Акушерство


Категория на документа: Медицина


Андроиден - Мъжки таз- 20 %, входа на таза е с триъгълна форма, Напречния р-р на изхода на таза е под 10 см,ъгълът м/у двата клона на лонните кости в областт на симфизата е 60-70 градуса
Платипелоиден- Плосък таз - 5% обратен на Антропоидния таз- предно- задния размер е скъсен

Тема 6. Млечни жлези - анатомия и физиология
Glandulae mammae. Чифтен орган разположен върху фасцията на m.pectoralis major, между линията минаваща по латералния ръб на гръдната кост, предната аксиларна линия и между 2 и 6то ребро. Различават се две части corpus mammae и papilla mammae, също и areola mammae - пигментирана кожа с неравна повърхност и разположени жлези на Монтгомъри. Освен тях има и мастни жлези, чийто секрет предпазва кожата на папилата и ареолата от нараняване по време на кърмене. По повърхността на папилата се отварят млечните канали. Гърдата условно се дели на 4 квадранта + 1 за ареолата. Структурно гърдата се разделя на 2 части:
1. Паренхим - жлезиста тъкан - glandula mammalian
2. Строма - хлабава съединителна тъкан и мастна тъкан
Паренхим е разделен на 15-20 дяла, които съдържат 15-20 делчета - сложни тубулоалвеоларни жлези. Върху повърхността на зърното се намират малки отвърстия pori lactiferi, в които се изливат ductus lactiferi. Във вътрешността на зърното крайните части на тези канали са заобиколени от съединителна тъкан и гладко мускулни влакна (ориентирани циркулярно и радиално). Гладкомускулните влакна се намират и в подкожието на ареолата, като те променят конфигурацията и консистенцията на зърното. Извън периода на бременност и лактация жлезистата тъкан се състои от отделни тубули, групирани на делчета. По време на бременността те се трансформират в алвеоли т.нар лактоцити, изградени от еднореден кубичен епител. Развитието на гърдите по време на пубертета е благодарение на естрогените, но при по-високи нива на тестостерон това не може да се случи. По време на бременността играя роля няколко хормон - естроген, прогестерон и пролактин. Отношението жлезиста:мастна тъкан при небременни е 1:1, при бременни и лактиращи 2:1. Инервацията е осигурена от периферната н.с - 4,5,6 междуребрени нерви и Т4 нерв за ареолата и зърното.
Благодарение на хормоналната подготовка на гърдите те започват да произвеждат малки количества коластра още 16-22 г.с това е началото на Лактогенеза I, независимо дали майката желае или не да кърми, тя и LII се случват. LII е от периода на раждането на плацентата, понижаването на прогестерона, той е инхибитор на пролактина и започване на производството на по-големи количества коластра. Той продължава по 72 часа след раждането, гърдите се изпълват с коластра и преходно мляко, започва LIII - ако няма стимулация, няма поддръжка на лактацията. Кърмата съдържа локален инхибитор на кърма - колкото повече се задържа кърма, толкова по-малко мляко се произвежда. Новороденото приема в първите 12 часа около 5 мл на хранене, 12-24 часа някои приемат около 15 мл, количеството плавно се увеличава, като до 4 седмица е 500-1200 мл за 24 часа., като това количество остава почти същото до 6 месец. Пролактин - производство. Окситоцин - рефлекс за потичане. Коластра - Immunoglobulin A, предпазва от инфекции, лаксативен ефект - води до отделяне на мекониум, помага за изхвърляне на свободния билирубин. Преходно мляко - около 14 дни. Зряло мляко - мазнини, белтъчини (казеин, a-lactalbumin, IgA, лактоферин, лизизим, серумен албумин), въглехидрати (лактоза, олигозахариди), минерали (калций, натрий, фосфор, калий, хлор), витамини (зависими от дневния прием на майката), мастно-разтворими витамини А, Д, Е, К, водно-разтворими витамин - С, рибофлавин, ниадин и др. За развитието на млечаната жлеза по време на пубертета допринасят естрогени, кортизол, пролактин, инсулин, докато прогестерона е нужен за образуване на секреторни алвеоли.

Тема 7. Оплождане на яйцеклетката
Оплождане
Извършва се в ампуларната част на тръбата мах 24ч след овулацията. Овоцита е във ІІ- ро мейотично делене.

Капацитация- процесът на проникване на сперматозоида през обвивките на яйцеклетката. Това става под въздействие на съдържащата се в акрозомата хиалорунидаза. При допиране на сперматозоида до яйцеклетката се образува малко издаване наречено фертилизационен конус, през к` навлиза главата на сперматозоида. Ядрата на половите клетки се сливат и се образува zygota - 46 хромозоми. След образуване на зиготата около яйцето се формира обвивка, непозволяваща навлизането на други сперматозоиди.

Развитие на плода
Бластогенеза

Период на делене - 2, 4, 8 ... и т.н. Приема се бластомерите до стодий 4 или 8 клетки са тотипотентни (totus - изцяло, potens- могъщ, силен), т.е. всеки от тях е способен да развие отделен ембрион. Така се получават монозиготните близнаци. Към 50-60ч се образува морула (купчинка от клетки).
Бластомерите секретират течност и на 3-4 ден от оплождането се образува - бластоцист - мехурче изпълнено с течност. Тогава zona pellucida започва за се разкъсва, яйцето увеличава размерите си и към 5-6 ден попада в маточната кухина. В продължение на около 48ч бластоциста остава свободен в маточната кухина.

Нидация

Започва към 7-мия ден след оплождането и продължава 40 часа. Зародиша напълно потъва във функционалния слой на ендометриума, който е в секреторна фаза. Под влияние на отделените от трофобласта протеолотични ензими се образува имплантационната ямка, в к` се излива кръв. В първите дни храненето на зародиша е именно от тази кръв.

При наличиена бременност ендометриума отговаря с т.нар. децидуална р-я. Лигавицата набъбва и в нея се оформят характерните децидуални клетки. С нарастването на оплоденото яйце, децидуата се разделя на 2 слоя: decidua capsularis (повърхностен) и decidua basalis. Частта, която покрива маточната кухина се означава като decidua vera.
Синцитио-трофобласта (повърхностния слой) произвежда ЧХГ, който спомага да не дегенерира жълтото тяло, а също и неговата ендокринна ф-я (прогестерон).

Непосредствено след нидацията зародиша "потъва" в ендометриума.

Периодът на имплантация е критичен период в ембриогенезата. Нормално бластоцистът се имплантира по задната стена на матката и по-рядко странично. Имплантирането близо до цервикалния канал е свързано с усложнения по време на бременността и раждането. Много рядко при тубарен стерилитет - в тръбата или още по- рядко в коремната кухина.

Бременност = 280 дни = ML X = 40г.с. = 9 1/3 календарни месеца

Тема 8. Ембрион, фетус, плод. Гестационно развитие
Бременност = 280 дни = ML X = 40г.с. = 9 1/2. календарни месеца. Концепционна възраст - в дни от оплождането. Яйце - концептусът в първите 14 дни след оплождането до началното образуване на примитивни ресни в ранните стадии на нидацията.
Embrуo - от появата на ресните до края на 8 г.с от оплождането или 10 г.с. от ПМР. В началото на периода 4 г.с. от ПМР хориалният сак е с диаметър 10мм, хориалните въси са разпределени равномерно по цялата повърхност на хориона, има интервилозни пространства изпълнени с майчина кръв. Към 6 г.с. от ПМР хориалния сак е с диаметър 20-30 мм, ембрионът с дължина 4-5 мм, сърцето е започнало да се оформя, сърде1ните клетки пулсират. Започнали са да се развиват долните и горните крайници. В 8г.с. от ПМР дължината на ембриона е 22-24 мм, главата му е все още пропорционално голяма. Оформени са ушите и пръстите на крайниците. 20 дни след оплождане - оформяне на тялото от зародишев щит, 22 ден след оплождане се появяват долните и горните крайници, 56 ден се оформят всички органи.
Fetus (плод) - от началото на 11 г.с от ПРМ или 9 г.с след оплождането. Плодът в началото на периода парието-сакрален размер ПСР 4 см, вече са оформени всички органи и структури и започва процесът на нарастване и узряване, както и дооформяне на съществуващите структуру. Тежи 7-14 гр. В повечето кости вече се откриват огнища (ядра) на вкостяване. Пръстите на ръцете и краката са ясно оформени като съществуват и нокти, изявяват се разликите в мъжките и женските полови органи. 12 г.с ПСР 9 см. важни органи са оформени, има малко коса, сърцето се чува, оформя обоняние, вкус, осезание, чувство за равновесие. Матката се напипва над таза, с размер на грейпфрут

Тема 10. Околоплодна течност, пъпна връв. Физиология, образуване
Околоплодни ципи - продължение на ектодермата. Амнион - покрива вътрешната повърхност на ендометриума, плацентата и пъпната връв изграден е от с. т. и ендотелни клетки. Последните имат секреторна функция - образуват околоплодната течност. Дебелината му е 0,02-0,5 мм, лишен е от нервни окончания, кръвоносни съдове и лимфни съдове. В основата си има рехава съединителна тъкан. Прикрепен е към хориона с рехава с.т., поради което лесно могат да се отделят една от друга. Хорион - дава началото на плацентата. Образува се от трофобласта и от мезенхима прикрепен към вътрешаната повърхност на амниона и от външната към маточната стена, от която лесно се отделя. Той също няма кръвоносни и лимфни съдове, както и нервни окончания.
Околоплодна течност liquor amnii
Оцветена е леко жълтеникаво, съставът е 99% вода и 1% твърди вещества, много е близака до плазмата. Съдържа епителни клетки фетални и верникс. Състои се от протеини, въглехидрати, урея, пикочни вещества, креатинин, пигменти, ензими и плацентарни хормони. Има алкално Ph. И спец.тегло 1008. Обемът е най-голям в 38 г.с. - 1000-1500 мл в последствие може да достигне 300-400 мл. Обем над 1500 - hydramnion под 500 мл oligohydramnion. Околоплодната течност се обменя на всеки 3 часа, произходът й не е изяснен напълно, предполага се че се произвежда от секреторната дейност на амниона покриващ феталната повърхност на плацентата и отчасти останалия амнион, като също така и плодът регулира обема на ок.течност като произвежда такава. Плодът поглъща около 400 мл дневно и отделя в нея около 500 мл урина
ФУНКЦИЯ: създава условия за свободно движение на плода и предпазва от срастване с амниона, срангулация на плодни части, притискане на пъпната връв, защитава от външни въздействия (натиск, удар), изравнява вътрематочното налягане, уеднаквява температурата около плода, стимулация и тренировка на дихателна и храносмилателна, отделителна система, роля в обмяната на веществата- резорбция през кожата и поглъщане. По време на раждане чрез долния полюс на околоплодния мехур способства за разкритието.
Пъпна връв funiculus umbilicalis
Произхожда от първичното стебло, прикрепващото ембриона към стената на зародишевия мехур. Най-често е прикрепена към средата на феталната страна на плацентата. Дължина ~ 50 см (30-100 см), Дебелина ~ 1.5 см
Видове прикрепване на пъпната връв към плацентата:
Insertio centralis- най-честото - централно
Insertio lateralis - странично
Insertio marginalis (към ръба)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Акушерство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.