Аромотерапия


Категория на документа: Медицина


БЛАТЕН АЙР

(ACORUS CALAMUS)

Произход и разпространение. Блатният аир произхожда от
Китай и Индия. Расте в блатисти места, покрай реки. в бавно течащи води и мочурища. Много разпространен е в Китай, Корея, Япония, Индия, Шри Ланка, САЩ и Канада. В Русия, Украйна и Белорусия също се среща в голямо количество, като се смята, че, гам е пренесен от нахлулите през XIII в. татари. които умишлено хвърляли в водата части от коренища, тъй като вярвали, че аирът пречиства водните площи и нрави водата безопасна за здравето на техните войни и коне. Едва през XVII в. аирът бил пренесен от Константинопол в Западна Европа. У нас се среща в Софийска збласт, край Казанлък и в Тунджанската равнина, но запасите от застението са доста ограничени.
Ботаническо описание. Блатният аир е многогодишно блатно гревисто растение от сем. Змиярникови (Агасеае). Достига височина 1-1,5 м. Коренището е дебело, месесто и дълго до 1,5 м, хоризонтално разположено, с приятен аромат. Стъблото е изправено, без листа, триръбестр. Листата са линейно мечовидни, достигат 1 м, снабдени с влагалище. Цветовете са многобройни, образуват цилиндрично жълто-зеленикаво съцветис, което се разполага по средата на стъблото, в страни от него и е обвито с покривен лист, във форма на кочан. Плодът е суха многосе-менна червена ягода.
Използваема част. Коренището (Rhizoraa Acori calami).
Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (3-5%), горчиви гликозиди (акорин и изоакорин), алкалоида каламии, скорбяла, витамин г минерални соли, дъбилни и слузни вещества, палматинова киселина, каламенол и др. Блатният аир има приятен аромат и горчив вкус.

Етеричното масло от блатен аир( Oleum Acori ) съдържа главно азарон (60-80%)- ароматния аддехид азарилалдехид (на него се дължи аромата на растението), прохамазулен, терпените пинен. камфен, борнеол и камфора, сесквитерпените каламен, акорон, елемен. Етеричното масло от блатен аир представлява жълтокафява течност с приятен аромат и възгорчив вкус.
Лечебно приложение. Блатният аир като лечебно средство е описан в много древни еврейски, гръцки и римски лечебни книги. Древните лекари препоръчвали дъвчене на коренища от аир за предпазване от холера и тиф. Дрогата и полученото от нея етерично масло притежават против овъзпалително, бактерицидно, кръвоспиращо, апетито-възбуждащо, пикочогонно, спазмолитично, отхрачващо, тонизиращо и понижаващо артериалното налягане действие.
Вани с отвара от растението или етерично масло от него се препоръчват при треска като температуропонижаващо средство, при безапетитие, нарушено храносмилане, възпаление на лигавиците на дихателните пътища, при повишена киселинност на стомашния сок и стомашни язви и болки, при диарии. Ваните действат благоприятно и при високо артериално налягане, съпроводено със смущения в кръвообръщението (процедурата се извършва сутрин), анемия, косопад, за тонизиране при физическа и умствена преумора, общо изтощение, при нарушена обмяна на веществата, невроза, вегетативна дистония и др. Частични вани се прилагат при лека степен на измръзване на крайниците (за около 20 минути) и рани.
Компреси с отвара от коренища на блатен аир се препоръчват от народната медицина при рани и гнойници, а също и под формата на прах (смлени изсушени коренища) за посипваме на гнойни рани.
Накапване със сок от коренищата се препоръчва при конюнктивит, за целта клепачите се намазват при затворени очи (за няколко минути, след което очите се изплакват с хладка вода).
Посипване със ситно смляни на прах сухи коренища върху рани и разрязвания се препоръчват от руската народна медицина.
Дъвченето (бавно и продължително) на добре измити изсушени коренища е старо средство на народната медицина в някои страни за отказване от тютюнопушенето и за премахване на; възпалителни процеси в устната кухина.
Жабурене с отвара от дрогата се препоръчва при кървящи венци и зъбобол.
Козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва отвара от коренището на блатния аир (1 супена лъжица на чаша вода) за подхранване и укрепване корените на косата, на която придава естествен цвят и блясък. За укрепване на косъма (при тъмни коси) се препоръчва първоначално измиване на косата с мек сапун и след изплакването й с хладка вода допълнително измиване с отвара от коренището на блатен аир и хмелови шишарки (по равни количества). За поддържане на косата жизнена и гъста се използват фрикции с отвара от коренища, варени за 15 минути във винен оцет (в съотношение 1:10), след което течността се пре-цежда и фрикциите се правят вечер 15 дни наред. Запарка от дрогата с равно количество дъбови кори се използва за жабурене при лош дъх в устата. За повишаване тургора на повяхнала кожа след продължителна диета за отслабване, полската народна фитокозметика препоръчва системни бани (с температура около 30 ° С) с тинктура от блатен аир, като за 1 вана са необходими 250 мл. Етеричното масло от аир намира приложение в парфюмерийната промишленост, както и за ароматизиране на сапуни.
Други приложения. Установено е, че прахообразно смлените изсушени коренища имат изразен инсектициден ефект (при комари и мухи), а донякъде и акарициден ефект (но кърлежите умират по-бавно). Това действие се дължи се на наличността на азарон в етеричното масло.

АНАСОН

(PIMPINELLA ANISUM)

Произход и разпространение. Анасонът произхожда от Мала и Средна Азия, откъдето е бил пренесен в Европа и Африка, а по-късно и по всички континенти. Той бил познат на древните народи като подправка и целебно средство. Използван е от древните индийци, китайци, гърци, римляни и египтяни. Така например известно с, че строителите на египетските пирамиди по време на почивките ядели хляб, наръсен сьс счукани анасонови плодчета. Анасонът се споменава още в съчиненията на древногръцкия учен Теофраст (372-287 г. пр. н.е.), а също и от гръцкия лекар Диоскорид (I в.). А древноримският учен Плиний Старий (23-79 г.) го възпява в една своя ода: "Анасонът е прекрасен, защото възбужда апетита." Анасонът фигурира в списъка за култивиране на лечебни растения. направен по инициатива на Карл Велики (IX в.). В далечното минало индианците от Даканс, когато искали да засвидетелстват уважение към някого, давали му шепа анасонови плодчета, които при тях били на голяма почит. Анасоновото етерично масло започва да се добива през XVI в.
Като културно растение се отглежда в Азия (Индия, Китай, Иран, Пакистан, Япония и някои страни от бившия СССР), както и в Южна Европа (Средиземноморието, Балканския полуостров и др.), Северна Африка (Египет), Северна и Южна Америка и др. У нас анасонът е култивиран още през XIV в., като най-много се сее в Югоизточна България.
Ботаническо описание. Анасонът е едногодишно тревисто растение от сем. Сенникоцветни (Apiaceae, Umbelliferaceae). Достига височина 40-70 см. Коренът е вретеновиден, слабо разклонен. Стъблото е изправено, набраздено, но голо, на върха разклонено. Листата са полиморфни: долните са прости, бъбрековидни, назъбени и имат дръжки с влагалища, а горните са пересто наделени до нарязани, почти без дръжки. Цветовете са бели, много дребни, образуващи сложен сенник с 15-12 лъча. Плодовете са яйцевидни, съставени от по 2 сецена (диакени), свързани едно с друго, покрити с власинки, жълтеникаво-сиви до сивокафяви, нарсбрени, като между ребрата се намират етерично-маслени канали. Цялото растение излъчва приятна миризма.
Използваема част. Зрелите плодчета (Fructus Pimpincllae anisi).
Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (2-6%), тлъсто масло (15-28%), белтъчини (до 20%). минерални соли (около 10%), витамини (С, Р, холин и др.), захари, слузни вещества, ензима липаза, смоли, танини, цимен и др.
Главна съставна част на анаснповото етерично масло( Oleum Anisi ) е анетолът (80-90%), а освен него то съдържа още метилхавикол (до 10%), анизалдехид, анизкетон, естрагол, пинен, феландрен, лимонен, дипентен, камфен, анизова киселина и др. Анасоновото масло е безцветна или слабо жълтеникава течност с приятна миризма и сладникав вкус.
Лечебно приложение. Като лечебно средство анасонът е описан още от древноримския учен Плиний Стари (23-79 г.) и древногръцкия лекар Диоскорид (втората половина на I в.), които го предписвали при меланхолия и кошмари, за укрепване на бъбреците и половата потенция, за премахване на умора и за неутрализиране на отрови.
В съвременната медицина анасонът е известен с отхрачващото, про-тивомикробно и спазмолитично, температуропоиижаващо. слабо пикочогонно, запичащо, потогонно и нсрвноуспокояващо действие.
Инхалации с анасоново масло или с топла запарка (1 чаена лъжичка стрити анасонови плодчета на 2 чаени чаши вряща вода) се препоръчват при възпаление на горните дихателни пътища. Вдишваните анасонови пари притежават способността да повишават секрецията на жлезите на бронхиалната лигавица, което води до разреждане на храчките и улесняване отделянето им при кашляне. Обилно отделящата се слуз покрива възпалената лигавица и я предпазва от външни дразнения. Поради тази причина анасоновите пари се прилагат с добър ефект при лечение на бронхити, бронхоектазии, бронхиални астми, силна кашлица, фарингит, ла-рингит с пресипналост, ангина. Използват се още и при различни стомашно-чревни заболявания и метеоризъм (газове), при възпаление на пикочните пътища, за премахване на главоболието, а също и
стимулиране на млечната секреция при кърмачки.
Масажи в областта на кръста и корема с анасоново масло се препоръчват при болезнена и нередовна менструация, както и при колики вследствние образуване на газове. Маслото усилва кръво-оросяването на кожата, действа тонизиращо и противовъзпалително, като й придава приятен аромат.
Дъвченето на анасонови плодчета премахва главоболие, почиства дихателните пътища й действува успокоително, като потиска кашлицата и премахва умората.
Вани с анасоново масло или със запарка от дрогата се препоръчват при възпаление на пикочните пътища, при нередовна и болезнена менструация, както и за увеличаване на млякото при кърмачки.
Анасоновото масло е съставна част на редица фармацевтични препарати против кашлица, бронхит и др., а също и за коригиране мириса и вкуса на много лекарствени средства.
Козметично приложение. Анасоновото етерично масло усилва кръвообращението на кожата и лицето, като я предпазва от замърсяване и инфектиране, поради което се използва под формата на компрес при младежки пъпки. За омскчаване на загрубялата кожа на лицето се правят компреси със запарка от анасоново семе всяка вечер по 15 минути до получаване на желания резултат. Натриването на зъбите и венците с анасоново масло се препорьчва за почистването им и отстраняване на лошия дъх в устата.
Анасоновото етерично масло намира приложение и в парфюмерийната промишленост. Чистият анетол се използва за ароматизиране на пасти за зъби, тоалетни сапуни и други козметични изделия.
Други приложения. Анасонът намира приложение и като подправка в хранително-вкусовата промишленост, както и за ароматизиране на спиртни напитки (мастика, ликьори и др.). Използва се и за премахване неприятната миризма на боите и лаковете в лаково-бояджийското производство.
В миналото изпитано народно средство за борба срещу въшките и други паразити е бил мехлем, приготвен от 1 част счукани на прах плодчета на анасон, 1 част бяла чемерика и 4 части свинска мас. И днес народната медицина препоръчва 12%-ов спиртен разтвор на анасонрво масло като противопаразитно средство. Натриването на лицето и откритите части на тялото с анасоново масло се използва ефикасно срещу ухапванията на комарите, които не понасят миризмата му.
Анасонът е добро мсдоносно растение.

АНГЕЛИКА, ЛЕЧЕБНА ПИЩАЛКА

(ANGELICA ARCHANGELICA)

Произход и разпространение. Антеликата е древно растение, про-изхождащо от Северна Европа, особено популярно в скандинавските страни, където още от древносгга го използвали за храна и лечебно средство. Там отдавна е култивирана като зеленчук и се консумира и досега в пресен вид (млади листа и стъбла), а също като арома-тизатор на сладкиши и напитки. Древните лапландци вярвали, че, приет вътрешно, едногодишният корен на ангеликата удължава живота им, Обилни сведения за ангеликата се съдържат в издадената в 1785 г. от руския лекар Н. Амбодик "Лекарско веществославие", където пише: "Пресният корен има мирис дъхав, благовонен, приятен; вкус силен, дъхав, ароматичен; раздъвкан в устата, най-напред изглежда сладникав, но после става неприятен, остър и разгорещяващ..., предизвиква горещина на езика и челюстите и нещо започва да пари." Като диворастящо растение е разпространено в Северното полукълбо, Нова Зеландия и западния дял на Азия. Среща се почти из цяла Европа, а като култура се отглежда в Англия, Франция, Германия и др. У нас ангеликата в диво състояние вирее по влажните сенчести места, на планинските потоци и реки (най-вечс в Източна и Средна Стара планина и Родопите) до към 1300 м. надм. вис.
Ботаническо описание. Ангеликата е многогодишно тревисто растение от сем. Сенникоцветни (Apiaceae, Umbelliferaceae), което достига височина до 2 м. Коренището е месесто, вретено-видно и съдържа млечен сок с приятна миризма. Стъблото е кухо и обло, разклонено в горната част. Листните дръжки са къси, с издути влагалища и имат ясно изразен жлеб от горната страна. Листата са пересто наделени с назъбени краища, като горните са почти без дръжки. Цветовете са бели до бледорозови, събрани в



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аромотерапия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.