Тренировка на тялото и духа - Мирзакарим Норбеков


Категория на документа: Медицина


Тренировка на тялото и духа
Мирзакарим Норбеков

Предговор на автора към второто издание
Скъпи читатели!
Налага се да ви предпазя!
Напоследък излязоха десетки книги от мое име: някаква система на Норбеков, друга система на Норбеков, разширена, допълнена, усъвършенствана, ускорена и още Бог знае каква! Преди няколко години излезе книга за лечение на захарен диабет, която НЕ СЪМ ПИСАЛ, но на корицата се мъдри моето име. Вече разбрахте какво искам да кажа, нали? Вкъщи съм събрал цяла библиотека с подобни трудове. Наскоро излезе още една книга от същия род с подзаглавие "Пълна система на Норбеков". Тя е прекрасно издадена и привлича вниманието. Но нека ви обясня как стоят нещата.
Онова, на което искам да ви науча, не ми принадлежи. То не е и не може да е ничия еднолична собственост. Тези знания аз получих от своите наставници, а те - от своите наставници. И така през вековете и хилядолетията. В дълбините, в самата основа на системата са залегнали много древни знания. Това е цял мироглед, той съдържа такива тънкости, които не всеки може да овладее!
Няма да задълбавам тук в подробности. Ще кажа едно. За да стане майстор, ученикът се обучава четирийсет години! Можете ли да си го представите? А преди да се насочи към този трънлив път, му трябват три години, за да стане ученик. Следва дванайсетгодишно чиракуване и едва тогава започва истинското обучение. Наставникът зрънце по зрънце предава знанията си на ученика.
През лятото на 2002 година навърших трийсет години обучение.
Какво искам да кажа?
От една страна, и аз самият още не съм завършил. От друга, и една десета от знанията, които вече съм овладял, още не съм предал на учениците си. Да не говорим за писане на книга! Откъде тогава, кажете ми, може да се появи ПЪЛЕН КУРС? Още съм много далече от пълен курс. Аз само се подготвям, подготвям и подготвям за това, защото то е делото на живота ми. Благодарен съм на хората, които пишат от мое име за системата, а по този начин - и за мен. Но искам да кажа: аз самият бих я представил ПО СЪВСЕМ ДРУГ НАЧИН.
А те пишат нещо съвсем различно. Аз не бих си приписвал чужди заслуги. Предпочитам да си изградите представата за мен по собствените ми книги. Вие ще познаете написаното от мен веднага, още от първата страница.
Ако сте мъж, първо, ще почувствате здравото ми ръкуване, ако сте дама - как ви целувам ръка... и чак тогава ще ви тупна по тиквата или ще ви шляпна по дупето. Тези неочаквани усещания ще ви подскажат, че книгата е написана лично от мен.
"Върни си здравето и младостта. Практически наръчник за мъже и жени" - това е първият ми жалък опит да напиша книга на руски.
След нея излезе преработено и допълнено издание - "Път към младостта и здравето. Практически наръчник за мъже и жени". Преиздаването се направи без моето съгласие и книгата излезе мъртвородена.
А "Опитът на един глупак, стигнал до прозрението..." е моята първа любима рожба, първата ми нежна, светла и чиста любов.
Тръпнех от страх да не ви обидя с моите "нападки", но все пак я издадох така, както я подсказа душата ми. Аз присъствам в нея. Тази книга е визитната ми картичка и главният ви ориентир за в бъдеще. А за най-близко бъдеще съм планирал цяла поредица книги, във всяка от които имам какво да споделя с вас. Книгата, която сега държите в ръце, е написана "по мотиви" на първите ми книги. Това е учебник, по-скоро даже методическо помагало за онези, които са готови да се сбогуват с недъзите си, които истински са решени да работят върху себе си, които искат да научат на какво е способна силата на собствения им дух. Вашите мнения и натрупаният ми опит ме накараха да внеса някои допълнения и промени в настоящото издание. Надявам се, че книгата ще ви бъде полезна. Казано е: "Който не умее да работи, учи другите. Който не умее нито едното, нито другото, пише книги." Е, какво да правя, след като, уви, умея да работя?!
От все сърце с вас -Мирзакарим Норбеков
Предговор
Няколко думи за уникалността на труда пред вас.
Практическата дейност и творческите търсения на автора позволяват за него да се говори като за лечител и учен от световен мащаб, защото дейността му вече е помогнала на стотици хиляди страдалци (включително и на хиляди пациенти, чиито болести се смятат за нелечими) да се върнат към пълнокръвния живот, изпълнени със здраве, с младост и с бодрост на духа. Самият автор навремето страда от тежко заболяване (бъбречна дисфункция), но той не само намира начин да надмогне болестта, а и дръзва да докаже на практика, че всеки може самостоятелно, и то за много кратко време, да победи всяка болест.
Подвиг, сравним с подвига на Прометей. Единствената разлика е тази, че митичният титан е обучил хората да ползват огъня, похитен от небесата, а тук авторът показва удивителните свойства на пламъка, който гори у всеки от нас. Името на този пламък е духовна енергия, ДУХ.
"Ето, пак подхванахте философските материи, а мен ме мъчат хемороиди! - ще възкликне някой скептик. - Духът е нематериална субстанция, а моите хемороиди са реални. Отивам да си сложа свещичка!" Не бързайте с изводите, скептични друже. Прочетете (но внимателно) тази книга и ще разберете, че хемороидите ви не се нуждаят от никакви свещички, че са фасулски като настинка. Заслужава ли си да говорим за такава дреболия, щом пред системата за самолечение на Норбеков отстъпват и бронхиалната астма, и захарният диабет! Няма свещички, няма кислородни възглавници, никакви други помощни средства - но състоянието на пациента се променя по вълшебен начин. Слепият започва да вижда, глухият започва да чува, немият проговаря! Първата стъпка по този път е книгата "Уроците на Норбеков" с автори М. Норбеков и Ю. Хван (СПб., "Питер", 1999 г).
Настоящата книга води читателя нататък по този интересен път. Тук ще продължите запознанството си с принципите на системата на Норбеков, ще намерите практически указания за подобряване на зрението, на слуха, за тренировка на емоциите и много други, а жените ще могат да овладеят техниката на гинекологичния безконтактен автомасаж (който включва механизма за контракции на матката и възстановява чувствените възприятия в цялата им пълнота). Всички елементи на упражненията, предложени в настоящата книга, са лесни за изпълнение и достъпни за всеки: жени, мъже, зрели хора и дори за онези, които вече се чувстват стари. Взети заедно, те приличат на изящни стъпки в танц, който носи на изпълнителя младост и здраве. Но всеки, който се е пробвал в хореографията, знае, че в танца е недопустимо да правим погрешни движения или да бъркаме ритъма, защото в най-добрия случай ще станем за посмешище пред околните, а в по-лошия - човек може да падне и да се травмира.
Курсистът, избрал пътя на самолечението по настоящата методика, винаги трябва да помни и строго да спазва установения регламент на тренировките. Впрочем танцът в самчондо се смята за висше изкуство, което хармонично съчетава физическото начало с духовното. Няма да сбъркате, ако изберете за свой наставник
Мирзакарим Норбеков.
Ключове към системата за самолечение
Уважаеми читатели!
Хроничните болести нападат най-вече онези, които поначало се имат за несретници. Помислете върху тези думи, а после се помъчете да възприемете следващия текст с цялото си сърце, разум и душа. Сега ви се връчват ключове както за цялата система за самолечение, така и за всяко отделно упражнение. Внимателно изучете тази част и непрестанно се връщайте към нея преди упражненията, ако е необходимо. Тя не е голяма като обем, но е от изключително значение като съдържание и е написана с цел да не се започва всяко упражнение с аналогични наставления, иначе тънката книга, която държите в ръце, щеше да се превърне в тухла, а у нас за съжаление малцина обичат да четат дебели книги. Освен това трябва да отбележим, че хората нямат голямо доверие на дългите разсъждения и обяснения, които им звучат като банални истини. И аз някога им нямах доверие. В резултат на това загубих, може да се каже, безсмислено, шест години за усилни тренировки. Цели шест години (само си го представете!) загубих да блуждая в дебрите на собствената си глупост, основана върху представата ми, че аз самият знам и разбирам всичко най-прекрасно.Някога и аз, още съвсем млад, седях като вас пред наставника си, а той ми говореше ли, говореше. За това, че лекуващият се трябва да вярва в силите си, че е необходимо той да се стреми към успех, че по време на тренировките е просто длъжен да бъде в радостно настроение, ако пък то не идва от само себе си. трябва да се научи да си го създава. Изобщо според мен наставникът дрънкаше всякакви глупости и ме баламосваше, а аз си мислех: "Кога най-сетне ще свършат тези локуми, кога ще се захванем с основното, заради което съм тук?" Вече бях ветеран в отделението за бъбречно болни, два-три пъти седмично там ми правеха диализа, иначе ме чакаше смърт. Отначало престават да функционират бъбреците, после започват проблеми със сърцето и с черния дроб, след това се руши целият организъм. Това бяха перспективите ми, от това жадувах да се отърва в онзи момент.
Започнахме заниманията. За да не засегна наставника, аз се опитвах да си създавам някакви нагласи, кога успявах - кога не. Наставникът беше търпелив и с негова помощ все пак си излекувах бъбреците, но имах и един проблем, за който мъжете не споменават гласно. След като си излекувах бъбреците, започнах да чета специализирана литература, създавах си собствена концепция за самолечение и дори започнах да уча и други. Но въпреки всички упорити тренировки не можех да се справя с проблема си.
Започвах всеки свой ден с десеткилометрово бягане, после моржувах, живеех (зиме) в неотоплено помещение с температура под нулата. Овладях йогата и спях на дъска с гвоздеи. Тренировките ми продължаваха по 6-8 часа дневно.
Накрая станах не само специалист по източни бойни изкуства, но и сребърен медалист в първия шампионат на бившия СССР по карате. Шестте години усилени тренировки не ми помогнаха: оставах си импотентен. Защо? Защото просто помпах мускули, а духът ми в това време не само не помагаше, а работеше срещу мен. Та аз бях започнал тренировките с огромен ентусиазъм, след месец-два ме обзеха съмнения, след година-две ме завладя злоба и яд срещу несправедливата съдба, те се трансформираха в униние, с което аз продължавах да се упражнявам. Упоритостта ми се обърна против мен. С други думи, ако мога така да се изразя, тя укрепваше слабостта ми. (Съмнението е вероятно единственият ни най-главен враг. Започни упражненията с мисли като: "Ами ако не помогнат?", "Ето, и днес никакъв резултат" - и край, сам се обричаш на неуспех.) Веднъж моят наставник ме попита: "Няма ли да се жениш?" (На 27 години на Изток си зрял мъж.) Наложи се да му обясня. "Безмозъчно магаре - каза наставникът ми, — от години лекуваш другите, а не можеш да разбереш причината за собствените си неприятности. Защо не си ми го казал?" Защо-защо, защото ме беше срам. Наставникът пак се захвана с мен, и то с още по-голямо усърдие. Той из основи "изтръска" духа ми, настрои го на нови ориентири, накратко казано, пак ме накара да повярвам в себе си.
Когато се върнах вкъщи, заявих пред всички, че се женя. След девет месеца се появи на бял свят първият ми син, след година - и вторият; аз направих малка школа, в която отначало приемах само мъже с деликатна проблематика. Сега те са безброй, а ми пишат и хора от цял свят. Действеността на мъжката сила на някои от някогашните страдалци според собствените им думи е сравнима с пневматичен чук (инструмент, който може да пробива бетон и работи възвратно-постъпателно 25 часа в денонощието). Нужно ли е да споменавам, че тези метаморфози подариха на хиляди бездетни семейства радостта на бащинството и майчинството? Изводът от всичко казано дотук е следният. Човешкият дух е основният стимулатор за телесното му излекуване. С изпълнението на едно и също упражнение можем:
а) да извлечем полза;
б) нищо да не постигнем;
в) да си навредим.
Всичко зависи от нагласата ви за победа и от стремежа ви към целта. Тренирайте духа си - развива се само онова, което се тренира - и започнете още сега.
Мирзакарим Норбеков
Илюстрация към казаното
Хората страдат не от това,
което се случва, а от отношението
си към случващото се.
Монтен
Този израз може да се перифразира по следния начин. Победата ви в дадена ситуация зависи не от обстоятелствата, довели до съответната ситуация, а от отношението ви към тях.
Навремето бях треньор по карате. В групата имах младеж с блестящи данни и той тренираше с огромно усърдие. Може да се каже, че денуваше и нощуваше в залата. Но имаше проблем - страхът. Безстрашни хора не съществуват. Страхът като инстинкт за самосъхранение работи в наша полза и ни дава възможност да видим опасността, за да я избегнем. Но когато завладее психиката ни и екове движенията ни, картинката вече не е добра.
Точно това се случваше на блестящия ми боец. Той безукорно владееше техниката на боя и по време на тренировки не пропускаше нито един удар, но в контактен бой се плашеше и на практика губеше от всички. Страхът го лишаваше от увереност в себе си.
Внушавах му, че в боя е важна не толкова техниката, колкото духът, но нищо не помагаше. Веднъж ми дойде на гости много силен боец - победител в шампионата на Централна Азия. Помолих го да направи показно пред моите ученици, но го предупредих, че един от тях го превъзхожда по всички линии. Че с него дори майстор като нашия шампион трябва да е нащрек. С други думи, посях в душата на шампиона семето на съмнението в собствените му сили. А на момчетата казах следното: "Утре ще ни гостува някакъв хвалипръцко, който се мисли за непобедим. Той иска да ви поотупа, но знам, че всеки от вас ще го надвие само с лявата си ръка. Дори и ти!" - посочих един новак, който още не беше овладял дори движенията. А после мимоходом подметнах на страхливеца: "Ти си най-техничният, поразмятай го малко из залата."
Направихме срещата. И стана нещо като чудо. Страхливецът направи всичко прекрасно и победи шампиона. Когато научи името на съперника си, направо му прилоша.
Урокът не мина напразно. В началото на 90-те на Олимпиадата по източни игри в Хирошима моят "страхливец" спечели първо място по бойни изкуства. И до днес се гордея с победите му.
Надявам се, че изводът е ясен. Можем да разчитаме на победа в околния свят само ако победим себе си. Никога не го забравяйте.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тренировка на тялото и духа - Мирзакарим Норбеков 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.