Аромотерапия


Категория на документа: Медицина


сложни сенниковидни съцветия. Плодовете са сплеснати, елипсовидни, с ръбчета по едната половина.
Използваема част. Коренищата, корените и сухите плодове, неправил-но наричани семена (Rhizoma, radix еt fructus Angelicae archangelicac).
Химичен състав. Коренищата и корените съдържат 0,5-1%, а листата и плодовете 0,6-1,5% етерично масло, фитостeрини, захари (до 24%), смоли (до 6%), горчиви и дъбилни вещества, фенол, ситостерол, флавоноиди, восък, кумаринови производни (ксантотоксин, бергаптен, императорин, остол, остенол, ксантоксол, умбелиферон. ангесин, умбелипрснин, ангелицин), както и vit.С, ангеликова, валерианова и оцетна киселина. В плодовете се съдържа и до 20% тлъсто масло (с характерен неприятен мирис).
Ангеликовото етерично масло ( Oleum Angelicii ) от корените и коренищата е бле-дожълта до тъмнокафява течност със специфичен тревисто-зем-лист траен мирис с дървесно-мускусна нота и възгорчив вкус. Ангеликовото етерично масло от плодовете е бледожълта до жъл-то-зеленикава течност със силен, свеж и машерков мирис, със сладка анасонова нота и силен, лютив терпеноподобен вкус. И двете етерични масла съдържат феландрен (17-38%), лимонен (13-39%), пинен (9-24%), карен (около 10%), пимол (около 9%), кариофилен, оцимен, лактони (бергаптен, циклопен и др.).
Лечебно приложение. Ангеликата е била изключително важно лекарствено растение в далечното минало, което е очевидно,от книгата на д-р Амбодик "Лекарско веществославие" от 1785 г., където той пише: "Вътрешното приемане на този корен раздразва меките части на влакънцата, укрепва стомаха; той се съпротивлява на отровите...; използва се при гнойни трески и особено при скорбут; разрежда храчките, причинява леко изпотяване...; гони урината, предизвиква спрялото месечно кръвотечение при жените, облекчава коремните бодежи, свързани с колики и спазми, помага и при задух и за разслабване на органите...; след сваляне горната кожичка на корените, те се варят в мляко или се пекат в пепел и в такъв вид се употребяват против гръдни заболявания, кашлица и , простуда...; най-полезен е коренът, използван срещу чумната епидемия - накиснат в оцет, като не само се дъвче коренът и се държи непрекъснато в устата, но и самият оцет, в който е бил накиснат, з често се смърка или всяка сутрин се изпива по малко от него на гладен стомах; със сух прах от същия корен се посипват всички дрехи, за да не се заразят с чумния възбудител''. Днес действително е установено, че ангеликовото етерично масло притежава противовъзпалително, отхранващо, болкоуспокояващо, потогонно, иикочоготшо, откашлящо, нервноуспокоително, ' спазмолитично, апетитовъзбуждащо, активиращо жлъчната секреция и понижаващо кръвното налягане действие.
Вани с ангеликово етерично масло се препоръчват при нервно- депресивни и хистерични състояния, невралгии, ревматизъм, подагра, а също при стомашно-чревни възпаления, колики, образуване на газове, мигрена, безсъние, кашлица, за възбуждане на апетита и на жлъчната секреция.
Компреси с мехлем от ангелика се използват при остро и хронично подуване на лимфните възли на врата. За целта се нанася дебел пласт от мехлема върху памучна кърпа, която трябва да е достатъчно голяма, за да покрие врата. Компресът с мехлема се полага директно върху кожата и се обвива с вълнена кърпа или шал, а отдолу може да се постави пласт памук или непредена сурова вълна. Компресът може да остане през цялата нощ.
Гаргара с отвара от дрогата се прилага при възпаление на горните дихателни пътища, ангина и др.
Разтриване със спиртна настойка от ангелика (т. нар. ангеликов спирт) се използва при ревматични болки, невралгии и др.
Във фармацевтичната промишленост от ангеликовото етерично масло се приготвят хипотензивни препарати (апгесип и др.), за разширяване на кръвоносните съдове. Използва се и за ароматизиране на лечебни препарати.
Козметично приложение. Старо народно средство срещу лошия дъх в устата е дъвченето на ангеликов корен, накиснат в оцет за 1 денонощие. В комбинация с екстракти от легендарния азиатски жен-шен, ангеликата влиза в състава на известния китайски подхранващ крем за лице и шия "Пулана", който запазва кожата мека,. свежа и еластична, и предотвратява стареенето й, а също премахва торбичките, бръчките и сенките около очите. Ангеликовото етерично масло намира приложение й в парфюмерийната промишленост, както и за ароматизиране на зъбни пасти и други козметични изделия.
Други приложения. Ангеликовото етерично масло се използва и за ароматизиране на вермути, ликьори и други спиртни напитки, както и на бонбони, цигари и др. Скандинавските народи приготвят от младите стъбла на ангеликата конфитюр, който се цени и във Франция.
Ангеликата е декоративно и медоносно растение, от което пчелите изработват силно ароматизиран мед.

АРНИКА ПЛАНИНСКА

(ARNICA MONTANA)

Произход и разпространение. Родината на арниката са планините на Средна Европа (Испания, Франция, Унгария и др.). Разпространена е също в Карпатите, Прикарпатието, Закарпатието и др. Родовото латинско название на растението произхожда от гръцката дума арнос, означаваща овца, агънце, а видовото име от латинската дума монтана - планинска. В диво състояние арниката расте предимно по тревисти места в планините над 500 м надм. вие. Култивирана е в много страни. У нас не се среща като диворастяща, но се отглежда като градинско декоративно растение.
Ботаническо описание. Арниката е многогодишно тревисто растение от сем. Сложноцветни (Compositaceae), което достига височина 60-70 см. Коренището с червеникаво-кафяво, месесто, цилиндрично, с множество малки коренчета. Расте косо в почвата. През първата година се развива приосновната розетка от листа, които са едри, обратно яйцевидни, с 5-7 изпъкнали жилки по долната си повърхност и с къси дръжки. Стъблото се развива през втората година. То е изправено, понякога с няколко сре-щуположни разклонения, покрито с къси жлезисти власинки. Стъблените листа са срещуположни, седящи, продълговати и заострени. По горната си повърхност имат трихоми. Съцветието е кошничка с жълто-оранжев цвят, разположена на върха на стъблото и разклоненията му. Пери-ферните цветчета са езичести, женски, а вътрешните - тръбести и двуполови. Плодът е цилиндрично семенце, снабдено с хвърчилка.
Използваема част. Цветните кошнички, коренищата и no-рядко листата (Flores, rhizoma et folium Arnicae montanae).
Химичен състав. Коренищата и цветните кошнички съдържат етерично масло (0,05-0,15%) с главни съставки азулсн и сесквитерпени. Дрогата съдържа още смоли, восък, захари (фруктоза и захароза), инулин, декстроза, холин, бетаин, фитостерини, зеаксентин, галегин, каротиноиди, фенолни киселини, органични киселини ( фумарова, ябълчна, млечна, кафеена и хлорогенова ), vit.С, сесквитерпеновия лактон арнифалин, цинарин, дъбилни и слузни вещества, белтъчини, мазнини, горчивото вещество арницин, флавонолови гликозиди (изoкверцитрин, астрагалин), лутеолингликозид, тритерпенови алкохоли (арнидиол и фарадиол) и др. Дрогата има приятен лайкоподобен мирис.
Лечебно приложение. Арниката е старо народно лечебно средство на западноевропейските страни още от римско време (XI в.). Днес е известно, че дрогата притежава противовъзпалително, кръвоспиращо, епител изиращо, жлъчогонно и нервно успокоително действие. От нея се изготвят спиртна настойка (тинктура), отвара, запарка, екстракт, воден извлек и др., които се използват външно за вани, компреси, гаргара, лапи, разтривки и др. Поради съдоразширявашото си действие и свързания с него прилив на кръв, арниката е често използвано средство за разтриване при болки на мускулите и сухожилията.
Ваните с есенция от арника се използват при отоци, натъртвания (контузии) или вътрешни кръвоизливи (хсматоми), хемороиди, както и възпалителни процеси на ставите и половата система. Сместа за ваната се приготвя с темперирана вода и тинктура от арника в съотношение 9:1 (към 1 /4 литър вода се прибавя 1,5 супена лъжица тинктура). Ваната подобрява кръвообращението и спомага за разнасяне на контузиите. Освен това възбужда централната нервна система и се прилага при умствена и физическа преумора, изтощение след тежко боледуване и др.
Компреси и лапи (със същата смес, както при ваните) се използват при изгаряния, измръзналия, циреи, хематоми, контузии, навяхвания и отоци. За целта в арниковия разтвор се потапя ленена или памучна кърпа, изстисква се добре и се полага върху контузията, след което се закрепва с вълнена кърпа. Необходимо е компресът да се поддържа непрекъснато влажен. Налагането на напоени тампони със същия разтвор се използва и при маточни кръвоизливи в пос-леродовия период, както и при кръвотсчения от носа.
В някои страни по аптеките се продават освежаващи, напоени с арникова тинктура кърпички, които могат също да се използват за компреси.
Разтриване със същата арникова смес се прави при ревматизъм и подкожни кръвоизливи. За същата цел се използва мехлем от арника (10-30%). За подобряване кръвообръщението на долните крайници се препоръчва натриването им след измиване с балсам от арника.
Жабурене с воден извлек от арника се използва при зъбобол, възпаление на гърлото, бронхит, задух и др.
Трябва да се знае, че вътрешното приемане в по-големи дози на арниковата билка има отровно действие, поради което трябва да става само по указание на лекар!
Козметично приложение. Арниковото етерично масло, както и запарката или отварата от коренищата или цветните кошнички на растението, се използват като добавка в козметични маски за укрепване и опъване на отпусната кожа. Тъй като много силната концентрация може да има отрицателен ефект, отварата или запарката трябва да се употребяват само разредени (1 част отвара или запарка - на 8 части вода, а при маските се слагат най-много 5 капки от тях). Народната фитокозметика препоръчва при мазна кожа и разширени пори следната запарка: 5 супени лъжици суха надробена дрога се залива с 1/2 литър вряла вода и се държи до охлаждане, след което се прецежда. Лицето и шията се измиват предварително с хладка вода. подсушават се, след което с напоен памук от запарката се натриват. Процедурата се извършва 2 пъти дневно (сутрин и вечер).
Друга стара народна рецепта за премахване на слънчеви петна и лунички по лицето е налагане на компрес със следната течност: 25 г боракс се разтваря в 1/2 литър гореща вода и се прибавя 25 мл глицерин и 10 мл арникова тинктура. Налагането на компреса се извършва 2 пъти дневно по половин час.
Германската народна фитокозметика препоръчва при смущения на. кръвообръщението на лицето (бледа и отпусната кожа) следната маска с тонизиращо действие: вземат се по 1 чаена лъжичка от нишесте, каолин и магнезиев карбонат, размесват се добре в сухо състояние, след което се забъркват с топла вода до гъста каша. Непосредствено преди нанасянето на маската се капват 5 капки отвара от арникова дрога и сместа се размесва добре. Маската престоява 15 минути, след което се измива с топла вода и се поставя хладък компрес върху лицето, докато изстине напълно.
При мазна кожа и разширени пори на лицето се препоръчва лосион
от арникова запарка: 2-3 супени лъжици дрога се заливат с 1 чаена чаша вряла вода, която се захлупва. След изстиване разтворът се прецежда и използва като лосион за лице. По този начин порите на лицето се свиват, кожата се почиства и се подобрява кръвообращението.
Арниковото етерично'масло се използва за масаж. В Австрия се произвежда крем арпика, който притежава разхлабващ ефект върху мускулатурата и е особено подходящ при мускулни претоварвания (т. нар. мускулна треска) и тежки физически усилия. Арниковото етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост.
Други приложения. Арниковото етерично масло се използва при производството на ликьори.

БАХАР, ПИМЕНТА

(PIMENTA RECEMOSA, P. ACRIS, P. OFFICINALIS)

Произход и разпространение. Макар и известен повече като подправка, отколкото като целебно растение, бахарът намира лечебно приложение в бита на различни народи. Растението произхожда от Антилските острови и е разпространено в тропичните области на Америка. Аптеките го използвали за подправка, за което има данни, датиращи от XII век. След завладяването на Америка през XVI век испанците го пренасят в Европа. Бахарът бил оценен едва през XVIII век и оттогава започва употребата му и като лечебно средство от европейските народи. Днес растението
се отглежда в тропическата част на Америка, Индия, о-в Ямайка и други тропически страни.
Ботаническо описание. Бахарът (пиментата) е дървесен вид от сем. Миртови (Myrtaceae), който достига 10 м височина. Плодовете му са сферични ягоди, съдържащи по едно семе, които придобиват кафяв цвят при изсушаване. Берат се преди узряване. Ароматът им е смес между ароматите на канела, индийско орехче и карамфил, а вкусът им е лютиво-стипчив като на черния пипер.
Използваема част. Недозрелите плодове и листата (Fructus et folia Pimentae racemosae). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (3-4%), феноли, багрилни и минерални вещества, витамини и др.
Етеричното бахарово (пимептово) масло( Oleun Pimentii ) съдържа евгенол (70-80%). метилевгенол (5-10%), цинеол, феландрен, кариофилен, мирцен, терпинен, лимонен, хадинен, каламинен и др. Бахаровото масло е жълто-кафява течност, която потъмнява на въздуха и светлината. Има приятен характерен балсамов аромат, напомнящ карамфиловия, и остър парлив вкус. Характерният мирис се дължи на преобладаващия фенолен етер евгенол.
Лечебно приложение. Като лекарствено средство започва да се използва към XVIII в. В тропическите страни, откъдето произхожда бахарът, народната медицина го използва при стомашно-чревни възпаления, при диарии и като газогонно средство. Днес е известно, че дрогата има апетитовъзбуждащо, подобряващо храносмилането, дезинфекционно, газогонно и консервиращо действие.
Жабурене със слаба отвара от плодовете или листата на баха-ровото дърво се използва като антисептично средство при зъбни инфекции и възпаление на устната лигавица.
Бахарът е противопоказен при чернодробни, жлъчни и бъбречни болести!
Козметично приложение. Не е известно.
Други приложения. Бахаровите плодчета и пиментовото масло широко се използват в хранително-вкусовата промишленост като ценна кулинарна подправка, а също и като консервиращо средство в кол-басарството и производството на туршии.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аромотерапия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.