Депресивни разстройства


Категория на документа: Медицина


Клиничната депресия може да възникне заедно с други психични заболявания-например тревожност или разстройства на храненето. Клиничната депресия е по честа при жените. Стресогенните жизнени събития и значими загуби са два от честите провокиращи фактори за този тип депресия.
Дистимията е форма на лека депресия с голяма продължителност, характеризираща се с трайни песимистични възгледи за живота. Терминът е въведен от елините, които вярвали, че имунната жлеза е в основата на всички емоции. Оттук дис-лош и тимия-обозначение за „състояние на ума”.Дистимията по принцип продължава поне две години а понякога повече от 5 години. Това състояние обикновено не води до инвалидизация, а периодите на дистимия могат да се редуват с кратки интервали на нормално самочувствие.Дистимията може да повлия на работата ни или на живота които водим. Всъщност много от хората в това състояние започват да странят от обществения живот и продуктивността им намалява. Човек ако боледува от дистимия риска да развие клинична депресия става голям. Когато дистимията премине в клинична депресия това се нарича „двойна депресия”.
Признаците и симптомите са подобни на тези на клиничната депресия но не са с такъв интензитет и могат да включват само част от симптомите на клиничната депресия.
-трудно съсредоточаване или вземане на решения
-социална изолация
-раздразнителност
-неспокойни или мудни движения
-проблеми със съня
-загуба или наддаване на тегло
При много от страдащите от дистимия първите депресивни преживявания са били в детска или юношеска възраст.Дистимията е рядко срещана при хора над 50 годишна възраст. Друго доказано твърдение е че при 75% от боледуващите от дистимия имат и други здравословни проблеми.
Разстройства на адаптацията.
Разстройствата на адаптацията често предшестват клиничната депресия. Когато брака се разваля, бизнеса пропада, несъмнено започваме да се чувстваме напрегнати тъжни потиснати.Една част от хората се справят с трайните последици от тези житейски стресове, на има такива които не успяват. Това състояние е известно като разстройство на адаптацията когато реакцията на стресогенна събитие или ситуация причинява признаци или симптоми на депресия, но тези признаци и симптомите не са достатъчно за да покрият критерия за клинична депресия.
Лекарите обикновено използуват следните критерии при диагностициране на разстройство на адаптацията.
-Емоционални или поведенчески симптоми, които са реакция към известно събитие, случило се през последните 3 месеца.
-реакцията към събитието е по-бурна от нормална очакваната.
-симптомите не се дължат на траур
Разстройство на адаптацията може да получи всеки. Тези разстройства често възникват в такива периоди от живота, когато сме по раними, когато напускаме родителите си или когато сме към края на професионалната си кариера да речем. Възрастта също е от значение. Когато бизнеса започне да пропада това например на 30 години това не е такъв стрес когато това се случва на 50 години .При 50 годишна възраст самите ние едва ли имаме сили да започнем от начало, имайки се предвид възрастта в която се намираме. Някои хора получават разстройство на адаптацията като реакция на едно единствено сабитие.При други това става при комбинация от стресогенни фактори.
Има няколко различни типа разстроиства на адаптацията .При острото разстроиство на адаптацията се касае за признаци и симптоми, продължаващи по малко от 6 месеца. Когато симптомите остават трайни, състоянието се обозначава като хронично разстройство на адаптацията. Разстройство на адаптацията се класифицира според основните симптоми.
-разстройство на адаптацията с потиснати симптоми
-разстройство на адаптация с тревожност
-разстройство на адаптация със смесена тревожност
-разстройство на адаптация със смесено нарушение на емоциите и поведението
Възрастта често играе роля за типа на адаптационното разстройство, което хората преживяват. Възрастните обикновено стават потиснати или тревожни. Подрастващите са склонни да от реагират несъзнателно на проблемите си .Това може да включва пропускане на учебни часове, употреба на наркотици, повреждане на собственост или някакъв друг вид нехарактерно поведение.
Биополярни разстройства
При някои пациенти с депресия се наблюдават циклично повтарящи се епизоди на депресия или еуфория-мания.Тази болест обхваща двете крайности на емоциите е позната като маниакална депресия или маниакално-депресивно разстройство.
За разлика от депресията в манийната фаза човек се чувства енергичен и неуморим. Може да започне да пръска пари необосновано или да взема решения под възбуда и в повечето случаи погрешни. Възможна е появата на идеи за величие, резултат от които може да бъде всичко от лоши сделки до безразборни сексуални контакти. При някои пациенти по време на манйната фаза се наблюдават епизоди на повишен творчески потенциал и продуктивност.
Признаци на симптоми на мания включват:
-абнормна или прекалена приповдигнатост
-забележими нараснала енергия
-намалена потребност от сън
-нереалистични убеждения в собствените сили и възможности
-повишена разговорливост
-ускорен мисловен процес
-слабост на съжденията
-повишено либидо
-провокативно натрапващо се или агресивно социално поведение
-злоупотреба с алкохол или наркотици
Биополярното разстройство е по рядко от клиничната депресия или дистимията.Рискът от заболяване е еднакъв и при жените и при мъжете.Обикновенно заболяването възниква в юношеска или младежка възраст и се появява периодично през целия живот на пациента. Съществува тенденция за фамилност на заболяването. Около 80-90% от заболелите имат роднина с някаква форма на депресия.
Съществува тенденция признаците и симптомите на биполярното разстройство да се влошават с времето. Възможно е заболяването да започне с депресивни,маникални или смесени епизоди, разделени от светли периоди без симптоми .С времето биполярните епизоди зачестяват, а светлите периоди се скасяват.Тежката депресия или еуфория могат да се придружават от психологични преживявания, включително от халюцинации или налудности.Както при другите форми на депресия, от решаващо значение е да се получи подходящо лечение за биполярното разстройство с оглед предотвратяване на влошаване на заболяването и намаляване риска от самоубийство.
Съществуват три типа биполярно разстройство:
Биполярно разстройство 1 тип при него винаги се включва един или повече периоди на клинична депресия и поне един маниен или смесен период. То може да започне както с клинична депресия така и с мания. Ако първата проява на заболяването е депресия, манииния период обикновено се разгъва 1-2 години по късно.
Биполярно разстройство 2 тип При тази форма на заболяване се наблюдават един или повече епизоди на клинична депресия и поне един период на хипомания-състояние на лека и омекотена приповдигнатост. Върховите прояви на заболяването не са толкова крайни като при първия тип биполярно разстройство. Друга разлика е продължителността и интензитета на епизоди. При този тип би полярно разстройство хиромантията възниква непосредствено преди или веднага след период на клинична депресия.Обикновено липсва “светъл “период между двете фази.
Циклотимично разстройство.Това е по лека форма на биполярно разстройство с хронично протичане. Характеризира се с колебания между кратки периоди на лека депресия и кратки периоди на хипомания.Промените в настроението може да се редуват през няколко дни като циклите продължават поне две години. При цикломатията симптомите никога не изчезват за повече от два месеца, но вероятността за поява клинична депресия също е по малка.
Други измерения на депресията
Лека до тежка депресия .Клиничната депресия може да варира от лека до тежка. Леката депресия се проявява със симптоми, които не са интензивни и съвсем малко нарушават ежедневието и отношенията ни.
Умерената депресия включва по-интензивни симптоми и разстройва в по-голяма степен работата, училищните занимания, семейството и ежедневните дейности.
Тежката депресия предполага наличие на голям брои депресивни симптоми и значително нарушаване на ежедневните дейности крайните случаи страдащите от тежка депресия не са в състояние да работят и да се грижат за себе си.
Суицидна депресия .Суицидната депресия е свързана с толкова тежки симптоми, че индивида обмисля или прави опит за самоубийство.
Остра или хронична депресия. Депресията може да бъде категоризирана и според времетраенето на симптомите които я класифицират. Ако симптомите продължават за кратък, ясно очертан период, депресията се нарича остра. Ако симптомите продължават повече от 6 месеца , депресията се нарича хронична.
Единичен епизод или рецидивираща депресия. Депресията се характеризира и с хода на заболяването във времето. Единичен епизод на депресия означа липса на анамнеза за предшестващ период. Както предполага наименованието и рецидивиращата депресия предполага повече от един депресивен период. Както единичния депресивен епизод, така и рецидивиращата депресия, могат да бъдат предизвикани от определено събитие.Рецидивиращата може да бъде провокирана и от определена причина.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Депресивни разстройства 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.