Анатомо-физиологични особености на отделителната система при деца


Категория на документа: Медицина


♦По време на диализата медицинската сестра трябва да е неотлъчно до детето

♦Медицинската сестра трябва да проследява общото състояние на детето,пулса,дишането и кръвното налягане

♦Да следи дефикацията и диурезата

♦Сестрата трябва да ръководи ритъма на въвеждане на предварително затоплените диализни разтвори и изведеното количество течности.

♦Да води реанимационен лист и при отклонение от обичайния ред да уведомява лекаря

♦Да спазва строго правилата на асептика

♦След завършване на диализата да транспортира с количка болното дете до леглото му

♦Да следи общото му състояние и търси белези за проява на перитонит

Анатомо-физиологични особености на ендокринната система при децата

Ендокринните жлези отделят хормони-вещества с висока биологична активност и специфичн действие върху различните органи и функции.

През най-ранния период на вътреутробното развитие зародишът се намира под влияние на майчините хормони и присъщата на зародишната тъкан растежна енергия.През феталния период плодът продължава да бъде под влияние на майчините хормони,но собствените му ендокринни жлези вече са сформирани и започват да функционират.

След раждането детето има вече собствени хормони,макар че все още някои от тях,като например тиреоидния,преминават чрез кърмата в организма му. През първите месеци след раждането организма на детето се намира под влияние на тимуса,към 3-5 месец започва да функционира щитовидната жлеза,към 6-7 година организмът се намира под влиянието на хипофизата,а в предпубертетния период се усилва функцията на половите жлези.

Тимусът се разполага в горния преден медиастинум,установено е че има много важна роля в развитието на имунната система у детето-изграждането на клетъчен и хуморален имунитет.Формира се още през третия месец на ембрионалното развитие и в момента на раждането е с тегло 10-13гр.У кърмачето теглото и може да достигне до 25гр.,у децата от 1 до 5 години до 50гр.След пуберитетът тимусът претърпява обратно развитие ,но запазва известни функции и по-късно.

Хипофизата при раждането тежи около 100мг.Заедно с хипоталмичната област на гавния мозък играе важна роля в развитието на детето ,като отделя редица хормони,имащи отношение към растежа,водно-солевата обмяна и функцията на някои от останалите ендокринни жлези.Соматотропният хормон на предния дял стимулира растежа.

Щитовидната жлеза е една от най-важните жлези с вътрешна секреция.Разположена е в областта на предната повърхност на гръкляна.В периода на новороденото теглото и е 1гр.-много малка.Бурен растеж показва през пубертета,наблюдава се леко физиологично увеличаване на обема и,което може да съответствува на най-леката степен на гуша,особено при момичетата.Тялото и расте до към 15-тата година.Хормонът на щитовидната жлеза е тироксинът,съдържащ 65,3% йод,който стимулира обмяната на веществата,ускорява биохимичните реакции и оказва влияние върху всички органи и по-специало на централната нервна система.

Важен дял във физиологията патогенезата на детската възраст има и надбъбречната жлеза.Тя е чифтен орган.Разположени са на горния полюс на бъбреците.При новородени теглото им е към 6гр.,през кърмаческия период теглото им намалява наполовина и постепенно по-късно-към пубертета,нараства до 10-12гр.Хормоните на надбъбречната жлеза оказват влияние на функциите на различни органи и системи и на обмяната на веществата.

Половите жлези са яйчници(женски) и тестикули(мъжки).Яйчниците са с форма и големина на бадем,отделят яйцеклетки и образуват женски полови хормони-естрогени и прогестерон.Тестикулите отделят тестостерон.

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ

Захарният диабет е най-честото ендокринно обменно заболяване в детска възраст и засяга всички възрастови периоди.Двата пола са засегнати почти поравно.Той е хетерогенен синдром,дължащ се на пълен или частичен инсулинов дефицит,който води до нарушение я цялостната обмяна на организма-на въглехидрати,белтъци и мазнини.

Проявява се в две форми:
* Инсулино-зависим Тип 1-дължи се на абсолютен инсулинов дефицит.Огромна роля имат вирусни инфекции.Започва остро и има склонност към кетоацидоза.
* Инсулино-независим Тип 2-не се дължи на инсулинов дефицит,налице е инсулинова резистентност.Рядко се среща при деца.Обикновено е свързан със затлъстяване и липсва склонност към кетоацидоза.

Захарния диабет в детска възраст е предимно инсулин-зависим.Основната причина за неговото възникване е дефицит на инсулин,който се дължи на автоимунна деструкция на бета-клетките на панкреаса.Деструкцията е резултат от спонтанното образуване на автоантитела срещу бета-клетките на панкреаса.Другият етиологичен фактор увреждащ лангерхансовите осрови,са вирусните инфекции.
* ПАТОГЕНЕЗА И ПАТОБИОХИМИЯ

В оновата на заболяването стои инсулиновия дефицит,който води до редица обменни нарушения.Блокира се транспорта и проникването на глюкозата във вътреклетъчното пространство.Глюкозният глад,предизвикан от намаленото съдържание на глюкоза в клетките,води до съответни промени и в клетъчния енергиен метаболизъм.За да задоволи енергийните си нужди,организмът е принуден да използува мастите и белтъците като основен източник на енергия.
* КЛИНИЧНА КАРТИНА

Клиничната картина наподобява тази у възрастните:полидипсо-полиуричен и астеноадинамичен симптокомплекс.

За разлика от възрастните при децата симптомите се появяват по-бързо,дори бурно с разностепенна диабетична кетоацидоза.Полифагията се среща по-рядко,а може да се наблюдава и анорексия.В малък % от болните заболяването има бавно начало,протича със затлъстяване и наподобява на инсуин-независим диабет.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анатомо-физиологични особености на отделителната система при деца 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.