Аромотерапия


Категория на документа: Медицина



БОР БЯЛ

(PINUS SYLVESTRIS)

Произход и разпространение. Белият бор от дълбока древност е бил възпявай от поети и обожествяван още през II хилядолетие пр, н. е. от древните фригийци (тракийска племенна общност в Мала Азия), които го почитали, като свещено дърво, а неговите плодове - шишарките, като символ на плодородие. В подземията на фригийската богиня Кибела, олицетворяваща възраждащата се природа и владетелка на планините, горите и животните и регулираща тяхното плодородие, фригийците хвърляли наред с жертвените животни и шишарки от бор. Божественото свещено дърво било пинията (т. е. бора). От летящите едри семенца на белия бор фригийците приготвяли вино за празненствата в чест на богинята Кибела.
В древен Китай и Корея засаждали борове на гробовете, защото вярвали, че те са дървета с по-голяма жизнеспособност от другите и придаат душевност на умрелите, както и сила на живите. От векове борът е познат с упойващия си аромат, както и с изпусканата от него целебна смола, но малко известно е, че ювелирният кехлибар се образува от смолата му. В далечното минало наричали неговите медено-жълти късчета смолисти сълзи, изплакани в древни исторически времена (преди около 10 млн. години) от предшествениците на този иглолистен вид. Стара полска легенда разказва, че очарователната девойка Хелена след раздялата със своя любим ронела горчиви сълзи, които попаднали в студените води на Балтийско море и се превърнали в красиви кехлибарени късчета. В древногръцката Омирова "Одисея" кехлибарът е наречен "слънчев камък" и дори през Средновековието е бил смятан за минерал. Едва през XVIII в. руският учен-енциклопедист Михаил Ломоносов доказва, че е вкаменена смола. А в легендите на народа на нанайците, живеещи в северния Приамурски край, се разказва, че борът е обиталище на добри духове, тъй като е най-щедрото дърво. Някога в Русия засаждали до новопостроените къщи борово дърво, като вярвали, че в него се заселва домашният дух.
Белият бор расте на всякакъв тип почви с надморска височина от 500 до 2200 м. Среща се както в самостоятелни борови гори, така и съвместно с други дървесни видове, като обича по-слънчеви места. Разпространен е из целия свят - най-вече в европейските страни, в Азия (най-много в Китай, Северна Индия и Япония) и другаде. У нас белият бор се среща в почти всички планини, но най-много в Рила, Пирин, Западни Родопи, Средна Стара планина, Осогово, Витоша и др. Той е и декоративно парково дърво.
Ботаническо описание. Белият бор е иглолистно дърво от сем. Борови (Piniaceae), което достига височина 20-40 м (дори до 48 м). Живее 400-500 г. Кореновата му система е с добре развит централен корен с многобройни странични разклонения. Има изправено стъбло покрито със сиво-червеникава до жълто-кафява лющеща се кора и правилна пирамидална в млада възраст и неправилна закръглена при стари дървета корона. Листата са игловидни, събрани по две в снопчета, с листни влагалища. Преживяват 2 пълни години, като след това се сменят постепенно. Белият бор е разделнополо-во и еднодомно растение, т. е. образува мъжки и женски цветове върху едно и също дърво (мъжките са ресоподобни шишарки, събрани гроздовидно в основата на младите клони, а женските са люсповидни, събрани в коничпи шишарки, разположени по върховете на младите клонки). Шишарките узряват за 2 г. и се разтварят през пролетта на третата година. От вътрешната страна на всяка шишаркова люспа се развиват по 2 семепъпки, снабдени с ципести крилца за по-лесно разнасяне от вятъра.
Използваема част. Листата (иглиците) и пъпките (връхчетата) - Folium et Gemmae (Turiones) Pini sylvestris. Течната смола се добива от направени нарези на живи борови стъбла, по които се стича и събира в закачен отдолу съд. Годишно от едно дърво се получава 3-4 kr смола. Отначало смолата е светложълта, лесно подвижна течност със силен балсамов аромат. На въздуха постепенно се сгъстява. Чрез дестилация от смолата се получават няколко продукта - тер-пентиново масло и колофон, които имат лечебно и техническо приложение. От иглиците и пъпките чрез дестилация се получава борово етерично масло, а от остатъците (дървесните изрезки) - боров катран, които също намират лечебно приложение.
Химичен състав. Боровите иглици и пъпки съдържат етерично масло (0,4-1,3%), смолистото вещество белеретин (до 12%), дъбилни вещества (до 5%), целулоза, нафтахинон, ентоциани, горчивото вещество пинипикрин, vit. С (200-280 мг %), каротин, vit.В1, vit.В2, vit.РР, vitР, vit.К, макро- и микроелементи, скорбяла, незначително количество алкалоиди и гликозида гваяцилглицерин и др. Дрогата има силен балсамичен мирис и смолистогорчив вкус.
Боровото етерично масло( Oleum Pini Sylvestris ) съдържа около 75% терпенови въглеводороди - пинен. 46%,, камфен - около 3%, мирцен -18%, лимонен , цимен - 3,5%, борнеол, феландрен, кадинен, квестрен, цинеол, тершеол, естери (борнилацетат), сесквитерпени (5-10%), представени главно от кариофилен, хумулен и др. Боровото масло е лeсноподвижна течност с бледо-ясьлт до жълтозелен цвят, характерен балсамичноборов аромат и горчив вкус.
Боровият балсам (смолата) съдържа 60-80% смолисти вещества (смолисти киселини, смолист алкохол и др.). терпентиново масло (15-20%), пигменти и вода (5-10%), минерални соли, витамини и др. От балсама се получава терпентиново масло.
Терпентиновото масло съдържа етерично масло (до 35%), в състава на което влизат пинен (40-80%), лимонен, карен, кадинен, цимол, борнилацетат, дипентен, терпинеол, феландрен, метилхавикол и др. Съдържа още танини (7%), смолисти киселини (до 36% левопимарова, до 18% декстропимарова, палустрова, абиетинова, норабиетинова и др.). Терпентиновото масло представлява безцветна до бледожълтеникава лссноподвижна течност с балсамичен мирис и парлив вкус. На въздуха се окислява и се сгъстява, като придобива кисела реакция.
Лечебно приложение. За целебната сила на боровите иглици се споменава във всички оцелели древни лечебни книги, което показва, че борът е едно от най-древните лекарствени средства. При археологически разкопки през 1889 г. на централния град на древната Шумерска държава били открити хиляда глинени клинописни таблици, в една от които имало 15 лечебни рецепти с вещества от растителен, животински и минерален произход. Тази ценна находка, датираща от преди 5 хилядолетия, показва, че древните шумерски лечители са познавали добре лечебните свойства на растителните масла и смоли, като за компреси и лапи използвали изсушени борови и елови иглици. Древните египтяни познавали консервиращите свойства на боровата смола, която включвали в състава на балса-миращите вещества при мумифициране на знатните особи по времето на фараоните, някои от които са се запазили в продължение на хилядолетия в добро състояние. На древните гърци и римляни било известно целебното действие на терпентиновото масло, което използвали за разтривки при ревматични заболявания. За по-лучавансто му в античния свят използвали примитивни начини-получената борова смола поставяли в гърне с тясно гърло и я заливали с вода, а отвора запушвали с вълнен тампон и слагали гърнето на огън. Така парите на водата и терпентина частично се кондензирали върху вълнения тампон, който от време на време изстисквали. В събраната по този начин течност горният слой бил терпентиново масло, а долният - воден разтвор на терпентина. Великият лекар-таджик Авицена (980-1037г.) препоръчвал отвара от цели шишарки или от техни люспи като размекващо и очистващо гъстите секрети в бронхите при пневмонии, а също като ранозарастващо средство и при бъбречни камъни.
Днес лечебното действие на боровите продукти не е забравено и б известно, че притежават дезинфекционно, противовъзпалително, противогнилостно, отхрачващо, смекчаващо, пикочогонно, жлъче-гонно, противоневралгично, противоревматично, противомикробно, противоскорбутно, външно дразнещо, зачервяващо и затоплящо дей-ствие.
Инхалации. Извършват се с няколко капки от 10%-ов разтвор на терпентиново масло, прясно борово етерично масло или с отвара от боровите иглици или връхчета, при заболявания на гърлото и дихателните пътища - хроничен бронхит, трахейт, бронхиектазии, кашлица, коклюш, белодробни възпаления, фарингит, синузит, бронхит, бронхиална астма, ларингит и др. Вдишваните пари подобряват кръвообращението и кръвооросяването, стимулират отделянето на храчки, действат противовъзпалително, успокояват кашлицата и нервната система ( особено при повишена емоционалност, невроза и стрес ). Трябва да се има предвид обаче, че по-продължителното вдишване от 5 минути на парите на терпентиновото масло може да предизвика слабост, световъртеж, бъбречнотъканни увреждания, а в тежки случаи дори безсъзнание, което налага предварителната консултация с лекар-специалист за точната дозировка на процедурата. Тези неразположения се дължат на стареенето на терпентиновото масло при продължителен контакт с въздуха в него се получават перокиси, които могат да образуват вредния метхемоглобин. Ето защо при домашни условия се предпочитат инхалациите с отвара от боровите иглици или връхчета или с борово етерично масло.
Отдавна е известно свойството на "целебния въздух" на борсата гора да възстановява здравето. Доказано с, че боровите дъвета отделят летливи вещества (етерични масла), които убиват много болестотворни микроорганизми. Не случайно противотуберкулозните санаториуми и планински почивни станции се строят в борови гори.
Вани с отвара от борови иглици или връхчета (за 1 вана - 500 г дрога в 5 литра кипяща вода за 15-30 минути), а също с борово етерично масло или боров концентрат (закупени от аптека) са особено ефективни и препоръчителни при ревматични заболявания, кожни обриви, копривна треска, хемороиди, възпаления на дихателните пътища, бронхиална астма, туберкулоза, скрофулоза, подагра, невралгии и неврози, мускулни болки, депресии, психична преумора, краста, екземи, трудно зарастващи рани и разрязвания по кожата, възпаление на пикочногюловите пътища (бяло те-чение и цистит). Ваните оказват тонизиращ, половостимулиращ и общоукрепващ организма ефект и подчертано нервноуспоко-ително (при нервно изтощение) и повишаващо 'защитните сили действие срещу инфекциозни заболявания. Температурата на водата трябва да е 35-37 ° С, а продължителността на процедурата 8-10 минути, като се препоръчват 1-3 вани седмично. Вани за деца с рахит се препоръчват с отвара от борови иглици в продължение на 5-8 седмици всекидневно по 15 минути. За целта 100 г борови иглици се киснат за 10 минути в 1,5 литра студена вода, след което се варят за 30 минути и получената отвара се прецежда. Ваните оказват ободряващо и успокоително действие, улесняват дишането, а изпаренията улесняват отделянето на храчки при възпаление на дихателните пътища. Освен това засилват защитните сили срещуинфекциозни болести.
Жабурене със запарка от дрогата се използва при възпаление на венците, зъбобол и др.
Разтриване с терпентиново масло или с борово етерично масло (може и разтворени в спирт или силна ракия) се практикува при простудни заболявания, кожни обриви, ревматизъм, ишиас, лумбаго, радикулит, невралгии, артрит и др.
Намазване с боров мехлем, получен от промит 10-15 пъти с вода боров катран (до избелването му) и последващо варене с говежда лой и бял сакъз, се препоръчва от народната медицина при кожна увреждания, гнойни и трудно зарастващи рани, екземи и др. А терпентиново масло (1 част) в смес с вазелин (2 части) се използва за втриване в кожата като болкоуспокояващо средство при ставен ревматизъм и артрити.
Компреси с разтворено в спирт борово масло или смола и след това прибавяне на 20 капки от настойката, смесена със 100 мл вода, се използват при ревматизъм, трудно зарастващи гнойни рани и язви по кожата, лишей, екземи и др.
От боровите иглици фармацевтичната промишленост добива препарата цииабин, използван при камъни и колики на пикочния мехур, а също хлорофило-витаминна паста за външно третиране на трудно зарастващи рани, изгаряния и някои кожни болести. Канифолът, получен при дестилацията на боровия терпентин, влиза в състава на пластири за малки рани. Боровият въглен (остатък от дестилацията на дървесината) се използва като адсорбент при хранителни отравяния, интоксикации, за противогази и др., а боровият катран - против крастни кърлежчета при краста и срещу насекоми (мравки и др.).
Козметично приложение. При силен студ и изпръхване на кожата на лицето, както и поява на лишеи се препоръчва намазване на лицето и устните с боров вазелин (смес от борово етерично масло с вазелин). Боровото масло е стимулатор на застаряващата кожа. Запарката от дрогата се използва за стимулиране растежа на косата при оредяването й, опадване и пърхут и действат тонизиращо на кожата на главата. За целта 1 супена лъжица борови иглички (надробени) се запарват с 1 чаена чаша кипяща вода до охлаждане. След това се прецежда и се напоява тампон памук, с който се извършва втриване в корените на космите на косата всяка вечер в продължение на 10 дни. Боровото етерично масло влиза в състава на препарата ПИТ - ефикасно средство срещу окапване на косата и пърхут.
От различните борови продукти се получават много козметични препарати (хлорофилип, борово хлорофилокаротипова паста, зъбни пасти, борова вода, разтриващи мази и др.), както и парфюмерийни средства - дезодориращи и ароматизиращи спрейове, сапуни, одеколони, детергенти, конкрети, резиноиди, абсолюи др.
Други приложения. Терпснтиновото масло освен в медицината се използва за разтворител на лакове и бои, а също в каучуковата и кабелната промишленост. От тлъстото масло, извличано от семената,получава доброкачествен бояджийски безир, имерсионно масло за микроскопиранс и др. Дървесината на белия бор се използва в мебелното производство и е прекрасен строителен материал (греди, дъски, телеграфни стълбове, ж.п. траверси) в корабостроенето и вагоно-строенето, както и за гориво. От целулозата се получава изкуствена коприна, текстилни влакна, борова вата, пластмаси, изкуствена кожа, целофан, различни типове хартия и мн. др. Колофонът се използва за различни цели (за намазване космите на лъкове за струнни инструменти, за присаждане на фиданки, за обработка на хартия, за получаване на пластири и др.). Съдържащите се в кората на дървото дъбилни вещества намират приложение в кожарската промишленост. Белият бор е отлично мсдоносно растение, от което пчелите изработват прочутият целебен "боров мед".

БОСИЛЕК

(OCIMUM BASILICUM)

Произход и разпространение. Босилекът е познат на човечеството от дълбока древност. Предполага се, че негова родина са тропическите части на Азия (Индия и о-в Цейлон). Оттам е пренесен в Африка (Египет и др.) и Европа (Средиземноморието и Балканския п-ов). Гръцкото му име е василикон, което означава царствен. И до днес в Гърция босилекът е сред най-често срещаните саксийни растения. Днес босилекът е разпространен и култивиран по всички континенти. У нас растението не се среща диворастящо, а само като култивирано и се отглежда в градините и дворовете из цялата страна и масово се използва за подправка.
Ботаническо описание. Босилекът с едногодишно тревисто или полухрастовидно растение от сем. Устноцветни (Lamiaceae, Labiataceae), достигащо на височина 50-70 см. Коренът му е вретеновиден, разклонен близо до повърхността на почвата. Стъблото е право, четириръбесто, силно разклонено още от основата си. Листата са дребни, жълто-зелени, елипсовидно яйцевидни, разположени срещуположно на къси дръжки. Цветовете са бели или бледорозови, събрани на групи по горните части на стъблото и разклоненията в класовидни съцветия. Плодът се разпада след узряването на 4 дребни светлокафяви до черни орехчета. Цялото растение излъчва приятна характерна миризма с оттенък, напомнящ аромата на мащерка или анасон.
Използваема част. Надземната част на растението по време на цъфтеж (Herba, folia et flores Ocimi basilici).
Химичен състав Дрогата съдържа етерично масло (0,5-1,5%), захари (0,9%), танини (до 5%), флавоноиди, сапонини, гликозиди, органични киселини, слузни вещества, минерални соли, витамини ( vit.С-62 мг %, каротин - 3,1 мг %, vit.В 1-0,07 мг %, vit.В2-0,09 мг %, vit.РР-0,3 мг % ) и др. Босилековото етерично масло( Oleum Basilici ) е съставено от линалоол (50-60%), гераниол (4-10%), борнилацетат (6-9%), цитронелол (6-8%), метилхавикол (4-5%), лимонен (2,5-3%), нерол (2-3%), евгенол (2-3%), метилцинамат (0,5-1%), хумулен , пинен, оцимен, терпинилацетат, . цинсол, цимол, мирцен, камфора.
Дрогата и босилековото масло имат приятна, силна, специфична, свежа миризма със сладникав вкус.
Лечебно приложение. Древните индуски лечители са ценели високо целебните свойства на босилека. Гръцките лекари го предписвали при лечението на много болести, особено при ожилване от насекоми и скорпиони, а римляните лекували с него меланхолии и психични депресии, стомашни колики и смятали, че чрез неговото използване се постига привлекателност, красота и чар. У нас босилекът е често споменавано растение в лекарствениците от XVIII и XIX в. Днес с известно, че босилекът има апетитовъзбуждащо, дезинфекционно, противо-възпалително, болкоуспокояващо, тонизиращо, потогонно, газогонно, противокашлично, нервновъз-буждащо и спазмолитично действие. Освен това спира развитието на някои бактерии (стафилококи, стрептококи и др.).
Трябва да се има предвид обаче, че босилковото етерично масло е противопоказно за употреба при бременни!
Инхалации с босилеково етерично масло или запарка от растението (1 супена лъжица дрога се залива с 1 чаена чаша вряща вода за 2 часа). Препоръчва се при възпаление на горните дихателни пътища (бронхит, ангина, остра и хронична хрема, кашлица, магарешка кашлица, бронхиална астма, зъбобол и др.). Босилековото етерично масло успокоява нервната система и кашличния рефлекс и действа обезболяващо и противовъзпалително върху бронхиалната лигавица. Препоръчва се при нервна преумора, мигрена, главоболие и безсъние, неврози, страхови състояния, депресии и др. Използва се и за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането, както и за активиране на млечната секреция при кърмачки. Старо народно средство за лечение на синузит е следната рецепта: в 1/2 литър вряща вода се поставят стръкче босилек, 1 чаена лъжичка сода бикарбонат и 1 чаена лъжичка камфоров спирт. Инхалацията продължава 3-5 минути. Процедурата се извършва всяка вечер до пълно излекуване. При децата вдишването трае 1-2 минути.
Иихалирането е противопоказано за хора, страдащи от емфизем и алергии.
Вани със запарка от дрогата или с босилеково етерично масло - З капки босилеково масло, размесено с 1 супена лъжица зехтин за 1 вана (no-големите концентрации може да възпалят кожата) се препоръчват при неврози, страхови състояния, депресии, безсъние, пролетна умора, бъбречни и пикочни възпалителни процеси, чревни колики, нередовна болезнена менструация, мускулна треска и др.
Поставянето на памучно тампонче, напоено с босилеково масло в носния отвор, вечер преди лягане, действа нервноуспокоител-но и спомага за добър сън.
Гаргара и жабурене със запарка от дрогата се използва при възпаление на венците, зъбобол, хрема, възпаления в устната кухина (фарингит, ларингит и др.), бронхит, бронхиална астма и др. Народната медицина препоръчва жабурене с отвара от босилек в комбинация с оцет и готварска сол при възпаление на венците.
Компреси и лапи със запарка от дрогата се прилагат при трудно зарастващи рани, екземи, кожни обриви, ужилвания от насеко-ми и др. При нередовна и болезнена менструация се поставят компреси в областта на корема. Не се препоръчват компреси и лапи с босилково етерично масло.
Босилсковото етерично масло влиза в състава на някои препарати срещу кашлица, остър и хроничен бронхит, както и на спазмолитичния препарат обазил. В стоматологията се използва като антисептично и местно анестсзиращо средство.
Козметично приложение. В древността са вярвали, че босилекът дава на използващите го магнетична сила на привличане и неповторим чар. Това не е далеч от истината, тъй като в днешно време народната фитокозметика е доказала, че босилекът е прекрасно средство за тонизираме, подхранване и освежаване на набръчкана и застаряваща кожа на лицето и шията, както и при младежки пъпки по лицето. Установено е. че екстракти от дрогата са подходящи за всякакъв тип кожа. Препоръчва се първоначално парна баня, като в тензухена торбичка се поставя една шепа от нарязани листа, цветове и стръкове от босилек в голям съд с вряща вода. Главата се поставя над съда и се завива с хавлиена кърпа за 10-15 минути. След подсушаване кожата на лицето и шията се намазва с маслен босилеков лосион, който предварително се приготвя по следния начин: в една чаена чаша зехтин се накисва 50 г надробен свеж босилек (цвят, листа и стръкове) за една седмица. С прецедения растителен извлек (лосион) се напоява там-понче памук, с което се намазва кожата 1-2 пъти дневно след парната баня. Боеидекрвият лосион престоява, нанесен върху кожата, около 1 час, след което се измива с топла вода.
Маска при зачервяване и възпаление на кожата на лицето. За] целта 1 шепа връхчета от босилекови стъркове се смесва с 1 лъжица зехтин, 1 лъжица бадемово масло и 1 лъжица пчелен мед. Сместта се разбърква с помощта на миксер и се нанася върху лицето. Маската престоява 20 минути, след което кожата се измива с хладка вода.
Старо народно средство при неприятен дъх от устата е да се | жабури всекидневно със запарка, приготвена така: 1 супена лъжица дрога се кисне в чаена чаша вряла вода за 15 минути и след прецеждане се прибавя 1 чаена лъжичка оцет и 1 щипка сол.
В парфюмерията босилековото етерично масло се използва за получаване на фини аромати, а също за производството на зъбни пасти, дезодоранти, есенции, сапуни и пр.
Други приложения. Поради дезинфекционното си действие босилекът се използва като задължителна подправка в тропичните и субтропичните страни, където горещините са предпоставка за бързо разваляне на храните. Босилековото етерично масло също намира приложение като подправка в кулинарията, месопреработвателната и консервната промишленост, както и при производството на ликьори.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аромотерапия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.