЕСТОТА: На 1000 души население боледуват в: Германия- 2,9, в Италия- 1,15, в Англия- 0,3, в Швеция- 5,0, САЩ- 5, Москва-3-4.
ЕТИОЛОГИЯ: Пол и възраст- полът не оказва съществено влияние за появата на заболяването. Приблизително половината от болните заболяват до 15 год. възраст.
НАСЛЕДСТВЕНО ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ. У нас фамилната обремененост сред епилептично болните е 21%, а според чужди статистики 35%. В болшинството от случаите епилепсията не е наследствена болест в прекия смисъл на думата. Повечето от болните не получават болестта непосредствено от единия родител и рядко се предава на децата на болния. Ако двамата родители са епилептици, рискът децата да развият епилепсия нараства до 21%.
ХУМОРАЛНИ ОТКЛОНЕНИЯ: Случевски И.Ф. счита, че водеща роля в произхода на епилепсията играят натрупващите се в кръвта азотни съединения, продукти на нарушената пикочообразувателна функция на черния дроб- амоняк, въглена киселина, амониев карбамид. Щейман М.С. намира у епилептици висок процент съдържание на белтък в кръвта- 9,1 гр%. При болните се установява неустоичивост на алкално-киселинното равновесие: pH се колебае от 7,26 до 7,48 при норма 7,33-7,39 (Бигвууд).
Наблюдават се колебания в съдържанието на Са, К, P, захарта, холестерина, билирубина и др. в кръвта на болни от епилепсия. Тук стои въпросът, дали тази изменчивост на обменните процеси е причина или последица от епилептичните разряди.
ВЪНШНИ НЕБЛАГОПРИЯТНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ (СИМПТОМАТИЧНА ЕПИЛЕПСИЯ)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Епилепсия и деменция - болест на Aлцхаймер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.