Ангиография


Категория на документа: Медицина


Ангиография

Навлезлите в медицинските изследвания неинвазивни образни методи, като ехография, компютърна томография и ядреномагнитен резонанс оставят впечатление, че ангиографията е изместена от своята първа роля в ангиологичните изследвания. Нейното значение не е намаляло и още дълго време този метод ще остане водещ при проучване анатомията на съдовете. Ендоваскуларната рентгенова ангиография и скопия е инвазивен метод за съдов скрининг, при който интравенозно или интраартериално се въвежда рентгенопозитивна контрастна материя, която абсорбира рентгеновите лъчи, като по този начин кръвоносните съдове стават рентгенологично видими. Получените анатомични познания от ангиографиските изследвания са необходима база при много ангиологични терапевтични процедури ангиологична диагностика. Инвазивното проникване в изследвания кръвоносен съд се постига чрез пунктирането на съда и въвеждането на метален водач. След това се въвежда ригиден коаксиален рентгенопозитивен катетър, чрез който се достига до изследвания съдов басейн. Въвеждането се извършва след местна анестезия и непрекъснато промиване на катетъра с изотоничне разтвор. При пункция на феморалната артерия (по метода на Seldinger) чрез водача се преодолава препятствието от меките тъкани и съдовата стена и по него се въвежда ангиографският катетър. Съвремените ангиографски изследвания се основават на принципите на органощадящи, малкотравматични и необременителни за пациента манипулации. Всяко ангиографско изследване е подчинено на фактора време, поради което престоят на катетъра в съда не трябва да превишава 30 мин. След артериалната пункция е необходимо пациента да остане под наблюдение за 4 часа, а след венозната пункция - за 2 часа. Артериография - пунктирането се извършва със специални игли, които носят наименованието на създателя си (Seldinger и др.). За артериалната пункция се използва най-често трансфеморалният достъп. Избраната артерия се пунктира под ъгъл от 45-60 градуса и след апликацията на иглата се въвежда подходящ водач. След това иглата се изважда и през водача се въвежда ангиографския катетър, чрез който се достига до изследвания съдов обект. После водачът се изважда, катетъра остава, промива се и се пропуска през него контрастната материя, която трябва да усили образът. Ангиографските катетри трябва да отговарят на едно условие - осигуряване на максимален дебит при минимален външен диаметър. Те са изработени от рентгенопозитвини еластични материали (тефлон, полиуретан и др.). Нискоосмоларните контрастни вещества са за предпочитане пред високоосмоларните, поради по-незначителните им странични ефекти. Значително предимство показват нейонните препарати, които в буферен разтвор не се дисоциират, т. е. не се разпадат на цикличен анион и катион.

Целта на флебографията е да се представи анатомията на венозните съдове, топографията и вариациите им. Изяснява се състоянието на повърхностните, перфорантните и дълбоките венозни съдове. Оценяват се формата, големината, очертанията на стените, хомогенното разпределение на контрастното средство, проходимостта, скоростта на кръвния ток, състоянието на клапния апарат и колатералната мрежа. Вените се пунктират с абокат, ангиографска игла и катетър. Интактните (нормални) вени са хомогенно контрастирани и изпълването им с контрастна материя е от повърхностните към дълбоките вени, като проходимостта и клапния апарат са запазени.

Интраваскуларното ултразвуково изследване се прилага за изследване на съдовият лумен. В края на ендоваскуларния катетър е монтиран трандусер с честота от 20 до 30 MHz.

Ангиография на съдовете на главата при заек. (латерална проекция) (артериография, пункция на сънната артерия-стрелка) (ориг.)

Ангиография на съдовете на главата при заек. (вентродорзална проекция) (флебография, пункция на голямата ушна вена-стрелка) (ориг.)

Ангиограма на чернодробната артерия при заек. Краят на катетъра (стрелка) е локализиран в основата на чернодробната артерия. (трансфеморален артериален достъп) (по Chang et al.)

Ренална ангиограма. Краят на катетъра (стрелка) е локализиран в основата на бъбречната артерия. (трансфеморален артериален достъп) (по Bashir)

Ренална ангиограма: бяла стрелка-катетър в лявата бъбречна артерия; жълти стрелки-вентрални и дорзални клонове на бъбречната артерия; сини стрелки-сегментални артерии; зелени стрелки-интерлобарни артерии. (по Bashir)

Сериен ангиограф
Литература
1. Балджийски, А., Николов, Е., Панчев, В., Тончев, З., Хаджидеков, В., Чакърски, В., 1994. Интервентна терапевтична рентгенология. ДФ "Балканпрес", София, (98 pages).
2. Францов, С., Вълчева, Е., 1997. Рентгенова ангиография на периферните съдови заболявания. София.

3. Chang, I., Lee, M., Kim, Y., Choi, S., Kim, H., Choi, Y., Yoon, Ch., Shin, S., Lim, H., 2011. Comparison Between Transauricular and Transfemoral Arterial Access for Hepatic Artery Angiography in a Rabbit Model. Journal of Vascular and Interventional Radiology, 22, (8), 1181-1187.

4. Dr Omar Bashir. Renal angiogram arterial anatomy. http://radiopaedia.org/cases/renal-angiogram-arterial-anatomy

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ангиография 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.