Анатомия на човека


Категория на документа: Медицина



Ventriculi laterals (странични мозъчни стомахчета)

Са кухини със сложни очертания, разположени симетрично в двете голямо мозъчни полукълба. Те са изпълнени с цереброспинална течност и са свързани чрез отвори с третото мозъчно стомахче. Всяко от тях се дели на четири части, разположени в съответните дялове на полукълбата и носещи съответните названия. Различават се централна част (pars centralis), лежаща в областта на теменния дял, и три изхождащи от тях продължения – преден, заден и долен рог (cornu anterius, cornu posterius и cornu inferius).

Страничното мозъчно стомахче лежи под мазолестото тяло, което образува голяма част от покрива на отделните му части. Подът на предния рог се образува главно от опашатото ядро. Централната му част има цепнатовидна форма. В нея и в долния рог прониква гънка на меката мозъчна обвивка със съдово сплетение (plexus chorioideus), което произвежда цереброспинална течност.

Гръбначно мозъчни нерви

От гръбначния мозък излизът 31 чифт гръбначномозъчни нерви. Те се разделят на 8 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5кръстни и 1 опашен. Всеки гръбначномозъчен нерв се образува от сливането на два корена - преден и заден. Предният корен изхожда от сивото вещество на предния рог на гръбначния мозък и е моторен, а задният излиза от задния рог и е сетивен. Образуваните по този начин смесени гръбначномозъчни нелви напускат гръбначния канал през съответните междупрешленни отвори. Непосредствено след напускането на гръбначния канал всеки нерв се разделя на два клона - преден и заден, които съдържат както моторни, така и сетивни влакна.

Задните клонове на гръбначномозъчните нерви (rami dorsales), инервират собствените мускули на гърба и кожата по задната повърхност на главата, шията, гърба, поясната и седалищната област.

Предните клонове на гръбначномозъчните нерви (rami ventrales), се свързват по между си и изграждат нервни сплитове - plexus. Изключение правят гръдните нерви от II до ХI, които преминават направо в съответните междуребрени нерви. Различават се шиен, мишничен, поясен и кръстен сплит.
Plexus cervicalis (шиен сплит), образува се от предните клонове на първите четири шийни нерва.
n. auricularis magnus (голям ушен нерв) - инервира кожата на ушната мида, слепоочната област и съседни на нея части на лицето.
n. occipitalis minor (малък тилен нерв) - насочва се назад и нагоре към сисовидния израстък и инервира кожата на страничния участък на тилната област на главата.
n. transversus coli (кожен нерв на шията) - инервира кожата по предната страна на шията.
n. phrenicus (диафрагмален нерв) - нервът се спуска надолу, навлиза в гръдната кухина през горния и отвор. Преминава встрани от сърцето, между плеврата и перикарда, отдава сетивни влакна и достига до диафрагмата, която инервира.
Plexus brachialis (мишничен сплит) - образува се от предните клонове на последните четири шийни нерви (С5-С8) и по-голямата част на първия гръден нерв (Th1).
n. axillaris (подмишничен нерв) - смесен. Инервира m. deltoideus u m. teres minor, сетивно кожата на външната страна на мишницата.
n. musculocutaneus (мускулно-кожен нерв) - Пробива m. coracobrachialis и върви между m. biceps brachii u m. brachialis, които инервира. Сетивната му част инервира предно-страничната страна на предмишницата.
n. medianus (срединен нерв) - смесен. Спуска се по медиалната повърхвост на мишницата, където не дава клонове. В областа на предмишницата инервира моторно всички мускули по предната страна с изключение на m. flexor carpi ulnaris и медиалната полвина на m. flexor digitorum profundus. Достигайки до дланната страна на китката той се разделя на мускулна и сетивна част. Мускулните клончета инервират мускулите на тенера и сетивно кожата в областа на тенера, I, II, III и латералната полвина на IV пръст.
n. ulnaris (лакътен нерв) - смесен, спуска се по медиалната повърхност на мишницата, където не дава клонове. В областта на предмишницата инервира m. flexor carpi ulnaris и медиалната полвина на m. flexor digitorum profundus. По дланната страна на китката инервира мускулите и кожата на хипотенера, кожата на V и медиалната полвина на IV пръст.
n. radialis (лъчев нерв) - смесен. Спуска се по задната повърхност на горния крайник като го инервира и сетивно и моторта, достигайки до гръбната повърхност на ръката я инелвира сетивно.

nn. intercostales (междуребрени нерви) - Отделят мускулни клонове за междуребрените мускули и сетивни клонове за кожата и плеврата. Последните шест междуребрени нерви са най-дълги и инервират коремните мускули и кожата на коремната стена.
Plexus lumbalis (поясен сплит) - Образува се от предните клонове на L2-L3 и отчасти от Th12 u L4.
n. obturatorius (затулящ нерв) - смесен. Насочва се надолу и напуска малкия таз през затуления отвор, инервира външния затулящ мускул спуска се по медиалната страна на бедрото която инервира и сетивно и двигателно.
n. femoralis (бедрен нерв) - смесен, втория по-големина нерв в човешкото тяло. Инервира мускулите от предната група на таза, минава под слабинната връзка и достига предната страна на бедрото. Отдава моторни клонове за инервиране на мускулите от предната група на бедрото и сетивни за кожатта в тази област. Един от сетивните клонове се спуска като отделно обособен нерв - n. safhenus, по медиалната страна на подбедрицата която инервира.
Plexus sacralis (кръстен сплит). Образува се от предните клонове на част от L4, L5, S1, S3 u S4.
n. gluteus superior u n. gluteus inferior (горен и долен седалицен нерв) - инервират седалищните мускули.
n. ischiadicus ( седалищен нерв) - най-големият нерв в човешкото тяло. Той е смесен и получава влакна от целия кръстен сплит. Напуска кухината на таза през големия седалищен отвор, като минава под m. piriformis. Спуска се надолу, по задната повърхност на бедрото която инервира и сетивно и моторно. Над задколянната ямка се разделя на два клона n. tibialis и n. peruneus (fibularis) communis.
n. tibialis (голямопищялен нерв) - спуска се по средата на задколянната ямка инервира кожата и мускулите по задната повърхност на подбедрицата. В областа на ходилото се разделя на два клона; единия инервира мускулите и кожата по стъпалната повърхност на ходилото и пръстите.
n. peruneus (fibularis) communis (общ малкопищялен нерв) - спуска се по външната страна на задколянната ямка, извива се около caput fibule и се разделя на два клона - повърхнотен и дълбок. Повърхностният е предимно сетивен; спуска се по външната повърхност на подбедрицата, където отдава моторни клонове за инервиране на мускулите от латералната група на подбедрицата (m. fibularis brevis & longus), сетивната му част инервира кожата по латералната повърхност на подбедрицата, дорзалната повърхнаст на ходилото и пръстите. Дълбокият инервира предната повърхност на подбедрицата сетивно и моторно. След това преминава върху дорзалната повърхност на ходилото, отделя клонове за разположените тук мускули и завършва като сетивен нерв за кожата на първо междупръстово пространство.
n. pudendus (срамен нерв) - преминава през големият седалищен отвор под т. piriformis и дава мускулни и сетивни клончета за инервация на мускулите и кожата на тазавото дъно и външните полови органи.

Черепно-мозъчни нерви

Черепно-мозъчните нерви са прикрепени към основата на черепа и напускат черепната кухина през различни отвори на основата на черепа. Те са 12 чифта симетрично подредени биват: сетивни, двигателни и смесени нерви.

1. n. olfactorius (обонятелен нерв) - чисто сетивен нерв. Обединява съвкупнастта от тънки, немиелинизирани нервни влакна fila olfactoria (обонятелни връвчици), които представляват израстъци на сетивни клетки, разположени в обонятелната част (regio olfactoria) от лигавицата на ностната кухина. N. olfactorii минава през отворите на lamina cribrosa и завършват в bulbus olfactorius.
2. n. opticus (зрителен нерв) - сетивен. Провежда зрителни импулси. Представлявя сбор от неврити на гангрийните клетки на ретината. В задния полюс на окото те формират нерва, който напуска очницата през canalis opricus, навлиза в черепната кухина, където медиалните му пулвини се прекръстосват в chiasma opticum с тази на срещуположния нерв. Той продължава в tractuus opticus (зрителен път) и достига до подкоровия център на зрението (corpus geniculatum laterale u colliculus superior)
3. n. oculomotorius (двигателен очен нерв). Ядрата на n. oculomotorius са в средния мозък, под aqueductus cerebri, на равнището на colliculi superiores. Той е предимно двигателен нерв. Навлиза в очницата през fissura orbitalis superior и инервира горния, долния и медиалния мускул на окото, а също за долния кос мускул на окото и мускула повдигач на горния клепач. В състава на n. oculomotorius влизат и парасимпатикови влакна инервиращи m. sphincter pupillae u m. ciliaris (м. свивач на зеницата и ресничестия м.).
4. n. trochlearis (скрипецовиден нерв) - двигателен. Ядрата му се разполагат в средния мозък на равнището на colliculi inferiores. Навлиза в очницата през fissura orbitalis superior и инервира горния кос мускул на окото.
5. n. trigeminus (троичен нерв) - смесен. Паявява се на мозъчната повърхност на границата между маста и средното малкомозъчно краче

- n. ophtalmicus (очен нерв) - Той е изцяло сетивен нерв. Навлиза в очницата през fissura orbitalis superior. Осигурява сетивната инервация на очната ябълка, част от лигавицата на носа, кожата на челото до венечния шев, горния клепач, част от кожата на носа и слъзната жлеза.

- n. maxillaris (горночелюстен нерв) - Осигурява сетивната инервация на средната част на лицето, лигавицата на мекото и твърдото небце, небцовите сливици, част от ностната лигавица и зъбите и венците на горната челюст. Той излиза от черепната кухина през foramen rotundum върви в канал разположен по пода на очницата и гонапуска през foramen infraorbitalis.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анатомия на човека 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.