Заболявания на дихателната система


Категория на документа: Медицина


ТЕМА 9.
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА -
ПНЕВМОНИЯ, АСТМА, ТУБЕРКУЛОЗА, МУКОВИСЦИДОЗА

Остри катари на горните дихателни пътища (ОКГДП)

Острите инфекции на дихателните пътища са повсеместно разпространени и имат висок относителен дял в общата заболеваемост и смъртност. Те са и най-честата причина за назначаване на антимикробна терапия във всички възрастови групи. Броят на заболяванията, прекарани за 1 година, намалява с възрастта. В ранна детска и в предучилищна възраст са най-чести (от 4 до 8 пъти годишно). При посещение в ясла или детска градина тази цифра може и да се удвои. В училищна възраст заболяванията са от 2 до 6, а у възрастните - около 2 пъти годишно. Към катарите на горни дихателни пътища отнасяме: остър ринит, назофарингит, тонзилофарингит, ларингит. За бронхит и бронхиолит говорим, когато инфекцията обхваща и бронхиалното дърво; при бронхит - предимно средни и малки бронхиални разклонения, а при бронхиолит са засегнати крайните разклонения на бронхиалното дърво - респираторните бронхиоли.

Пневмония - възпаление на белодробния паренхим. Според хода на развитие и продължителността си, пневмониите се разделят на остри и хронични.

Остри пневмонии - възпалението е предизвикано от бактерии, вируси, микоплазми, протозои или гъбички. За вида на причинителя от значение са възрастта на детето и епидемиологичната обстановка. Най-честите бактериални причинители на острите пневмонии, изявили се в домашна обстановка, са: Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Str. b-haemolyticus, а от вирусите: RSV , аденовируси и др. Пневмониите, придобити в болнична обстановка (нозокомиални пневмонии), се причиняват най-често от Staphylococcus aureus , хламидии, Грам отрицателна флора, пневмоцисти.

Клиника - симптомите, с които се проявяват пневмониите, се обединяват в следните симптомокомплекси :

- Инфекциозен синдром - повишена температура, обща отпадналост, безапетитие, загуба на емоционален тонус; лабораторни изследвания - левкоцитоза с олевяване в ДКК, ускорена СУЕ, завишени стойности на фибриноген и CRP.

- Разностепенна дихателна недостатъчност - кашлица (мъчителна, непродуктивна), тахипнея, тираж, пъшкане, ноздрено и кимащо дишане, цианоза, тахикардия, ниска Sat O2.

- Рентгенография - обективизира възпалителните инфилтрати и според размерите им се различават дребноогнищна, лобарна, сегментна, интерстициална пневмония.

Поведение и лечение - При съмнение за остра пневмония се провеждат рентгенография, параклинични изследвания, започва се антибиотично лечение най-често с широкоспектърен антибиотик или антибиотична комбинация при неизвестна етиология. Детето се насочва за болнично лечение ако е: с дихателна недостатъчност; възраст под 6 мес.; усложнения (дехидратация, плеврит); лоши социално-битови условия; ниска здравна култура на родителите. Освен антибиотичното лечение се провежда и симптоматична терапия : кислород при дихателна недостатъчност, възстановяване на водно-солевите загуби, плазма, имуновенин, лечение на евентуална сърдечна недостатъчност, отхрачващи медикамени и инхалации, антипиретици, общи грижи и калорична храна.

Усложнения - плеврит, пневмоторакс, протрахирана пневмония, хронична пневмония.

Изход - острата пневмония оздравява за 1-3 седмици; протрахираната - за 6-8 седмици; рецидивираща пневмония - повтаря се 3 и повече пъти на едно и също място. Пневмония, продължила повече от 3 месеца, се приема за хронична.

Хронична пневмония - вторично заболяване, което най-често се развива след протрахирана или усложнено протекла остра пневмония. Представлява ограничен неспецифичен възпалителен процес в бронхо-пулмоналното дърво, водещ до необратими промени в белия дроб - пневмосклероза и бронхиектазии. Ангажирани са едни или няколко белодробни сегмента.

Етиология - все по-важно значение придобива широкото разпространение на вирусните инфекции и повсеместното приложение на антибиотиците, с което се създават резистентни щамове бактерии. Фактори, които повлияват хронифицирането на пневмониите, са: бронхопулмоналната дисплазия, чужди тела в дихателните пътища, хронични аспирации при ГЕР и различни аномалии в трахеобронхиалното дърво. Това са т.нар. вторични хронични пневмонии, които се развиват на фона на друго основно заболяване ( вроден и придобит имунен дефицит, спинална мускулна дистрофия, тежък рахит, хипотрофия, вродени кардиопатии ). Допълнително влияние оказват и лошите битови условия, замърсената среда.

Клиника - Хроничната пневмония протича с редуване на периоди на обостряне и стихване на възпалението и има продължителен и прогресиращ ход, което води обикновено до нарушаване на физическото и нервно-психическо развитие на детето. Доминиращ симптом е кашлицата - постоянна, но предимно сутрешна, с отделяне на голямо количество храчки. Налице е постоянна дихателна недостатъчност, която лесно се задълбочава при всяко обостряне. Детето е бледо, лесно се изморява, изостава във физическото си развитие. От огледа правят впечатление барабанните пръсти, ноктите тип "часовниково стъкло" и промяната във формата на гръдния кош. Наблюдават се отклонения при физикалното изследване на белия дроб, в кръвните и газови показатели, дихателните обеми, образните методики (рентгенография, КТ, бронхоскопия).

Лечение - антибиотици във фазите на обостряне на инфекцията; муколитични средства с инхалаторно и орално приложение; бронходилататори; кортикостероиди; витамини; физиотерапия; кинезитерапия; климатолечение; имунотерапия,пълноценно белтъчно хранене.

Бронхиална астма ( БА )

Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване на дихателната система. Представлява алергично заболяване, което протича със стереотипни пристъпи на бронхиална обструкция. Съществена е анамнезата за фамилна обремененост за алергия и повишено образуване на IgE. От срещата Алерген - Антитяло се освобождават вазоактивни и хемостатични фактори, които водят до хиперемия и оток на бронхиалната лигавица, хиперсекреция на слузните жлези и спазъм на гладката бронхиална мускулатура. Всички тези фактори причиняват намаляване просвета на бронхите и водят до бронхиална обструкция. Тези процеси стоят в основата на астматичния пристъп. Най-честите алергени, които причиняват БА у децата са: инхалаторни (домашен прах, микрокърлежи, животински пух и косми, полени) и инфекциозни ( вируси и бактерии).

Клиника - БА протича на тласъци - редуване на астматични пристъпи с периоди на ремисия с различна продължителност. Астматичен пристъп - епизоди на задух, при които е затруднено предимно издишването, с пристъпна спастична кашлица и шумно свирене на гърдите. Пристъпът обикновено се изявява внезапно, предимно нощем, всеки път с една и съща характеристика и продължава няколко часа. Характерно за бронх. астма е пълното възвръщане на нормалното дишане, спонтанно или след употреба на бронходилататори, в междупристъпните периоди. Характерни са измененията при физикалния преглед: детето заема ортопноично положение в леглото, чува се учестено дишане със шумно свиркащо издишване, гръдния кош е разширен бъчвовидно като последица от белодробния емфизем при тежките астматични пристъпи.

На аускултация дишането е отслабено, а при тежките пристъпи - едва доловимо. При по-леките пристъпи се чува изобилие от сухи свиркащи дифузни хрипове.

При малките деца бронхиалната астма не протича типично. Тя наподобява бронхит по физикална находка, която се задържа дни и седмици. Често се установява предхождаща пристъпа инфекция на дихателните пътища. В тази възраст все още бронходилататорите нямат толкова силен ефект.

Лечение и поведение по време на пристъп

- бронходилататори ( вентолин, салбутамол ) - инхалаторно, перорално или венозно. За детската възраст съществуват специални аерокамери ( халери ), с които може да се приложи по-точно дозирана аерозолна терапия.

- ксантинови производни ( новфилин ) - все по-рядко се прилагат, при по-тежки случаи, при неуспешна терапия с бронходилататорите

- кортикостероиди - венозно или перорално, при тежки пристъпи



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Заболявания на дихателната система 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.