Аромотерапия


Категория на документа: Медицина


Дезинфекционните свойства на растението са причина християнската църква отдавна да използва стръкове босилек при редица свои обреди (кръщене и др.).
Босилекът е добро медоносно растение.

БРЕЗА БЯЛА

(BETULA ALBA, В. PENDULA)

Произход и разпространение.
Бялата бреза произхожда от умерено студените северни области на Европа, Мала Азия, Кавказ и Западен Сибир. В древността горният слой на брезовата дървесна кора се използвал за същата цел както папирусът в древния Египет. Върху нея древните руси и славяни пишели писма и летописи. Вирее в смесени иглолистни, no-рядко в широколистни гори. Студоустой-чива и невзискателна е. Образува самостоятелни и смесени насаждения, като расте и единично или на малки групи. У нас като диво-растяща се среща най-често между 1600 и 2200 м надм. вис. Намиращите се на по-ниска надморска височина брези са засадени с декоративна цел от човека.
Ботаническо описание. Бялата бреза е листопадно дърво от сем. Брезови (Betulaceae). Живее 80-100 години и достига 25-30 м височина, но много рядко се среща и като храстовидна форма с височина 2-3 м. Кореновата система с сравнително добре развита, със здрав централен корен и разклонения. Стволът на дървото е изправен, покрит с бяла кора, която се лющи на хоризонтални ивици. Клоните образуват рехава яйцевидна корона. По-младите са изправени, а по-старите - увиснали; покрити са с лепкави брадавици. Листата са последователни, с дълги дръжки, триъгъл-ни до ромбовидни, двойно назъбени. Мъжките съцветия са събрани в увиснали кафяви съцветия с дължина 10 см и са съставени от множество люспи. Женските съцветия са по-къси, светлозелени и наподобяват малки продълговати шишарки, разположени изправено в пазвите на листата. Плодът е дребно орехче, снабдено с две светлокафяви ципести крилца.
Използваема част. Пъпки, листа и дървесна кора от бреза (Gemmae, folia et cortex Betulae albae).
Химичен състав. Различните части на брезата имат богат и разнообразен химичен състав. Пъпките съдържат етерично масло (3-8%), сапонини (около 3%), смолисти вещества, 5-окси – 7,4,4 - диметоксифлавон (0,3%), витамини ( vit.С, каротин и др.), минерални соли, флавоноиди (хиперозид, дигалактозид, мирицетин и др.). Листата съдържат етерично масло (0,04-0,05%), 3--J 5% флавоноиди (хиперозид, апигенин, кемпферол и др.), 5-10% дъбилни вещества, 3-10% сапонини, витамини (2,8% vit.С, vit.РР, каротин и др.), минерални соли, тетрациклични тритерпени (фолиентриол и фолиентетрол), пентацикличния тритерпен бетулинова киселина, галусова киселина, горчиви вещества, захари (5-8%), калиев нитрат и др. Кората съдържа етерично масло (0,4-0,5%), пентацикличния тритерпенов алкохол бетулинол, гликозиди ( бетулозид, бетулин и гаултерин ), фенолови киселини (протокатехинова, сиренева, ванилинова, оксибензоена), катехини, сапонини, флавоноли, " лейкоантоциани, дъбилни вещества (5-10%), захари (7-9%), суберин, тритерпени (бетулинова, олеанолова, урзолова лини и др.), фенолният гликозид монотропитозид и др.
Пъпковото брезово етерично масло( Oleum Betulae ) съдържа сесквитерпено-вия алкохол бетулол (до 70%), бетуленол, бетулен, кариофилен, иланген, парафини, нафталин, фенол, крезол, гваякол, креозот, ИРОКАТЕХИН и др. Представлява бледожълта до жълта течност ПРИЯТЕН дървесен балсамичен аромат.
Брезово етерично масло може да се получи и от дървесната кора, както и от катрана (Fix betulae), получаван при бавната суха дестилация на брезови кори (около 30%). В коровото етерично масло се съдържат фенол, гваякол, крезол, креозот, пирокатехин и др.
Лечебно приложение. Брезата е много старо лечебно средство. За използването на брезови пъпки като пикочогонно средство се споменава още в "Руски медицински вестник" от 1834 г., където е отбелязано, че те нямат дразнещ ефект спрямо бъбреците. В миналото полученият от сухата дестилация на брезовите кори лошо миришещ катран се е използвал за лекуването на кожни заболявания - красти, екземи и рани. По-късно учените установили, че действително катранът има антисептични свойства и убива или подтиска развитието на много микроорганизми, включително и предизвикващите раневи инфекции микроби. Това се дължало на съдържащия се ароматен едновалентен алкохол - фенол. През миналия век разтворите на фенола под името карбол или карболова киселина широко се използвали като дезинфекционно средство в медицинската практика. По-късно, обаче, било установено, че карболът прониква през кожата в организма и при по-голяма концентрация предизвиква общо отравяне. По-ефективни като антисептици се оказали производните на фенола - крезолите (също съдържащи се в катрана), които са 3 пъти по-активни от фенола.
Установено е, че дрогата има пикочогонно, потогонно, дезинфекционно, противоревматично, тонизиращо, както и инсектицидно и акарицидно действие.
Вани с брезово етерично масло и с отвара от брезови пъпки се препоръчват при ревматични и ставни болки, ишиас, кожни заболявания (остри и хронични екземи), трудно зарастващи рани и ожулвания, стомашно-чревни спазми, възпаление на пикочния мехур, нефропатии, неврози през климактеричния период, както и за общо тонизиране на организма и подобряване на кръвообращението. Ваните действат противовъзпалително.
Разтриване с брезово масло или със спиртна настойка от брезови пъпки се използва при ставни и ревматични болки. Брезовото масло влиза в състава на мехлема на Уилкинсон срещу краста и въшливост, както и в състава на известната мас па Вишиевски против термични изгаряния и други кожни заболявания.
Лапи с брезово масло, брезов катран или с отвара от пъпки се препоръчват от народната медицина за налагане при ревматични отоци, абсцеси, фурункули, кожни обриви, трудно зарастващи рани, екземи, краста, гъбичпи болести и др.
От брезовите листа се извлича екстракт, който фармацевтичната промишленост използва като съставка на препарата фитолизин - ефек-тивно средство срещу възпалителни процеси на пикочните пътища, а също и като пикочогонно средство при отоци от сърдечен и бъбречен произход.
Козметично приложение. Народната фитокозметика има особени предпочитания към брезата като ценно козметично средство особено по отношение на косата. За тази цел съществуват много рецепти, по-важните от които са следните:
1. За стимулиране на растежа на косата при рядка, слаба, окап-ваща коса и при пърхут се прави запарка (или отвара) от брезови листа. С нея се прави фрикция на косата, като се напояват и втри-ват хубаво корените й 3-4 пъти в седмицата. След изсъхване косата се изплаква (русите с отвара от лайка, а тъмните с отвара от зелени обелки или черупки от орехи).
2. За подсилване на косъма, премахване на пърхута и бляскав и еластичен косъм се приготвя следният извлек; пълна супена лъжица листа от бреза се залива с 1/2 литра плодов оцет в бутилка, която се запушва и престоява 2 седмици на слънце и след това се прецежда. От този извлек за 1 процедура се взема 1/4 чаша, която се долива догоре (разрежда) с вода. С този разтвор косата се измива 3 пъти седмично.
3. За заздравяване на косъма, стимулиране на растежа му и премахване на пърхута косата се измива 2-3 пъти седмично с разреден с вода брезов сок. Той се получава чрез пробиване на малка дупчица в кората и поставяне в отвора на сламка (или коктейлна тръбичка) и съд за събиране на брезовия сок. След това дупчицата в кората се запушва със смола или дъвка.
За същата цел (заздравяване на косъма, стимулиране на растежа и премахване на пърхута) фармацевтичната промишленост произвежда различни препарати за коса (екстракт от бреза - брезол, шампоан за коса бреза и др.
За премахване на лунички по кожата се препоръчва намазването им с брезов сок (вж. по-горе) 2 пъти дневно (сутрин и вечер до изчезването им).
За укрепване на венците и заякчаване стабилността на зъбите се препоръчва жабурене с отвара от брезова кора и масажиране с пръст на венците. Подобен ефект може да се постигне и при дъвчене на кора от бреза.
Брезовото етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост.
Други приложения. От брезовото етерично масло фармацевтичната промишленост произвежда различни инсектицидни и акари-цидни препарати срешу молци, крастни кърлежчета, въшки и др.

ВАЛЕРИАНА, ДИЛЯНКА

( VALER1ANA OFFICINALIS )

Произход и разпространение. Валерианата е била известна още на древните народи. В античния свят растението имало съвсем друго наименование - "нард" или "сумбул". Съвременното наименование на това растение се появило през средните векове и произхожда от латинския глагол "валере", означаващ здрав съм. Дори само този факт свидетелствува за голямата популярност, с която се е ползвала валерианата през епохата на Средновековието. Според друга версия растението носи името на римския император Валериан. Исторически сведения показват, че валерианата принадлежала към групата на важните лекарствени средства в древна Гърция и Рим. Римският учен Плиний Стари (23-79 г.) описва растението в трудовете си и споменава, че произхожда от Северна Европа и Азия. В Русия промишленото отглеждане на валерианата започва още при Петър I. макар че и по-рано растението било ценено като лечебно средство. Сред френския народ валерианата била известна като "трева на св. Георги", а сред българския, като дилянка и "котешка трева", поради силното влечение на котките към растението. В старо народно поверие дилянката е представена като способна да раздели мома, залюбена от змей. Нарастващата потребност на това популярно растение за лечебни цели не могла да бъде задоволявана само от диворастящи запаси. Ето защо това влаголюбиво, но непретенциозно растение започнали да култивират в много части на света. Днес валерианата се среща като диворастяща в цяла Европа, Индия, Япония, Сев Америка, но се отглежда като културно растение във Франция, Германия, Англия, Русия, Холандия. САЩ и редица други страни. Белгия например задоволява 2/3 от световната консумация на валериана. У нас валерианата расте по влажни сенчести места из гори и храсталаци до 2500 м надм. вие. Среща се из цялата страна, макар че находищата й на много места са изчерпани. В някои региони на страната валерианата е култивирана.
Ботаническо описание. Валерианата е многогодишно тревисто растение от сем. Валерианови (Valerianасеае), което достига на височина 1-1,5 м. Коренището е късо, вертикално, с многобройни снопчести коренови разклонения. През първата година се развива розетка от приосновни листа с дълги дръжки. Стъблото израства на втората година. То е изправено, набраздено и кухо. Листата са срещуположни, нечифтопересто насечени, като стъблените са приседнали, с едро назъбени дялове. Цветовете са малки, многобройни, бели до розови, разположени в съцветие на върха на стъблото и разклоненията му под формата на лъжлива метлица. Излъчват приятна, леко опияняваща миризма. Плодът е сухо едносеменно орехче, снабдено с хвърчилка.
Използваема част. Корените заедно с коренищата (Radix et rhizoma Valerianae officinalis).
Химичен състав. Дрогата съдържа 0,5 - 2,2% етерично масло (на което се дължи характерната миризма), в чийто състав влизат борнилизовалерианат, валерианоборнеолов етер, борнеол, миртенол, изовалерианова киселина, монотерпени (лимонен, пинен, цимол, терпинеол и др.), сесквитерпени (кариофилен, кадинен и бизаболен), алкохоли (валерол и малиол), кетонът валеранон, метилпирилкетон и валеренова киселина, терпенови алкалоиди (валерин, валеринин, актинидин и хатенин), гликозиди (валерид и др.). Дрогата съдържа още ензими (каталази, оксидази, пероксидази, липази и др.), холин, касантин, дъбилни вещества, захари, скорбяла, тритерненови сапонини, слузни и смолисти вещества, микроелементи, витамини, флавоноиди, органични киселини (хлорогенова, мравчена, маслена, оцетна, ябълчна, стеаринова, палмитинова, хлорогенова и др.). Смята се, че едни от най-важните съставки на дрогата са валепотриатитс (0,5-2%), а от тях най-вече валтрат, изовалтрат, дихидровалтрат, ацетовалтрат, които са твърде лабилни съединения. Те се разрушават при дестилиране на етеричното масло от корените и при нарушаване режима на тяхното сушене. Ето защо най-действени са препаратите от валериана, които се изготвят по студен начин, без използуването на високи температури. Смята се, че лечебното действие на дрогата се дължи на целия комплекс от нейните съставки.
Валериановото масло ( Oleum Valerianae ) има кисел вкус и специфичен аромат.
Лечебно приложение. Валерианата е едно от най-древните лекарствени растения. Тя е била използувана като лечебно средство от древните лекари на Египет, Гърция и Рим. Още древногръцкият лекар и ботаник Диоскорид (I в.) описва лечебното й действие. През 17 в. валерианата била използвана като успокоително средство и тогава станали известни опитите на неаполитанския ботаник Ф. Колона (1567-1650), който лекувал епилепсия с корените на растението. През 18 в. валерианата и различните препарати, приготвяни от нея, били включени във всички европейски фармакопеи. Валериановата дрога спада към лекарствата, успокояващи възбудена нервна система, като същевременно с почти нетоксична за организма. Използва се при нервна възбуда, нервна и психическа преумора, неврози, неврастения, нервно сърцебиене, мигрена, климактерични разстройства, действа успокоително при безсъние с из-вестен сънотворен ефект. На валепотриатите се дължи регулиращият лечебен ефект - при стрес и възбудено състояние да засилват задръжните нервни процеси в кората на главния мозък, а при умора да мобилизират нервната система. Валeрианата регулира дейността на миокарда и разширява коронарните съдове. Премахва спазмите на гладките мускули и действува благоприятно при стомашно-чревни спазми на нервна основа. Използва се при нервни климактерични смущения, неврози, световъртеж, мигрена, психични травми, сърдечна невроза и високо кръвно налягане, а също при нарушена дейност на жлезите от храносмилателния тракт, при заболяване на черния дроб и на жлъчката, съпроводени с безсъние и раздразнителност.
Инхалации се препоръчват с воден извлек (1 супена лъжица ситно нарязани коренища се киснат в 1 чаена чаша вода за 1 денонощие, след което се прецежда) или с настойка от валерианови коренища, както и валерианови капки (от аптеката) в продължение на 5-10 минути 2 пъти дневно (сутрин и вечер преди лягане) в продължение на 20-30 дни. Тази манипулация може да доведе до желания лечебен ефект при изброените по-горе болестни състояния, дължащи се на нервни разстройства Освен това инхалациите оказват хипнотично и сънотворно въздействие, повишаване на самочувствието, както и нормализиране на сърдечната дейност.
Вани с отвара от валерианови коренища или с валерианова тинктура се прилагат при неврози за успокояване на нервите, те действат сънотворно, без да имат отрицателните странични ефекти на синтетичните препарати за сън. Освен това ваните повишават настроението и засилват апетита.
Масаж с етерично валерианово масло се използва при стомашно-чревни спазми, дължащи се на нервни смущения.
Гаргара с отвара от корени и коренища от валериана и стъркове от мента (по равни части) се препоръчват от народната медицина, като нервно-успокоително средство при неврози, стомашно-чревни спазми на нервна основа, както и при възпаление на венците, зъбобол и др. Подобно действие оказва и жабуренето с настойк;! от валерианови коренища и ментови стъркове (по равни части), поставени в бутилка с ракия или водка за 10 дни, държана на слънчево място. При гаргара се взема 1 лъжица от настойката, разредена с 5 лъжици вода.
Валерианата влиза в състава на много фармацевтични препарати - валидол, кардиовален, валокордин, корвалол и др.
Козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва мазане на свръхчувствителна кожа на нервна почва с валерианово масло, което се добива по следния начин: взема се едно коренище от растението', нарязва се на ситно, натъпква се в бутилка от 200 мл до гърлото, залива се със зехтин догоре и се запушва. Бутилката се оставя да престои за 2 седмици на слънчево място или близо до радиатор или печка. След това се прецежда и с получения зехтинов извлек се маже чувствителната кожа.
Други приложения. Валериановите корени се използват в някои страни при производството на ликьори. Валерианата е добро медоносно растение.

ВАНИЛИЯ

(VANILLA PLANIFOLIA)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аромотерапия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.