Анатомия на човека


Категория на документа: Медицина


- n. mandibularis (долночелюстен нерв) - Той е смесен нерв. Сетивната му част инервира кожата на слепоочната област, отчасти ушната мида, външния слухов проход, долната част на бузата, предните 2/3 от лигавицата на езика, лигавицата по пода на устната кухина, бузите и долната устна, зъбите и венците на долната челюст. Двигателната му част осигурява инервацията на дъвкателните мускули.
6. n. abducens (отводящ нерв) - двигателен. Ядрата му се намират в дорзалната повърхност на моста. Появява се на повърхността, между pons u пирамидата на medulla oblongata. Отправя се напред, навлиза в очницата през fissura orbitalis superior и инервира външния очен мускул, който отвежда окото встрани.
7. n. facialis (лицев нерв) - смесен. Съдържа двигателни, сетивни и парасимпатикави влакна. Сетивните и парасимпатиковите влакна се присъединяват към него чрез n. intermedius. Ядрата му се разполагат в моста. На мозъчната повърхнаст неръвът се появява между oliva u pedunculus cerebellaris inferior. Той се отправя към meatus acusticus internus, навлиза canalis facialis, минава през foramen stylomastoideum. Двигателната му част инервира всички мимически мускули и горните подезични. Сетивната - вкусовите папили по предните 2/3 на езика (без papili valate).
8. n. vestibulocoochlearis (n. statoacusticus) (слухово-равновесен нерв) - сетивен. Нервът се състои от pars vestibularis u pars cochlearis. На мозъчната повърхност се намира между oliva u pedunculus cerebellaris medius. След къс вървеж той достига meatus аcusticus internus.
9. n. glossopharyngeus (езико-гълтачен нерв) - Съдържа двигателни, сетивни и парасимпатикави влакна. Ядрата на нерва се разполагат в medulla oblungata. На мозъчната повърхност се появявя в sucus lateralis posterior, зад oliva, а черепната кухина напуска през foramen jugulare. Сетивно инервира лигавицата на гълтача и задната 1/3 от лигавицата на езика, областа на сливиците и вкусовите луковици. Моторно - мускулите на гълтача.
10. n. vagus (блуждаещ нерв) - смесен. Съдържа двигателни, сетивни и парасимпатикави влакна. Той е най-дълъг от всички черепно мазъчни нерви, дава разклонения към по-голяма част от вътрешните органи. Ядрата му са в medulla oblungata. На мозъчната повърхност се появявя в sucus lateralis posterior, черепната кухина напуска през foramen jugulare. Спуска се по шията, покрит отпред от яремната вена и сънната артерия. Двигателната му част - инервира мускулите на гръкляна, сетивно и парасимпатиково - лигавицата на гръкляна, щитовидната жлеза, гръдничната жлеза. Блуждаещия нерв навлиза в гръдната кухина заедно с хранопровода и го инервира, отдава клонове за бронхите, белия дроб и околосърцевата торбичка. От тук заедно с хранопровода нервът навлиза в коремната кухина и образува заедно със симпатиковите влакна нервни сплитове. От тези сплитове изхождат клончета към черния дроб, слезката, бъбреците и по-голяма част от стомашно-чревния път, изключение прави само крайната част на дебелото черво.
11. n. accessorius (добавъчен нерв) - двигателен. Изграден от две групи влакна ; образува се от сливането на два корена. Първият изхожда от medulla oblungata. Към него се прибавя вторият, който се отделя от началната част на гръбначния мозък и навлиза в черапната кухина през foramen magnum. Добавъчният нерв напуска черепната кухина през foramen jugulare. В областта на шията нервът се разделя на два клона - латерален и медиален. Латералният се отправя към m. trapezius u m. sternocleidomastoideus, а медиалния се слива с блуждаещия нерв.
12. n. hypoglossus (подезичен нерв) - двигателен. На мозъчната повърхност той излиза между маслната и пирамидата на medulla oblungata. Нервът напуска черепа през canalis hypoglossi, спуска се напред и надолу, извива се дъговидно и се отправя към мускулите на езика.

Вегетативна съставка на нервната система

Соматичната съставка на нервната система, която бе изучена до сега инервира волевата мускулатура – скелетните мускули и вътрешните органи, чиито стени са изградени от напречнонабраздена мускулатура.

Вегетативната съставка на нервната система не е непосредствено свързана с нашето съзнание, както соматичната, но тя също се контролира от кората на голямомозъчните полукълба. Така, че и двете съставки представляват части от цялата нервна система.

Вегенативната нервна система инервира вътрешните органи, сърдечносъдовата система и всички жлези в организма и гладката мускулатура. Тя дублира соматичната нервна система достигаики до скелетните мускули, кожата, но във връзка с храненето и осъществяване обмяната на веществата. Вегетативната нервна система се състои от централна част, разположена в главния и гръбначния мозък и периферна съставена от нервни възли и нервни влакна, разположени извън мозъците. Характерно за вегетативната съставка е, че предаването на нервните импулси от мозъка до съответните органи се осъществява по два неврона. Единият неврон се намира в мозъка, наречен предвъзлов и е изграден от струпване на нервни клетки в тази част, а вторият се разполага извън мозъка и клетките му образуват нервни възли или ганглии. Невритите на тези клетки образуват след възлови нервни влакна, които достигат до изпълнителния орган, провеждайки вегетативните нервни импулси (например до една жлеза, гладка мускулатура, сърдечносъдови органи и други). Следователно вегетативните нервни импулси се предават до изпълнения орган по два неврона, докато при соматичната съставка на нервната система нервното дразнение се провежда по един неврон.

Вегетативната нервна система, физиологично, се дели на симпатична – симпатикус и парасимпатична – парасимпатикус. Всички органи инервирани от вегетативната нервна система получават нервни импулси едновременно от симпатикуса и парасимпатикуса. Във физиологично отношение тяхното действие е противоположно, тъй като, ако по единия се провеждат импулси за учестяване дейността на даден орган, то по другия протичат такива за намаляване на неговата дейност. По такъв начин, поради едновременното действие на симпатикуса и парасимпатикуса органите, които те инервират се намират в динамично равновесие. Така например гладката мускулатура на червата под действието на симпатикуса се отпуска, докато от това на парасимпатикуса тя се контрахира. Обратното явление се наблюдава при сърцето. Неговата дейност се учестява от импулси на симпатиковия дял, а от тези на парасимпатиковия, сърцето забавя своята работа.

Симпатиковия дял е изграден от централна и периферна част. Централната част се разполага от Th1 до L3 сегмент на гръбначния мозък. От тук излизат пред възлови нервни влакна, които използват компанията на предните коренчета на гръбначно-мозъчните нерви и достигат до симпатиковия ствол, който е ляв и десен. Симпатиковият ствол truncus sympaticus е изграден от нервни възли, които са свързани помежду си с междинни клончета. Двата симпатикови ствола се разполагат симетрично от двете страни на гръбначния мозък. Всеки симпатиков ствол е изграден от 23 – 24 ганглия, от които шийните са 3, гръдните – 11-12, поясните – 4, кръстните – 4 и 1 опашен. Опашният ганглий е не чифтен и в него се събират двата ствола.

От трите шийни възела най-голям е горният ganglion cervicale superius. От него се отделят нервни влакна, които се омотават около артериите, кръвоснабдяващи главата. Освен това от него се отделя и клонче за сърцето. Следвъзлови нервни влакна от този ганглион инервират също така гладкомускулния разширител на зеницата (m. dilatator pupillae). Средният и долният шийни възли са по-малки и понякога се сливат в един (ganglion stellatum). От тези два симпатикови възли се отделят вегетативни нервни влакна главно за сърцето, аортата, бронхите и белите дробове.

От гръдните възли се отделят клончета за органите в гръдната кухина. Освен тях гръдните възли отделят и два големи вътрешноорганни нерва – голям и малък n.n. splanchnici major et minor. Те пробиват диафрагмата и участват в образуването на слънчевия сплит plexus solaris. От него се отделят и нервни влакна за инервиране на коремните органи симпатиково.

Поясните и кръстцовите възли отделят нервни клончета, които участват също в изграждането на слънчевия сплит. Освен това те отделят и нервни влакна, които се отправят към малкия таз и участват в образуването на подчревния сплит – plexus hypogastricus. Той отделя клончета за органите в малкия таз и външните полови органи.

Парасимпатиковия дял е изграден също от централна и периферна част. Централната част се състои от парасимпатикови ядра струпани в средния, моста и продълговатия мозък и кръстцовата част на гръбначния мозък. От посочените части на главния мозък се отделят парасимпатикови предвъзлови влакна, които влизат в състава на четири черепномозъчни нерви, а именно – очедвигателния, лицевия, езично-гълтачния и блуждаещия. Парасимпатиковите влакна, влизащи в състава на очедвигателния нерв достигат до очницата, където се прекъсват в ресничестия ганглий. От него започват следвъзлови влакна, които достигат до окото и инервират свивача на зеницата – m. sphincter pupillae и мускула на акомодацията. Парасимпатиковите нервни влакна в състава на лицевия нерв водят началото си от центрове в моста, след което се отправят към слъзната, подчелюстната и подезичната жлези, които инервират. Парасимпатиковите влакна, които се намират в езичногълтачния нерв водят началото си от парасимпатиково ядро разположено в продълговатия мозък. Те достигат до околоушната жлеза glandula parotis, която инервират. Парасимпатиковите влакна в състава на блуждаещия нерв са в най-голямо количество и водят началото си от ядра разположени също в продълговатия мозък. Тези влакна след като се прекъснат в определени ганглии инервират органи в шията, гръдната и коремна кухини без органите в малкия таз.

Парасимпатиковата част в кръстцовата област на гръбначния мозък отделя нервни влакна, които се отправят към малкия таз и участват в образуването на подчревния сплит – plexus hypogastricus. От него се отделят нервни клончета, които инервират органите в малкия таз и външните полови органи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анатомия на човека 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.