Аспекти, подходи и методи за здравното образование в училищна възраст


Категория на документа: Медицина


1. От 1987 г. до 1991г. са разработени първите здравно-образователни
програми насочени към развитие у младите хора на знания, нагласи и жизнено-
важни умения за здравословен начин на живот;
2. От 1995 г. до 1996 г. здравното образование е определено сред
приоритетите на Министерството на образованието науката и техниката (МОНТ):
а). През 1999 г. е създадена Програма за здравно образование от Българската
асоциация "Училище и здраве" ;
б). Разработени са приложения на програмата в училищата, утвърждаващи
здраве.
Досега обаче не е направено оценяване на ефективността на програмата.
У нас публично обсъждане на проблема за необходимостта от въвеждане на
здравно образование в системата на образованието е проведено 2004 година на
национална конференция "Здравно образование в българското училище",
организирана от МОН, МЗ, Постоянното представителство на ООН в България.
Осигурен е обществен форум за: обсъждане на потребностите на българските
ученици от съвременно здравно образование и възможните стратегии за неговото
въвеждане в училищата; информацията на националния координатор на проекта.
Националната мрежа от учебни заведения и организации утвърждаващи здраве в
България, функционира на четири нива: детски градини и училища общини и
региони.

Една от най-важните задачи на съвременното училище в съответствие с
целите на протичащите реформи в системата на образованието у нас е запазването
и укрепването на здравето на подрастващите.
Училището е естествена среда и единствената обществена институция, която
обхваща всички ученици и. в най-голяма степен активно влияе върху тяхното
здраве. Запазването и укрепването му в процеса на образователната дейност е
актуална възпитателна цел на цялостния педагогическия процес в началното
училище.
Тук е мястото да се уточни, че утвърждаването на здравето е процес свързан с
достигане на физическо, психическо и социално благополучие. Здравето - това е
нормалното състояние на организма, т. е. норма на дейността на неговите органи и
системи. Необходимо е за постигане на лично и обществено благополучие. То
социокултурна характеристика на човека, която интегрира елементи на действено-
практическата и мисловната сфера на личността му. Проявява се в успеха на
жизнената реализация и в достигането на състояние на благополучие (физическо,
духовно, социално).
Здравословният начин на живот - това е дейност на човека, насочена към:
самоутвърждаване по законите на природата и социалния живот; естествено
самосъхранение и проява на желание за позитивно отношение към собственото
тяло, социалното обкръжение, обществото и природата като цяло. Здравословният
начин на живот е индивидуална стратегия за жизнена дейност на ивдивида за
достигане на състояние на благополучие. Реализира се на основата на
социокултурната представа за феномена здраве и с отчитане на индивидуалните
особености на човека.
Човек е здрав, ако духовно и физически се усъвършенства и се стреми към
подобряване на личния и обществения си живот. Тези понятия са методологична
основа на програмите за здраве. На фиг. 1 е представен феномена здраве в
структурата на личността на човека.
На основата на обобщени психологични изследвания се определят две нива
на жизнеспособност - психофизиологично и социално-личностно.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аспекти, подходи и методи за здравното образование в училищна възраст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.