Анатомия на човека


Категория на документа: Медицина


Кортикалната част на надбъбречната жлеза се разделя на три зони. Изработените от кортикалната част стероидни вещества проявяват изразена хормонална активност. Минералкортикоидите (алдостерон) регулират нивото на натрия в кръвта, което определя осмотичното равновесие между кръвта и тъканите и свързаната с него водна обмяна. Гликокортикоидите (кортизон, хидрокортизон,кортикостерон) стимулират процеситена фосфорилиране, повишават резистентността на организма спрямо вредни агенти, намаляват проницаемостта на капилярите и с това ослабват възпалителната реакция, а чрез потискане на колагенообразуването забавят образуването на ръбцова тъкан. Половите хормони отделяни от надбъбречната кора, у мъжа са андрогенни, сходни по състав и действие на тестостерона, а у жената са етроген и прогестерон, т.е. еднакви с хормоните образувани в яйцника.
Медуларната част на надбъбречната жлеза е изградена от овойдни клетки, наречени хромафинни. Секреторните продукти са катехоламини (адреналин или норадреналин). Тези хормони са идентични с медиатора на симпатиковите нерви и предизвикват тъждествен, т.е. симпатикотоничен ефект.

ХЕМОПОЕТИЧНИ ОРГАНИ

Костен мозък – medulla ossium
Костният мозък – medulla ossium, изпълва каналите на дългите кости и кухините на гъбестото костно вещество. Неговото количество при израстнали индивиди възлиза на около 2600g. Костния мозък се разделя на червен и желт. При раждането той е само червен. По време на израстването част от него се подлага на мастна дегенерацияи се транформира в жълт. При израстнали индивиди червеният костен мозък се намира в прешлените, ребрата гръдната кост, костите на черепа. Жълтият костен мозък се разполага в каналите на дългите кости. Във функционално и морфологично отношение рязка граница между червения и жълтия костен мозък не съществува. Червения костен мозък е активен хемопоетичен орган, а жълтия костен мозък е неактивен костен мозък, който в условията на усилена хемопоеза (напр. След големи кръвозагуби) може да се активира и трансформира в червен костен мозък.

Тимус – thymus
Тимусът – thymus, се смята за лимфоиден орган – той произвежда лимфоцити. Освен това тимусът изпълнява функциите на инкреторна жлеза. Тимусът расте интензивно до края на втората година от живота, след което темповете на растеж се забавят. След настъпване на пубертета тимусът преминава в обратно развитие.
Тимусът се състои от два асиметрични дяла – lobus dexter и lobus sinister. Той се разполага в горната част на предното средостение. От предната му страна се намира гръдната кост. Със задната си повърхност той заляга към трахеата, големите кръвоносни съдове и перикарда.
Тимусът е покрит от съединителнотъканна капсула, която изпраща във вътрешността му прегради и гредички. По такъв начни всеки дял се подразделя на множество делчета - lobuli thymi. Субстанцията му се състои от по – тъмна част – кора, и по – светла сърцевина. Тимусът се изгражда от лимфоидна тъкан.

Слезка - lien
Слезката - lien (splen) най – големият лимфоиден орган в тялото, а освен това и орган на кръвоносната система.
Слезката се разполага в лявото подребрие, между нивото на Х и ХI ребро.
Слезката има форма на кафено зърно. Върху нея се разливат една изпъкнала повърхност - facies diaphragmatica и една вдлъбната - facies visceralis. В средата на вдлъбнатата повърхност на слезката се намира плитка надлъжна бразда – hilus lienis. През това място в слезката влизат артерии и нерви, а излизат венозни и лимфни съдове. Тук лимфните съдове са само еферентни.
Слезката притежава серозна обвивка - tunica serosa, която сраства с външната ú повърхност. Строежът на слезката в много отношения наподобява този на лимфнит възли, но има и съществени структурни различия. Отвън тя е ограничена със съединителнотъканна обвивка - tunica fibrosa (capsula propria). От тази обвивка във вътрешността на органа проникват съединителнотъканни гредички - trabeculae lienis, които се свързват помежду си и образуват вътрешния му скелет. Пространствата между фиброзния скелет на слезката са изпълнени с мека материя, наречена слезкова пулпа – pulpa lienis. Тази пулпа се разделя на бяла и червена.
Функциите на слезката са различни. През време на ембрионалния живот тя има кръвотворна функция, а у израстналия индивид в нея се произвежда само лимфоцити. В слезката започва разрушаване на остарелите червени кръвни телца. Освен това по отношение на кръвта тя изпълнява функциите на филтър – чужди частици, микроорганизми, дегенерирали левкоцити. Слезката играе роля и на кръвно депо – побира от 8 до 12% от цялото количество кръв. Въпреки това слезката не е жизнено важен орган – при отсраняването ú по оперативен път индивидът продължава да живее.

Гръбначен мозък (medulla spinalis)
Гръбначният мозък се разполага в гръбначния канал – от foramen magnum до L2. Дълъг е около 40-45 см и тежи 30 г. Има форма на леко сплеснат в предно-задна посока цилиндър с две надебеления: шийно (intumescentia cervicalis) и поясно (intumescentia lumbalis), откъдето излизат нервите на крайниците.
С горния си край гръбначният мозък се продължава без рязка граница в medulla оblungata (продълговат мозък), а долният му край е конусовидно заострен и се нарича conus medullaris (мозъчен конус). Върхът на конуса се източва в дълга и тънка нишка, наречена filum terminale (крайна нишка), която продължава до самия край на гръбначния канал, където крайната нишка се прикрепва към втория опашен прешлен.
По външната повърхност на гръбначния мозък се спускат надлъжни бразди. Най-дълбоката от тях върви точно по средата на предната му страна и се означава като fissure mediana anterior (предна срединна цепнатина). По средата на задната страна се спуска по-плитка бразда, наречена sulcus medianus posterior (задна срединна бразда). Чрез тях гръбначният мозък се разделя на две симетрични половини – лява и дясна. По повърхността на всяка половина се очертават още по две, по-слабо изразени бразди – sulcus lateralis anterior (предно-странична) и sulcus lateralis posterior (задно-странична). По тяхното протежение излизат предните и задните коренчета на гръбначните нерви. Между браздите повърхността на гръбначния мозък е гладка.
От двете страни на гръбначния мозък излизат симетрично 31 чифт гръбначномозъчни нерви, които според мястото на излизане и областите на тялото в които се разклоняват са: 8 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръсни и 1 опашен. Всеки гръбначномозъчен нерв се образува от сливането на два корена – преден и заден. Предният корен излиза от предно-страничната бразда, а задният – от задно-страничната. Предният съдържа моторни влакна, а задният е сетивен. Всеки чифт гръбначномозъчни нерви изхожда от определен участък на гръбначния мозък, наречен гръбначномозъчен сегмент. Гръбначномозъчните сегменти отговарят на сегментарният строеж на тялото и чрез съответните нерви се свързват с определена област. Нервите напускат гръбначния канал през междупрешленните отвори.
Според отделящите се нерви гръбначният мозък се разделя на шийна, гръдна, поясна, кръстна и опашна част. Отделните части преминават една в друга без рязка граница.
До третия месец от утробния живот гръбначният мозък и гръбначният стълб са еднакво дълги и едноименните им части съвпадат. По-късно растежът на дължина на гръбначния мозък изостава и при раждането той е значително по-къс от гръбначния стълб. Поради това кръстната и опашната, а отчасти и поясната част на гръбначния лежат много по-високо от отговарящата им област на гръбначният стълб. Корените на нервите, които изхождат от кръстната и опашната част, удължават и запълват гръбначния канал под L2. Полученият сноп от нервни корени поради особения си вид се нарича cauda equine (конска опашка).
Повърхностната част на гръбначния мозък е изградена от бяло мозъчно вещество, съставено от нервни влакна и невроглия, а във вътрешността му се намира сиво мозъчно вещество образувано от нервни клетки с техните израстъци и невроглия.
Сивото мозъчно вещество е симетрично разположено. Двете му половини са разположени в предно-задна поска и са свързани чрез напречна връзка commissural grisea, по средата на която се намира централният канал на гръбначния мозък canalis centralis. Така се формира фигура, наподобяваща при напречен срез на пеперуда с разперени криле или буквата Н. На всяка страна на напречния срез се различават заден рог – cornu posterius, преходна част и преден рог – cornu anterius. В гръдната част и в първите два поясни сегмента между cornu anterius и cornu posterius се намира страничния рог – cornu laterale.
В предната колона се намират големи звездовидни клетки, наречени коренчеви клетки. Техните дълги периферни израстъци преминават през бялото вещество и напускат гръбначния мозък през предно-странична бразда, като образуват предните двигателни корени на гръбначномозъчните нерви.
В задната колона (задния рог) на сивото вещество се вижда ядра от клетки, в които завършват израстъците на аферентните (сетивни) неврони, идващи по задните коренчета на гръбначномозъчните нерви. Тези израстъци започват от крушовидни клетки, разположени в нервни възли, наречени още междупрешленни или гръбначномозъчни възли (ganglions spinales). Възлите се намират извън гръбначния мозък, на задните коренчета на всеки гръбначномозъчен нерв. Крушовидните клетки разположени във възела отделят по два израстъка, които са лъжливо еднополюсни (Т-образни). Единият от израстъците в състава на задните коренчета се отправя към гръбначния мозък, а другия в състава на съответния нерв – периферно.
В сегментите от І гръден до ІІ поясен в страничната колона на сивото вещество се намират симпатикови ядра на гръбначния мозък. Израстъците на техните клетки напускат гръбначния мозък чрез предните коренчета на гръбначномозъчните нерви.
Бялото мозъчно вещество се изгражда от надлъжно вървящи миелинови нервни влакна. Двете половини се свързват отпред пред commissural grisea чрез напречна спойка, commissural alba, а отзад са отделени чрез срединна преграда. Чрез sulcus lateralis posterior и чрез ивицата, по която се появяват на повърхността предните корени бяло мозъчно вещество разделящо на три снопа. Всеки сноп притежава основни собствени на гръбначния мозък снопчета, които се разполагат непосредствено около сивото мозъчно вещество и са съставени от междусегментни нервни влакна. Останалата част е изградена от снопчета и пътища с възходяща и низходяща посока. Те свързват гръбначния мозък с различни части на главния мозък.

Главен мозък (encephalon)
Обвит непосредствено в три обвивки, главният мозък приляга плътно към стените на черепномозъчната кухина. По време на своето развитие той упражнява растежен натиск върху тях – на места по стените е причинил чрез своите извивки и бразди доста дълбоки отпечатъци.
Главният мозък при човека тежи 1350-1400 г и съставлява 1/13-1/14 част от общото тегло на тялото. Той се разделя на следните, свързани една с друга, части:
1. продълговат мозък (medulla оblungata)
2. заден мозък (metencephalon) с две части:
*мост (pons)
*малък мозък (cerebellum)
3. среден мозък (mesencephalon)
4. межденен мозък (diencephalon)
5. краен мозък (telencephalon)

Продълговат мозък (medulla оblungata)

Продълговатия мозък има формата на конус леко сплеснат отпред-назад, с широка основа насочена нагоре. Долната граница на продълговатия мозък е при decissatio pyramidum (кръстосването на пирамидния път), а нагоре преминава в pons, от който отпред е ясно отделен чрез дълбока бразда. На повърхността му се намират бразди продължение на браздите от гръбначния мозък – fissure mediana anterior, sulcus medianus posterior, sulcus lateralis anterior, sulcus lateralis posterior. С малкия мозък е свързан посредством pedunculus cerebellaris posterior. Между fissure mediana anterior и sulcus lateralis anterior се ограничава сноп от бяло мозъчно вещество - pyramis (пирамида), което е част от пирамидния път. На мястото на кръстосват на пирамидния път 80-85% от влакната на пирамидата се кръстосват и преминават на противоположната страна на гръбначния мозък. Зад пирамидата се намира oliva (маслина). Между двете структури се появяват коренчетата на n. hypoglossus. Латерално от маслината излизат коренчетата на n. glossopharyngeus, n. vagus n. accessories. Задната повърхност на продълговатия мозък заедно със задната повърхност на моста образуват ромбовидната ямка (fossa rhomboidea), която изгражда пода на четвъртото мозъчно стомахче (ventriculus quartus). В ретикуларната формация на medulla оblungata се намират центровете на кръвообращението и на дишането. През продълговатият мозък преминават редица проводни низходящи и възходящи пътища.

Мост (pons)




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анатомия на човека 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.