Акушерство


Категория на документа: Медицина


-спонтанна дефекация - след 3-ти ден
Състояние на млечните жлези
Вид на гърдата - състояние на зърното - да се профилактира появата на рагади
техника на кърмене - бебето да захваща и част от ареолата и да се държи по 10-15 мин на гърда.

37. лактация - лактогенеза и лактопоеза. Грижи за гърдите и помощ при закърмянето.
През време на Бр гърдите достигат своето пълно морфологично развитие. Решаваща роля за това имат плацентарните хормони (естрогени, прогестерон, плацентарен лактоген - STH). След ML ІІ гърдите нарастват за сметка на жлезния паренхим. Увеличава се кръвната циркулация. Под кожата прозират кръвонапълнени вени. Още тогава от зърното може да се изцеди оскъдно количество - colastrum - гъст бледожълт секрет. В края на бременността коластра се отделя и спонтанно.
Лактогенезата(млякообр.) започва след раждането на плацентата. Тогава започва да действа в/у развилия се паренхим на бл.жлези хормонът пролактин отделящ се от аденохипофизата. Други - глюкогортикоиди, тироксин, инсулин. Най-ефикасното средство за стимулиране на лактогенезата е редовното евакуиране на млякото от гърдата чрез сукане или изцеждане.
Лактопоеза - поддържане на лактацията е свързано с рефлекса сукане. За поддържане на млечната секреция значение имат общото психическо и физическо състояние, хранене и прием на течности.
Дразненето на мамилите води до рязко увеличаване на налягането в тях, което се дължи на отделяне на окситоцин от неврохипофизата. Плачът на бебето, също по условнорефлекторен път увеличава секрецията на окситоцина. В първите 2-3 дни се отделя предимно коластра: богата на белтък, Вх, масти, соли, Агени и Атела. 3-4 ден започва
отделянето на мляко. Гърдите силно набъбват, причиняващо разпъваща болка и лек фебрилитет. Първоначално се отделя около 200-300 ml/ 24h, а на 3-4 месец до 800 - 1200 ml / 24h. При прекъсване на кърменето за 2-3 дни настъпват промени в гърдите свързани със задръжка на мляко. Гърдите стават плътни и болезнени. Противопоказания за естествено кърмене- туберкулоза, тежки анемии, тежки сърд.заболявания, вс.инфекциозни заболявания.
Грижи за гърдите
-да се носи сутиен
-да се профилактира образуването на рагади
-преди кърмене - измиване
-20 -30 мин след кърмене - изцеждане.

13. аномалии в развитието на плода- диагноза на аномалиите и паведение.
Ф-ри. , който могат да приченят вродени пороци в развитието на плода:
Генетични - хромозомни аномалии. Механични- притискане на плода. Непълноценно хранене. Медикаменти, радиационни ф-ри, инф.на майката.
Хидроцефалия(hydrocephalus) - състояние , при което има натрупване на гръбначно-мозъчна течност в мозъчните стомахчета. Главата е по-голяма, с тънки кости. Основна причина за развити са бактериални и вир.инф. Диагноза - УЗД, главата не се ангажира до термина, при влагалищен преглед се палпират по-широки шевове и фонтанели. Раждането може да се протрахира, да пролабира пъпна връв, често има атонични кръвотечения след раждането.
Поведение - при опасност за майката се прави пункция на черепа през фонтанела или шев.
Двойни уродства - дължат се на аномалии в развитието на оплоденото яйце. Когато двата близнака са еднакво развити, се получава симитрично двойно уродство. Когато единият от близнаците изостава в развитието си - асиметрични. Главната опасност идва от ангажирането на едрите части , които не могат да преминат през входа на таза, при което е възможно да настъпи руптура на матката. Ако раждането не може да завърши спонтанно, се извършва перфорация на главата. В краен случай - плодораздробяване. При невъзможност да се намале обема на предлежащата част, и има опасност от руптура на матката - секцио.
Др.аномалии- аненцефалия- липса на част или на целия гл.мозък. развита е само лицевата част от черепа. Този вид уродство често се комбинира с многоводие. При вътрешна палпация се усеща неоформена глава и мека предл.част. раждането напредва бавно , поради по-слабо дразнене на рецепторите на матката и липсата на главичка.
Спинабифида - липса на задни дъги на някои гръбначни прешлени. Микроцефалия- главата е малка, поради недоразвитие на мозъчния отдел на черепа. Заешка уста, вълча уста, синдактилия, полидактилия.

4. цервикална недостатъчност- етиология, клиника, лечение.
Причина е слабостта на маточната шийка. В някои случаи обаче може да настъпи неусетно и безболезнено скъсяване и разширяване на шийката на матката в срокове на бременността много преди плодът да е способен за самостоятелен живот. Околоплодният мехур се издува във влагалището през отворената шийка (пролабира), в даден момент той се пука и незрелият плод се изхвърля. Това се случва обикновено във второто тримесечие на бременността и по-рядко в началото на третото тримесечие. Такова безсимптомно разширяване на маточната шийка с последващо пукане на околоплодния мехур се определя като цервикална недостатъчност.
Цервикалната недостатъчност е сред по-рядко срещаните причини за спонтанен аборт или много ранно преждевременно раждане. Характерно за нея е, че плодът е нормален, за разлика от други типове аборти, при които обикновено се изхвърлят увредени и нежизнеспособни зародиши и плодове. Особеност на цервикалната недостатъчност е, че тя се повтаря и при следващите бременности. Причини - травма при кюретаж, конизация, нарушения в развитието й.
Диагнозата на цервикалната недостатъчност се основава главно на данните от клиничното изследване, включващо оглед и палпиране на шийката. С тях се преценява наличието на тенденция за нейното скъсяване и за разтваряне на канала й. От апаратните методи утвърдено място има ултразвуковото изследване. С трансвагинална ехография много точно се измерва дължината на маточната шийка и се преценява дали има вдаване на околоплодния мехур в канала на маточната шийка. Целенасоченото търсене на ранни признаци на цервикална недостатъчност се прави от края на първото тримесечие на бременността. Лечение- серклаж. Условията да се направи серклаж са да няма кървене и маточни контракции и да не са изтекли околоплодните води. Задължително предарително условие е да се изключат аномалии на плода чрез обстойно ултразвуково изследване.
При успешно износване на бременност със серклаж, той се сваля, като конеца се прерязва и отстранява, когато плодът достигне зрелост (след 37-ата седмица на бременността). Свалянето на серклажния конец обикновенно се последва от бързопротичащо раждане. Серклажът се сваля и при данни за инфекция, изтичане на околоплодните води или поява на маточни контракции. Най-благаприятно време за поставяне на серклаж е 14-20г.с., най-късно до 26г.с.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Акушерство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.