Анатомия на човека


Категория на документа: Медицина


M. tibialis ant. - преден голямопищялен мускул. Започва от латералната повърхност на големия пищял, междукостната преграда и подбедрената фасция. Завършва на медиалния ръб на ходилото. Ф; Разгъване (дорзална флексия) и супинация на стапалото.
M. extensor digitorum longus - дълъг разгъвач на пръстите. Разполага се латерално и успоредно на m. tibialis ant. Залавя се за дорзалната повърхност на крайните фаланги на пръстите. Ф; Екстензия на II-V пръст,подполага екстензията и пронацията на ходилото.
M. extensor hallucis longus - дълъг разгъвач на палеца. Започва от долните две трети на междукостната преграда и завършва върху дорзалната повърхност на крайната фаланга на палеца. Ф; Екстензия на палеца до крайната фаланга, екстензор и супинатор на ходилото.
- латерална група
M. peroneus longus - дълъг малкопищялен мускул
M. peroneus brevis - къс малкопищялен мускул
Ф; Плантарна флексия, пронация и абдукция на ходилото.
- задна група
*повърхностни
M. triceps surae - триглав подбедрен мускул. Изграден от два мускула;
M. gastrocnemius - коремчест мускул. Залавя се за condylus medialis и condylus lateralis на бедрената кост.
M. soleus - слънчев мускул. Започва от задните повърхности на големия и малкия пищял.
Двата мускула се обединяват в общо сухожилие tendo calcaneus (achillis) и завършва на tuber calcanei. Ф; Сгъване (плантарна флексия) на ходилото в горната скочна става; участва в супинацията и аддукцията на ходилото; m. gastrocnemius подпомага сгъването в колянната става.
* дълбоки
M. flexor digitorum longus - дълъг сгъвач на пръстите. Започва от задната повърхност на големия пищял и завършва на основата на дисталните фаланги на II до V пръст. Ф; Плантарна флексия и супинация на ходилото; сгъване на II до V пръст.
M. flexor hallucis longus - дълъг сгъвач на палеца. Започва от задната повърхност на малкия пищял и завършва на основата на дисталната фаланга на палеца. Ф; Сгъва палеца, аддукция и супинация на ходилото.
M. tibialis posterior - заден голямопищялен мускул. Започва от задната повърхност на tibia, fibula и междукостната мембрана. Завършва на ладиевидната кост и трите клиновидни кости /медиалния ръб на ходилото/. Ф; Плантарна флексия, супинация и аддукция на ходилото.
M. popliteus - задколенен мускул. Започва от epicondylus lateralis femoris и завършва чрез косо сухожилие за горната трета на задната повърхност на големия пицял. Ф; Флексия и вътрешна ротация в колянната става.

Мускули на ходилото
Ходилото притежава собствени сравнително малки мускули, които започват от задноходилните и предноходилните кости и завършват в областта на пръстите (изключение прави само m. opponens digiti minimi, който се залавя за V метатарзална кост). Тези мускули се разделят на мускули на гърба на ходилото и мускули на стъпалото.

Мускули на гърба на ходилото
m. extensor digitorum brevis Започва от горно – латералната повърхност на петната кост и завършва с отделни сухожилия от II до V пръст. Ф: разгъване на II - V пръст.
m. extensor hallucis brevis Започва от петната кост заедно с m. extensor digitorum brevis и завършва като неговото сухожилие се слива със сухожилието на дългия разгъвач на палеца и чрез него се залавя за фалангите на палеца. Ф: разгъване на палеца.

Мускули на стъпалото

Мускулите на стъпалото се разпределят на медиална, латерална и средна група.
Медиалната група е съставена от три мускула, осъществяващи определени движения на палеца.
m. abductor hallucis
m. flexor hallucis brevis
m. adductor hallucis
Латералната група се състои от три мускула, осъществяващи определено движение на малкия пръст.
M. abductor digiti minimi
M. flexor digiti minimi brevis
M. opponens digiti minimi
Средната група мускули на ходилото е най многобройна. Най повърхностно, неподстрествено под aponeurosis plantaris, се разполага m. flexor digitorum brevis. Под него се намира m. quadratus plantae. Подобно на ръката, ходилото притежава 4 mm. lumbricales, както и 3 mm. interossei plantares и 4 mm. interossei dorsales, разположени в междукостните пространства.

Храносмилателна система

Устна кухина, Cavum oris
Устната кухина е ограничена отгоре от твърдото и отчасти от мекото небце, отдолу от устния под, отпред от устните, отстрани от бузите, а назад чрез устния зев се съобщава с гълтача. Устната кухина се разполага в лицевия дял на главата. Напред посредством устната цепка, тя се отваря навън, а назад се съобщава с гълтача чрез устния зев - isthmus faucium. Когато долната и горната зъбна редица са отдалечени, устната кухина представлява единно пространнство. Когато са в контакт тя се разделя на две части: външна, предверие – vestibulum oris, и вътрешна, същинска устна кухина – cavum oris proprium.
Устното предверие - vestibulum oris, е цепновидно пространство, заградено отвън от устните и бузите, а отвътре от зъбите и венците. При затворена уста vestibulum oris се съобщава нормално със същинската устна кухина посредством пространството, ограничено от последните кътници и клона на долната челюст.
Същинската устна кухина - cavum oris proprium, съсредучава в себе си основните функции на началния отдел на храносмилателната система. В нея се разполагат зъби и език. Същинската устна кухина се ограничава от устното предверие посредством венците и зъбите. За горна граница ú служат твърдото небце и предната част на мекото небце, а за долна – пода на устната кухина – diaphragma oris, представена от чифтния m. mylohyoideus, върху нея лежи езика. При затваряне на устата езикът изпълва същинската устна кухина – между горната повърхност на езика и небцето остава тясно цепковидно пространство.
Устни. Предното отвърстие на устната кухина се загражда от двете устни: горна - labium superius, и долна - labium inferius, завършвайки в устен ъгъл - angulus oris. Външната повърхност на устните е покрита с кожа, богата на косми, потни и мастни жлези. Отвътре устните са покрити с лигавица, в която се разполагат малки слюнчени жлези, които лесно се опипват. Кожата преминава в лигавица по ръба на устните. Тук се формира междинна част на покривката на устните, която на вид прилича на лигавица. През тънкия рогов слой прозират кръвоносни съдове, поради това този участък има червеникав отенък. Устните са изграждат от m. orbicularis oris.
Бузи. Бузите – buccae, образуват страничната стена на устното предверие. Те са изградени подобно на устните. Между кожата отвън и лигавицата отвътре се разполага m. buccinator.
Небце. Небцето – palatum, разделя устната от носната кухина. То получава пълно развитие при бозайниците във връзка с необходимостта от създаване на вакуум при бозаене. При човека поради участието си в звукообразуванито небцето придобива сводеста форма. Предната част на небцето има костна основа и се нарича твърдо небце - palatum durum, а задната част е мускулна с фиброзна основа, поради което се нарича меко небце - palatum molle.
Костната основа на твърдото небце е образувана от proc. рalatinus на горната челюст и lamina horizontalis на небцовата кост, свързани по между си с шевове. Лигавицата на твърдото небце се залавя посредством плътна фиброзна тъкан за подлежащите кости. Меко небце - palatum molle, заема задната трета на небцето. То представлява лигавичната дубликатура с мускулно-фиброзна основа. Предната му част е почти хоризонтална, а задната се спуска надолу, поради което се нарича небцова завеска – velum palatinum. Назад мекото небце се източва в конично израстъче, висулка - uvula, разположено в срединната равнина. Това образувание е развито добре само при човека и се смята, че има отношение към създаването на херметичност в устната кухина, вследствие на което при изправено положение на главата долната челюст не увисва надолу. Странично на висулката от мекото небце започват две дъговидни гънки.
Мекото небце е покрито с лигавица, чийто епител откъм устната кухина е многослоен плосък, а откъм носната кухина – многореден цилиндричен. Само в областта на непцовата висулка и от двете страни епителът е многослоен плосък.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анатомия на човека 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.