Детска церебрална парализа


Категория на документа: Медицина


От добре познатите на педиатрите и детските невролози етапи в развитието на детските двигателни умения тук във връзка с третирания проблемби трябвало да се отбележат само два: а. През първите 2-3 месеца след раждането детето е с хипотонична мускулатура, като преобладава флексорният тонус. Екстензорният мускулен тонус се развива след втория месец постепенно, когато детето започне да вдига главата си при поставяне по корем. След 4-ия месец физиологичната хипертония се заменя с нормален тонус. б. Друго важно явление през първите 2-3 месеца е наличието на примитивните тонични рефлекси- хватателен на Robinson, на обгръщане на Moro, на дразнене на стъпалото на Bauer, шиийнотоничните рефлекси на Magnus и Klein и др. Всички тези рефлекси изчезват към третия-четвъртия месец след раждането.

Патологичните отклонения в двигателния акт при кърмачетата с церебрална парализа, по наличието на който можем да поставим ранно диагнозата са следните:

1. Повишеният мускулен тонус не се нормализира, а остава и дори се увеличава след 4-месечна възраст.
2. Тоничните примитивни рефлекси не изчезват във физиологичен срок, а персистират и могат дори да доминират над двигателната активност на детето, като го сковават в тонично напрежение при всеки опит за активно движение и по този начин сериозно възпрепятстват нормалното му психомоторно развитие.
3. При положение на гръб детето е с извита назад глава в максимален екстензорен спастицилитет, дължащ се на тоничната лабиринтна рефлексна активност.
4. При опит за кръстосване ръцете на детето напред пред гръдния му кош, изследващият усеща резистентност.
5. При пасивно или активно обръщане на главата на една страна и псилатералните крайници се екстензират, а контралатералните се флексират- рефлекс на Magnus и Klein.
6. При свиване на краката в коленете и тазо-бедрените стави към корема изследващият усеща резистентност, която трудно преодолява.
7. При поставяне детето по корем нормално то рефлекторно обръща главата си встрани. Детето с церебрална парализа лежи с лице, забито в леглото. Това е особено ценен белег. Наличието му, дори и да липсват други признаци за церебрална парализа, говори за сериозно увреждане на централната нервна система.
8. Когато е по корем, детето с церебрална парализа не може да извади ръцете си, ако те са поставени под гръдния кош.
9. Ако на детето с церебрална парализа, което лежи по корем, вдигнем главата с поставена под брадата ръка, усещаме ригидност. Детето изтегля ръцете си флектирани нагоре, вместо да ги опъне назад за опора, както е нормално.
10. Нормалното дете, държано за кръста и повдигнато във въздуха, протяга напред ръцете и китките си, когато отново се снеме към леглото. Детето с церебрална парализа вдига нагоре ръцете си във флексия и не се стреми към опора с тях.
11. Нормалното дете от шестия-седмия месец до втората-третата година, ако се поддържа под корема, изправя главата си и извива гръбначния си стълбс конкавитет нагоре (феномен на Lindau). При дете с церебрална парализа това не се получава. Краката и главата висят безпомощно, а гръбначния стълб е с конкавитет надолу.
12. Нормалното дете от същата възраст при поддържане на гърба свива главата си напред и извива гръбначния си стълб с конкавитет нагоре. При дете с церебрална парализа това не се получава и главата виси безпомощно.
13. При поставяне в седнало положение нормалното 6-7 месечно дете държи гърба си изправен, контролира добре положението на главата и дори може да седи без подкрепа. Детето с церебрална парализа или не може да седи поради силно изразената екстензорна хипертония, или пада в различни посоки, като не е в състояние да контролира положението на главата си.
14. Ако дете с церебрална парализа се хване под мишниците и се вдигне така, че краката му да не опират никъде, се вижда, че краката са опънати и са с насочени надолу стъпала, като че се кръстосват.
15. Дистонията със смяна на мускулната хипотония с ригидност и атетозни хиперкинезии е особено характерна за церебралната парализа вследствие на ядрен иктер. Този признак обикновено се появява в кърмаческа възраст.

Описаните ранни признаци на церебрална парализа обикновено лесно се откриват, стига да са известни на лекаря, за да може целенасочено да ги търси. Рано поставената диагноза създава условия за навременно започване на системни рехабилиационни мероприятия. Лечението е продължително, за което е необходим дълъг упорит труд и търпение. Състои се главно от комплекс от съответните рехабилитационни процедури, целящи преди всичко развитие на двигателното умение на детето.

В зависимост от състоянието на детето лечебно-рехабилитационните мероприятия могат да се осъществяват по поликлинично-диспансерен метод или в стационар.

Профилактика. Преди всичко добрите антенатални профилактични мерки и правелното водене на раждането са онези моменти, които могат да доведат до намаляване броя на децата с церебрална парализа. Ранното и правилното лечение на хемолитичната болест у новороденото чрез обменно кръвопреливане, ранното и правилното лечение на интракраниалните инфекции могат да намалят усложненията, каквото са в различните форми на церебрална парализа. Разбира се, в това отношение имат значение всички онези мероприятия, които целят предпазване на детето от инфекциозни болести изобщо, както и от черепно-мозъчни травми.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Ив. П. Керековски - Нервни заболявания в ранното детсво




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Детска церебрална парализа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.